№ 778
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20231001000585 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Мултимон“ ЕООД, с
която обжалва решение № 260 151 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. № 476/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил
„Мултимон“ ЕООД да заплати на „Рейнмен“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258
и чл. 266 ЗЗД, сума в размер на 260 443.01 лева, представляваща част от общия размер на
вземането за дължимо и незаплатено възнаграждение по договор от 28.11.2018 година от
433 229.15 лева с ДДС, която сума от 260 443.01 лева с ДДС е дължимо и незаплатено
възнаграждение по протокол за преговори от 28.11.2018 година, представен с исковата
молба, за монтаж на спринклерна и хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща
инсталация), обект сушилня MDF, навес, обект секачница, във фабрика "Кроношпан"
("Kronospan") Велико Търново, Република България, съответстващо на предоставените
монтажни услуги за периода м. декември 2018 година - месец юли 2019 година (за месец
юли частично за 640 часа от общо положен труд от 1 428 часа), за което са издадени и
фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност от 181 286.66 лева с ДДС за монтажни
услуги и фактура № 17 от 02.09.2019 година на стойност от 128 052.10 лева е ДДС за
извършените монтажни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2021 година и до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК - сумата от 23 095.61 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. По отношение на необосноваността и неправилността на решението твърди, че
изводите на съда противоречат на действителното фактическо положение и не
кореспондират със събраните по делото доказателства, а подходът при формиране на
решението е едностранен. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел кой двата
насрещни договора ще приеме за валиден в отношенията между страните, тъй като
жалбодателя е създал пречки за събиране на доказателства относно установяване
авторството, като не е представил оригиналът на приложения към отговора на исковата
молба договор и не е положил усилия за снабдяване с оригинала и приема за автоматично
доказани твърденията на ищеца. Оспорва се извода на съда, че липсват твърдения и
доказателства ищецът да е работил преди м. 12.2018 г. Прави анализ на събраните гласни
доказателства, както и на уговорките между страните. Оспорва извода на съда, че
поставянето на подписи с тампонен печат е било практика съдоговорилите се, като посочва,
че вещото лице е изследвало само един такъв договор. Твърди неправилно приложение на
нормата на чл. 161 от ГПК, както и твърди, че събраните доказателства установяват
извършване на работа от м. юни 2018 г., поздовавайки са писмото, изпратено от самия ищец.
Оспорва и изводите по отношение съдържанието, оригиналите и начина на изпращане на
седмичните отчети, като твърди, че от събраните доказателства не се подкрепят изводите на
съда в тази насока. Твърди, че съдът е направил противоречиви изводи за мотивиране на
решението, като на стр. 5 приема, че страните са уговорили частично приемане на работата,
а на стр. 10 приема, че не е възможно частично приемане на работата. В тази връзка твърди,
че съдът напълно неправилно е достигнал до извод, че е невъзможно частично приемане на
работата на ищеца, както и че липсва анализ на съвкупността от представени документи, а
именно на протоколите и седмичните отчети, представени от ищеца с тези представени от
ответника във връзка с възражението за прихващане, заедно със заключението по СТЕ.
Оспорвайки изводите на съда твърди, че в.л. З. не е дала отговор, че е налице
невъзможност да се приеме частично работата, тъй като в о.с.з. на 16.05.2022 г. многократно
е заявила, че към договора на ищеца няма отчетни форми с посочена извършена работа, за
разлика от отчетните форми по договорите към възражението за прихващане. Твърди
необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда на стр. 10, абз. 3, че „в случая,
приемането на работата означава приемане на отработените часове квалифициран труд от
служителите на ищеца“, тъй като монтажните дейности е следвало да се документират в
седмичните отчети и в приемо- предавателни протоколи (както това са направили наетите
след „Рейнмен“ подизпълнители). Твърди, че от името на ответника „Мултимон“ ЕООД да
не е правено възражение за некачествено изпълнение, на каквото неправилно се позовава
съдът. Твърди, че с отговора на исковата молба и през цялото време на процеса е навел
твърдение, че ответникът е спрял работа, без да уведоми „Мултимон“ ЕООД, забавил е
изпълнението, което се е наложило да се наемат други подизпълнители, които да довършат
работата на ищеца.
2
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлено възражението за
прихващане на ответника с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД за
сумата общо от 184 850 евро и 4 725 лв., представляващи вреди, изразяващи се в сторени
разходи за довършване на работата на обекта твърди, че е изпълнил указанията и
разпределената ни доказателствена тежест. В тази връзка твърди, че страните не спорят
относно наличието на облигационни отношения като ответникът е възложил на ищеца да
извърши монтаж на противопожарна система в помещения на инвеститора, а
съществуването на писмен договор между търговци е необходим само в случаите,
предвидени в закон. Твърди, че в резултат на поведението на ищеца, изразяващо се в
спирането на работа, липсата на уведомление до доверителя ми, липсата на комуникация
при многократните покани, представлява реално неизпълнение на поетите от същия
задължения да извърши монтажи на противопожарни съоръжения. Инвокира доводи, че
настъпването на имуществените вреди, предмет на възражението за прихващане, са
установени чрез заключението на в.л. Г. в ССЕ, съгласно която по представените по
възражението за прихващане договори и фактури ответникът действително е направил
разходи в размер на 167 190 евро и 4 750 лв., подробно описани в договорите. Твърди
наличието на процесуални нарушения, тъй като с отговора на исковата молба и с
допълнителния отговор на исковата молба обосновано е поискал съдът да задължи ищеца на
основание чл. 183 ГПК да представи в оригинал седмичните отчети, приложени към
исковата молба, но съдът е отказал да задължи ищеца. В тази връзка твърди, че съдът е
поставил ищаца в привилегирована позиция, тъй като не е приложил санкцията за
непредставяне. С оглед на всичко изложено твърди, че съдът не е извършил съвкупна
преценка на доказаталествата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.
Алтернативно моли съда, в случай на преценка относно основателността на предявените
искове да постанови решение, с което да се уважи направеното възражение за прихващане,
като претендира и сторените в производството разноски.
Ответникът „Рейнмен“ ЕООД оспорва подадената жалба. Твърди, че
първоинстанционния съд правилно е преценил фактите, като въз основа на събраните по
делото доказателства е направил обосновани изводи. Твърди, че съдът правилно и
обосновано е направил извод, че страните са обвързани от правоотношение, обективирано в
представеният от ищеца договор, тълкувайки волята им. Твърди, че съдът правилно и след
съвкупна преценка на доказаталествата е направил извод относно началния и крайния
момент на изпълняваната работа, като е отчел и свидетелските показания в тази насока.
Прави разбор на твърдението относно съществуването на клаузата на чл. 14.3 от
представеният от него договор, като твърди, че съдът правилно е приел, че поставеният
печат от третото лице не следдва да се тълкува като доказателство в посока наневалидност
на договора. Твърди, че несъстоятелни и недоказани са твърденията относно липсата на
противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ. Оспорва и наведените твърдения свързани с
подписването на договорите с тампонен печат, от което е направен извод във въззивната
жалба за липсата на знание относно съществуването на два договора. В тази връзка твърди,
3
че събраните доказателства установяват, че страните са обвързани от представеният от
ищеца договор ( заявка и протокол подписани от Д. Т., неустановяването на подписването от
страна на Д. Н. на представените заявка и протокол). Твърди, че свидетелските показания
напълно кореспондират със събраните по делото и представени от ищеца писмени
доказателства. Оспорва наведените твърдения относно закблючението на СПЕ. Оспорва и
наведените твърдения относно началото на работата, както и относно начина на отчитане на
извършената работа и издаването на фактурите, както и по отношение на начина на
отчитане на работата, който се установява от свидетелските показания. С оглед на това
твърди, че съдът е направил обоснован извод, че от свидетелските показания и СКЕ е
установено, че фактурите, противно на възраженията на ответника са били придружени с
оправдателни документи за сумите по тях. Прави анализ на СКЕ като твърди, че от нейните
заключения се обосновава невярност на изложените нвърдения от страна на ответника.
