РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Пловдив, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20245300900440 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79 във вр. с
чл.82 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ.
„Безопасен труд плюс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“
Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2,
обединени в ДЗЗД КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, със седалище: град
Пловдив, бул. Източен 41, представлявани от адвокат Ц. К., съдебен адрес:
***, твърдят, че на 28.09.2021 г. между посоченото ДЗЗД, в качеството на
изпълнител, и ответника Медицински университет град Пловдив, бул. В.
Априлов 15А, БУЛСТАТ *********, в качеството му на възложител, е сключен
договор за доставка на работно облекло и лични предпазни средства,
включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от
ЗОП. Твърди още, че в изпълнение на договора била осъществена една
доставка, приета без възражения от възложителя. Въпреки това, без
основание, според него, месец след тази доставка, изпълнителят бил
уведомен, че договора се прекратява, тъй като доставените стоки не отговарят
на договорената плътност, а на две от стоките е имало наличие на надписи и
маркировки по плата. Твърди, че прекратяването е без основание като
изпълнителят е изпълнил изцяло и точно задълженията си по договора. Излага
доводи също, че поради неоснователното прекратяване на договора,
изпълнителят е бил лишен от печалба в размер на 37 276 лева, за която сума
отправил искане до възложителя да му бъде изплатена. Поради отказ за
посоченото, претендират да се осъди ответника, да им заплати сумата 37276
1
лв., представляваща пропусната полза от неоснователно прекратен договор,
както и 1278.50 лв. – задържана гаранция от възложителя; сумата 2102.40 лв. с
ДДС – стойността на първата доставена стока, за която е издадена фактура №
0463/28.01.2022 г., както и сумата 4017.12 лв., за поръчани и изработени
бродерии по същия договор или общо: 44674.02 лв., ведно със законната лихва
върху посочените суми. Ангажират писмени и гласни доказателства.
Претендират присъждане на разноски.
Медицински университет град Пловдив, ЕИК *********, с адрес: град
Пловдив, бул. В. Априлов 15А, представляван от адвокат Е. Ф. с адрес: ***,
оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва представения от
ищците договор, както и възникналото между страните облигационно
отношение. Твърди, че изпълнителят е следвало да изготви, при извършена
заявка, доставка в срок от 15 работни дни. На 13.12.2021 г. била изпратена
такава заявка на електронния адрес, посочен в договора. На 30.12.2021 г.
представител на изпълнителя уведомил възложителя, от друг електронен
адрес, за „технически трудности и липса на достъп“ до посочения мейл. На
изпълнителя бил даден нов срок за изпълнение – до 07.01.2022 г. Тъй като той
също не бил спазен, на 19.01.2022 г. до изпълнителя била изпратена покана за
изпълнение на просрочената заявка, ведно с уведомяване за начисляване на
неустойка по чл.7.2. от договора, в размер на 1315 лв. и бил даден 10-дневен
срок за плащането й. В поканата бил даден и нов, 5-дневен срок, за
изпълнение на заявката, в случай на неизпълнение на който, договора се
прекратява. На 24.01.2024 г. бил съставен Протокол за констатации за
състоянието на доставената стока, които бил подписан от представител на
изпълнителя „с особено мнение“, без да е посочено в какво се изразява то.
Ответникът излага твърдение, че отворените на случаен принцип стоки, били
с „петна, надраскани и висящи конци“. Не били представени сертификати за
състава на платовете. Такъв бил представен на 28.01.2022 г., ведно с фактура и
подписан приемо-предавателен протокол. Ответникът твърди, че бил
извършен нов, обстоен анализ на доставената стока, при който било
установено несъответствие по данните от сертификата за туника с панталона
дамска и мъжка – относно плътността на плата и съдържание на вискоза. На
основание изложеното, с уведомление от 15.02.2022 г. изпълнителя бил
уведомен, че възложителят прекратява договора с конкретно посочени в
уведомлението констатации относно недостатъци на доставените артикули.
Възложителят посочил също, че е готов да заплати приетата качествена стока
на стойност 966 лв. с ДДС, за което да се издаде фактура. При така изложената
фактическа обстановка, ответникът твърди че се е придържал стриктно към
изискванията на сключения между страните договор, недостатъкът относно
качеството на плата било от такова естество, което не може да се санира.
Същевременно, за констатациите по т.2 от уведомлението изпълнителят бил
вече уведомен с връщане на същата поръчка, като не били отстранени.
Оспорва и размера на претендираната от ищците печалба, като сочи, че
съгласно договора възложителят не е бил задължен да заяви доставки на
пълната стойност от договора, в размер на 92 000 лв., поради което
изпълнителят не е бил обвързан да закупи целия обем необходима му стока
2
/плат/, която да съхранява на склад. Заявява също, че с така закупения плат е
могла да бъде изработена и друга стока, която да се продава. Оспорва и начина
на формиране на печалбата, претендирана от ищеца, доколкото в сключения
договор са налице и други видове стоки, които участват по различен начин в
образуването й. Ето защо, оспорва че за изпълнителя е налице пропусната
полза от прекратяване на договора в претендираните размери. Заявява, че
претендираната от ищците сума от 1278.50 лв., внесена гаранция, е
прихваната с дължимата на възложителя неустойка на основание чл.7.2. от
договора. Сумата 2101.40 лв., дължима по издадената фактура, е отказано да
се изплати с уведомлението за прекратяване на договора, а сумата 4017.12 лв.,
претендирана за изработени бродерии, счита че не се дължи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че същите са сключили на 28.02.2021 г. писмен
договор, с който Медицински университет град Пловдив, бул. В. Априлов
15А, БУЛСТАТ *********, е възложил на ДЗЗД КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН
ТРУД, със седалище: град Пловдив, бул. Източен 41, образувано от
„Безопасен труд плюс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“
Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2,
доставка на работно облекло и лични предпазни средства, включени в списъка
по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП. Съгласно
договора, срокът за изпълнение на поръчката е 15 работни дни след
получаване на писмена заявка от възложителя.
Съгласно чл.1.4. от договора, възложителят е длъжен да приеме и заплати
само количествата и видовете стоки, които е заявил и които отговарят на
техническите характеристики, съгласно Техническото предложение на
Изпълнителя.
В чл. 3.1. от договора е посочен административен и електронен адрес на
изпълнителя /***********@***.**/, на който от възложителя могат да бъдат
подавани заявки, а съгласно чл.3.3 заявената стока е следвало да се достави в
срок от 15 работни дни на административен адрес: град Пловдив, бул. В.
Априлов № 15а – склад на МУ или друго посочено в заявката място.
Съгласно чл.10.3. от договора, когато някоя от страните е променила адреса си
без да уведоми в седемдневен срок от настъпване на промяната за новия адрес
другата страна, съобщенията ще се считат за надлежно връчени и когато са
изпратени на стария адрес.
Неразделна част от така сключения договор са ценово и техническо
предложение на изпълнителя, приети като доказателства по делото.
По делото е прието като доказателство възлагателно писмо изх.№ Р-
3349/13.12.2021 г., подписано от *** на МУ и адресирано до ищеца, изпратено
на същата дата по електронна поща от адрес *** на същия електронен адрес,
посочен от него в сключения договор, за частична доставка на стоки съгласно
договора, описани в приложената към заявката таблица. Както самото
3
изпращане на заявката, така и нейното съдържание, не се оспорват от ищеца.
Тук е мястото да се посочи, че сключения между страните договор съдържа
адрес за електронна кореспонденция с ищеца, но не и такъв за ответника и
възложител по договора. Казаното означава, че Възложителят може да заяви
по електронен път доставка на стоки, а изпълнителят следва да уведомява
възложителя за всякакви промени или изпълнение по договора на
административния адрес на възложителя.
По делото е представено и прието като доказателство, неоспорено от
страните, електронно писмо, изпратено от името на г-н Н.Г., представляващ
изпълнителя, до г-жа Ц.К., в качеството й на представител на възложителя, с
дата 30.12.2021 г. – 13.46 ч., с което се уведомява адресата, че „поради
технически проблем от 01.12.2021 г.“ няма достъп до електронната поща,
посочена в договора, както и че изпълнителят има нова електронна поща –
********@***.**.
Предвид посочените факти, по които страните не спорят, съдът намира, че се
налага извод, че на 13.12.2021 г. ответникът е изпратил напълно редовна
заявка за доставка на стоки, съгласно сключения договор, като е изпълнил и
изискването това да се направи на посочената в него електронна поща.
Обратно, налага се извод, че изпълнителят не е изпълнил задължението си
съгласно чл.10.3 от договора, да уведоми в седмодневен срок ответната страна
за променения адрес за електронна кореспонденция между страните. Съдът не
споделя като основателни възраженията на ищеца, изложени в
допълнителната искова молба, че възложителят е трябвало да изпрати така
посочената заявка в писмен вид на административния адрес, посочен в
договора, или чрез телефонно позвъняване до изпълнителя. В сключения
между страните договор ясно са посочени административни адреси на двете
страни и електронен адрес за кореспонденция с ищеца. Подписалите договора
са се съгласили, че уведомяването на ищеца на посочените електронен или
административен адрес е редовно, а на кой от тях да стане това, е избор на
възложителя като не е предвидено изискване, то да бъде дублирано по
какъвто и да е начин.
Съдът намира, че доказателствената тежест за установяване наличие на
обективни причини за забава в изпълнението на задължение по договора, е на
страната, която се позовава на тях.
В цитираното по-горе електронно писмо от ищеца с дата 13.12.2021 г. е
направено изрично признание, че той „няма достъп по технически причини“
до своята електронна поща, считано от 01.01.2021 г. и се посочва нов
електронен адрес.
По делото не се ангажираха каквито и да е доказателства от ищеца за
установяване на „липса на достъп до посочения електронен адрес“, „хакнат“
/по точния израз в допълнителната искова молба/ от неизвестни лица.
Правното значение на липсата на такова доказване е, че ищецът не може да се
позове на свое коректно поведение в изпълнение на задължението си по
чл.10.3 от договора, считано от 01.01.2021 г. и което е по-важно – на свое
незнание за редовно направеното към него възлагане на частична поръчка от
4
ответника с посоченото по-горе писмо на 13.12.2021 г. Ето защо, съдът
приема, че считано от 13.12.2021 г. за изпълнителя по договора е започнал да
тече срокя, предвиден в чл.1.2. от договора, от 15 работни дни за доставка на
заявената стока. 11 работни дни от тях са изтекли за периода 14-31.12.2021 г., а
останалите 4 – до 07.01.2022 г. /петък/, включително.
Казаното означава, че при неизпълнение на възложената поръчка, считано от
08.01.2022 г. изпълнителят изпада в забава. За същите правни и фактически
последици е уведомен и ищеца на 04.01.2022 г. с писмо, изпратено по
електронната поща, както на адреса, посочен в договора, така и на новия,
посочен от него адрес.
В обстоятелствената част на исковата молба дословно се твърди следното:
„Беше извършена една доставка, която бе приета от ответника“.
По делото е приет като писмено доказателство представен от ищеца „протокол
за констатации“ с дата 01.02.2022 г. Приет е като доказателство и протокол за
констатации с дата 24.01.2022 г., представен от ответника с отговора на
исковата молба, като и двата протокола не са оспорени от страните относно
датата на съставянето им. В протокола от 24.01.2022 г. е посочено, че е по
заявка с „изх.№ Р-200/19.01.2021г.“ Видно от доказателствата по делото обаче
/л.53-55 от делото/ това е изходящия номер на „Покана за изпълнение на
просрочена заявка на основание чл. 7.5“ от сключения между страните
договор, изпратена от възложителя до изпълнителя да изпълни заявката от
13.12.2021 г., изпратена му с изх.№ Р-3340/13.12.2021 г. Посоченото не се
оспорва от ищеца. Ето защо, съдът намира, че между страните не се
установява друга заявка за доставка на стоки по договора, освен посочената на
13.12.2021 г
Доколкото не се твърди от ищеца да е доставил на ответника заявените стоки
преди посочените дати, то се налага извод, че изпълнителят е извършил
доставка по заявката, направена на 13.12.2021 г., на 24.01.2022 г. Налага се
извод, че независимо от точността на изпълнението по отношение на качество
и/или количество, изпълнителят е допуснал неточно изпълнение като срок и е
в забава, считано от 08.01.2021 г. до извършването на доставката на 24.01.2022
г.
Съгласно така представения неоспорен от страните протокол за констатации
от 24.01.2021 г. /л.58 от делото/, възложителят не е приел доставката на 24 бр.
туника с панталон – дамска; 24 бр. туника с панталон – мъжка, 22 броя мъжка
работна манта и 24 бр.дамска работна манта. Посочено е конкретно:
„Отворените на случаен принцип няколко модела имат петна, надраскано и
висящи конци. Не са представени сертификати за състава на платовете“.
Протоколът е подписан с „Особено мнение“, но не от представител на
изпълнителя /Т.Ш./, а от един от свидетелите – Б.Б. като не е посочено в какво
се състои това особено мнение.
Както се посочи, така представения протокол не е оспорен от страните, а той в
пълна степен опровергава основното твърдение на ищеца, изложено в
исковата молба – че възложителят е приел доставената му стока без
възражения. Напротив, изрично е посочено в протокола, че не се приема
5
доставката на по 24 бр. мъжка и дамска туники с панталон, 22 бр. мъжка
работна манта и 24 бр. дамска.
Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетелите и на двете
страни, изслушани в открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2025 г.
Свидетелката на ищците Т.Ш., заявява, че действително първоначалната
доставка не е била приета: „Имаше забележки, направени към самата
доставка, че има дрехи на които има някакви следи от креда ….при самият
процес се получава това нещо… при кроене и последващо зашиване, конци,
вероятно останали от самото производство. Състави се протокол, с който
отказаха да приемат облеклата, върнаха ни ги, за да ги огледаме и предадем в
подходящ вид за доставка“.
Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля на ответника - Л. Д. Д.,
която заявява, че в качеството си на „***“ е приемала лично стоката. „Дойде
доставката и ние на случаен принцип отворихме 4-5 облекла, на които
констатирахме незачистена креда, незачистени конци и несъответствие в
плата. Те не отговаряха на техническата спецификация по договора и
съответно съставихме констативен протокол, и се подписахме.
…………………... Откакто аз работя в Медицински университет – Пловдив и
има доставка на работно облекло, не ми се е случвало да бъде доставено в
такъв вид работно облекло. Не сме имали такива случаи. За този договор
бяхме поискали сертификат за плата допълнително, който донесоха и той пак
не съответстваше. Несъответстваше в грамажа и в процентното съотношение
на памука.“
На изпълнителя е даден нов петдневен срок за отстраняване на
констатираното.
По делото са приети като доказателство приемо-предавателен протокол от
28.01.2025 г. за доставка, фактура, както и сертификати за състава на
платовете.
В констатативен протокол от 01.02.2022 г., подписан от страните, е посочено,
че се констатира несъответствие по данните от сертификата за туника с
панталон дамска и мъжка, относно плътността на плата и съдържанието на
вискоза.
С писмо изх. № Р-416/15.02.2022 г. ищецът е уведомен от ответника, че
процесния договор се прекратява на основание чл. 7.5. от същия, тъй като
„съгласно придружаващия доставката сертификат за качество на използваните
платове комплекти туника с панталон, 24 бр. – дамски и 24 бр. мъжки, не
отговарят на договорената плътност на плата 150 г/кв.м. и неговия състав
20/80 вискоза/полиестер, съгласно техническото предложение“, както и 2 бр.
мъжки туники са доставени в нарушен търговски вид с наличие на надписи и
маркировки по плата.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се налагат следните
изводи.
Страните са сключили договор за изработка и доставка на стоки, който не е
оспорен. В тежест на всяка от тях е да докаже твърденията, на които основава
претенциите си. Конкретно – в тежест на изпълнителя по такъв договор е да
6
докаже изпълнение на възложеното – качествено и в срок, както и приемане
на работата от възложителя. При доказано приемане на възложеното, в тежест
на възложителя е да докаже изпълнение на задължението си за плащане на
уговореното възнаграждение.
Съдът намира, че изпълнителите по договора, обединени в ДЗЗД
КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, не ангажираха доказателства за
твърденията си за пълно, точно и качествено изпълнение. Установи се по
несъмнен начин, че заявената за доставка стока не е била приета на 24.01.2025
г. Този протокол е подписан с „особено мнение“ като по твърдения на
свидетелката Ш., то е било нейно. В констативния протокол не се съдържат
конкретни възражения по отношение на констатациите. При изслушването си
в залата, тя заявява: „Подписала съм протокола с особено мнение, защото
забележките бяха на единични бройки, а насрещната страна се изказа, че едва
ли не цялата партида е с много лошо качество, не става и директно решиха да
върнат всичко. Причината бяха стърчащи конци и остатък от креда. Тези
стърчащи конци се получават при самия процес на зашиване, когато машината
отрязва нещо, това са били конци в порядъка на 2-3 см, не говорим за огромни
конци.“ Казаното категорично потвърждава основното възражение на
възложителя, че доставената стока е била с недостатъци – „остатъци от креда“
и „стърчащи конци“. Твърдението, че тези недостатъци са били по
„незначителен“ брой стоки, остана напълно недоказано. Не се ангажираха
каквито и да е доказателства и за оборване на твърдението, че представения
по-късно сертификат за качество на стоките, не отговаря на самите стоки и на
договореното между страните.
Съгласно чл.7.5 от договора, сключен между страните „Независимо от
причините, при забава в една или повече доставки от страна на изпълнителя
/освен в случаите на обективна невъзможност при форсмажорни
обстоятелства/, продължила повече от 5 работни дни, възложителят има право
да прекрати изцяло или частично договора с предизвестие, като даде на
изпълнителя подходящ срок за изпънение с предупреждение, че след
изтичането на срока, смята договора за прекратен. В този случай,
Възложителят не дължи неустойка и обезщетение за претърпените от
изпълнителя вреди от прекратяване на договора.“ Посочените предпоставки за
прекратяване на договора от Възложителя, според съда, са налице. Безспорно
се установи, че при редовно подадена към изпълнителя заявка на 13.12.2021 г.,
той е бил в забава по отношение на срока, считано от 08.01.2022 г. Налице е и
втората предпоставка – отправена от възложителя покана за изпълнение на
просрочена заявка с изх.№ Р-200/19.01.2021 г.“ /л.53-55 от делото/ на
основание чл. 7.5“ Казаното означава, че още с връщане на доставката на
24.01.2021 г., поради некачествено изпълнение, за възложителят е възникнало
правото да прекрати едностранно договора, поради неговото неизпълнение.
Както се посочи, не се ангажираха от ищеца доказателства за съответствие на
представения от него сертификат с допълнително доставените стоки, поради
което съдът намира, че договорът е прекратен едностранно напълно
законосъобразно. Ето защо, искът да се осъди възложителя да заплати сумата
37 276 лв., представляваща пропусната полза – „сигурна печалба от доставки
7
на работно облекло за ответника“ е недоказан и неоснователен.
Този иск е неоснователен и по друга причина.
Съгласно чл. 4.1. от Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-49-
2021/28.09.2021г. „Пределната стойност на договора не е обвързваща за
страните, т.е. възложителят има право, в зависимост от нуждите, да не възлага
доставки за цялата стойност по договора.“
Казано по друг начин, за Възложителя няма задължение да заяви доставки на
артикули на стойност 92 000 лв. без ДДС. Посочените в техническата
спецификация количества на стоките са прогнозни и ориентировъчни, като
Възложителят си запазва правото да ги увеличава и/или намалява в
зависимост от конкретно възникналите реални нужди. Иначе казано не
съществува сигурност и задължение за това договора да бъде изпълнен в
пълен обем.
Ищецът е предявил и иск за заплащане на сумата 1278.50 лв., представляваща
„иззета“ от ответника гаранция по договора.
Съгласно чл. 7.2. от договора, при забава в доставката по получена заявка
изпълнителят дължи неустойка за забава в размер на 10% върху стойността на
неизпълнението за всеки ден забава на доставката, но не повече от 50% от
стойността на неизпълнението. Неустойката се начислява от деня, следващ
деня на изтичане на срока по чл.1.2., а неизпълнението се брои в работни
дни.“
В чл.7.3. от договора е предвиден същия размер на неустойка, но при забава в
доставката при рекламация.
В цитираната по-горе покана за изпълнение на просрочена заявка,
изпълнителят е редовно уведомен, че сумата 1278.50 лв. е прихваната от
внесената гаранция за изпълнение на основание чл.7.2 от договора, срещу
което той не е възразил. На изпълнителят е даден 10-дневен срок да заплати
дължимата неустойка като е посочено, че ако това не бъде сторено, сумата ще
бъде удържана от внесената гаранция. Не се доказа от изпълнителя да е
заплатил начислената му неустойка, поради което съдът намира, че с
извършеното прихващане, задължението за връщане на внесената гаранция е
погасено. Ето защо, посоченият иск е неоснователен и недоказан.
Съдът намира за неоснователен и иска за заплащане на сумата 210.40 лв. с
ДДС – остатък по доставка по фактура 0463/28.01.2022 г. Както се посочи по-
горе, след извършена повторна проверка, не е прието цялото количество
доставена стока. Констатациите за несъответствие между доставената стока и
договореното между страните, не бяха оборени от изпълнителя, поради което
и плащане на неприетата стока не се дължи.
На последно място, ищецът претендира сумата 4017.12 лв. за „бродерии“. По
делото не бе доказано по какъвто и да е начин изработката и стойността на
такива бродерии, за да е налице основание за плащането им. На следващо
място, дори те да бяха установени, не е основание за отделното им
разплащане, при прекратяване на договора поради некачествено
неизпълнение, тъй като не се касае до отделно тяхно възлагане, което да е
8
дължимо, независимо от други неотстраними недостатъци. Предвид
изложените мотиви, съдът намира предявените искове за изцяло
неоснователни и недоказани.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва
да се присъдят направените от него разноски в размер на 5300 лв., съгласно
списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете на „Безопасен труд
плюс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град
Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“ Продължение № 1 и
„ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2, обединени в ДЗЗД
КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, със седалище: град Пловдив, бул.
Източен 41, представлявани от адвокат Ц. К., съдебен адрес: ***, предявени
против Медицински университет град Пловдив, бул. В. Априлов 15А,
БУЛСТАТ *********, представляван от адв. Е. Ф., съдебен адрес: ***, за
заплащане на сумите: 37276 лв., представляваща пропусната полза от
прекратен договор за доставка на работно облекло и лични предпазни
средства, включени в списъка по чл.12, ал.1, т.1 от ЗОП на основание чл. 112,
ал.1 от ЗОП, сключен между същите страни на 28.09.2021 г., както и за
заплащане на сумата 1278.50 лв. – задържана гаранция от възложителя;
сумата 2102.40 лв. с ДДС – стойността на доставена стока по същия договор,
за която е издадена фактура № 0463/28.01.2022 г., както и сумата 4017.12 лв.,
за поръчани и изработени бродерии по същия договор, ведно със законната
лихва върху посочените главници от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Безопасен труд плюс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: град Пловдив, р-н Южен, бул. Цар Борис III-Обединител“
Продължение № 1 и „ТИХ ТРУД – СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: град Стара Загора, ул. Г. Байданов № 2,
обединени в ДЗЗД КОНСОРЦИУМ БЕЗОПАСЕН ТРУД, със седалище: град
Пловдив, бул. Източен 41, представлявани от адвокат Ц. К., съдебен адрес:
***, да заплатят на Медицински университет град Пловдив, бул. В. Априлов
15А, БУЛСТАТ *********, представляван от адв. Е. Ф., съдебен адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 5 300 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9