Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260747/18.6.2021г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание,
на двадесет и
седми април, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
председател съдия Г. Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 309 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
В жалбата си до
съда адвокат Я.Я. като пълномощник на Г.Д.Г. излага,
че с наказателно постановление № СК-731-АС/15.12.2020 г., издадено от Т.В.И.–
заместник-кмет на Община Варна, му била наложена глоба в размер на 1000 лева на
основание чл.232 ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ за нарушение
на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят навежда аргументи за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, счита
наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно и моли съда го отменено
изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.И.В.,
преупълномощена от адв.Я.Я., поддържа жалбата така, както е предявена. Счита, че
липсват безспорни доказателства, че Г.Д.Г. е извършител на посочения незаконен
строеж и то върху земя, собственост на общината. Сочи, че с решение № 305 от
10.03.2021 г. на Административен съд Варна по административно дело № 2475/2020
г., което е влязло в законна сила, е
отменена заповедта, издадена от кмета на Район Аспарухово, с която е наредено
да бъде премахнат незаконния строеж, което е според нея е основание за отмяна
на процесното наказателното постановление, издадено въз основа на Акт № 3 от
03.07.2020 г. Моли да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски
по представения списък.
Представителят на
въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно, като счита, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да доведат до неговата отмяна. Акцентира, че актосъставителят
в съдебно заседание е заявил, че пряко е възприел извършването на незаконното
строителство от лицето, което е наказано. Сочи, че наказателното постановление
е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение, което
на практика е различно производство от съставянето на констативния акт и след
това издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж по реда на
чл.225а ал.3 от ЗУТ. Отчита, че макар и
да е отменил заповедта, Административният съд в една определена част, в
останалата част, в която е наличен незаконен строеж бетонна плоча, е останала в
сила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Община
Варна и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
От становищата на
страните и събраните по делото доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
На 03.07.2020 г. И.К.К.и Т.С.– служители в отдел „Контрол по строителството“ в
дирекция КСИД при Район Аспарухово на Община Варна, извършили проверка на място
и по приложени документи на строеж „Бетонна плоча“, намираща се в
североизточната част на ПИ № 10135.5203.17 по КККР на гр.Варна. Установили, че
поземлен имот № 10135.5203.17 е общинска частна собственост, земеделска територия,
категория 4, с начин на трайно ползване нива. Нямало разрешение за строеж и
одобрен проект за строежа. Строежът „Бетонна плоча“ е бил с площ около 32
кв.м., с размери дължина около 8 метра, ширина около 4 метра и височина около
0,10 метра и представлявал плоча, излята от бетон директно върху прилежащия
терен, без да има подложени фундаменти. Тъй като бетонната плоча била трайно
закрепена към прилежащия терен проверяващите приели, че тя представлява строеж
по смисъла на § 5 т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, извършен на
03.07.2020 г., пета категория, без разрешение за строеж и без одобрени
строителни книжа и че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ. Проверката е извършена в отсъствието на Г.Д.Г., който е посочен в
протокола като строител. За горното съставили констативен акт № 13/03.07.2020
г./л.25/ в отсъствието на посочения за извършител на строежа Г.Д.Г., което било
удостоверено с подписа на свидетеля Х.А..
Въз основа на проверката
и направените констатации, от св.П.В.Д. – главен инспектор „Контрол по
строителството“ в район Аспарухово при Община Варна, бил съставен и Акт №
3/03.07.2020 г. срещу Г.Д.Г. за това, че на 03.07.2020 г. в
поземлен имот – общинска собственост, с начин на трайно ползване – нива, с ид.№ 10135.5203.17 по КК на гр.Варна – над ул.Борис
Киряков, район Аспарухово, гр.Варна, е извършил незаконен строеж „бетонна
плоча“ с размери 8 метра на 4 метра и височина около 0,10 метра, без одобрени
проекти и без издадено разрешение за строеж. Актосъставителят е посочил, че са
нарушени законовите разпоредби на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ и е
осъществен състава на нарушение по чл.232 ал.2 пр.1 от ЗУТ. В АУАН е записано,
че е съставен в отсъствието на нарушителя. АУАН е предявен на Г. на 22.07.2020
г., той отказал да го подпише, което е документирано с подпис на свидетел и не
е получил препис от акта.
Г. е депозирал писмено
възражение рег.№ РД20014061ВН срещу АУАН, в което посочил, че стопанисва имота
със семейството си повече от 50 години и че е подменил бетонната основа под
дървена барака поради нейната амортизация, в съседни имоти имало изградени
същите обекти, посочва тежко финансово състояние на семейството му – майка му е
жена с ампутирани крайници, за която се грижи.
Във връзка с постъпилото възражение е изготвена обяснителна записка от актосъставителя П.Д./л.12 от АНП/ и правно становище/л.13/
от старши юрисконсулт М.Д.със заключение, че актът е законосъобразен.
Административно-наказващият
орган не възприел възражението на жалбоподателя и издал атакуваното наказателно
постановление № СК-731-АС/15.12.2020 г., издадено от Т.В.И.– заместник-кмет на Община
Варна, като е квалифицирал е нарушението по чл.148 ал.1 от ЗУТ и на основание
чл.232 ал.2 от ЗУТ е наложил административно наказание глоба в размер на 1000
лева.
По жалба на Г.Д.Г.
чрез адвокат Я.Я. против Заповед № КС-225А-9 от
09.10.2020 г. на кмета на Район Аспарухово, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Бетонна плоча” находящ се в поземлен имот с
ид.№ 10135.5203.17 е образувано адм.дело
№ 2475 по описа на Административен съд Варна за 2020 година. Един от доводите в
жалбата е, че не е доказано по безспорен начин, че именно той е извършил
незаконния строеж. По делото съдът е приел, че собственик на земята, върху
която е построена плочата, е общината, налични са данни за ползване на земята
на основание наемно правоотношение, но тъй като е имало данни, че земята се
ползва освен от Г.Г., още и от Н. Г.Д. и Ц.Х.Г.и
съдът е указал на Община Варна, Район Аспарухово, да представи доказателства,
че именно Г.Г. е лицето, което е изградило незаконния
строеж. В съдебно заседание юрисконсулт К. от Община Варна е заявил, че не
могат да представят акт за общинска собственост, тъй като земята не е актувана
и че няма договор за наем, тъй като лицето е било самонастанено
в мястото. С Решение № 305/10.03.2021 г. на Варненски административен съд, ІІ-ри
състав:
- е отменена Заповед
№ КС-225А-9 от 09.10.2020 г. на кмета на Район Аспарухово в частта по т.2 –
след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение
на разпореденото премахване по реда на чл.227 от АПК до Г.Д.Г.-извършител на
незаконния строеж и т.6 – разходите по принудителното премахване да са за
сметка на Г.Д.Г.-извършител на строежа;
- е оставена без
разглеждане жалбата на Г.Г. срещу заповедта на кмета
в частта, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Бетонна плоча”
находящ се в североизточната част на поземлен имот с ид.№ 10135.5203.17 по КККР на гр.Варна.
В хода на съдебното следствие бе разпитан
в качеството на свидетел актосъставителя П.В.Д.,
чиито показания съдът кредитира като обективни. От тях се установи, че след подаден сигнал
от граждани кмета се разпоредил да отидат на проверка. На място установил
бетонна плоча върху общински терен, незаконосъобразно изградена, без налични
строителни книжа, за което съставили констативен протокол и акт. Изпълнението
на тази плоча било само бетонов фундамент излят върху тревата, имало отстрани
кофраж, още не бил премахнат и имало излят прясно бетон. След проверка чрез
фирмата-доставчик на бетона установил лицето, което го е поръчало - Г.Г., свързал се с него по телефона, Г. отишъл в районната
администрацията и потвърдил, че той самият е изградил плочата, но отказал да подпише
акта. Съдът не кредитира показанията на св.Д. единствено в частта, че Г. е
потвърдил, че той е изградил плочата, защото не са представи други
доказателства за това твърдение, против него говори и факта, че Г. е отказал да
подпише акта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитания свидетел и от приложените писмени доказателства.
Съдът кредитира
посочените гласни и писмени доказателствени средства като обективни,
непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Наказателното постановление е връчено на 29.12.2020 г. на Н. Г.Д. – син на Г.Д.Г.,
видно от известието за доставяне, жалбата срещу него е подадена по пощата на
05.01.2021 г., видно от печата върху пощенския плик. Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимно лице и следва
да бъде разгледана по същество.
По компетентността:
Актът е съставен от П.В.Д.
– главен инспектор Контрол по строителството в Район Аспарухово, Община Варна – служител на районната
администрация съгласно изискванията на чл.238 ал.2 т.1 от ЗУТ.
Наказателно
постановление № СК-731-АС/15.12.2020 г. е издадено от компетентен орган – от Т.В.И.–
заместник-кмет на Община Варна, упълномощено от кмета на Община Варна съгласно изискванията на чл.239 ал.1
т.6 вр.чл.223 ал.1 т.11 от ЗУТ и заповед № 0505/07.02.2020 г. на кмета на
Община Варна.
По процесуалния закон:
При проверка на
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: акта за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било
издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение, и наказателното
постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство няма
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административна отговорност физическо лице.
По материалния закон:
С
наказателното постановление на въззивника е наложено наказание глоба на основание
чл.232 ал.2 от ЗУТ за извършено нарушение на чл.232 ал.2 от ЗУТ, според който се наказва
с глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или
допусне извършването на незаконен строеж. Г. е наказан за това,
че на 03.07.2020 г. в качеството си на извършител е изградил в имота строеж
„бетонна плоча“ без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за
строеж.
Безспорно
е установено, че изградена бетонна плоча представлява „строеж“ по смисъла на §
5 т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Безспорно е установено и че за този
строеж няма одобрени
инвестиционен проект и разрешение за строеж и се явява „незаконен строеж“ по
смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
От
обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да участва в строителството,
което извършва, да разпореди или да допусне извършването на незаконен строеж.
Спорно в случая е
участието на въззивника Г.Д.Г. в извършването на този
незаконен строеж.
Според
жалбоподателят Г. той не е участвал в никакво качество при изграждането на този
строеж. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже правнозначимия
факт кой е извършителят на строежа, за изграждането на който се търси
административна отговорност. От наказващия орган не бяха представени никакви
доказателства кой е собственик на имота, има ли въззивникът
Г. някаква връзка и каква към посочения имот. Макар да не бяха представени
доказателства и в тази насока, съдът приема, че имотът, в който е изграден
незаконния строеж, е общинска собственост. Не бяха представени никакви
доказателства, че въззивникът Г. е възложител или
изпълнител на строежа. От страна на административно-наказващия орган се твърди,
че Г. е поръчал бетон на специализирана фирма, но не бяха представени
доказателства за това, твърди се, че при предявяването на акта Г. е потвърдил,
че той сам е изградил плочата, но и за това обстоятелства не бяха представени
доказателства освен свидетелските показания на актосъставителя
Д., които според съда не са достатъчни, за да приеме това обстоятелство за
установено с оглед професионалната обвързаност на актосъставителя с
административно-наказващия орган. Единствено в писменото възражение от
въззивника срещу акта той е посочил, че е подменил бетонна основа в имот,
стопанисван от семейството му, но не се уточнява дали става въпрос за процесния
обект, както и не е посочено в коя част на имота е извършена подмяната. Дори да
се приеме, че това е някакво признание на Г. за участие в изграждането на
строежа, не е допустимо единствено на него да се повдига и поддържа обвинение
за извършено нарушение и да се правят изводи за авторството на нарушението.
Освен
това съдът не приема и констатацията, че строежът е изграден на дата 03.07.2020
г., тъй като това е датата на извършване на проверката и установяване на
нарушението, но не бяха представени никакви доказателства за това кога точно е
изграден строежа.
По
възраженията на страните:
Съдът
не приема възражението от въззивната жалба, че липсват доказателства, че именно
Г.Д.Г. е извършител на незаконния строеж, което представлява съществено
процесуално нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като административният орган
не е изпълнил задължението си да установи безспорно субекта на нарушението, тъй
като са посочени за нарушени норми на АПК, които касаят производството по
издаване и обжалване на индивидуални административни актове, което е неприложимо
в случая.
Съдът
приема възражението, направено във въззивната жалба, че е извършено нарушение
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не ставало ясно кога, как и въз основа на
какви доказателства е установеното твърдяното административно нарушение, като
своите аргументи за това изложи по-горе.
Съдът не приема
възражение от въззивната жалба, че наказателното постановление е издадено при
съществени процесуални нарушения, тъй като са липсвали свидетели при
установяване на нарушението и при самото извършване на незаконния строеж и не е
ясно как служителите на дирекция КСИД при Район Аспарухово са формирали
констатацията, че изградената бетонна плоча е извършена от Г.Д.Г.. В
констативен акт № 13 от 03.07.2020 г. като участник в работната група при
установяване на нарушението е посочена и инж.Т.С.Г. – главен инспектор „Контрол по строителството“ в дирекция КСИД
при Район Аспарухово – Община Варна, същото лице е посочено и като свидетел в
акта и съставянето на акта в присъствието само на един свидетел, дори и колега
на актосъставителя, не е от категорията на съществените нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на нарушителя и водещи до
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съдът не приема възражението
от въззивната жалба, че наказателното постановление не е обосновано, липсват
мотиви, което е съществено процесуално нарушение. Посочено е като основание Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. на общото събрание на
съдиите, което не касае производството по ЗАНН за издаване и обжалване на
наказателните постановления, а производство по ЗАП и ЗВАС, които касаят
производството по издаване на административни актове, като към момента и двата
посочени нормативни акта са отменени.
Съдът не приема възражението
от въззивната жалба, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви защо не е приложен
чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден
като задължителен елемент на наказателното постановление наличието на мотиви
относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН. Макар и съвсем лаконично в
наказателното постановление е посочено, че не са налице основанията за
прилагане на чл.28 б.а от ЗАНН, поради което съдът счита, че в случая не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване
на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице.
По разноските:
От процесуалният представител на Община Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е направено в съдебно заседание и от
процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е
приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото,
което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по аргумент на противното на
чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърли от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.44 договор за правна защита и съдействие от
21.11.2019 г., приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че
жалбоподателят Г.Д.Г. е възложил на адвокат Я.Я.
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по АНД № 309/2021 г. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (отговарящо на предвиденото в
чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, поради което и Община Варна следва да заплати на Г.Д.Г. сумата
от 300 лева.
С оглед гореизложеното
съдът счита, че разглежданото Наказателно постановление № СК-731-АС/15.12.2020
г., издадено от Т.В.И.– заместник-кмет на Община Варна е необосновано поради
недоказано авторство на нарушението, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Отменя
Наказателно постановление № СК-731-АС/15.12.2020 г., издадено от Т.В.И.–
заместник-кмет на Община Варна, с което на Г.Д.Г. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева на основание чл.232 ал.2 от Закона за устройство на
територията като необосновано.
Осъжда Община Варна да заплати на Г.Д.Г.
сумата от 300 лева като разноски за адвокатско възнаграждение.
Отхвърля искането на Община Варна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Да се изпратят
съобщения на Община Варна и на Г.Д.Г. чрез адвокат Я.Я.,
че решението е изготвено.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред административен съд
Варна по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане на
решението в сила административно-наказателната преписка да се върне на Община
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: