№ 5
гр. Карнобат, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200305 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Т. Р. Д. с постоянен адрес
на същия в с. К. , обл. Бургас против наказателно постановление № 7473 от
20.10.2021 година на Началника на отдел Контрол по републиканската
пътна мрежа , Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при
Агенция Пътна инфраструктура гр. София с което на горепосочения
жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 26
ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или
тежки пътни превозни средства на основание чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на
1000 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият
в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено
административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон-
Закона за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на
1
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и процесуалния закон
– ЗАНН , като сочи многобройни според него основание водещи до
твърдяната от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован не се явява лично, като за него не се явява и негов процесуален
представител и по този начин същият не взема друго респ. допълнително
становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован, се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в
съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото
от него наказателно постановление жалба, като счита същата за
неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно
законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно
неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно
постановление.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Т. Р. Д. наказателно постановление №
7473 от 20.10.2021 година на Началника на отдел Контрол по РПМ към
Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна
инфраструктура е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за
установяване на адм. нарушение № 0008152 от 24.09.2021 г., което
констатира за извършено от него административно нарушение на дата
24.09.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата
24.09.2021 г. в 10, 19 часа на път II – 73 , км.51 на 50 м. преди разклон за
село К. в посока гр. Карнобат – гр. Шумен , същият жалбоподател Т. Р. Д. е
управлявал и е осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС
с две оси марка Форд модел Карго с рег. № *** и полуремарке с 3 оси с
рег. № *** , като при проверката е измерено натоварване на задвижващата 2-
ра единична ос на МПС от 12, 535 т. при максимално допустимо натоварване
на оста от 11, 500 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.4 б. А от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства , като по този начин жалбоподателя е осъществявал движение на
2
извънгабаритно и респ. тежко пътно превозно средство без съответното
разрешение / разрешително или квитанция за платени пътни такси / издадени
от съответната администрация управляваща пътя – в случая АПИ за дейност
от специално ползване на пътищата , с които негови горепосочени действия е
била нарушена от негова страна разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 53
ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1000 лв. .
В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се
основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва
извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“
от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства, без разрешение, вкл. и водачът на процесното
ППС. В случая като субект на административнонаказателна отговорност по
тази разпоредба е посочен жалбоподателя , като водач на ППС, включително
по аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г.
на МРРБ.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП,
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
3
случаите по чл.14, ал.3. В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че
разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на
чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).Според чл.14, ал.3 от
Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина –
до 22 м..Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима,
при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по
пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от
администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима
такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията
по чл.14, ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай е измерената сума от натоварванията на
задвижващата 2-ра единична ос на МПС от 12, 535 т. при максимално
допустимо такова натоварване на оста от 11, 500 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.4 б. а
от Наредбата ,което се потвърждава от писмените доказателства по делото
вкл. и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н.А. и
А.А. . Съгласно измереното натоварване на горепосочената ос на МПС
безспорно управляваното от жалбоподателя ППС се явява тежко съгласно
разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото обаче попада и в обхвата на
чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното натоварване на тази ос не
превишава с повече от 30 % допустимото максимално натоварване на ос.
Максимално допустимото натоварване на оста на МПС от 30 на сто от 11,
500 т. е 3, 450 т. над допустимото , а установеното превишаване в случая на
тази ос е 1, 035 т.. По този начин несъмнено движението на това тежко ППС
се разрешава след заплащане само на дължимата такса, без да е изискуемо
издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от
Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и
след заплатени пътни такси.
Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над
допустимите норми сочат, че за управляваното от жалбоподателя ППС
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
4
администрацията, управляваща пътя /АПИ/, не е било изискуемо. При това
положение движението на това ППС не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП. Тази норма въвежда забрана за
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а
според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове, т.е.
въпреки разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2,
т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на
каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на
дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. В
случая е налице и несъответствие между фактическото описание на
административното нарушение и неговата правна квалификация от страна на
адм. наказващия орган според мнението на настоящия съд. В актуалната
съдебна практика (напр.Решение № 233/ 16.02.2021 г. по КАНД № 2483/ 2020
г. на АС – Бургас , Решение № 414 / 18.03.2021 г. по КАНД № 367 / 2021 г. на
АС – Бургас , Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара
Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара
Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас,
Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково,
Решение № 98 от 28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г. на АС-Хасково и др.)
се застъпва становището, че в случаите, когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в
чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в
хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава
формален административен акт. След като нормативно е предвидено, че е
5
допустимо движение на тежки ППС до определени параметри без издадено
разрешение /при заплащане на определена такса/, и доколкото в случая
управляваното от жалбоподателя ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3
от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата
си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177,
ал.3 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач,
който, без да спазва установения за това ред: 1. управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.По
този начин като е постановил този си акт , съдът намира , че адм. наказващия
орган е приложил неправилно материалния закон. В тази връзка съдът
приема, че не е извършено нарушение на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за
пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства. Предвид това неправилно е определен и размера на наложеното
административно наказание. В настоящия случай обаче, безспорно се
установява, че на 24.09.2021 г. по време на проверката жалбоподателят като
водач на процесното ППС е управлявал същото което е било с натоварване на
ос, което надвишава нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството с горепосочената наредба . За така
извършеното жалбоподателят е следвало да бъде санкциониран за нарушение
на чл. 177 ал.3 от ЗДвП , по силата на който разпоредба се предвижда , че
същият подлежи на наказание глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв..
Като не е сторил това административнонаказващия орган е допуснал
неправилно приложение на материалния закон при избора на надлежната
санкционна разпоредба. Установената материална незаконосъобразност не е
основание за цялостна отмяна на издаденото наказателно постановление, а
само за неговото изменение, защото приложимата за деянието разпоредба на
чл. 177 ал.3 от ЗДвП е значително по – благоприятна за нарушителя, в
сравнение с приложената разпоредба на чл. 53 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, т. е. не се влошава положението на жалбоподателя. Тъй като
производството по оспорване на наказателното постановление пред районния
съд протича по реда на НПК, то за първоинстанционните районни съдилища е
допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК – за прилагане на
6
закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление, поради
което няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази му
част и да приложи закон за по – леко наказуемо нарушение при същите
фактически положения. В този смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на Върховен
административен съд, която предвижда, че в производството по реда на
раздел пети, глава трета за обжалване на наказателни постановления от
Закона за административните нарушения и наказания, районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
С оглед гореизложеното оспорваното наказателно постановление
следва да бъде изменено само в санкционната част като се преквалифицира
деянието по чл. 177 ал.3 от ЗДвП и се намали наложената санкция от глоба в
размер на 1000 лева на глоба в размер на 500 лева.
По разноските: В съдебно заседание АНО претендира да му се
присъдят разноски по настоящото дело на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. С
настоящото си решение съдът приема , че процесното наказателно
постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да
бъде изменено. По този начин на адм. наказващия орган следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение ,
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело , определен по реда на
разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 27 е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 120 лв. . С оглед фактическата и правна сложност на делото , съдът
стигна до извода , че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и
определи възнаграждение в размер на 100 лв.
7
С оглед на изменението на процесното наказателно постановление и
непоискване от страна на жалбоподателя на направените от него съдебни
разноски по делото , съдът намира , че такива не се дължат на жалбоподателя
.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
И З М Е Н Я Наказателно постановление № 7473 от 20.10.2021г.
издадено от Началника на отдел Контрол по РПМ към Дирекция Анализ
на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура с което
на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложено наказание
„глоба “ в размер на 1000,00 лева на Т. Р. Д. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: село К. , Община А. , обл. Бургас , същият с адрес за призоваване и
съобщения в гр. Бургас бул. *** чрез адв. АЛ. КР.- съдебен адресат , за това,
че виновно е нарушил чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във
връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.177 ал.3 от
Закона за движение по пътищата и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената
санкция - от глоба в размер 1000,00 лева на глоба в размер на 500,00 лева.
О С Ъ Ж Д А Т. Р. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: село К. ,
Община А. , обл. Бургас , същият с адрес за призоваване и съобщения в гр.
Бургас бул. *** чрез адв. АЛ. КР.- съдебен адресат да заплати на Агенция
Пътна Инфраструктура с адрес на същата гр. София бул. Македония № 3
сумата от 100 лева /сто лева /, представляваща сторените пред районния съд
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8