РЕШЕНИЕ
№ 4968
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110160882 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София срещу Л. П. С. след развило се производство по ч. гр. дело
№ 35056/2022 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 1015,56 лв., представляваща договорно възнаграждение за
период от 15.11.2020 г. до 05.10.2021 г.; 2/ осъдителен иск с правно основание по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 819,18 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“
и 3/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл.
10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1692,91 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л. П. С., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил
искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 05.07.2022 г. за сумите, както следва: 3182,42 лева (три хиляди сто осемдесет и два
лева и 42 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски кредит №
30038257480, сключен на 23.07.2019 г., ведно със законна лихва за период от
29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 166,94 лева (сто шестдесет и шест
лева и 94 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до
28.06.2022 г., 1015,56 лева (хиляда и петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за период от 15.11.2020 г. до 05.10.2021 г., както
разноски, пропорционално на уважената част от заявените вземания, а именно:
държавна такса в размер на 87,30 лева (осемдесет и седем лева и 30 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 31,74 лева (тридесет и един лева и 74
стотинки).
1
Същевременно с разпореждане от 05.07.2022 г. съдът е отхвърлил заявлението на
заявителя за част от заявените суми, а именно за: 819,18 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 1692,91 лева –
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, дължими по
договор за потребителски кредит № 30038257480, сключен на 23.07.2019 г. между
„Профи Кредит България” ЕООД и Л. П. С..
Срещу част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение длъжникът е
възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за част
от сумите по издадената заповед за изпълнение, срещу които е подадено възражение от
длъжника, така и осъдителни искове за сумите, за които съдът е отказал да издаде
заповед за изпълнение на парично задължение. По отношение на частта от заповедта за
изпълнение, срещу която не е депозирано възражение и е влязла в законна сила, съдът
е издал изпълнителен лист от 10.10.2022 г. / за сумата от 3182, 42 лева главница, 63,65
лева държавна такса и 23,14 лева юрисконсултско възнаграждение/.
Ищецът твърди, че на 23.07.2019 г. между него, като кредитор, и Л. П. С., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 30038257480. Сочи
се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 5000 лв., като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 11909,42 лв. Ищецът твърди, че
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 24.07.2019 г. превело по
банковата сметка на ответника сумата от 5000,00 лв. Длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план,
който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в
размер на 496,25 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 15-о число на месеца.
Длъжникът двукратно депозирал заявления за промяна на погасителния план, като
размерът на вноски № 6,7,8,9,10 и 11 бил намален. Общият брой на погасителните
вноски се увеличил на 29. Между страните било уговорено заплащането и на
договорно възнаграждение от страна на ответницата, което било предварително
определено в погасителния план и било предвидено да се заплаща заедно с
погасителните вноски. Твърди размерът на договорното възнаграждение за периода от
падежа на първата неизплатена вноска на 15.11.2020 г. до датата, на която е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 05.10.2021 г. да е в размер на 1015,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от приложимите Общи условия, ответницата избрала
да закупи допълнителни услуги „Фаст“ за сумата от 1500 лева и „Флекси“ за сумата от
3100 лева. Сочи, че всяко от услугите предоставяла различни възможности на
кредитополучателя. Ответницата не изпълнила задължението си да погаси сумите,
предмет на предявените осъдителни искове за допълнителни услуги. Сочи, че поради
неизпълнение за заплащане на дължимите суми в срок, на ответницата било изпратено
уведомление за обявена предсрочна изискуемост на вземането, като твърди същата да е
настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за
което С. била уведомена. Уведомлението било изпратено на посочения от нея адрес, но
не било потърсено. Твърди, че към датата на образуване на заповедното производство
ответницата е погасила сума в общ размер от 6848,60 лева, от които суми по кредита
5267,62 лв., а с горницата били погасени законна лихва, лихви за забава и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Сочи, че след образуване на заповедното
производство от ответницата постъпило плащане, с което била погасена дължимата
мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 28.06.2022 г., за която е издадена заповед
за изпълнение в размер на 166,94 лева, поради което същата не е предмет на исковото
производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съдът
да уважи предявения установителен и съединените с него осъдителни искове за
посочените суми. Претендира разноски.
2
В срочно постъпил отговор ответницата оспорва изцяло предявените искове.
Сочи, че не е получавала от ищцовото дружество други суми освен главницата, поради
което счита, че дължи връщане единствено по отношение на нея. Сочи, че е заплащала
вноски по процесния кредит, но кредиторът неправилно ги е отнасял за погасяване на
оспорените от нея услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита, че плащанията е следвало да се
отнесат за погасяване на главницата. Оспорва заплащането и на договорно
възнаграждение, като твърди, че не се е съгласявала да го заплати. Сочи, че
уговореният лихвен процент е прекомерно завишен, респ. нищожен на това основание.
Относно допълнителните услуги счита, че такива не са използвани от нея, че е
въведена в заблуждение от ищцовото дружество по отношение на тях. Възразява да е
уведомена за настъпила предсрочна изискуемост преди образуване на заповедното
производство. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 20.01.2023 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 16.03.2023 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че между тях е възникнало валидно облигационни отношения по
процесния договор и анекси, че ищецът е предоставил на ответницата уговорената
главница, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от ответницата е постъпила обща сума във връзка с погасяване на кредита
в размер на 6848,60 лева, а след подаване на заявлението допълнително сума за
погасяване на мораторна лихва за период от 05.10.2021 г. до 28.06.2022 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Отделените като безспорни между страните факти се установяват и от събраните
по делото доказателства. От приетото по делото искане за отпускане на потребителски
кредит от 23.07.2019 г., отправено от ответницата до ищеца, се установява, че на
23.07.2019 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. С. е сключен Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30038257480. По силата на сключения договор Л.
С., като кредитополучател, е получила от „Профи Кредит България“ ЕООД, като
кредитодател, потребителски кредит в размер на 5000 лева. Кредитополучателят се
задължила да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 304,58 лева за
период от 24 месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 48,83%,
годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по
кредита 7309,42 лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“
на стойност 1500 лева и пакет от допълнителни услуги „Флекси“ на стойност от 3100
лева, които се заплащат разсрочено – сумата от по 191,67 лева на месец. Общото
задължение по кредита и пакетите от допълнителни услуги възлиза на сумата от
11909,42 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска – 496,25 лева.
В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан
при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел
„Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на
хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под
формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед
преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и
3
финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени
плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Декларирано е от
кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни
услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при
подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и
споразумение.
Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна
погасителна вноска е на 15.07.2021 г. Между страните са сключени два допълнителни
анекса към договора от 24.04.2020 г., с които се намалява размерът на погасителни
вноски 6,7,8,9, 10 и 11, като са изготвени нови погасителни планове. Съгласно
последният погасителен план, последната вноска за погасяване на задълженията е с
падеж 15.12.2021 г.
Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и
ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от
ответницата.
По делото е представено преводно нареждане от 24.07.2019 г., видно от което
кредиторът е превел заемната сума от 5000 лева по банкова сметка на
кредитополучателя. Номерът на банковата сметка е посочен от ответницата в договора
за кредит и същият съвпада с номера от паричния превод.
Представено е уведомително писмо до Л. С. от ищеца, с което я уведомява за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания
върху същото за неговото получаване. От представената разписка за изпращането му се
установява, че същото не е достигнало реално до адресата.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени
погасявания по кредита за главница, лихви и пакети от допълнителни услуги.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 1500,00 лева и
„Флекси“ на стойност 3100,00 лева. Ищецът претендира част от тези суми – 819,18 лева
- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от
1692,91 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Видно от представеното и прието по делото извлечение от сметката на кредитора /л.
26/ остатъкът от сумите до пълните им размери /сумата от 2087,91 лева/ е осчетоводен
от ищеца като погасен чрез плащане.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява
4
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, равен почти на размера на
главницата по договора /главницата е 5000 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в размер на 4600 лева/, кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 48,83 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 4600 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 48,83 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането на
възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
5
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до извод за нищожност на
посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по
тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
По установителния иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК:
Предявен е иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 1015,56 лв., представляваща договорно възнаграждение за период
от 15.11.2020 г. до 05.10.2021 г.
Видно от представеното от кредитора извлечение по сметка към процесния
договор, към 15.10.2020 г. е отчетено погасяване на: главница в размер на 1817,58 лева,
договорна лихва в размер на 1362,13 лева и платени суми по допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ в размер на 2087,91 лева. Общият размер на погасената сума на
главница, договорна лихва и допълнителни услуги възлиза на 5267,62 лева. Отделно
ищецът е направил изявление с исковата молба, отделено като безспорно между
страните, че от кредитополучателя е постъпила сума в общ от 6848,60 лева, като с
горницата над сумата от 5267,62 лева са погасени лихви за забава, както и такси за
извънсъдебно събиране съгласно тарифата на кредитора. Отделено като безспорно е, че
след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от страна на
длъжника е заплатена на кредитора и сумата от 166,94 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 05.10.2021 г. до 28.06.2022 г.
Налага се извод, че осчетоводената като заплатена при кредитора сума за
главница е в размер на 1817,58 лева, като в полза на последния е издаден изпълнителен
лист от 10.10.2022 г. за сумата от още 3182,42 лева главница, като сборът от двете суми
представлява пълният размер на главницата по кредита от 5000 лева, която сума не е
предмет на настоящото производство.
Общата сума, заплатена от кредитополучателя и сумата, за която има издаден
изпълнителен титул възлиза на 8450,04 лева /сборът от 5267,62 лева и 3182,42 лева/. В
тази сума не е включена допълнително събраната от ответницата сума, представляваща
лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране от общо 1747,92 лева. Видно от
договора за потребителски кредит, общо дължимата сума, включваща главница,
договорна лихва и останалите разходи, включени в ГПР, без услугите „Фаст“ и
„Флекси“, възлиза на 7309,42 лева.
6
Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита. От разясненията, дадени в т. 47 от
Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС се налага извод, че що се
отнася до принципа на равностойност, то е обърнато внимание, че съгласно
действащото национално законодателство, посочено в преюдициалното запитване, а
именно член 19, ал. 6 ЗПК предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена
клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията,
извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на
годишния процент на разходите по кредита. По арг. от разясненията, дадени и по
поставения четвърти въпрос в Определение от 17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на Съда
на ЕС, се налага извод, че когато от материалите по делото може да се направи извод
наличието на плащания, извършени по силата на неравноправна клауза, както и какъв е
техният размер, съдът може служебно да извърши прихващане между тези плащания и
остатъка от дължимо вземане, дължимо по договора за кредит. Извършените в
настоящия случай плащания на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, за
които съдът достигна до извод, че са неравноправни клаузи в договора, е в размер на
2087,91 лева, видно от извлечението за извършени плащания по договора, представено
от кредитора. Така заплатената сума напълно покрива претендирания от ответницата
непогасен размер на договорна лихва от 1015,56 лева. Нещо повече, поради
неравноправния характер на клаузите за допълнителни услуги, кредиторът не е
следвало да осчетоводява плащанията като погасяване на същите. По този начин от
потребителя е събрана сума, надхърляща общо дължимата по договора за кредит /общо
дължимата сума е 7309,42 лева, а събраната за погасяване на суми по договора, заедно
със сумата по изпълнителния лист възлиза на 8450,04 лева/.
Поради изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника, като в полза на последната следва да бъде присъдена сумата от
600 лева адвокатско възнаграждение съобразно приложение по делото списък по чл. 80
ГПК. Възнаграждението не надвишава предвидения минимален размер съгласно
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. В заповедното производство длъжникът претендира сумата
от 600 лева адвокатско възнаграждение, като съдът намира, че направеното възражение
за прекомерност на същото е основателно. Дължимият минимален размер съобразно
чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 3 от Наредбата съобразно актуалния й размер към момента на
осъщественото представителство по заповедното производство, възлиза на сумата от
382,77 лева. Пропорционално на оспорената част от сумите, включени в издадената
заповед за изпълнение, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 89,04
лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
срещу Л. П. С., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 1015,56
лв., представляваща договорно възнаграждение за период от 15.11.2020 г. до 05.10.2021
г. по Договор за потребителски кредит Стандарт № 30038257480/23.07.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 35056/2022 г. по описа на СРС,
както и исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за
осъждането на ответницата да заплати сумата от 819,18 лева, представляваща
възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от
1692,91 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит Стандарт №
30038257480/23.07.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* да заплати на Л. П. С., ЕГН ********** сумата от 600,00 лева разноски в
исковото производство и сумата от 89,04 лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8