Твърди, че от закблючието на назначената съдено-счетоводна експертиза се установява, че
ответникът е заприходил процесните фактури и е ползвал данъчен кредит по тях. Оспорва
наведените твърдения за незаконосъобразност, противоречие и необоснованост на изводите
на съда по отношение възможността/невъзможността за приемане частично на изпълнената
работа, като твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
обоснованост на изводите на съда. Оспорва и твърденията за незаконосъобразност на
изводите на съда по отношение на наличието и воденето на дневник на строежа, като
твърди, че от свидетелските показания се установява, че такъв е следвало да бъде воден от
ръководителя на строежа, което е бил представител на ответника. По отношение на
приемането на работата оспорва наведените твърдения незаконосъобразност на изводите на
съда, произтичаща от кредитиране на показанията на разпитания по делото свидетел Б. Б..
Прави анализ на заключението на СТЕ, като твърди, че изводите на съда по отношение на
общия дял на изпълнената работа са правилни, тъй като не се основават на оспорени частни
свидетелстващи документи. Оспорва и наведените твърдения за липсата на
равнопоставеност на страните, като твърди, че е доказал при условията на пълното и главно
доказване наличието на облигационни отношения, обективирани в представеният от него
договор.
По отношение на наведените твърдения за необоснованост на решението, в
частта относно отхвърленото възражение за прихващане твърди, че съдът правилно е приел,
че ищецът правомерно е спрял работата, за което не е необходимо надлежно уведомяване.
Отново развива доводи относно работата на вещото лице, което е дало заключение по
оспорени документи, както и да се съоБрази от съда, релевираното от ответника в отговора
на исковата молба твърдение, основаващо се на изявление от същия, че до 10.02.20 г. друг
строител не е започнал работа по обекта. С оглед на това инводикара довод за
законосъобразност на изводите на съда по отношение на това, че наемането на
подизпълнители не е причинна връзка с поведението на ищеца, а по-скоро с поведението на
ответника. По отношение на наведеното твърдение относно неприложението на
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД твърди, че същото е неприложимо в случая, а по отношение
4
на наведеното нтвърдение за поставяне в по-благоприятно положение на ищаца с
незадължаването за представяне на оригиналите на отчетите, твърди, че е провел пълно
главно доказване на отрицателния факт, че същите не се намират у него, тъй като същите са
съставяни от представител на ответника. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 260
151 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. № 476/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 3 състав, че съдът е осъдил „Мултимон“ ЕООД да заплати на
„Рейнмен“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД, сума в размер на
260 443.01 лева, представляваща част от общия размер на вземането за дължимо и
незаплатено възнаграждение по договор от 28.11.2018 година от 433 229.15 лева с ДДС,
която сума от 260 443.01 лева с ДДС е дължимо и незаплатено възнаграждение по протокол
за преговори от 28.11.2018 година, представен с исковата молба, за монтаж на спринклерна и
хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща инсталация), обект сушилня MDF, навес,
обект секачница, във фабрика "Кроношпан" ("Kronospan") Велико Търново, Република
България, съответстващо на предоставените монтажни услуги за периода м. декември 2018
година - месец юли 2019 година (за месец юли частично за 640 часа от общо положен труд
от 1 428 часа), за което са издадени и фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност от
181 286.66 лева с ДДС за монтажни услуги и фактура № 17 от 02.09.2019 година на стойност
от 128 052.10 лева е ДДС за извършените монтажни услуги, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.03.2021 година и до окончателно изплащане на вземането, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата от 23 095.61 лева, представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
Не се спори, а се установява и от представените от ищеца с исковата молба
протокол за преговори от 28.11.2018 г., че ответникът е възложил на ищеца монтаж на
спринюхерна и хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща инсталация), обект сушилня
MDF: навес, обект секачница, във фабрика Кроношпан Велико Търново, при общ прогнозен
размер на възнаграждението от 200 000 евро без ДДС. Видно от същият протокол страните
са постигнали съгласие, че възложената работа включва и всички, подготвителни,
съпътстващи и специфични дейности по монтажа, Страните са постигнали съгласие, че за
невключените, но необходими за изпълнение на предметния обхват на договора работи, е
нужно допълнително договаряне, а при липса на такова заплащане на съответно
възнаграждение с отстъпки и в срока на действие на договора. По отношение на стойността
на единицата работа са постигнали съгласие същата да ет 12 евро/ човекочас, след
съгласуване на всички отчети на подизпълнителя. Постигнато е съгласие и по отношение на
крайния срок за изпълнение, който видно от представения протокол е 23.12.2019 г. Видно от
5
същият протокол страните са постигнали договореност относно възможността за частично
приемане на работата при изработка на отделна обособена позиция.
Не се спори, а се установява и от представеният от ищеца договор, че
ответникът е възложител, а ищецът е изпълнител на работата. По отнощшение на начина на
отчитане и приемане на извършената работа, вкл. и заплащането на същата страните са
постигнали съгласие, че ищецът издава фактури, съпътствани с необходимата документация
седмични отчети, оправдателни документи, отчети за режийни работи, като плащането става
на обособена позиция или за приетата в цялост работа (чл.14). Уговорен е срок за
възражения по приемането на работата в чл. 14.3. (30 дневен от получаване на фактура),
както и срок за плащане на изпълнената работа (60 дневен). В същия текст на представеният
от ищеца договор е предвидена възможността изпълнителя да откаже изпълнение на
работите при неплащане в срок на фактурите, по които няма постъпили възражения в
уговорените срокове. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че
възложителят е изготвил заявка No МВ 2018 – 00 063 от 28.11.2018 г., като в представената
от ищеца заявка общия обем на възложената работа е в размер на 200 000 евро с ДДС.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на
исковата молба ответникът е представил протокол от преговори за подизпълнители NQ
МВ2018-00063, като твърди, че това е съдържание на сключеният междустраните на
28.11.2018 г. договор. В така представеният докомунт е видно, че върху същият е поставен
печат за подизпълнител от „DDB PROTIVPOZARNA GRADNJA“ D.O.O. Видно от така
представеният документ, предмет на договора е монтаж на пръскачка, хидрант и газови
искри за устройството MDF на обект на kronospan, България, Велико Търново. По
отношение на общата стойност на възложената работа е посочено, че същата е в размер на
200 000 евро и средна разчетна ставка в размер на 11 евро на час. Видно от разпоредбата на
т. 8, стратите са постигнали съгласие по отношение на началния момент и крайния срок за
изпълнение (02.06.2018 г.- 01.06.2020 г.).
От заключението на назначената и изслушана пред първоинстанционния съд
съдебно-графологична експертиза се установява, че протоколът е подписан от името на
ответника от лицето Д. Т., като подписът е положен с тампонен печат. Вещото лице твърди,
че подписът принадлежи на лицето, посочено като негов автор. В заключението е отразено,
че протоколът е подписан от името на ищеца от Д. Н., като подписът е положен по същия
начин. Видно от заключението вещото лице твърди, че ответникът не е представил оригинал
на представения от него протокол от преговори с подизпълнител от 28.11.2018 г., поради
което не е в състояние да отговори на поставения въпрос „дали документът е подписан от
представителя на ищеца - Д. Н., лично или чрез положен тампонен печат или подписът е
пренесен сканиран от друг документ“. В заключението си вещото лице е отразило, че част от
относмите към спора седмични отчети за процесния период не са подписани, част са
подписани от името на ответника, но не и от лицата М. или Ж., но в по-голямата част
отчетите съдържат копие на подпис, положен от З. М..
В показанията си разпитаният по делото свидетел Б. Б. твърди, че „Рейнмен“
6
ЕООД и „Мултимон“ ЕООД са били в дълготрайни търговски отношения. Твърди, че
обичайно комуникацията се е осъществявала по телефон и имейл. В показанията си
свидетелят е категоричен, че има спомен относно съществуването на уговорка в процесния
договор, че при неплащане в срок от страна на възложителя, за подизпълнителя да възникне
право да преустанови монтажните работи. В показанията си свидетелят Б. твърди, че има
преки впечатления относно началния момент на започване на работа на обекта, който е края
на 2018 г. В тази част показанията се подкрепят от уговореното по отношеншие на началото
на срока, отразено в представеният от ищеца договора. Същите се подкрепят и от
заключенията на назначената ССЕ, която установява, че ответника е осчетоводил процесни
две фактури, чиято стойност е определена по брой часове по месечни отчети, представени с
исковата молба, при осреднена разчетна ставка от 12 евро на човекочас. В показанията си
свидетелят твърди, че З. М. е бил определен от ответника за отговорник на строежа във
Велико Търново и съответно е бил упълномощен да подписва отчетите. Твърди, че това е
обичайната практика на ответника, а в конкретния случай М. е ръководителят на строежа,
който следва да се определи от „Мултимон“ ЕООД, а задължение на подизпълнителя е било
да осигури работниците. В показанията си свидетелят твърди, че е невъзможно частично
приемане на работата.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е осчетоводил издадените от ищеца фактури LXQ 16 и NQ 17 и ги е включил в
дневника за покупки с датите на издаването им - 01.08.2019 г. и 02.09.2019 г., с право на
пълен данъчен кредит. Вещото лице е установило, че ответникът е извършил частично
плащане по първата от тях на 10.12.2019 г. и на 12.12.2019 г., както и че стойността на
осчетоводените от ответника фактури съответства изцяло на отразените в представените с
исковата молба отчети за брой часове положен труд при часова ставка от 12 евро час. В
заключението си вещото лице е отразило, че процесните фактури са двустранно, редовно
осчетоводени в двете счетоводства.
От заключението на компютърната експертиза се установява, че всички
седмични отчети, представени с исковата молба, са получени като прикачени документи към
електронни писма от Б. Б. и препратени до Д. Т., определен за представител на проекта в
България, без промяна в тяхното съдържание и относно прикачените файлове. По делото не
са ангажирани доказателства от ответника, че същият е възразил по отношение на броя на
човекочасовете, както и по отношение на качеството на изпълнената работа.
От представените от ответника, както и от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза се установява, че между
ответника и посочените в писмените доказателства лица са възникнали облигационни
отношения. Предмета на тези облигационни отношения се припокрива с част от
задължениятая поети от ищеца по договора за възлагане на изпълнението на работите. По
тези отношения ответникът е извършил плащания, както следва: по договор МВ2О1 900 023
с „Мултимон Хърватска“ ДОО е заплатил сума в размер на от 50 000 евро; по договор NQ
МВ2020- 00010 с „Мултимон“ ДОО, Белград е заплатил сумата от 32 250 евро и по договор
LXQ МВ2020-00017 е заплатил сумата от 65 090 евро, както и заплатена сума от 19 850 евро
в полза на „Бухтсман“ ГмбХ за наем за подемно-хидравлична техника „вишка” за периода м.
12.2019 г., м. 01.2020 и м. 03.2020 г., както и в периода м. 05-м.08.2020 г. Плащанията са
извършени по издадени 7 броя фактури. От доказателствата се установява, че ответникът е
извършил и плащане по 6 броя фактури, издадени от „Елит мес М.-Родопа-В.Т.“ ООД. Като
основание за извършените плащания е посочено наем консумативи за апартамент за м. 12.,
01., 03., 05, 06, 08. Общата стойност на извършените плащания по тези фактури е сумата от 4
725 лв. с ДДС.
От правна страна:
7
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
С атакуваното решение № 260 151 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. №
476/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, съдът е осъдил
„Мултимон“ ЕООД да заплати на „Рейнмен“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258
и чл. 266 ЗЗД, сума в размер на 260 443.01 лева, представляваща част от общия размер на
вземането за дължимо и незаплатено възнаграждение по договор от 28.11.2018 година от
433 229.15 лева с ДДС, която сума от 260 443.01 лева с ДДС е дължимо и незаплатено
възнаграждение по протокол за преговори от 28.11.2018 година, представен с исковата
молба, за монтаж на спринклерна и хидрантна инсталация за Reffeiner (рафинираща
инсталация), обект сушилня MDF, навес, обект секачница, във фабрика "Кроношпан"
("Kronospan") Велико Търново, Република България, съответстващо на предоставените
монтажни услуги за периода м. декември 2018 година - месец юли 2019 година (за месец
юли частично за 640 часа от общо положен труд от 1 428 часа), за което са издадени и
фактури № 16 от 01.08.2019 година на стойност от 181 286.66 лева с ДДС за монтажни
услуги и фактура № 17 от 02.09.2019 година на стойност от 128 052.10 лева е ДДС за
извършените монтажни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2021 година и до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК - сумата от 23 095.61 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от лица с представителна
власт. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на решението са
свързани с твърденията, че съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства,
не е обсъдил всички въведени от ответника възражения, както и че е направил необосновани
и неподкрепени от доказателствата изводи по отношение на договора, който регулира
възникналите между страните правоотношения, начина на отчитане на възложнета и
изпълнена работа, както и са оспорени изводите на съда по отношение на основателността
на направеното възражение за прихващане. Така релевираните доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни, по следните съображения:
Липсва спор между страните, че между тях съществува облигационна връзка
по договор за изработка. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени
елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета
работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не
8
рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като, дори да не е уговорен, може да
бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие
за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това
съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване
дейности и възнаграждението на възложителя.
За да бъде успешно проведен иска с правно основание чл.266, ал.1,
вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил)
възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, че извършената работа е приета
от ответника. В тежест на ответника е да ангажира доказателства от които се установява, че
е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да
докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорен пред настоящата инстанция е изводът на първоинстанционния съд по
отношение на съдържанието на възникналото между страните облигационно
правоотношение по договора с елементи на изработка. Видно от заключението на
назначената СПЕ, протоколът представен от ищеца с исковата молба е подписан от името на
ответника от лицето Д. Т., като подписът е положен с тампонен печат, подписан е от името
на ищеца от Д. Н., като вещото лице категорично заявява, че подписите принадлежат на
лицата, посочени като автори на изявленията. Наведеното твърдение за невзимане в предвид
на изводите на експертизата по отношение на начина на поставяне на подписите (с
тампонен печат), както и за липсата на знание поради този факт съдът намира за
неоснователно. Безспорно от експертизата се установява, че подписите върху договорите са
поставени с такъв печат, но същото категорично заявява, че принадлежат на лицата,
посочени като автори. Възприемането на това твърдение обосновава извършено
престъпление, за което по делото липсват годни доказателства. Релевираното възражение от
ответника, свързано с липсата на представителна власт на лицето, подписало от името на
ответника процесния протокол е неоснователно с оглед приложнието на разпоредбата на
чл.301 от ТЗ. В тази връзка следва да се посочи, че към м. декември 2018 г. (период за който
страните не спорят, че е извършвана дейност по договора), ответникът е бил известен за
изпълнението и сключването на договора и същият не е ангажирал годни доказателства за
противопоставянето след узнаването на този факт. От друга страна възражението не е
основателно и с оглед показанията, дадени от свидетеля, от които се установява, че Т. е бил
назначен за ръководител на обекта. В подкрепа на горния извод относно съдържанието на
правоотношението се подкрепят и от непредставянето на оригинала от ответника на
договора, за които същият твърди, че урежда правата и задълженията. С оглед на това
липсва и отговор на поставения въпрос дали представеният от ответника екземпляр е
подписан лично или чрез тампонен печат в заключението на СПЕ. Съобразявайки
процесуалното поведение на ответника първоинстанционния съд е направил обоснован
извод относно приложението на чл.161 от ГПК. Не на последно място следва да се
отбележи, че върху представеният от ответника екземпляр на протокола за преговори с
подизпълнители върху подписа на представляващия изпълнителя е поставен печат на „ДДБ
Противопожарна Градня“ ДОО, Белград, което е дружество различно от посоченото в
протокола като съдоговорител. Този факт не може да обоснове еднозначен извод, че
договорът е сключен от ищеца. Неоснователно е наведеното твърдение, че след като видно
от експертизата подписите на оригинала на договора представен от ищеца и копието от
договор предоставено от ответника е налице пълно съвпадение, то подписа е на Д. Н..
Безспорно е налице вероятност за подписването от Д. Н., но същият е бил представляващ и
на двете дружества. Не е доказетлство разколебавощо извода направен от
9
първоинстанционния съд и твърдението, че видно от изпратените писма от ищеца същите са
изпратени от ел. поща на „ДДБ Противопожарна Градня“ ДОО. Никъде в представените
протоколи страните не са уговорили и/или посочили начин на кореспонденция, неспазването
на който би обосновало такъв извод. Като противоречащо на логиката следва да се
възприеме и твърдението, че приключилите договори се съхраняват само в сканирани копия.
Безспорно такива копия могат бъдат съхранявани в този вид от дружеството-майка, но
страната по договора следва да архивира и съхранява оригинала на договора, най-малко с
оглед предвидените в него гаранционни срокове, през който могат да възникнат спорове
относно изпълнението/неизпълнението на същите.
Като неоснователен следва да се възприеме наведеният довод във въззивната
жалба за необоснованост и противоречие на атакуваното решение със събраните по делото
доказателства. Видно от мотивите на атакуваното решение първоинстанционния съд е
извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил и
кредитирал показанията на разпитания свидетел Б. Б., тъй като същите са последователни и
непротиворечиви, а от друга страна кореспондират с другите събрани по делото
доказателства. Правилно е отчел и приложил и разпоредбата на чл.161 от ГПК, тъй като е
дал изрични указания за представяне на оригинал от протокола, представен от ответника, но
същият не е представил такъв. С оглед на това е и заключението на СПЕ, която твърди, че
липсата му предпоставя невъзможност за произнасяне по поставените въпроси.
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение за
незаконосъобразност и необоснованост, основано на писмото от 21.05.20 г. Видно от
същото, то е изпратено от ответника до ищеца и в него са наведени твърдения за начало на
работата от 02.06.2018 г., както и е направено признание по отношение на обема от
работите, които са извършени от ищеца. Изявлението, отразено в това писмо следва бъде
кредитирано само в частта относно обема на извършените дейности, приети от ответника,
тъй като това е неблагоприятен за ответника факт. В останалата част се съдържат изявления,
които не кореспондират с другите събрани по делото доказателства, поради което не следва
да се кредитират. Не на последно място следва да се отбележи, че видно и от двата
представеи договора, началото на изпълнението на работите е свързано с изпращането на
подписана от възложителя поръчка, в която са упоменати дейностите. Такава поръчка видно
от събраните по делото доказателства е изпратена на 28.11.2018 г., което обосновава извод,
че не са ангажирани годни доказателства относно започване на работата преди посочената в
заявката дата. Не на последно място следва да се посочи, че макар и адресирано до ищеца
писмото е изпратено на пощата на третото за процеса лице.
Неоснователно е наведеното твърдение за необоснованост на атакуваното
решение, свързана с твърдението, че свидетелят е заявил, че фактурите са издавани само
след предварителна уговорка с ответника, за което се твърди, че е в противоречие с прието,
че съгласно договора седмичните отчети следва да бъдат предадени от ищеца заедно с
фактурата. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 14.2 от договора, ищецът издава
фактура, като същата следва да бъде придружена с оригинали на оправдателни документи,
като напр. седмични отчети за присъствие на работниците, отчети за режийни разходи и др.
Страните не са постигнали съгласие за момента на издаването на фактурите, който да е
свързан с конкретен ден или друг момент, поради което не е налице противоречие с
твърденията на свидетелят Б., който е направил уточнение, че фактури са издавани по
предварителна уговорка и възможност за заплащането им от ответника. Неоснователно е и
твърдението, че от събраните по делото доказателства не е установено изпращането на
фактурите, ведно с придружаващите ги документи на ответника. По делото безспоро е
установено, чрез изявленията на ответника, че същият е получил фактурите относно
извършените дейности, както и са събрани доказателства, че процесните фактури са
осчетоводени при страните. С оглед на това не следва да се обсъждат наведените твърдения
за липса на доказателства относно изпълнението на задължението от страна на ищеца. В
тази връзка се твърди, че вещото лице по СПЕ е установило препращане на документи,
както и че част от изпратените отчети не са подписани от представляващия ищцовото
10
дружество. Фактът на приемането и осчетоводяването на фактурите установява по
безспорен начин, съобразно константната практика на ВКС, че работата е приета от
възложителя.
Като неоснователно следва да се възприеме и твърдението, че съдът
неправилно е достигнал до извод за невъзможност за частично приемане на работата. В тази
връзка се твърди, че от представените от отневника договори с други лица, които са
довършили възложената работа се установява, че има уговорени срокове за всеки конкретен
вид работа. Така представените доказателства (договори, седмични отчети) макар и да съ
изхождат от едно и също лице-възложител не могат да обосноват законосъобразен извод, че
с договора с ищезца са уговорени възможности за частично приемане на работата. В тази
връзка изводите на вещото лица З. касаят само и единствено изпълнението на договореното
с другите под изпълнители, но не мчогат механично да бъдат пренесени при разрешаването
на възникналия спор межда страните. Видно от договора страните са уговорили отчитането
на работата чрез отчитане на отработените човекочасове (договорено е почаво заплащане), а
не чрез изпълнението на отделни и самостоятелно обособени работи, които подлежата на
отделно и самостоятелно приемане по етапи. Не на последно място следва да се посочи, че и
единицата мярка за заплащане на изпълненото е човеко/час, която е посочена и в двата
варианта на договора, представени от страните. В тази връзка необоснован се явява и
доводът, че съдът неправилно е приел (определил) размера на шизпълнените дейности от
ищеца и другите подизпълнители. Доводът се основава на заключението на експертизата, но
видно от същата при формиране на изводът вещото лице е правила съпоставка между
отработените от дружествата часове, съобразно представените от същите отчети.
Седмичните отчети не съдържат информация относно вида и обема на извършената работа,
поради което не би могла до се направи обоснован извод по отношение на дела на всяко
едно от дружествата в изпълнение на възложената работа. Уговорено е заплащане на
отработени часове, но в договорите липсва уговорка относно необходимите човекочасове за
изпълнението на конкретен вид работа. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
възприетия от първоинстанционния съд размер на изпълненото (80-90%) съответства на
определения размер на човекочасовете, съобразно общата договорена цена на работата.
Същата, определена чрез просто раделяне на общата цена на уговорения размер на един
човекочас представлява 20 000 човекочаса, а видно от заключението на техническата
експертиза, както и на другите събрани по делото доказателства отработените и
фактурирани от ищеца човекочасове са 17 031. Едновреченно с това следва да се посочи, че
ищецът не претендира заплащането на цялата сума по договора, а само онази част, за която
има изпълнение и приемане на изпълнението от ответника.
По отношение на наведенитеи доводи в частта на решението, в която
първоинстанционния съд не е уважил направеното възражение за прихващане съдът в
настоящия си състав намира, че същите са неоснователни. Видно от обстоятелствената част
на въззивната жалба същият навежда твърдения, че изводите на съда са незаконосъобразни
предвид установеното в процеса неизпълнение на поетите задължения, преустановяване на
работата от страна ищеца, както и несъобразяването от съда, че направените разходи по
довършване на работата са установени по основание и размер. Така наведените доводи са
неоснователни по следните съображения:
Основателността на така предявеното възражение за прихващане се
предпоставя от установяването в процеса на наличшието на следните кумулативни
предпоставки: съществуване на договор между страните; наличие на виновно неизпълнение
на договорно задължение от едната страна; настъпване на имуществени вреди за другата
страна, които вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Липсата на една от
пердпоставките обуславя неоснователност на въведеното възражение за прихващане. В
конкретния случай, видно от доказателствата по делото между страните е налице
облигационно правоотношение по сключен между тях договор. Липсква спор между
страните, че ищецът не е изпълнил в пълен обем възможената работа. Не е нали виновно
11
поведение от негова страна. Съгласно разпоредбата на чл. 14.3, изр. последно от договора,
който съдът приема, че регулира възникналото облигационно правоотшение,
подизпълнителят има право да откаже изпълнението на работите, ако възложителят не плати
в договорения срок фактурите, срещу които няма възражения. По делото липсва спор, че
проицесните фактури не за заплатени от ответника, поради което ищецът законосъобразно е
преустановил работата. Това предпоставя липсата на виновно неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя, ищец в настоящето производство. Инвокираното
твърдение за недобросъвестност на ищеца би могло да обоснове размера на отговорността,
но не е основание за ангажирането на отговорността на неизправната страна. В конкретния
случай не е налице виновно неизпълнение на задълженията, което е елемент от фактическия
състав за ангажиране на отговорността на неизправната страна.
Неоснователно е и въведеното възражение за допуснати процесуални
нарушения свързани с незадължаването на ищеца да представи оригиналите на седмичните
отчети. Видно от доказателствата по делото ищецът е установил при условията на пълното и
главно доказване, че такива не се намират у него, поради което съдът правилно не е
изключил същите от доказателствата по делото. В останалата част следва да се споделят
мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направени искани за за разноски съдът намирау, че с оглед на
спора такива се дължат на въззиваемата страна. Предвид изричното изявление, с което не се
оспорва размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че въззивника следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 11 000 лв. на основание чл.78 от
ГПК.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 151 от 04.04.2023 г., постановено по т. д. № 476/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 3 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Мултимон“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на „Рейнмен“
ЕООД, ЕИК:********* сумата от 11 000 (единадесет хиляди) лв., представляваща разноски
пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12