Решение по дело №50747/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7949
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Мария Станчева Димитрова
Дело: 20211110150747
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7949
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110150747
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411 КЗ.
Предявен е от ищеца ЗД „фирма” АД иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ за осъждане на ответника „фирма” АД да заплати сумата 487,26
лева, представляваща регресна претенция по щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска 31.08.2021 г. до заплащане
на вземането.
Ищецът ЗД „фирма” АД твърди, че на 14.12.2019 г. в гр. София на ул.
„.....”, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени щети на застрахованото МПС Шевролет Круз с
рег. № ........ Твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът
на застрахования при ответника по задължителна застраховка ГО на
автомобилистите МПС Киа с рег. № СВ ........... АА, който при престрояване
от лява лента не се убеждава, че пътят в средна лява лента е свободен и
реализира ПТП с уредения застрахован при ищеца автомобил. Поддържа, че
по образуваната при ищеца щета било определено обезщетение в размер на
472,26 лева, като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на
определеното застрахователно обезщетение. Претендира от ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента регресно вземане
за платеното обезщетение и разноски за определянето му в размер на 15 лева.
Твърди че ответникът, въпреки че бил поканен, не е заплатил дължимото
обезщетение. Моли съда да уважи предявените искове и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът „фирма” АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
1
отговор оспорва исковата претенция по основание и размер. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП и счита, че вина за същото има изцяло
водачът на застрахования при ищеца автомобил, тъй като съгласно протокола
за ПТП МПС Киа с рег. № СВ ........... АА е било в покой към момента на
ПТП. Евентуално счита, че пробладаващ принос е имал водачът на л.а.
Шевролет Круз. Оспорва в причинна връзка с процесното ПТП да са
причинени вреди в исковия размер. Моли съда да отхвърли предявения иск и
претендира присъждане на разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по договор за имуществено
застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер на собственика на уредения МПС Шевролет Круз с рег. № .......
за вредите причинени от ПТП, настъпило на 14.12.2019 г. в .............., както и
наличието на валиден договор за застраховка Гражданска отговорност за Киа
с рег. № СВ ........... АА при ответното дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – Двустранен
констативен протокол за ПТП от 14.12.2019 г., анкетна карта за установяване
на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП от 14.12.2019 г., от
показанията на разпитания свидетел АС. К. Н., както от заключение на САТЕ
се установява, че на 14.12.2019 г. около 12:00 часа водачът на застрахованото
при ищеца по имуществена застраховка „Каско” МПС Шевролет Круз с рег.
№ ....... при движение в ..........” в района до МОЛ „......” при потегляне на
зелен сигнал на светофарната уредба реализира ПТП с частично навлезлия и
спрял в неговата пътна лента лек автомобил Киа с рег. № СВ ........... АА.
От показанията на разпитания свидетел АС. К. Н. се установява, че на
процесната дата същият управлявал лек автомобил Киа в гр. София и на
излизане от МОЛ „......“, навлязъл наполовина в пътната лентата и спрял в
колона докато изчаквал зелен сигнал на светофарната уредба. Поддържа, че
водачът на другия автомобил се приближил и спрял леко отляво на
управлявания от свидетеля автомобил и също изчаквал. Сочи, че след като
светнал зелен сигнал на светофара водачът на другия автомобил потеглил при
свидетелят да се изнесе, поради което го ударил отпред вляво в бронята.
Оспорва да са имали разногласия и твърди, че се отбили да попълнят
протокола с помощта на преводач на посолството, тъй като другият водач не
разбирал български.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/
2
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От протокола за ПТП, показанията на разпитания свидетел и
заключението на САТЕ безспорно се установява, че причина за настъпване на
процесното ПТП е виновното поведение на водача на застрахованото при
ищеца по имуществена застраховка „Каско” МПС Шевролет Круз с рег. №
......., което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Тоест, поради виновното нарушаване на
посочената норма от ЗДвП, поведението на водача на МПС Шевролет Круз с
рег. № ....... е станало единствена причина за настъпване на процесното ПТП.
Съдът е категоричен, че макар управляваният от свидетеля АС. К. Н.
автомобил Киа с рег. № СВ ........... АА да е бил частично навлязъл в лентата
на движение на водача на виновния автомобил, същият не е допринесъл за
настъпване на ПТП. Виновният водач е имал достатъчно време да го
възприеме, поради което е спрял зад него да изчака разрешителен сигнал на
светофара. Обстоятелството, че водачът на МПС Шевролет Круз с рег. № .......
потеглил преждевременно и не изчакал изнасянето на навлезлия в неговата
лента, но преди него водач на МПС Киа с рег. № СВ ........... АА е
единствената причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото
безспорно МПС Киа с рег. № СВ ........... АА към момента на инцидента се е
намирало в спяло състояния. В тази насока са показанията на разпитания
свидетел и попълнения от двамата водачи протокол, непосредствено след
настъпване на ПТП, когато спомените от случилото са най-ясни и скорошни.
Същите категорично опровергават твърдяния от ищеца механизъм, доколкото
не се установява предприето от св. Н. в момента на удара престрояване от
дясна в лява лента. Представеното от ищеца уведомление за щета от
17.12.2019 г. от А.А. като водач на МПС Шевролет Круз с рег. № .......,
собственост на Посолството на Либия не разколебава извода на съда.
Поради изложеното съдът намира, че не са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на регресното вземане за
застрахователно обезщетение. Предявеният иск като изцяло неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски за депозит за свидетел в размер на 70 лева и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна
3
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „фирма” АД, ЕИК ........., със седалище
и адрес на управление .............. срещу „фирма” АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление ................. осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 487,26 лева,
представляваща регресна претенция по щета № ********** – застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски за вредите причинени на
застрахованото при ищеца по имуществена застраховка „Каско” МПС
Шевролет Круз с рег. № ....... от ПТП, настъпило на 14.12.2019 г. в гр. София
на ул. „.....”, поради виновното противоправно поведение на водача на
застрахованото при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” МПС Киа с рег. № СВ ........... АА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „фирма” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление .............. ДА ЗАПЛАТИ НА „фирма” АД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление ................. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 170,00 лева – разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4