Р
Е Ш Е Н И Е
№
260425 / 12.4.2021г.
гр. Перник, 12.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05205 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация Перник” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, срещу Е.М.Д., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
404,39 лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „”, бл., вх.
, ап., от които: главница в размер на 321,46 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2018г.
включително и сумата от 82,93 лева, представляваща законната лихва за забава за
периода от 07.02.2017г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04060/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди
се, че облигационноправните взаимоотношения между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и
одобрени общи условия, поради което не е необходимо сключване на индивидуален
договор с всеки потребител. Сочи се, че от страна на ответника е налице
неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се
стойност за потребената и начислена топлинна енергия.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът не е
депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че дългът
е изплатен изцяло от страна на ответника, включително и направените по делото
разноски, поради което няма да ангажира доказателства, съобразно разпределената
му доказателствена тежест. Пледира за решение, съобразено с извършеното в хода
на процеса плащане от страна на ответника.
Представителя
на ответника пледира за решение, с което предявените искови претенции бъдат
отхвърлени като неоснователни, поради заплащане на всички суми от страна на
ответника. Претендира разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2399
от 10.08.2020г. по ч. гр. д. № 04060 по описа за 2020г.
на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК последния е оспорил
вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо
за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството,
че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК
едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените
искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В процесния случай, съдът изрично е
указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с проекта
на доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание от 04.02.2021г.
В съдебно заседание,
проведено на 11.03.2020г. ответникът е представил писмени доказателства – два
броя фискални бона, установяващи извършено плащане от негова страна на
вземанията, предмет на настоящото дело.
С оглед извършеното от
ответника Е.М.Д. плащане на сумата общо в размер 404,39 лева, чието
съществуване е искано да бъде установено с така предявените искове,
представляващо извънсъдебно признание за тяхната дължимост, преценено с всички
данни по делото, съдът приема за доказано настъпването на всички
правнорелевантни факти, от които възникват претендираните от ищеца парични
вземания за цената на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, заедно със законната лихва
за забава на месечните плащания в размер на 82,93 лева, а именно:
съществуването на облигационни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия; обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период; нейната стойност; възникването на главното парично задължение
за заплащане на тази стойност; настъпването на неговата изискуемост и размера
на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
С извършеното от ответника
плащане на сумата 404,39 лева в хода на исковото производство – 05.02.2021г.,
което се установява от представените по делото фискални бонове от същата дата и
което следва да бъде взето предвид от съда съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като
новонастъпил факт след предявяване на исковете, които съгласно чл. 422, ал. 1
от ГПК се считат за предявени от подаване на заявлението при спазване на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК – в случая 07.08.2020г., са погасени
вземанията за цената на потребената топлинна енергия и обезщетението за
забавено плащане на същите преди завеждането на делото – 82,83 лева, но не и
вземането на ищеца за обезщетението за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главните вземания за периода от 07.08.2020г. до тяхното плащане на
05.02.2021г., установяването на което вземане също е предмет на исковото
производство.
С оглед гореизложеното,
предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да бъдат отхвърлени, поради плащане на задължението за главница и лихва,
извършено от ответника в хода на процеса. На ищеца следва да се
присъди единствено законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в заповедното производство – 07.08.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, доколкото към момента датата на
окончателното плащане е установена - 05.02.2021г., и тази лихва е изчисляема.
Служебно изчислена, с помощта на електронен калкулатор - calculator.bg, лихвата
за претендирания период върху главница от 321,46 лв., възлиза на сумата от 16,34
лв. и именно тази сума следва да се присъди.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът не претендира разноски, доколкото
същите са заплатени от ответника в хода на процеса.
Ответникът
е доказал разноски в размер на 200,00 лева – за адвокатско възнаграждение, като
предвид това и с оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен
съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу Е.М.Д., с
адрес: ***, че Е.М.Д. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 16,34 лева, представляваща
законната лихва върху главницата от 321,46 лв. за периода от датата на подаване
на датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 04060/2020г. по описа на
Районен съд – гр. Перник – 07.08.2020г г. до окончателното й изплащане – 05.02.2021г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ
исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Е.М.Д.,
с адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 404,39 лева, представляваща стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр., ул.
„”, бл., вх. , ап., от които: главница в размер на 321,46 лева за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2018г.
включително и сумата от 82,93 лева, представляваща законната лихва за забава за
периода от 07.02.2017г. до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04060/2020г. по
описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, ПОРАДИ
ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.Д.,
с адрес: ***, сумата от 200,00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 04060/2020г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: