№ 66
гр. Исперих, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска
Административно наказателно дело № 20223310200191 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А. Е. Х. от гр.Исперих, обл.Разград, чрез адв.С. С.
от АК – Силистра, срещу НП №22-0275-000512/17.08.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР – Разград, РУ - Исперих, с което за нарушене на
чл. 140 ал. 1 от ЗДвП й е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката счита НП за постановено в нарушение на закона и
моли за неговата отмяна изцяло. Твърди, че не е знаела за служебно
прекратената му регистрация поради липса на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Собственикът А.Ю.Ю. от с.Тодор Икономово,
обл.Шумен, също не бил уведомяван за това. От външна страна автомобилът
бил с поставени регистрационни табели и по външен вид по нищо не можело
да се установи, че автомобилът е с прекратена регистрация. Поради това,
управлявайки процесното МПС, жалбоподателката не осъзнавала
общественоопасния характер на извършеното и в тази връзка деянието по чл.
175, ал. 3 ЗДвП се явява несъставомерно от субективна страна – поради липса
на знание за осъществено нарушение.
Претендира и за сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник адв.С. С., който поддържа
жалбата и излага подробни съображения.
За въззиваемата страна – Началник група към ОДМВР – Разград, РУ -
Исперих, не се явява представител.
За РП – Разград, ТО - Исперих, редовно призовани, не се явява
1
представител
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 29.05.2022 г.
екип от служители на РУ - Исперих – св.А. Ю. Х. и О. Л. О., извършвали
проверка по спазване на правилата за движение по пътищата в гр.Исперих,
обл.Разградска. Около 22.59 часа, по ул.„Хр. Смирненски“, до кръстовището с
ул.“Любен Каравелов” в посока ОУ „Христо Ботев“, спрели за проверка
движещ се лек автомобил, марка „Пежо 308” с рег.№ ***, управляван от
жалбоподателката А. Х.. При извършена справка в системата на КАТ било
установено, че автомобилът бил собственост на А.Ю.Ю. от с.Тодор
Икономово, обл.Шумен и бил със служебно прекратена регистрация, считано
от 11.05.2022 г., на основание на чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради това, че не е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. За
констатираното административно нарушение проверяващите органи снели
сведение от водача, която обяснила, че не знаела, че автомобилът няма
сключена застраховка „ГО“ и че е с прекратена регистрация. Въпреки това
св.А.Х. съставил на жалбоподателката Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 672402 от 29.05.2022 г., по който тя
не е възразила.
В последствие полицейската преписка е била изпратена на РП – Разград,
която въз основа на материалите, съдържащи се в нея, е постановила отказ да
образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК –
поради липса на данни за извършено престъпление, като основните мотиви са
за липса на субективния елемент от изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 2
НК. В постановлението е посочено, че несъставомерността на деянието по чл.
345, ал. 2 НК не води до отпадане на административнонаказателната
отговорност за нарушение на чл. 140 ЗДвП, поради което преписката е
изпратена на Началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих за
сведение и преценка относно продължаване на
административнонаказателното производство.
Въз основа на обсъдения АУАН № 672402 от 29.05.2022 г. било издадено
и атакуваното Наказателно постановление /НП/.
Разпитаните по делото актосъставител А. Х. и свидетел по акта О. О.,
потвърждават изцяло пред съда фактическите констатации, описани по-горе.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и
против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, както и Актът за установяване на
административни нарушения, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от наказващия орган административно
нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на
извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с деянието
и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
2
административното нарушение, вменено във вина на жалбоподателя, поради
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН от формална страна.
При преценката дали жалбоподателката е осъществила състава на
вмененото й с процесното НП административно нарушение, съдът следва да
обсъди събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Безспорно и категорично по делото се установи от
свидетелските показания, че на процесната дата жалбоподателката
действително е управлявал съсобствения си лек автомобил „Пежо 308” с рег.
№ *** в гр.Исперих, като е била спряна от полицейските органи за проверка
на 29.05.2022 г. В хода на проверката свидетелите Х. и О. установили, след
справка в автоматизираната системата на КАТ, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143 ал. 10 ЗДвП – поради
факта, че няма сключена валидна застраховка „ГО“. При това положение
правилно АНО е преценил, че в случая се касае за нарушение по чл. 140, ал.
ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ, и се уведомява собственика на
пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по
желание на собственика след представяне на валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Действително, от обективна страна, се установява, че жалбоподателката
е управлявала процесния автомобил, като регистрацията му е била прекратена
на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 11.05.2022 г.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва
субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното
от жалбоподателката деяние неправилно е било квалифицирано като
нарушение.
За да е съставомерно административното нарушение по чл. 140 ал. 1
ЗДвП, за каквото е повдигнатото обвинение в НП, следва да са налице
елементите от фактическия състав както от обективна, така и от субективна
страна. В настоящия случай не се събраха доказателства за наличието на
субективния елемент на деянието – а именно знанието у лицето, което е
управлявало процесното МПС, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Следователно,
за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено
виновно от установения като нарушител.
Настоящият състав достигна до извод, че по делото липсват
доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателката, поради
което се изключва възможността да бъде ангажирана
административнонаказателната й отговорност за процесното деяние.
Съгласно чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета,
пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата,
3
теглени от тях, регистрацията на съответното превозно средство се
прекратява служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл.
18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от Наредбата, задължително следва да бъде уведомен собственика
на превозното средство от съответните органи на МВР за тази прекратена
регистрация.
От събраните писмени доказателства, включително и постановление от
05.08.2022 г. на РП - Разград, се установява, че А. Х. и Алтънай Юсеин са
съпрузи, като л.а. „Пежо” с рег.№ *** е семейна имуществена общност, т.е.
жалбоподателката е съсобственик на процесния автомобил.
Същевременно по делото липсват доказателства съсобствениците да са
уведомени по надлежния ред за служебно прекратената регистрация на
автомобила, съгласно изискванията на чл. 143, ал. 10, изр. 1-во ЗДвП. Такива
не са представени нито в хода на първоначално образуваното
административнонаказателно производство, нито при изпращане на
преписката в Прокуратурата, нито при връщането й на
административнонаказващия орган и в последвалото съдебно производство.
Следва да се отчете и факта, че от датата на служебно прекратената
регистрация на автомобила – 11.05.2022 г., до датата на извършената
полицейска проверка – 29.055.2022 г, са изминали само 18 дни, който срок
обективно погледнато е твърде кратък, за да бъдат своевременно уведомени
собствениците.
При това положение за съда се налага извода, че макар автомобилът да е
бил с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, в
хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция не са събрани
доказателства, че жалбоподателката, която е съсобственик на процесното
МПС, е управлявала същото със знанието, че управлява МПС, което е спряно
от движение и в този смисъл не се установява субективната страна на
нарушението. Вината, като елемент на административното решение, не може
да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил
на наказващия орган.
Предвид изложеното съдът намира, че незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода
на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно
извършване на вмененото нарушение по чл. 175 ал. 3 пр.1 ЗДвП, поради което
и атакуваното НП следва да се отмени.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да обърне
внимание на АНО и за следното: В случаи, в които едно административно-
наказателно производство е било прекратено и изпратено на прокуратурата, а
след това преписката е върната за налагане на административно наказание по
реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, АНО не следва да се позовава в наказателното
постановление на съставения АУАН, тъй като той е дал началото на вече
прекратено административно-наказателно производство (съгласно чл. 33 ал. 2
ЗАНН при констатиране на признак/ци на извършено престъпление
административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор, какъвто е настоящия случай), а само и
единствено на постановлението на съответната прокуратура. То е акта, даващ
възможност за ангажиране на отговорността на лицето, извършило
административно нарушение и съответно за издаване на санкционния акт, а не
4
АУАН. В противен случай допуска нарушение на административно-
производствените правила.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
жалбоподателят има право на заплащане на разноски в настоящото
производство на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН. Съгласно представения
Договор за правна защита и съдействие 26.08.2022 г. (л. 7 - гръб от делото)
същите възлизат на 300 лв. за адвокатски хонорар, които следва да се
възложат в тежест на административния орган, в чиято структура се намира
наказващия орган, издал НП, а именно – ОДМВР – Разград.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0275-000512/17.08.2022 г. на
Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Исперих, с което за нарушение на
чл. 140 ал. 1 ЗДвП, на А. Е. Х., ЕГН:**********, от гр.Исперих, обл.Разград,
са й наложени административни наказания “Глоба” в размер на
200.00(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6(шест) месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР – Разград да заплати на А. Е. Х., ЕГН:**********, от
гр.Исперих, обл.Разградсумата от 300.00 (триста) лева – разноски по дело за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5