Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на трети
април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 2 360/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съединен с евентуален насрещен иск с правно
основание чл. 72 ал.1 ЗС, съединен с обратни искове с правно основание чл. 189
ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба
на М.на О. на РБ се твърди, че е собственик на част от
имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр.
София, ж.к. „******, която част била описана в нотариален акт за недвижим имот,
придобит по давност № 97, дело 90/2000 г. на нотариус Р.Б.като търговско
помещение, находящо се на партера в жилищната сграда
– бл. 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м., състоящо
се от търговски помещения и санитарен възел, при граници по нотариален акт:
север – търговски обект, изток – улица, запад – магазин, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на
което е построена сградата, вписан в КККР за територията като имот с
идентификатор 68134.1505.2372.1.38 с площ от 51 кв.м., с предназначение –
търговска дейност.
В исковата молба се твърди, че в управление на МО е предоставен недвижим имот
– държавна собственост, представляващ новопостроен жилищен блок със строителен
№ Ж 1/227-501, нов бл. 519, в ж.к. „Дружба 2“, пети микрорайон, на 12 етажа с
два входа „А“ и „Б“, включваща жилищна част със 74 апартамента и търговска
част, включваща 6 броя магазини. Изложени са твърдения, че за имота е съставен
АДС 1521/18.09.1995 г., а през 2005 г. е съставен и АДС /частна/
05494/29.08.2005 г. за недвижим имот, находящ се в
гр. София, ж.к. ******, представляващ магазин 2, вх. А, със застроена площ от
165, 55 кв.м., заедно с 2, 104 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж като в акта било посочено, че имотът е в управление на МО –
ИА“Държавна собственост на МО“. След закриване на ИА и с ПМС 167/11.07.2008 г.
имотите, предоставени на агенцията преминали в управление на МО. Имотът бил
деклариран и в данъчната служба от ищеца на 03.02.2009 г.
Изложени са твърдения в исковата молба, че при проверка на служители на
министерството било установено, че описаният по-горе имот се ползва от М.Г.В.,
която твърдяла, че е собственик на реална част от него /отново описана по-горе/
на основание разпоредителна сделка – договор за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 70, дело 0434/2013 г. на
нотариус В.Б..
Твърди се, че по отношение на този имот била издадена заповед за неговото
принудително изземване на основание чл. 80а от ЗС, която заповед била отменена
по съдебен ред от ВАС, след като съдът констатирал наличен спор за собственост.
В исковата молба са изложени съображения, че при съставяне на констативния
нотариален акт за собственост, придобит по давност, с който праводателят
на М.В. е признат за собственик на част от имота, същият е бил държавна
собственост и не е могъл да бъде придобит на соченото основание, предвид
нормата на чл. 86 от ЗС в релевантната й редакция респ. въведеният мораториум с
§ 1 ЗДЗС в първоначалната редакция.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от заявения иск и
ищецът е сезирал съдът с искане да признае за установено, че имотът е частна
държавна собственост като бъде осъдена ответницата да предаде владението му.
Претендират се разноски.
Ответницата М.Г.В., редовно уведомена, оспорва заявения иск по съображения,
заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се
разноски.
С определение 1756/22.01.2019 г. и
на основание 26 ал.4 от ГПК вр. с чл. 31 ал.2 от ГПК
като съищец по първоначалния иск е конституирана
Държавата чрез МРРБ.
В срока за отговор на ответника по първоначалния иск са заявени искания по
реда на чл. 219 ал.1 от ГПК респ. са предявени насрещен иск срещу първоначалния
ищец и обратни искове срещу третите лица помагачи на ответника по първоначалния
иск. С определение 25367/12.11.2018 г. на основание чл. 219 ал.1 от ГПК като
трети лица помагачи на ответника по първоначалния иск са конституирани М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. респ. приети са за съвместно
разглеждане заявените насрещен и обратни искове.
Третите лица помагачи на ответника по първоначалния иск оспорват същия в
писмено становище.
В приетия за съвместно разглеждане насрещен иск на М.Г.В., заявен при
условия на евентуалност в случай, че бъде уважен първоначалния такъв, се твърди,
че от момента на закупуване на имота до предявяване на ревандикационния
иск от МО същата е сторила значителни подобрения, които увеличили стойността на
имота. Твърди се, че ищцата по насрещния иск е добросъвестен владелец, владеещ
имота на годно правно основание да я направи собственик без да знае, че праводателят й не собственик. Твърди се, че извършените
подобрения са в резултат на извършени строителни дейности, описани в насрещната
искова молба, електрификация на имота, ВиК дейности
като стойността и материалите към датата на тяхното извършване / 2014 г./ са в
размер на 5 000 лв. като същите са довели до увеличаване на неговата
стойност със сумата от 20 000 лв. При тези твърдения е мотивиран правен
интерес от иска и е сезирала съда с искане да осъди ответника да й заплати
сумата от 20 000 лв. – увеличената стойност на имота с оглед извършените в
него подобрения от нея. Претендират се законна лихва и съдебни разноски.
С определение от 19.04.2019 г. и на основание чл. 26 ал.4 от ГПК като съответник по насрещния иск е конституирана и Държавата
чрез МФ.
Ответникът по насрещния иск МО, редовно уведомен, оспорва заявения иск по
съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Конституираният на основание чл. 26 ал.4 от ГПК ответник по насрещния иск
Държавата чрез МФ, оспорва насрещния иск по съображения, развити в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Заявено е и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение вземането, предмет на насрещния иск.
Претендират се разноски.
В приетия за съвместно разглеждане обратен иск на М.Г.В., заявен отново при
условията на евентуалност и в случай, че бъде уважен първоначалния такъв, се
твърди, че при закупуване на процесния имот същата е
заплатила на продавача сума в размер на 43 028 лв. като с оглед на
обстоятелството, че не е посочена частта от продажната цена за всеки от
продавачите поединично от същите се претендира сума в размер на по 14 343
лв. Твърди се, че ищцата по обратния иск е закупила имота чрез сключен договор
за банков кредит като заплатената лихва по него възлиза на сума в размер на
8 162 лв. за периода 06.06.2013 г. – 19.06.2018
г., за която сума ответниците отново отговаряли при
равни квоти. При тези твърдения, съдът е сезиран с искане да осъди ответниците по обратните искове да й заплатят гореописаните
суми, ведно със законната лихва върху тях и сторените в производството съдебни
разноски.
Ответниците по обратните искове М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. оспорват същите в писмен отговор
/именуван „отговор на насрещен иск“/, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са навели възражения досежно тяхната
неоснователност. Претендират се сторените съдебни разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен АДС № 1521/18.09.1995 г., касаещ
новопостроен жилищен блок със строителен № Ж 1/227 – 501, нов № 519, в ж.к.
„Дружба – II част“, пети микрорайон, 12 етажа с два входа „А“ и „Б“, включващи жилищна
част със 74 апартамента и търговска част, включваща 6 броя магазини като имотът
е предоставен за оперативно управление на МО.
Представен по делото е и АДС № 05494/29.08.2005 г. на основание чл. 68 от ЗДС във вр. с чл. 147 т.1 от ППЗДС във вр. с чл. 146 от ППЗДС, касаещ
магазин 2 във вх. „А“ със застроена площ от 165, 55 кв.м., заедно с 2,104%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
с година на построяване 1994 г., находящ се в гр.
София, ж.к. „****** като същият е предоставен за управление на МО – ИА“ДСМО“
респ. бивш собственик – МО /поделение 16780 – СЕПНИ/.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 97, дело 90/2000 г. на нотариус 273 в регистъра на НК – Р.Б.,
с район на действие - СРС. От същия се установява, че на 26.07.2000 г. М.М.М. е призната за собственик по давностно
владение на търговско помещение /магазин/, находящо
се на партера в жилищна сграда – бл. 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със
застроена площ от 51 кв.м., състоящо се от две търговски помещения и санитарен
възел, при граници: север – търговски обект, изток – улица, запад – магазин,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, на което е построена сградата.
По делото е представено удостоверение за наследници № 000662/24.02.2012 г.
на СО – район „Триадица“, от което се установява, че В.С.М.е починал на
23.06.2007 г. и за свои наследници по закон е оставил М.М.М.
/преживяла съпруга/, Д.В.Й. и Ц.В.Т., низходящи от първи ред.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 70, дело 0434/2013 г. на Нотариус 302 – В.Б. с район на действие – СРС.
От съдържанието на същия се установява, че на 06.06.20213
г. М.М.М., Д.В.Й. и Ц.В.Т. са продали на М.Г.В.
следния свой съсобствен недвижим имот – търговско
помещение /магазин/, находящо се на партера в жилищна
сграда – блок 519, ж.к. „Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м.,
състоящо се от: две търговски помещения и санитарен възел за сумата от 43 028
лв., която се изплаща от купувача по сметка на продавача в „СИБАНК“ АД след
подписване на настоящия нотариален акт, но преди вписването му в АВп.
По делото е представено удостоверение изх. № 87-00-3/01.06.2000 г. на СО –
район „Искър“, в което е отразено, че търговско помещение /магазин/, находящо се на партера в жилищна сграда – блок 519, ж.к.
„Дружба 2“, гр. София, със застроена площ от 51 кв.м не е актуван с акт за
общинска или държавна собственост.
По делото е представено разрешение за строеж №10/26.07.1989 г. на ОбНС – Искър, издадено на МНО, поделение 38420 за блок стар
№ 501/нов № 519.
По делото е представена заповед № 4/06.01.1992 г. на Началник поделение
10070 – София, с която е отстъпено възмездно припадащата се идеална част от
правото на строеж върху държавна земя на купувачите на магазини в жилищните
сгради, посочени в заповедта, по приложен списък.
Приложен е и списъкът, приложение към горната заповед, съгласно който за
сграда Ж 1/227, наред с други дружества, е посочена и „КФ А.В“.
Представен по делото е и договор за съвместна инвестиционна дейност за
изграждане на готов строителен продукт, сключен на 29.04.1991 г. между
поделение 38420 – София и КФ „А.В“, касаещ съвместно
инвестиране до изграждането на готов строителен продукт – магазин в жилищен
блок 501, ж.к. „Дружба 2“ строителен номер 1/227б.
Представени по делото са платежни нареждания и мемориални ордери за
заплащане на магазин по договор обект 1/227б, бл. 501, „Дружба 2“, установяващи
заплащане на суми в общ размер на 194 575 лв. в периода 19.11.1991 г. –
29.06.1992 г.
Представено по делото е и решение от 20.06.1995 г. на СГС, ФО по ф.д.
6299/91 г., от което се установява, че като съдружник в СД „А.– В- П.и сие“ е вписана М.М.М..
Представена е и обяснителна записка, съгласно която с протокол образец 16
обект Ж 1/227 – гр.№ 519 се предава за водене на отчет, поддържане и
експлоатация на поделение 18780 – СЕПНИ – София.
Представен е и акт образец 16 за строеж Ж1/227 в ж.к. „Дружба II“ – София от 20.05.1994 г. като същият е предаден на поделение 18780-СЕПНИ.
Представено е и разрешение за ползване № 10/20.06.1994 г. на МО за строеж
Ж1/227 в ж.к. „Дружба II“, Пети микрорайон –
София.
Представен е и договор за съвместна дейност, сключен на 14.02.1995 г. между
поделение 38420, МО, София и КФ“А.–В“, съгласно който М.М.
става собственик на двете източни помещения включително собствен санитарен
възел с квадратура приблизително 58 кв.м. като страните са уговорили
прехвърлянето на собствеността да се осъществи в месечен срок след получаване
на документите за собственост от поделение 38420 – МО /т. 4.4 и т.4.5 в
договора/.
По делото е представена заповед № ох-271/30.05.1997 г. на Министъра на О.
на РБ, съгласно която за наличните ателиета и магазини в блоковете, управление
„Социална политика“ да предложи процедура за извършване на продажбата им
съгласно ПМС 8/20.01.1997 г./т.6 от заповедта/.
В съдебно заседание от 09.11.2020 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Е.Г.И.и М.Й.Д..
По делото е допусната и изслушана и СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й.П.Н.,
съгласно която стойността на извършените СМР в процесния
имот с включени печалба и ДДС възлиза на 6790 лв. като повишената стойност на
имота след извършване на СМР възлиза на 29 000 лв. Вещото лице е посочило,
че към момента на предявяване на насрещния иск средната пазарна цена на имота
възлиза на 91 105 лв. В допълнително заключение, вещото лице по
допуснатата СТЕ е посочило, че към момента на изготвяне на заключението м. март
2023 г. средната пазарна стойност на имота възлиза на 121 211, 34 лв.
При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
По
първоначалния иск:
Искът
по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен
иск за собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при
който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на
това кой е неговият собственик.
В
настоящото производство, ищецът МО твърди, че процесният
имот е държавна собственост по силата на закона след осъществено право на
строеж, предоставен му за стопанисване и управление по силата на ПМС.
Ответницата противопоставя права по силата на разпоредителна сделка – договор
за покупко-продажба, а при условията на евентуалност – по силата на давностно владение, основано на добросъвестно такова.
Видно
от данните по делото за изграждане на жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е издадено разрешение за строеж
10/26.07.1989 г. от ОбНС „Искър“ /стр. 183 в делото/на
МНО. Обстоятелството, че същият е бил реализиран се потвърждава от
представените акт образец 16 и разрешение за ползване /стр. 188-199 в делото/. Видно
от издадения АСД 1521/18.09.1995 г. същият е актуван като държавен и
предоставен за оперативно управление на М.на О., в съответствие с чл.2 ал.1 от
НДИ /отм.,но релевантна към датата на съставяне на акта/. Като основание, че
имотът е станал държавна собственост е посочен коментирания по-горе акт образец
16, установяващ осъществено право на строеж, което е годно придобивно
основание с оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС. От съдържанието на акта се
установява, че сградата е с два входа и включва жилищна част със 74 апартамента
и търговска част, включваща 6 магазина. Между страните в настоящото
производство не е формиран спор, че процесния
недвижим имот представлява реална част от магазин 2, находящ
се в бл. 519, вх. А. За самия магазин е съставен последващ
акт за частна държавна собственост на 29.08.2005 г. с оглед разпоредбата на чл.
68 от ЗДС и доколкото същият не попада в приложното поле на чл. 2 ал.2 от ЗДС в
релевантната му редакция е актуван като частна държавна собственост по арг. на ал. 3 от същата разпоредба, поради което не могат
да бъдат споделени възраженията на ответната страна, че двата акта за
собственост са съставени при липса на правно основание.
При
проведено насрещно доказване ответницата е противопоставила възражение, че
имотът е излязъл от патримониума на държавата като се
е позовала на чл. 9а ал.4 от Указ 463/1950 г. /отм., но релевантен с оглед
датата на изграждане на жилищната сграда/ и сключения договор за съвместна
дейност между МО и КФ „А.“. Цитираният указ от ответницата касае създаване на
жилищен фонд на МНО, включващ изградените от министерството или придобити от
него по друг начин жилищни помещения по арг. на чл.1
ал.1 от указа т.е. предмет на регламентация на същия са помещения с характер и
предназначение на жилищни такива. Процесният недвижим
имот представлява магазинно помещение, което по естеството си е с търговско т.е.
стопанско предназначение и не попада в правната регламентация по Указ 463/50 г.
В чл. 9а, на който се позовава ответницата е използвана словесната конфигурация
„жилищни и други обекти от жилищния си фонд“. Под „други обекти от жилищния си
фонд“ следва да се разбира обекти с жилищно предназначение като ателиета и
гаражи, но не и такива с търговско предназначение, които изначално са изключени
от приложното поле на цитирания указ / в този смисъл решение 667 от 18.01.2011 г. по гр. д. 9/2010
г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 312 от 28.06.2011 г. по гр. д. 1174/2010 г.
на Четвърто ГО на ВКС, решение 40 от 22.08.2013 г. по гр.д. 305/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Поради което не
могат да бъдат споделени доводите на ответната страна.
Дори, изцяло хипотетично, да се приеме, че магазините са били в
предметния обхват на Указ 463/50 г., сключеният договор за съвместна дейност от
29.04.1991 г., от който черпи права ответницата не би могъл да има характер на
такъв по чл. 9а ал.5 от указа. Съгласно чл. 2.7 от този договор страните са
постигнали съгласие поделение 38420 да предаде на КФ “А.“ акта за собственост
след окончателното разплащане, което се извършва след окончателното
ценообразуване. Съобразно уговорките между страните, този договор, в най-добрия
за ответницата случай /ако попадаше в приложното поле на указа/, би имал
характер на предварителен договор по чл. 19 ал.1 от ЗЗД, без данни да е сключен
окончателен такъв. Предварителният договор има само и единствено облигаторно действие, но не е годно придобивно
основание по смисъла на чл. 77 от ЗС.
Нещо повече, магазините, изградени в жилищни сгради по реда на Указ
463/50 г. са станали предмет на продажба едва с отмяна на указа и предприетото
изменение на чл. 95 от ППЗДС/отм./ с ПМС 8/20.01.1997 г., по повод на което е
издадена представената заповед на МО № 0Х-271 от 30.05.1997 г. /т. 6 от
същата/. Няма данни по делото, а не се и твърди да е сключен договор по реда на
чл. 95 от ППЗДС/отм./.
Издадената заповед 4/06.01.1992 г. на началника на поделение
10870, с което се отстъпва възмездно припадаща се идеална част от право на
строеж върху държавна земя на купувачите на магазини, от която също черпи права
ответницата, е нищожна по мнение на настоящия съдебен състав. Същата противоречи на правнорегламентирания
ред по чл. 15 вр. с чл. 13 от ЗС в релевантната му
редакция, установяващ отстъпване право на строеж върху държавна земя, а именно въз основа на
заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по
местонахождението на държавния имот, последван от договор между председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет и суперфициаря,
каквито няма данни по делото да са издавани респ. сключвани.
При
тези данни по делото и ангажирани от страните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не се установява праводателят на
ответницата да е бил собственик на процесния имот,
поради което не е настъпил вещно-транслативния ефект
на разпоредителния договор за покупко-продажба, сключен с ответника в
настоящото производство.
При
проведено насрещно доказване е противопоставено възражение и за изтекла придобивна давност в полза на ответницата. Давностното владение е оригинерен способ за придобиване на право на собственост
или друго вещно право посредством фактическото упражняване на съдържанието на
това право през период от време, определен в закона. Съгласно нормата на чл. 79
от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години, предвид заявеното от ищеца
основание за придобиване на владение /разпоредителен договор без знание, че праводателят не е собственик/, което предполага
добросъвестно такова. От друга страна необходимо е и фактическата власт в този
срок да се упражнява непрекъснато т.е. владението да не е изгубено или отнето в
рамките на 6 месечен срок, с оглед нормата на чл. 81 от ЗС, да е явно,
несмущавано, постоянно, несъмнено, както и
намерение у владелеца за своене на вещта. По делото
от събраните гласни доказателства се установява, че ответницата е владяла имота
от датата на сключване на разпоредителния договор за покупко-продажба – 06.06.2013 г. Исковата молба е депозирана в съда на 20.02.2018
г., поради което не са изтекли изискуемите от закона пет години.
В писмения си отговор, ответницата е обективирано изявление за присъединяване на владението по
смисъла на чл. 82 от ЗС с това на своята праводателка,
която с оглед основанието, на която е владяла /съдружник в КФ „А.“ и договора за съвместна
дейност/ е недобросъвестен владелец.
Присъединява се еднородно владение, а когато добросъвестен владелец
присъединява владение на недобросъвестен такъв, негов праводател,
важат правилата на недобросъвестното владение т.е. необходимият законов срок на
владение е 10 години. При всички
случаи обаче, началото на давностното владение на праводателя
на ответницата е от 01.06.1996 г. с оглед изменението на чл. 86 от ЗС по повод
приемането на ЗДС и ЗОбС. Съобразно
правилата за броене на срокове
давността би изтекла на 01.06.2006 г. Следва обаче да
се съобрази в този случай и нормата
на §1 от ЗД на ЗС, установяваща
мораториум на давността за придобиване на имоти, представляващи частна държавна и общинска собственост до 31.12.2017 г. С решение 3/24.02.2022 г.
на КС по к.д. 16/21 г. сочената разпоредба е обявена за противоконституционна.
Съобразно мотивите на същото, „материалният граждански
закон по изключение може да има обратна
сила, това не следва да
се приложи за основните конституционни
права, каквото е правото на собственост
/решение
12/2010 г. по к.д. 15/2010 г./“т.е. липсва ретроактивно
действие на решението на КС каквато теза застъпва ответницата. Липсата на ретроактивно действие на решенията на КС е изрично посочена
и в разпоредбата на чл. 151 ал.2 изр.3 от КРБ. По тези съображения и предвид
изложените от страните твърдения и ангажирани доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът е установил наличие на право на собственост върху
спорния имот в своя патримониум като ответникът не
установява противопоставими права на същия.
Не се спори между страните, а и разпитаните свидетели на ответника установяват,
че процесния недвижим имот е във владение на
ответника, поради което са установени всички елементи на фактическия състав на
чл. 108 от ЗС и искът като основателен следва да бъде уважен.
С оглед горните
съображения и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК на отмяна подлежи констативния
нотариален акт, издаден в полза на праводателя на ответника.
При този изход на спора, настоящият съдебен състав следва да разгледа
заявения насрещен иск, с оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното
условие:
Правилото на нормата на чл. 72 ал.1
от ЗС предоставя право на добросъвестния владелец да претендира за извършените
от него подобрения сумата, с която се е увеличила стойността на вещта,
вследствие на тях. Дефинитивната норма на чл. 70 ал.1 от ЗС установява, че едно
лице е добросъвестен владелец, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Въпросът за
придобивно основание за добросъвестно владение е
предмет на разясненията, дадени с т. I от ППВС 6/1974 г.
на ОСГКВС – транслативни сделки, административни
актове с вещноправни последици, конститутивни
съдебни решения. Съобразно заявените фактически твърдения в исковата молба
ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота от 2013 г. на основание сключен договор за
покупко-продажба, който по естеството си е разпоредителен такъв. Същият е
сключен и в изискуемата форма за действителност, съобразно чл. 18 от ЗЗД. Няма
данни по делото за наличие на знание у същата, че праводателят
й не е бил собственик на имота. Нещо повече, съобразно оборимата
презумпция в чл. 72 ал.2 от ЗС добросъвестността се предполага
до доказване на противното.
В отговора към насрещната искова
молба, ответникът е заявил възражение досежно
знанието на ищцата, че праводателят й не е бил
собственик на имота, обосновано с нормата на чл. 86 от ЗС. По делото е
представено удостоверение от Областния управител на Област София, послужило в
производството по чл. 587 ал.2 от ГПК по повод снабдяване с констативен акт за
собственост на праводателя на ищцата. В това
удостоверение е посочено, че имотът не е актуван с акт за общинска и акт за
държавна собственост. При посоченото удостоверяване от страна на държавен орган
да се градят предположения в обратен смисъл за знание на ищцата, че имотът е
държавна собственост, настоящият съдебен състав намира за лишено от правен и
логически смисъл. Предвид тези съображения, съдът в решаващия му състав намира,
че при ангажираните от страните доказателства не е разрушена презумптивната сила на цитираната по-горе оборима презумпция.
Нормата
на чл. 72 от ЗС признава правото да се претендира заплащане на увеличената
стойност на имота с оглед направените от владелеца подобрения. По делото е
установено, че претендираните подобрения са извършени
след закупуване на имота от ищцата през 2013 г., с оглед свидетелските
показания на свидетеля Дяков в съдебно заседание от 09.11.2020 г. Съобразно
заключението на СТЕ, изготвено от инж. Й.Н., същите са извършени в периода 2014 г. –
2015 г. т.е. в период от време преди получаване на
препис от исковата молба, с която ответника по делото е предявил иск за
собственост на недвижимия имот, което отново установява, че ищецът в настоящото
производство притежава качеството на
добросъвестен владелец.
Вещото лице по допуснатата СТЕ е установило вида,
естеството, факта на извършване и съществуването им на място на СМР, които реално
са довели до увеличаване стойността на имота т.е. същите притежават всички
белези на полезни разноски – подобрения, тъй като макар да не са били наложителни за запазване и поддържане на вещта, когато
са направени, водят обективно до увеличаване на нейната стойност. ЗС не отдава
значение на тяхната целесъобразност от гледна точка на интереса на собственика
и на желанието му да запази подобренията или да се възползва от тях, доколкото
подобренията по естеството си съставляват частен случай на неоснователно
обогатяване. Вещото лице в първоначалната си експертиза е посочило, че
подобренията са увеличили стойността на имота с 29 000 лв./ към месец март
2022 г./ респ. с оглед изводите на допълнителната експертиза, която е
релевантния момент по арг. на чл. 72 ал.1 изр.2 от ЗС
същите са увеличили стойността на имота с 52 495, 34 лв. стойността на
имота. Заявената цена на тази искова претенция е за сумата от 20 000 лв.,
предвид което и с оглед диспозитивното начало в
процеса, искът следва да се уважи изцяло до претендирата
по него сума. До заплащане на същата следва да се постанови право на задържане
с оглед стореното изявление в насрещната искова молба на основание чл. 72 ал.3
от ЗС.
Неоснователно се явява възражението за погасителна давност, заявено в
отговора по насрещната искова молба. Отново съгласно задължителните указания,
дадени с ППВС 6/74 г. погасителната давност за
вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва
да тече от
момента на прекъсване на владението,
от превръщането му в държане със
съгласието на собственика или от момента, когато
то бъде смутено
от собственика с предявяването на иск за имота. Насрещната искова молба е заявена 4 месеца след исковата
молба по първоначалния иск за собственост на имота, поради което правопогасяващото възражение за давност е неоснователно.
По обратните искове:
Липсва различие в законодателната уредба между реализирана
и предстояща евикция като законодателят е приел, че и в двата
случая се касае за пълно
неизпълнение или неточно изпълнение досежно задължението на продавача да
прехвърли правото на собственост, поради което в патримониума на продавача възниква потестативното право да развали договора
за покупко-продажба по съдебен ред
арг. на чл.
87 ал.3 от ЗЗД с оглед предмета на същия
и да търси обезщетение за вредите, които претърпява /решение
424/24.01.2012 г. по гр.д.
№ 1872/2010 г. на Четвърто
ГО на ВКС, решение
261/26.10.2012 г. по гр.д.
390/2012 г. на Второ ГО на ВКС и др./. При липса на
предявен иск от купувача - приобретател
на недвижим имот, за разваляне
на договора, не може да
се приеме, че с решението за неговото отстраняване се установява със сила на пресъдено
нещо и съществуването на материалното му субективно право
по чл. 87 ал.3 от ЗЗД с белезите, които го индивидуализират.
Договорът продължава да е валиден и да обвързва страните
до момента, в който купувачът упражни правото си да го
развали, съгласно
ТР 1/02.07.2021 г. по тълк.дело 1/2019 г. на ОСГТК на
ВКС. Иск за разваляне на договора за покупко-продажба в настоящото производство
не е заявен, поради което уреждане на последици, пораждащи се вследствие
развалянето на договора са неоснователни.
При
този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по
първоначалните искове се следват разноски в размер на 865, 06 лв.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца по насрещния иск се следват разноски в
размер на 700 лв. – депозити за ВЛ. Приложено е адвокатско пълномощно на
страната, установяваща заплащане на сума в размер на 1 080 лв. Размерът е
посочен като глобален такъв и без да е разбит по пера с оглед разгледаните
искове, поради което съдът приема, че заплащането е по равно за първоначалния,
насрещния и обратните искове т.е. следва се и сума в размер на 360 лв. По тези
съображения на ищеца по насрещния иск се следва сумата от 1 060 лв.
На
основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лв. – ДТ.
На
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците по
обратните искове се следват разноски за адвокатско възнаграждение. Посоченото
такова за всеки един от тях е в глобален размер, поради което и по горните
съображения, настоящия съдебен състав намира, че същото е по равно за
първоначалните и обратните искове т.е. на същите се следва сумата от по 480 лв.
с ДДС.
Водим
от горното Софийски градски съд, I – 19 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.НА О. НА РБ, ЕИК ******, с адрес: гр. София,
ул. „******с правно основание чл. 108 от ЗС срещу М.Г.В., ЕГН **********,*** – адв. П., че част от имот, представляващ магазин 2, находящ се в гр. София, ж.к. ******, която част е описана в
нотариален акт за недвижим имот, придобит по давност № 97, дело 90/2000 г. на
нотариус Р.Б., като търговско помещение /магазин/, находящо
се на партера в жилищната сграда – блок 519, ж.к. „******, гр. София, със
застроена площ от 51, 00 кв.м., състоящо се от търговски помещения и санитарен
възел, при граници по нотариален акт: север – търговски обект, изток – улица,
запад – магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата,
вписан в КККР на територията като имот с идентификатор № 68134.1505.2372.1.38 с
площ от 51 кв.м., с предназначение: търговска дейност е частна държавна
собственост в управление на М.на О. на РБ и ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********,*** –
адв. П. да предаде
владението на описания по-горе имот на М.на О. на РБ.
ОТМЕНЯ
на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 97, рег. № 10204, дело 90/26.07.2000 г. на нотариус
Р.Б., рег. № 273 в регистъра на НК, с район на действие – СРС.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие, на основание чл. 26 ал. 4 от ГПК, на Държавата чрез
МРРБ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица
помагачи на ответника – М.М.М., ЕГН **********, Д.В.Й.,
ЕГН ********** и Ц.В.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА
М.НА О. НА РБ, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на
основание чл. 211 от ГПК вр. чл. 72 ал.1 от ЗС на М.Г.В.,
ЕГН **********,*** – адв. П. сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лв. – увеличената стойност на недвижим имот, представляващ
търговско помещение /магазин/, находящо се на партера
в жилищната сграда – блок 519, ж.к. „******, гр. София, със застроена площ от
51, 00 кв.м., състоящо се от търговски помещения и санитарен възел с оглед
извършени в него подобрения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.06.2018 г. до окончателното й изплащане като на основание чл. 72 ал.3 от ЗС
постановява право на задържане на описания по-горе имот до заплащане на сумата
от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие, на основание чл. 26 ал.4 от ГПК, на Държавата чрез
МФ.
ОТХВЪРЛЯ
заявените искове на М.Г.В., ЕГН **********,*** – адв.
П. с правно основание чл. 219 ал.3 от ГПК вр. с чл.
189 ал.1 от ЗЗД срещу М.М.М., ЕГН **********, Д.В.Й., ЕГН ********** и Ц.В.Т., ЕГН **********,
и трите на съдебен адрес: ***, офис 3.3.4 – адв. Д. за заплащане на сумата от по 17 063 лв. от
всяка една от трите, представляващи припадащата се част от продажната цена и
лихвата по изтеглен кредит в периода 06.06.2013 г. –
19.06.2018 г. по нотариален акт 70/06.06.2013 г.,
дело 0434/2013 г. на нотариус В.Б., с рег. № 302 на НК, район на действие – СРС
като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН **********,*** – адв. П. да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на М.НА О.
НА РБ, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******сумата от 865, 06 лв. – разноски по първоначалния иск.
ОСЪЖДА
М.НА О. НА РБ, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на М.Г.В., ЕГН **********,*** – адв. П. сумата от 1 060 лв. – разноски по насрещния
иск.
ОСЪЖДА М.НА О. НА РБ, ЕИК ******, с адрес: гр.
София, ул. „******да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 800 лв. – ДТ по насрещния иск.
ОСЪЖДА
М.Г.В., ЕГН **********,*** – адв. П. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на М.М.М., ЕГН **********, Д.В.Й., ЕГН ********** и Ц.В.Т., ЕГН **********,
и трите на съдебен адрес: ***, офис 3.3.4 – адв. Д. сумата от по 480 лв. с включен ДДС, на всяка една
от трите – разноски по обратните искове.
Решението
подлежи на обжалване пред АС – София в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
СЪДИЯ: