Р Е Ш Е Н И Е
№ 907/18.5.2022г.
Град Пловдив, 18.05.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети март
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3327 по описа на
съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е във
връзка с решение № 13091 от 21.12.2021 г. по адм. дело № 5423/2021 г. на ВАС,
ІІ о., и по жалба на П.Г. *** срещу заповед № 19РД09-623 от 06.11.2019 г. на кмета
на район „Северен“ при община Пловдив, с която е наредено на П.Г.Б., Х.Г. П. и Ж.Д.П. да премахнат своя собствен
незаконен строеж, а именно: „Пристройки към сграда за обществено хранене – „****“,
ситуирана в УПИ ****по плана на Международен панаир – гр. Пловдив, с
административен адрес: ****.
Според жалбоподателката
оспорената заповед е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представените на
09.10.2020 г. писмени бележки.
Заинтересованите лица
не вземат становище по съществото на спора.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед,
чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта с оглед разпореденото
премахване на строеж и лишаването на жалбоподателката от възможността да го
ползва, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената заповед (л.39
от адм. дело № 3716/2019). Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по реда на АПК пред административния съд по
местонахождение на имота. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От приложените към жалбата документи и представената
административна преписка се установява, че П.Б. и Х.П. са собственици въз
основа на договор № 2023 от 24.11.1995 г. за продажба на обособена част от
общинско предприятие (л.114-117) на ресторант „****“ (сега „****“), обособена
част от „Ритон“ ЕАД, включващ павилион от метална конструкция с площ 134 кв.м,
въз основа на който договор е издаден и констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 2, том 113, дело № 22733 от 30.11.2018 г. на Службата по
вписванията Пловдив (л.24-25), с който П.Б. е призната за собственик на 1/2
идеална част и Х. и Ж. Пенчеви са признати собственици на 1/2 идеална част в
режим на СИО на следния недвижим имот: сграда с идентификатор **** по КККР на
град Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на обекта: сграда за обществено хранене, със
застроена площ на обекта по скица от 138 кв.м.
Процесният ресторант е разположен в имот публична
общинска собственост, за който е издаден акт № 524 от 12.01.2002 г., вписан №
24, том 70 от 2007 г. на Службата по вписванията Пловдив (л.15-17 и л.85-87),
представляващ дворно място, застроено и незастроено от 318 кв.м, съставляващо
УПИ І-обслужваща дейност в кв.166-а по плана на Международен панаир, одобрен
със заповед № РД-02-14-2156 от 15.12.2000 г., заповед № ОА-568 от 30.03.2001 г.
и заповед № ОА-260 от 28.02.2001 г. В забележките на акта е отбелязано: на
12.01.2002 г. – в УПИ е изградена временна постройка по чл.120, ал.4 ППЗТСУ
(отм.), за която е създаден постоянен градоустройствен статут по силата на
изменение на ЗРП, одобрено със заповед № ОА-260 от 28.02.2001 г.; община
Пловдив не е прехвърлила право на строеж за сградата съгласно § 50а ЗТСУ (отм.)
и § 17, ал.2 ЗУТ; на 06.08.2007 г. – със заповед № ОА-145 от 31.01.2007 г. на
кмета на община Пловдив е одобрено изменение на ПУП – ПР на част от плана на Международен
панаир, като се заличава кв.166а и се образува нов кв.2, в който попада
актуваният с този акт УПИ І-обслужваща дейност; на 25.06.2010 г. са отразени
актуалните идентификатори на имота, сградата, описана в първата забележка, и
съседните имоти съгласно одобрените със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК КККР на град Пловдив.
На 24.09.2019 г.
работна група от служители в общинската администрация на район „Северен“ при
община Пловдив са извършили проверка на строеж (обект): „Пристройки към сграда
за обществено хранене – „****“, ситуирана в УПИ ****по плана на Международен
панаир – гр. Пловдив, с административен адрес: ****, собственост на
жалбоподателката П.Б. и на Х. и Ж. П., за която проверка е съставен констативен
акт № 47 от 24.09.2019 г. (л.43-45). На работната група не са били представени
строителни книжа за процесния строеж. Констатирано е, че на административния
адрес е извършено следното строителство: № 1 – в западната част пристройка
(преустройство на бивш стационарен обект по чл.56 ЗУТ, разрешен през 2012 г. с
ПР № 6, т.15 от 12.06.2012 г., със срок на действие 5 г.) съгласно одобрена
схема с площ около 126 кв.м, изпълнен като дървен навес, покрит с керемеди,
преустроен във зала за консумация чрез изграждане на зид и остъкляване на
навесната конструкция; № 2 – съществуващ ресторант с идентификатор **** с площ
138 кв.м; № 3 – в източната част пристройка към съществуващ ресторант, свързана
с кухненските помещения, с размери 10,15 м х 2,10 м, площ около 21 кв.м,
изпълнен със стени термопанели, покрив от гофрирана ламарина, едноскатен с
наклон, врати от юг и изток, два сервизни прозореца от изток, с височина в
източната част 2,50 м и 2,85 м в западната част, с бетонов под и основи.
Направена е окомерна скица на разположението на строежа в имота. Констатирано е
от работната група, че извършеното строителство е без строителни книжа, без разрешение
за строеж, без съгласие на собственика на имота, с което са нарушени нормите на
чл.148, ал.1, чл.137, ал.3 и чл.182, ал.1 ЗУТ, поради което настоящият
констативен акт е основание за започване на административно производство за
премахване на незаконни строежи.
Констативният акт е
съобщен на 26.09.2019 г. (л.46) по реда но § 4, ал.2 ДР ЗУТ чрез залепване на
входа на обекта. На 02.10.2019 г. жалбоподателката е подала възражение срещу
констативния акт до кмета на района. С писмо от 09.10.2019 г. (л.42)
жалбоподателката е уведомена, че преписката по издаване на заповед по реда на
чл.223, т.8 ЗУТ ще бъде продължена, защото възражението е изцяло бланкетно,
като й е предоставена възможност да представи други писмени доказателства,
които според нея не са били взети предвид от администрацията. Няма данни
жалбоподателката да е представила нови писмени доказателства преди издаване на
оспорената заповед.
Въз основа на
съставения констативен акт № 47 от 24.09.2019 г., като е преценено, че
подаденото възражение е изцяло бланкетно, без да са посочени конкретни грешки в
констатациите на служителите, извършили проверката, кметът на район „Северен“ е
издал оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство при първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства.
Вещото лице посочва,
че процесните строежи са осъществени в ПИ с идентификатор ****по КККР на град
Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК, за който имот е обособен УПИ ****по плана на Международен
панаир – гр. Пловдив, одобрен със заповеди № ОА-568 от 30.03.2001 г., № ОА-260
от 28.02.2001 и № ОА-145 от 31.01.2007 г.
Вещото лице посочва
също, че основният обект в УПИ ****по плана на Международен панаир – гр.
Пловдив е втората постройка със сигнатура № 2 – съществуващ ресторант „****“ –
ПИ с идентификатор **** с площ 138 кв.м, чието строителство е осъществено на
три етапа. Първоначално е било разрешено изграждането на временен сглобяем
павилион за панаира с размери 6 м/4 м, построен през септември 1966 г. въз
основа на разрешение за строеж № 174 от 25.08.1966 г. на ГНС Пловдив (л.123),
стопанисван от бившето предприятие ГТП „Здрава храна“, впоследствие СДТ
„Обществено хранене“ и „Ритон“ ЕАД. Обектът с времето е преустройван и разширяван
и е работил като ресторант със съответните разрешения от санитарните органи при
условията на чл.120, ал.4 ППЗТСУ. Обектът е закупен чрез ОАП с договор № 2023
от 24.11.1995 г. за продажба на обособена част от общинско предприятие (л.114-117).
Според вещото лице
приложеният по делото и одобрен от главния архитект на община Пловдив на
09.04.1999 г. работен проект, част „Архитектура“ и част „Технология“ за обект:
„Ресторант „**** – ****“ на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, е изготвен с цел
възстановяване на проектната документация на основание чл.231б, ал.3 ППЗТСУ, но
при проверката в район „Северен“ на вещото лице не е бил представен акт за
узаконяване, който според вещото лице е абсолютно задължителен за завършване на
процедурата по възстановяване на изгубена или похабена документация.
Вещото лице посочва,
че в част „Архитектура“ е отразено наличието на навес, изграден със дървена
конструкция пред входа на ресторанта от запад. Според вещото лице това е т.нар.
постройка № 1 в констативен акт № 47 от 24.09.2019 г.
Във връзка с
одобреното изменение на ЗРП със заповед № ОА-260 от 28.02.2000 г. (л.124-125)
вещото лице е констатирало, че в новообразувания парцел І-обслужваща дейност,
кв.166а по плана на Международен панаир Пловдив, друг обект освен постройката
със сигнатура № 2 от процесната заповед не е отразен в графичната част на
проектната разработка, а при огледа на място съдебният експерт е установил, че
обектът функционира като ресторант, като е направено частично преустройство
спрямо приложения проект по делото по отношение на санитарните възли,
преустроена е кухнята, премахнато е остъкляването от западната страна на залата
за консумация и по този начин са приобщени пространствата на навеса (обект № 1
и залата за консумация на обект № 2 ресторант).
По отношение на
постройка № 1 вещото лице посочва, че при изготвянето на архитектурното
заснемане във връзка с одобрения на 09.04.1999 г. работен проект, част
„Архитектура“ и част „Технология“, изготвен с цел възстановяване на проектната
документация на обект „Ресторант „**** – ****“ на основание чл.231б, ал.3
ППЗТСУ, е отразено наличието на навес, изграден с дървена конструкция пред
входа на обекта, т.е., била е осъществена пристройка от западната страна на
обект № 2, която към онзи момент е представлявала навес. Експертизата е
установила, че това представлява т.нар. постройка № 1 в констативен акт № 47 от
24.09.2019 г. и процесната заповед. При изготвяне на проекта за изменение на
ЗРП с цел създаване на постоянен градоустройствен статут на ресторанта тази
постройка – навес – не е отразена в графичната част на проектната разработка.
Но вещото лице е констатирало също, че с протокол № 6 от 12.06.2012 г., точка
15 на РЕСУТ при район „Северен“ е приета устройствена схема по чл.56 ЗУТ за
разполагане на стационарен обект към ресторант „**** – ****“ (л.65-67), в чиято
графична част е указана пристройката с № 1, описана като съществуващ дървен
навес по одобрен проект от 09.04.1999 г., с отбелязване – зона за търговски
цели с площ 126 кв.м.
При огледа на място
вещото лице е установило, че постройка № 1 е разположена от западната страна на
обект № 2 – ресторант с идентификатор ****, предвидена по документация да бъде
навес с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Понастоящем обект № 1
е приобщен към търговската зала на обект № 2 и е преустроен в зала за хранене
на закрито, ползва се съвместно със залата за хранене на обект № 2, като са
осъществени следните преустройства – остъкляване с цели витрини от северната
страна към бул. „Марица“ и от южната страна към река Марица; от западната
страна към съществуващия подпорен зид е направено допълнително затваряне с
пътна стена и с остъкляване, като е запазена височината на подпорния зид към
бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“; от южната страна е премахната дограмата,
предвидена по проекта на обект № 2, и е отворено пространството на двете зали
за консумация между обект № 2 и обект № 3; изпълнена е нова ел. инсталация;
дървената покривна конструкция е облицована с гипсокартон; създаден е оберлихт
към залата за консумация.
Относно постройка № 3
при огледа на място вещото лице е установило, че тази постройка е съборена и не
съществува самостоятелно, а е приобщен към обект № 2 – ресторант, поради което
не може да се каже, че отговаря на допустимото разполагане на преместваем обект
по одобрената с протокол № 6 от 12.06.2012 г. схема.
По отношение на
застрояването вещото лице не е констатирало значителни отклонения, но изрично
посочва, че пристройките не са отразени в действащия ПУП, одобрен със заповед №
ОА-260 от 28.02.2001 г. и в действащата кадастрална карта, одобрена със заповед
№ РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. От огледа на
място вещото лице е констатирало, че като общ обем и обща конфигурация обектът
отговаря приблизително на заложения обем в архитектурното заснемане от 1999 г.
Съдът намира, че със
заключението на вещото лице не се установяват нови факти от значение за делото.
Вещото лице потвърждава правилността на констатациите на работната група,
извършила огледа на място и съставила констативен акт № 47 от 24.09.2019 г.,
постановил началото на производството по издаване на оспорената заповед. Т.е.,
противно на застъпеното от жалбоподателката становище, оспорената заповед е
издадена въз основа на обективни и верни факти, подкрепени не само от писмените
доказателства, но и от заключението на вещото лице.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за
нейната отмяна.
Съгласно
чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. От представена
заповед № 13ОА561 от 05.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив (л.35-38) е
видно, че органът по чл.225а, ал.1 ЗУТ при нормативно предвидена за това
възможност е делегирал правомощията си по издаване на заповеди от категорията
на оспорената на кмета на район „Северен“ и в обхвата на цялата територия на
район „Северен“ при община Пловдив. Следователно именно кметът на район „Северен“
е компетентният орган, който следва да издаде заповед за премахване на
незаконен строеж от V категория, т.е., оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорената заповед. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ
заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от
служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните лица,
които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в настоящия
случай е спазена.
Оспорената
заповед е издадена въз основа на констативен акт № 47 от 24.09.2019 г.,
съставен от общински служители по контрол на строителството и е връчен на
жалбоподателката. Тъй като именно този констативен акт е актът, с който се
поставя началото на производството по издаване на оспорената заповед, следва да
се приеме, че административният орган е изпълнил задължението си да информира
собственика на строежа за започналото производство по издаване на заповед за
премахване на незаконен строеж и за възможността да се запознае с
констатациите, да направи своите възражения, бележки и доказателствени искания
и да представи доказателствата, с които разполага, от което право на участие в
административното производство жалбоподателката се е възползвала и е подала
писмено възражение, което е преценено от административния орган като
неотносимо.
Съгласно § 4
ДР ЗУТ съобщаването на актове по този закон може да се извърши чрез залепване
на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, когато адресът
на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес (ал.2). Следователно връчването на констативния акт и
на оспорената заповед чрез залепване на имота е редовно извършено и не е налице
такова съществено нарушение на административно-производствените правила, което
да е препятствало упражняването на правото на защита на жалбоподателката или на
другите заинтересовани лица. Съобщаването чрез залепване в случая е било
наложително с оглед отразеният и неоспорен факт на отказ на упълномощения
адвокат за получи заповедта.
Вярно е, че в
констативния акт и в заповедта са описани три постройки, но е невярно твърдението
на жалбоподателката, че с оспорената заповед е наредено премахването на
постройка № 2 – ресторант. Това не съответства на съдържанието на заповедта,
защото ясно и недвусмислено е разпоредено да се премахнат пристройките към
сграда за обществено хранене – „****“, защото именно пристройки с №№ 1 и 3 са
незаконни. Противно на заявеното в жалбата, административният орган правилно е
преценил, че съществуващият ресторант е законен строеж и този факт не е спорен
между страните, поради което не следва да се коментират възраженията в тази
насока. Т.е., дори и да е налице известна некоректност и тавтология в
описанието на процесните постройки, това обстоятелство не влияе върху самото волеизявление
на кмета, което е в достатъчна степен конкретизирано и не предполага никакво
съмнение кои точно постройки следва да бъдат премахнати като незаконни строежи.
Що се отнася
до постройки № 1 и № 3, то безспорно същите са незаконни. Невярно и
некореспондиращо с правната уредба е твърдението на жалбоподателката, че
постройка № 1, представляваща дървен навес, е разрешена през 2012 г. с протокол
на ЕСУТ. На първо място, с решение по т.15 от протокол № 6 от 12.06.2012 г. на
РЕСУТ при район „Северен“ (л.65) е приета предложената от жалбоподателката
устройствена схема за поставяне на обект по чл.56 ЗУТ и е предложено на главния
архитект на района да я одобри след отстраняване на забележките, за които няма
данни какви са били. Видно от приложените графики (л.67 и л.68) и положения
върху тях печат с текст: „Съгласувам“, подписано от главния архитект на район
„Северен“, въпросната устройствена схема е била одобрена от него, но
процедурата е останала незавършена, защото и през 2012 г., и към настоящия
момент, разрешението за поставяне на преместваем обект по чл.56 ЗУТ се издава
от кмета на общината или от кмета на района. В случая такъв акт не е издаден,
не се твърди да е издаден и не се представя от жалбоподателката при нейна
доказателствена тежест да установи възражението, че поставянето на дървения
навес е било надлежно разрешено.
Видно от
приложените в административната преписка разрешения за ползване на място
общинска собственост (л.60-64), за периода 01.08.2012 г. – 31.07.2013 г. на
„Мак лимитид“ ООД и за периода 01.08.2013 г. – 13.10.2017 г. на „Пълдин БГ“
ЕООД действително са били издадени разрешения за ползване на място общинска
собственост от 126 кв.м в град Пловдив, ****, по предназначение терен за
търговия, които са отново доказателство единствено за частично изпълнение на
процедурата за поставяне на преместваеми обекти по реда на чл.56 ЗУТ, която
изисква освен разрешението за ползване на общински имот и разрешение за
поставяне, каквото липсва. Няма доказателства след 13.10.2017 г. на
дружеството, което представлява жалбоподателката, да са били издавани други
разрешителни за ползване на същото общинско място или разрешения за поставяне
на преместваем обект, за да продължи да съществува процесния навес.
Доколкото няма
спор, че към настоящия момент процесният дървен навес не съществува във вида по
одобрената през 2012 г. устройствената схема, а е приобщен към ресторанта (към
постройка № 2), то е безспорно, че следва да бъде премахнато именно това
преустройство и приобщеното пространство от 126 кв.м според устройствената
схема от 2012 г. (л.67), описано в оспорената заповед като дървен навес,
преустроен във зала за консумация чрез изграждане на зид и остъкляване на
навесната конструкция. Преустройството е извършено без разрешение за строеж и
върху имот общинска собственост без съгласие на собственика, който не е учредил
в полза на жалбоподателката право на строеж или пристрояване. Т.е., безспорно
постройка № 1 е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. А предвид
обстоятелството, че процесната постройка № 1 не е отразена нито в кадастралната
карта на град Пловдив, одобрена през 2009 г., нито в действащия ПУП, одобрен
със заповед № ОА-260 от 28.02.2001 г., в какъвто смисъл е категоричното
заключение на вещото лице, следва да се приеме, че тази постройка представлява
незаконен строеж и по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ.
Не се споделя
възражението на жалбоподателката, че към момента на издаване на оспорената заповед
постройка № 3 не съществува, защото според заключението на вещото лице тя също
е приобщена към ресторанта (постройка № 2), като е премахната дограмата,
предвидена по проект на обект № 2 и е отворено пространството на двете зали за
консумация между обект № 2 и № 3 (л.186 и 187). Т.е., постройка № 3,
представляваща пристройка към съществуващ ресторант с размери 10,15 м х 2,10 м
и площ около 21 кв.м (описанието в заповедта), също е преустроена без
разрешение за строеж и върху имот общинска собственост без съгласие на
собственика, който не е учредил в полза на жалбоподателката право на строеж или
пристрояване, поради което представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225,
ал.2, т.2 ЗУТ. А доколкото постройка № 3 също не е отразена нито в действащата
кадастрална карта, нито в действащия ПУП, представлява незаконен строеж и по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ.
Основателен и
правилен е изводът на кмета, че неотразяването на постройки №№ 1 и 3 в
кадастралната карта, одобрена през 2009 г., налага извод, че те са построени
след 2009 г. Този факт, както и това, че процесните строежи са извършени върху
имот публична общинска собственост без съгласие на общината и без тя да е
учредила право на строеж или пристрояване, правят безпредметно изследването на
въпроса за тяхната търпимост.
Неотносими към
предмета на настоящото дело са възраженията относно собствеността върху земята,
законосъобразността на акта за публична общинска собственост и процедурите по §
17 ПР ЗУТ и чл.37 ЗОС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (писмени бележки –
л.193а-193г) същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдена
жалбоподателката да заплати на район „Северен“ при община Пловдив сумата 240
лева на основание чл.143, ал.2 АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.Б., ЕГН **********,***, срещу
заповед № 19РД09-623 от 06.11.2019 г. на кмета на район „Северен“ при община
Пловдив.
ОСЪЖДА П.Г.Б., ЕГН **********,***,
да заплати на район „Северен“ при община Пловдив сумата 240 (двеста и
четиридесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: