Р Е
Ш Е Н
И Е
***,10.11.2017
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
четвърти състав в публично заседание на десети октомври през две хиляди
и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при секретаря МАРИЯ КАРАЛАШЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 1672 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, съобрази:
ОСИ с правно основание чл. 288 а,ал. 1от КЗ/отм./ във вр. с
чл.288,ал.12 от КЗ /ОТМ./ с цена 7 647,30 лева и по чл.86 от ЗЗД:
Подадена е искова молба
от , със съдебен адрес:*** , адв. Кр. К., ,против П.И.Т. *** по която ищецът излага, че *** ***, на
основание чл. 288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл.
559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните ***ове от 29.04.2002г. (на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/ 26/ЕЕС), възстановил изплатеното от
НББАЗ на Националното Бюро на *** по щета N 120171/ 25.08. 2011г. обезщетение
за имуществени вреди в размер на 7647, 30 лв. (3 910 Евро) за увредения при
ПТП, настъпило на 13.02.11г. в гр. ***, ***, л.а. „Сузуки Алто" с рег. № ***, собственост на г-жа ***от гр. ***, ***.Твърди се от
ищеца, че виновна за катастрофата е ответницата П.И.Т., която управлявайки
собствения си л.а „Опел" с ДКН ОВ0795АХ при движение в района на
кръстовището на ул. 25-ти Март и ул. Аг. Варвара удря завиващото наляво пред
нея МПС-
Съдът е изпълнил
процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок
е постъпил писмен отговор от назначения на ответника по делото , на осн. чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител - адв. В.Н.Н. *** , офис
204, по което се правят възражения по
редовността на исковата молба ,и оспорвания на доказателства. Най общо
възраженията са:
- претенцията на ищеца
е погасена по давност, тъй като с изтичането на 5 г. срок се погасяват всички
вземания, а претенцията е на основание чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане,
давностния срок е 5 години и тече от откриването на дееца който е установен на
датата на застрахователното
събитие - 13.02.2011г. и това е началния момент от който започва да тече
давността. Дори да се приеме , че съгласно т. 14 от Постановление на Пленума на
ВС № 7/77г. от 04.10.1978 г., по отношение на регресните искове на
застрахователя, респективно на ******, се прилага общата петгодишна давност по
чл. 110 ЗЗД, чийто начален момент е плащането на застрахователно обезщетение на
правоимащите лица. В разглеждания случай обезщетението е получено от
пострадалото лице на 19.07.2011 г. - видно от приложената по делото декларация,
поради което прави възражение че дължимата сума е погасена по давност.
- че ответникът няма
никаква вина за възникналото ПТП; че другия автомобил също е нарушил правилата
за движение в *** и съответно и то носи вина за инцидента.
- че управлявало другия
автомобил, с който е възникнало ПТП е извършило нарушения на правилата за
движение в *** и съответно и то носи вината за инцидента.
- в Протокола от ПТП не
е написана марката и модела на автомобила и страната му на произход.
Представено е допълнително писмо от
25.02.2011 г., с което се прави опит да се поправи тази грешка, но това писмо
не е от същия полицай изготвил протокола. В тази връзка оспорва документа Писмо от 25.02.2011 г., по отношение
на неговия автор и съдържание;
- Ако не уважи
съда възражението за липса на вина на
доверителя му за ПТП, то прави
възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на другия водач - участник в ПТП, тъй като автомобилът се е движил със
несъобразена скорост
- че посочения размер
на щетите е силно завишен. Видно от приложените по делото доказателства
пострадалото лице се е уговорило със сервиза да бъде извършен ремонт на
автомобила му за сумата от 3400 евро и после е получило от застрахователя точно
този размер на обезщетение и е декларирало, че няма никакви повече претенции.
Още повече, че пазарната оценка на МПС е 4500 евро. В тази връзка дори да се
установи, че единствената вина е на ответницата, то няма основания за
присъждане на по-голяма сума от платената на пострадалата.
- че претендираната
сума не е изплатена от ищеца. Представеното преводно нареждане, с което се
твърди, че е платена сумата от ищеца на Националното бюро на българските
застрахователи е с нечетлива дата. В тази връзка, оспорва този документ .
- На същите основания
оспорва и предявения иск за лихви;
С оглед гореизложеното, моли да се отхвърлят всички предявени искове, като им се присъдят
и направените съдебно - деловодни разноски.
Съдът е постановил разпореждане по чл.140 от ГПК и разпределил
доказателствената тежест за страните.
В
съдебното заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. К., който
поддържа иска си и излага подробни доводи и в писмена защита и представя
списък на разноските
Ответникът
, представляван от назначения , на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител
- адв. В.Н.Н., моли да се отхвърли иска така както
е предявен, ведно със законните последици като акцентира ,че
няма връзка с доверителката си.
От
вложените по делото доказателства: Протокол
за ПТП, Сл. бележка, Справка ИЦ ГФ;Писмо, Претенция, платежен документ; Доклад
по щ.N 120171/ 25.08.2011г., Платежен
документ ГФ; Експертиза-З бр., Фактура-2бр., Квитанция-2бр, Пресечен чек;
Регресна покана с обратна разписка;Решения на Съвета на ***а, УС на ГФ и КФН,
извършените констатации с оригинали на приложените доказателства, от
заключението на вещото лице Н. Р., писмо рег. № 9060000-4042/19.05.2017 г. от
ОД на МВР – КАТ „ПП” ***, с приложена справка данни за МПС с рег. № ОВ0795АХ, писмо
изх. № 10 – 04 – 39/28.02.2017 г. от ищеца, с приложени по него: Платежно
нареждане; банково извлечение; доклад по щета № 120171/11 г.; Претенция от
НББАЗ; Регресна покана с обратна разписка, писмо от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК от
20.04.2017 г.; писмо от НББА изх. №1 – 10007 /24.04.2017г., придружена с копие
от документ на чужд език; писмо рег. № 9060000-4042/19.05.2017 г. от ОД на МВР
– КАТ „ПП” ***, с приложена справка данни за МПС с рег. № ОВ0795АХ; молба изх.
10-00-281/14.06.2017 г. от ищеца, с приложен по него документ, заверен с мокър
печат от чужд орган, сверен с оригинала,
както и писмо от ищеца изх. № 10 – 00 – 364/31.07.2017 г., с приложен по него официален
превод от гръцки език на документ от 25.02.2011 г., и от становищата на
страните и писмените бележки на ищцовата страна, прецени поотделно и в тяхната
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:
От приложените преводи на документи е видно ,че е
съставен протокол за ПТП с материални
щети за това ,че на 13.02.2011г. , в *** , улица Агия Варвара – 25 – ти март за
състояло се произшествие : сблъсък на автомобили, съответно: I
- ZUT 6361 , управляван от *** и II
– ***, незастрахован , управляван от П.И.Т. , род.
1981г. с ЕГН – **********, в който описана посоката на автомобилите: първият
водач заявил ,че се движил по ул. „25 – ти март“ с посока от улица „Сикелариу“ към
бул. „Караманли“, вторият - по ул. „25 – ти март“ с посока от улица „Сикелариу“
към бул. „Караманли“ като в забележки се чете: първият автомобил се движел пред
втория и на мястото , където се обединяват ул. „25 – ти март“ и ул.“Аг.
Варвара“ първият автомобил е предприел движение наляво за да навлезе в ул. “Аг.
Варвара“, а втория автомобил е ударил задната част на първия автомобил.
Вследствие на удара първия автомобил се е отклонил вляво от движението си ,
удряйки се в ремарке без регистрационен номер и без номер на рама , спряно на
място , което е частна собственост. Като ударени места на автомоилите са
посочени – задна част , предна част , предно стъкло , а за втория – предна
част.
На 15.02.2011г. е
съставен документ от Началник отдел , че в доклада на присъствалия полицай , по
невнимание е пропуснато да бъде отбелязано в протокола ,че МПС 2 е марка ОПЕЛ,
с цвят черен и държавата по произход е
България.
Съгласно писмо изх.
№2011- 0450 от 23.03.2011г., Бюрото на автомобилните застрахователи – *** е
изпратило запитване до НББАЗ – гр. *** с информация/ приложение от документи/, досежно
произшествието и конкретни въпроси за отговор до 04.05.2011г. : име на члена на
бюрото по застраховане на ПС, застрахователна полица и за самоличността на
притежателя й ; разрешението,че ако не се идентифицира застрахователя в рамките
на определения срок , искът ще бъде
уреден от името на бюрото по реда на Правилата за вътрешния ред.
НББАЗ са потвърдили от своя страна на БАЗ – ***, с
писмо изх. №I – 920 /04.04.2011г., получаването на горното, че МПС ОПЕЛ ***„изглежда е назастраховано
към деня на произшествието като потвърждават , че регистрационната табела се
намира в страната“ и молят за изпращане на всички документи по щетата и за
приблизителните условия за тази щета. Отбелязано е , че потвърждаването на
покритието по принцип не е приемане на отговорността на българския автомобил ,
да не се предприемат постъпки за плащане , преди отговорността да бъде
установена.
НББАЗ – гр. *** е предявило Претенция до ГФ изх. №Р- 2254/ 24.08. 2011г.
за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на ***по щета , причинена от незастраховано МПС с бълг. Регистрация щета наш
реф.№GF
– 11 – 125 GR , техен
реф. №595/11 , съгласно което УС на НББАЗ възстанови сумата от
3 910,00 евро на 03.08. 2011г. Моли , на осн. чл.34, ал.3 от ПУДГФ, да им
се възстанови сумата по банков ред. Съпроводена е с документи по щетата: Претенция
от ***, платежен документ за извършен превод на
03.08.2011г. , ивлечение от банков превод, фактура;
Приложени са Нареждане на НББАЗ за презграничен
превод за сумата 16 465,66 лева , в което като основание са вписани
горните реф. № ; доклад по щета , изходящ от ГФ – гр. *** за имуществени вреди
№120171/25.08.2011г. , на основание регрес срещу П.т. – 7 647,30 лева –
съгласно чл.288, ал.12 от КЗ за нанесени вреди и 1,550 лева – разходи по
ликвидация или общо 7648,80 лева , фактура.
От превода на квитанция ,издадена от ***/ Търговия , сервиз , части за автомобили , мотоциклети и плавателни
съдове, електронни и телекомуникационни системи и продукти на високи технологии
/ за получена сума е видно ,че на 04.04.2011 г. , ***е получила сумата
3 400,08 евро в брой.
От превода на квитанция /стр.54/ е видно ,че
последната е получила от ***което действа от името на
българското бюро „Зелена карта“ като пълно и окончателно изплащане на всяка
нейна претенция , основана на щетите , причинени от чуждестранен автомобил ***както
и ,че е отстъпила на изплатилото обезщетението дружество ***всяко нейно право
на обезщетение от трети лица във вр. с горната нейна щета.
Представен е
и превод на пресечен чек №48295666 – 6 , дата – не се чете/ за 3 400,00
лева, издаден от ***застрахователни услуги и уреждане на международни щети ***.
Приложено е преводно нареждане за сумата
7 647,30 лева от ищеца до НББАЗ, като съгласно извършената констатация
същия е от 14.09.2011 г. В този смисъл е
извлечение от сметка на ГФ при ПИРЕОС БАНК , на оригинала на който няма печат
от банката или подпис на банков служител, но съдът го съобразява като индиция
за извършения превод на тази дата още повече ,че е извлечение от документ при
банката, касаещ тази дата и ГФ.
ГФ е отправил до ответницата и регресна покана изх.
№ГФ – РП – 150/ 17.02.2016г. относно щета №ГФ – 12 - 0171/ 25.08.2011г. за
заплащане на сумата 7 648,80 лева на осн. чл.558, ал.7 от КЗ в едномесечен
срок от получаване , връчено съгласно изв. за доставка на 22.02.2016г. на друго
лице – дядо на ответниците.
Видно от справката от БД на ИЦ ГФ , на автомобила са
регистрирани застрахователни полици , но не и за периода на ПТП- то.
Видно от писмо рег. № 9060000-4042/19.05.2017 г. от
ОД на МВР – КАТ „ПП” ***, с приложена справка данни за МПС с рег. № ОВ0795АХ,
собственик на ОПЕЛ – КОРСА е ответницата като регистрацията му е прекратена на
13.09.2011г. по причина негодно за употреба.
По активната легитимация на ищеца съдът съобрази и, че
съгласно Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕО на Европийския парламент и на
Съвета от 16.05.2000г. се определя дейността на Компенсационния орган, който
съгласно Кодекса за застраховането за територията на Р.България се изпълнява от
НББАЗ, считано от 01.01.2007г.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на верността –
съдържанието на преводно нареждане от 14.09.2011г. до ***“АД – ОФИС ЦУМ – гр. ***,
с което се твърди, че е платена сумата от ищеца на НББА:док.тежест на ищеца.
В това производство ищеца е ангажирал съдебно –
счетоводна е-за , която е установила ,че сумата 7 647,30 лева е наредена
от ГФ на 14.09.2011г. и постъпила на 15.09.2011г. по банкова сметка ***. Същата
представлява равностойността на сумата 3 910 евро по претенцията на НББАЗ
изх. №З – 2254/24.08.2011г.
След като съобрази и извършените констатации по
оригиналите съдът приема оспорването за неоснователно и не изключва документа
от събрания по делото доказателствен материал и приема за доказано твърдението
на ищеца по исковата му молба ,че въз основа на заведена при него щета ГФ 120171/25.08.2011г., ищеца е изплатил на НББА3 , по банков път
сумата 7 647,30 лева.
Основанието за превода е безспоро и Доклад по щета ,
изходяща от ГФ, съгласно която сумата подлежи на възстановяване на НББАЗ.
По откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на авторството и
съдържанието на документ от 25.02.11 г. , приложено в оригинал и превод към
делото, като
доказателствената тежест в това производство е за ответника.
като съобрази
документите , събрани в това производство съдът приема , че оспорването следва
да се отхвърли като неоснователно:
съдът е
приел, че оспорения документ е съставен и подписан от Началник отдел АТАНСИОС
ПАПАКОНСТАНТИНУ, но в същото е посочено , че „от доклада на пристигналия
полицай става ясно , че поради пропуск в протокола не са отбелязани данни за
МПС 2 , А ИМЕННО :МАРКА опел , цвят черен държава от която идва – България
добавката е извършена от него въз основа на доклад. По – горе в писмото е
посочена длъжностно лице – полицай *** Тилиуди, а в протокола за ПТП са
посочени данни на служителя поел случая : Серж. Диамантис Михалидис. В ПТП с
материални щети , е видно ,че е вписано ЕГН – то на ответницата срещу СУМПС – **********
, а липсва и марките и на двете коли и цвета им.
За това производство е изискана от КАТ справка за
регистрацията на МПС с рег.№ОВ 0795АХ и
е видно , че негов собственик е ответницата.
Или съдът е приел ,че е налице и друга информация по
делото досежно произхода на автомобила и марката и цвета му , потвърждаваща
оспорения документ и не следва да се извършват други процесуални действия в
тази насока като е остави без уважение другите доказателствени искания.
Освен това съдът приема ,че създаването на този втори документ е в съответствие с чл.31 на Директива 2000/26/ЕО
на Европийския парламент и на Съвета от 16.05.2000г. - (31) При невъзможност за
установяване на застрахователя на превозното средство следва да се предвиди, че
длъжникът, който трябва да обезщети претърпените от пострадалото лице вреди, е
гаранционният *** по член 1,
параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО в държавата-членка по обичайното
домуване на незастрахованото превозно средство, с което е причинено
произшествието. При невъзможност за установяване на превозното средство също
следва да се предвиди, че длъжник е гаранционният *** по член 1,
параграф 4 от Директива 84/5/ЕИО, чието местонахождение е в
държавата-членка, в която е настъпило произшествието, т.е при съответните
варианти за обезщетение е следвало да се
уточни държавата - членка по обичайното домуване на незастрахованото превозно
средство, с което е причинено произшествието
Съдът при разпределяне на доказателствената тежест е
посочил ,че съгласно чл. 558, ал.7
от КЗ " След изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният *** встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му."
За основателността на иска следва да бъдат
установени по делото от страна на ищеца следните предпоставки:1) настъпването
на описаното в исковата молба ПТП;2) отговорност на прекия причинител на
вредите по чл. 45 ЗЗД,
за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка между поведението му и вредите и техния размер; 3) плащане от
ищцовата страна на обезщетение в полза на увреденото лице при наличието на
някое от основанията за плащане от страна на ****** по чл. 557, ал.
1 и 2 от КЗ.
Съгласно чл. 559,
ал.1, т.1 от КЗ-Гаранционният *** възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато:1. моторното превозно средство
на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят.
По силата на чл. 288а,
ал.1, т.1 от КЗ (отм.), но действащ към момента на ПТП, ******
възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато
моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията
на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователя. В тази хипотеза, с оглед
разпоредбата на чл. 288а,
ал.1 вр. чл. 288,
ал.12 от КЗ (отм.); ищецът, като лице, което изпълнява чужд дълг,
разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да
се суброгира в правата на увредения субект, доколкото се касае за виновно
увреждащо поведение на ответника и до размера на изплатеното обезщетение.
Основателността на регресната претенция в случая предполага съществуването на
деликтно правоотношение, за да възникне валидно задължение длъжника да
възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му противоправно
поведение имуществени вреди.
За успешното провеждане на иск
с правно основание чл. 288, ал.
12 от КЗ (отм.); вр. чл. 45 от ЗЗД
в тежест на ищеца, съгласно установеното в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване
плащането на обезщетение на увредено от настъпване на застрахователно събитие
лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя
на вредите, поради липсата на задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника.
Въз основа на това и особения
представител на ответника е изградил защитата си конкретизирайки конкретни
съображения за отхвърляне на иска.
При разглеждането им следва да се съобрази и
практиката в този смисъл , че правоотношенията във връзка с настъпилото
процесно събитие, се уреждат от КЗ, Правилника за устройство и дейност на
****** и правилата и актовете на международното частно право /Кодекса на международното частно
право, Директиви на ЕС и Международни споразумения между
националните бюра на застрахователите на страните - членки на ЕС - Споразумение
между компенсационните органи и ГФ /СКОГФ/, основано на Директива
2000/26/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на
страните-членки във връзка със застраховките "ГО" по отношение
употребата на МПС, Вътрешни правила на Съвета на бюрата и т.н./.
Функциите на ****** в случая,
действащ като компенсационен орган, регламентирани от чл. 285, ал.6
от КЗ, се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен
орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави
преценка по същество.
Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане,
се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили /по арг. на
чл. 105 КМЧП,
клауза 3, 4 от СКОГФ/. Компенсационият орган на държавата-членка по
местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на
потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на
която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и
оценка на компенсациите.
На
компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по
ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за
външни услуги, включващи хонорари на вещи лица, такси за правни консултации,
здравни разходи и т.н., както и сумите на всички разходи, сторени от
участващите в компенсацията страни, по арг. на клауза 4 от СКОГФ. Сумата по реинбурсация
може да бъде оспорвана единствено от организацията, към която е отправен иска
за реимбурсация, ако Компенсационният орган, поел обслужването на иска, не е
взел под внимание в действията си предоставената му нформация във връзка със
случая или не е приложил разпоредбите на приложимото право. Съгласно чл.1, чл.
5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, клауза 4.4 от СКОГФ, всички
документи във връзка с остойностяването на щетата се изпращат заедно с
претенцията за реимбурсиране по факс или по електронна поща на члена на бюрото,
издал Зелената карта или застрахователната полица.
Съобразявайки се с
горепосочената приложима нормативна уредба, съдът приема, че е налице
фактическият състав на чл. 228а, ал.1, т.1 от КЗ/отм/
Процесното ПТП е настъпило на територията на държава-членка на ЕС, виновният
водач е нямал сключена задължителна застраховка "ГО" и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е
обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ******
да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на пострадалото лице, на
чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ.
Съдът приема за установена и причинно-следствена
връзка между причинените вреди и поведението на ответника. Налице е официален
удостоверителен документ, чиято материална удостоверителна сила не е оспорена в
настоящия процес от ответника - Доклад за ПТП, носещ и подписа на ответника в
качеството му на участник в процесното документирано ПТП. По отношение на
размера на предявения регресен иск, размера на дължимите обезщетения е
регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на
страните-членки, като определянето му е единствено в компетентността на
страната, където е настъпило ПТП, в случая – гръцката страна. В решенията си,
касаещи определяне на застрахователни обезщетения за материални щети ВКС
приема, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на
вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в правоотношението
между застраховател и увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото
на отстраняване на вредите, затова не може размерът на обезщетението да се
определи по средни пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно
обезщетяване на вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се
определи по цени в случая на ***. /Решение № 1/02.02.11 г. на ВКС по т.д. №
263/ 2010 г., II т.о., ТК; Определение № 232/08.04.2013 г. на ВКС по т.д.№
1072/2012 г., II т.о./. Затова са неоснователни възраженията на осъбения
представител ,че е било отбелязяно ,че ремонта не е изгоден с оглед стойността
на автомобила като нов.
Или се дължи стойността на възстановителния ремонт,
която в процесния случай е определена от компенсационния орган на *** в
съответствие с представена фактура за предоставени услуги №017822/ 31.03. 2011
г. с крайна цена 3 400,08 евро и безспорно пострадалото лице е получил
сумата чиято равностойност е 6 649,98
лева.
Както твърди особения
представител са платени и други суми , тъй като НББАЗ е поискало да се изплати
от ищеца сумата 3 910,00 евро или равностойността им – 7 647,30
лева , които именно са били изплатени от ищеца на НББАЗ.
Но последната стойност съответства именно на фактура
451 по реф. № 595/11 на ***/превод на стр.48/, съставена в
съответствие с чл.5.2 от ПВР от щетата на обща стойност 3 910,00 евро , от
които: обезщетение материални щети – 3 400,00 евро и такса за обработка
/3,400 х15%/ или общо 510 евро. Във същата са посочени банковите сметки за
превода , които съответстват на извършеното нареждане за презграничен превод от
НББАЗ /стр.17/ по която е посочен номера на щетата ,ведно със други на обща стойност
16 465,66 лева.
С тези мотиви съдът отхвърля възраженията на
особения представител за неоснователността на така предявения иск изцяло.
Съдът приема за безспорно
установено, че за увреждащото МПС към датата на настъпване на ПТП, няма
действаща редовна застраховка "ГО", което ангажира отговорността на ******
да покрие /компенсира/ обезщетенията и разходите свързани с тях. Безспорно е
също така, че ****** е изпълнил задължението по чл. 288а,
ал.1, т.1 КЗ /отм./за плащане, както и обстоятелството, че
ответникът, въпреки изпратената му покана, не е възстановил на ***а дължимата
сума.
Гореизложените изводи водят
съда до основателност на исковата претенцията.
В настоящото
съдебно производство, в срока за отговор на исковата молба, съдът е сезиран с
възражение от страна на особения представител на ответника за погасяване по
давност на вземането, за което е предявен искът. Преценявайки направеното в
законоустановения срок възражение, съдът намира същото за неоснователно:
Действително, съгласно правилото, установено в
чл. 197 от КЗ
/отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, правата
по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
"Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска
отговорност" по т.10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение
№ 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Наред с това
обаче, съдът взе предвид, че е налице трайно установена практика на ВКС,
споделяща разбирането, застъпено и в т.14 на ППВС № 7/77 г., чието действие не
е отменено, че щом основанието за регресните суброгационни искове, които
застрахователят предявява, възниква от друг спрямо застрахователното
правоотношение, фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане
на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по
продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна
давност, но е различен и началният и момент, който не е от настъпване на
застрахователното събитие, а от изплащане на застрахователното обезщетение,
респ. на приравненото на него такова, платимо от ******. В този смисъл се
счита, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/ възстановяване
на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния
договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил на
застрахованото лице или на неговия застраховател, като моментът на плащането
поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към
презастрахователя. С оглед практиката на ВКС на РБ, по въпроса за момента на
изискуемост на вземането на ******, заявено по реда на чл. 288,
ал.12 от КЗ, както и за началния момент на погасителната давност за
упражняване регресното право на последния, няма противоречия и се приема, че
началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането
на ******, е моментът на изплащане от ГФ на обезщетението по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите / в този
смисъл са: Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 15 от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г. на ВКС, II ТО, Определение
№ 441 от 12.07.2010 г. по т.д. № 962/2009 г., II ТО, и други/.
Или
в случая , както се прие по – горе , плащането е извършено на 14.09.2011г. , а
иска е предявен на 14.09.2016г. , т.е в последния ден в който изтича срока и затова
възражението следва да се отхвърли като неоснователно.
Поради това, съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му размер, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7 647,30
лева, представляваща възстановеното от по щета № 120171/ 25.08.2011г. обезщетение.
При това положение, в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху дължимата сума от главницата, считано от
датата на предявяването на исковата молба в съда – 13.09.2016 г. до
окончателното й изплащане.
По разноските:
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78, ал.1
от ГПК и задължителното тълкуване, дадено с т.12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
производството, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от
ищеца в исковото производство разноски за заплащането на държавна такса,
адвокатски хонорар и възнаграждение за назначения особен представител,
съобразно уважената част от иска.
При този изход на делото, следва да бъде уважено искането
на ищеца, ответникът да му заплати направените в настоящото съдебно
производство разноски както следва :
за съд.
иконом. експертиза - 160,00 лева платена държавна такса в размер на 305,89 лв.,
както и направените разноски за платено адвокатско възнаграждение за особен
представител на ответника в размер на 712,00 лв.
Следва
да се изплати от РС – *** , на назначения от съда особен представител, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК възнаграждението
, определено с разпореждане от 22.11.2016г. и внесено от задълженото лице –
ищеца с преводно нареждане от 02.12.2016г. – сумата 712,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ възражението,
предявено от особения представител на ответника П.И.Т. с ЕГН – ********** *** , в срока за
отговор на исковата молба, за погасяване на правото на ищеца да претендира
процесното вземане от ответника поради настъпила давност на основание чл. 110 от ЗЗД, като неоснователно.
ОСЪЖДА
П.И.Т., с горните данни
, да заплати на *** ***, гр. *** ,
ул. „Граф Игнатиев“ №2 , представляван заедно от изп.д-ри
***, със съдебен
адрес:*** , адв. Кр. К. с горните данни, сумата от 7 647,30 лева, представляваща възстановеното от по щета № 120171/ 25.08. 2011г. обезщетение, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда –
13.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.И.Т. с горните данни , да заплати на град *** , с горните
данни да заплати на *** ***, с
горните данни, съдебно – деловодните му разноски по производството пред
настоящата инстанция или общо сумата 1177,89
лева, включваща: за съд. иконом. експертиза - 160,00 лева; платена държавна
такса в размер на 305,89 лева, както и направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника в размер на
712,00 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ ОТ РС – *** , на назначения
от съда особен представител, на осн. чл.47,
ал.6 от ГПК - адв. Н. от ЛАК , възнаграждението , определено с разпореждане от
22.11.2016г. и внесено от задълженото лице – ГФ, с горните данни, с преводно
нареждане от 02.12. 2016г., в размер на сумата
712,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД – гр. *** в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: