№ 7848
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110177112 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.7, §1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 13024/15.01.2025 г. ищцата М. О. К.
твърди, че имала сключен договор за въздушен превоз с ответника „Уиз Еър Унгария
Црт.“, съгласно закупен самолетен билет за полет W64361 на 03.09.2024 г. по маршрут
от летище София до летище Бари, Италия. Поддържа, че полетът бил осъществен, но с
над тричасово закъснение, в резултат на което ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в безпокойство и загуба на време. Ищцата твърди още, че подала
покана до ответника за заплащане на обезщетение и извънсъдебно решаване на случая,
но поради липса на отговор, подала заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д.№ 57386/2024 г. по описа на СРС и издадена заповед. Тъй като
длъжникът - настоящ ответник подал възражение, ищецът обуславя правния си
интерес от предявения установителен иск. Счита, че в случая са налице
предпоставките на чл.7, §1, б.“а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., поради което ответното дружество й
дължи обезщетение за закъснение на гореописания полет в размер на 250,00 евро или
сумата от 488,96 лева. С оглед предходното, ищцата моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ответното дружество й дължи сумата от 488,96
лева, представляваща главница за обезщетение на основание чл.7, §1, б.“а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
1
г. за закъснение на полет W64361 по маршрут летище София, България - летище Бари,
Италия на 03.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2024 г. до
изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
Преди първото по делото открито съдебно заседание ответникът е подал молба, с
която признава предявения иск, като твърди, че претендираната сума и направените
разноски са платени.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети (Регламента).
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда
на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за
настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) №
261/2004 г. Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на
или по-голяма от три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на
пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че между него и
ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата
на договор за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за
ответника да изпълни полет от летище София, Р.България до летище Бари, Италия на
03.09.2024 г., явяването му поне 45 минути преди обявения му час за полет, че е
налице забавяне на полета по смисъла на чл. 6, § 1, б. "а" Регламент № 261/2004 г., а
именно: забавяне, продължило повече от два часа при полети в диапазона до 1500 км.
2
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз,
по силата на който ответникът се задължил да изпълни полет W64361 от летище
София, България - летище Бари, Италия, с планиран час на излитане 19:45 часа, както
и потвърдена резервация за полета.
По делото не се спори, че разстоянието от летище София до летище Бари, е до
1500 км.
Следва да се има предвид, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал
писмен отговор на исковата молба. Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид
дадените разрешения във формираната последователна практика на ВКС съгласно
разпоредбата на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичане на срока за отговор
се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването,
съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за
отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения,
като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които
претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, ако съдът се произнесе по възражение на ответника, повдигнато за първи път
след срока за отговор на исковата молба, ще допусне съществено нарушение на
процесуалния закон, освен ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени
обстоятелства /в този смисъл е и определение № 60707/21.12.2021 г. по т.д.№
785/2021, I т.о. на ВКС/.
В настоящия случай ответникът не навежда каквито и да било доводи относно
наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност за
подаване на писмени отговор в законоустановения срок.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото, поради
което ответникът дължи обезщетение в размера по чл.7, т.1, б.“а“ от Регламента, а
именно 488,96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Отделно от предходното, с молба от 27.03.2025 г. ответникът признава иска
и твърди, че е платил претендираната сума.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
3
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
При горните съображения е налице основание съдът да отхвърли исковете, тъй
като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Това
е така, тъй като плащането е извършено в хода на процеса, поради което с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. От приложеното преводно
нареждане се установява, че ответното дружество е заплатило както главница и
законна лихва, така и сторените разноски в хода на заповедното и исковото
производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ето, защо съдът не
присъжда разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. О. К., ЕГН ********** против УИЗ Еър
Унгария Црт., чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт – клон България“ КЧТ, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, ж.к. зона „Летище София“, сграда ИВТ, искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.7, §1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. – за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 488,96 лева, представляваща главница за обезщетение
на основание чл.7, §1, б.“а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 г. за закъснение на полет W64361 по маршрут летище
София, България - летище Бари, Италия на 03.09.2024 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2024 г. до изплащане на вземането, поради извършено плащане в хода
на процеса.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5