Определение по дело №685/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 746
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Кристина Антонова Лалева
Дело: 20194400200685
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

№…………                         14.10 .2019 г.                        ГР.ПЛЕВЕН

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          наказателен състав

четиринадесети октомври  две хиляди и  деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                          СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. К.Ц.Д.

                                                              2. А.Д.В.

 

Секретар:    ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА

Прокурор:  СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ЧНД  № 685 по описа за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

            Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по искане на Началника на Затвора Белене по реда на чл.443 от НПК за отмяна на зачитането на работните дни на лишения от свобода Д.Й.Д. с ЕГН **********. В искането се сочи, че лишения от свобода е системен нарушител на установения ред за поведение в местата за лишаване от  свобода, както и че поведението му не показва никаква корекция в положителна насока.

В открито съдебно заседание  искането се поддържа от вносителя – Началника на Затвора Белене на сочените в него основания.

Процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено.

Защитата на осъденото лице излага доводи за неоснователност на молбата предвид това, че лишения от свобода се държи добре, за което е награждаван и поради това и съдът следва да подходи справедливо при преценката си следва или не да бъдат отменени, положените от същия работни дни. Навеждат се доводи, че затворническата администрация не работи достатъчно за поправяне на осъдения, поради което същият проявява характерови особености, които неправилно се възприемат като нежелание от страна на Д. да спазва реда за поведение в местата за лишаване от свобода.

Д.Й.Д. ангажира становище, че искането е тенденциозно отношение на затворническата администрация към него, която не полага никакви грижи за неговото превъзпитание, развитие и здравословно състояние, а единствено цели субективно само спрямо него да му създава неприятни условия по повод изтърпяване на наказанието му.

Съдът се запозна подробно с представеното досие на осъденото лице и установи и приложените ведно с искането писмени доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Лишения от свобода Д.Й.Д. с ЕГН ********** е осъждан шест пъти на „ лишаване от свобода“. На  последния е определено едно общо най-тежко наказание от осемнадесет години „лишаване от свобода“ измежду наложените му с присъди по НОХД 3347/2002 на РС Варна, НОХД 4094/2002 на РС Варна, НОХД 2433/2003 на РС Варна, НОХД 1232/2003 на ОС Варна, НОХД 7501/2011 година на РС Варна.

В периода на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание Д. е извършил престъпление по чл.325 ал.4 от НК, за което му е наложено наказание с влязъл в сила съдебен акт по НОХД 3179/2016 година на РС Варна.

Д.Д. изтърпява наказание в Затвора Белене от 17.06.2016 година.

Видно от приложената Справка / л.24/  в периода от 02.08.2017 до 02.08.2019 година е имал 115 работни дни, а в периода от 29.08.2018 година, когато е влязло в сила Решение № 454/2019 по АД № 972/2019 година на АС – гр.Плевен, с което е потвърдена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на Д. на основание чл.107 т.7 от ЗИНЗС, до 29.08.2017 година има общо 98 дни положен доброволен труд.

Видно от материалите по делото през периода 2016-2019 година осъденият е бил наказван осем пъти със Заповеди на Началника на Затвора за допуснати дисциплинарни нарушения на установените правила за поведение, сред които притежаването на забранени вещи / мобилен телефон, сим карти/, грубо и арогантно отношение към администрацията, неизпълнение на разпореждания и създаването на конфликти с други осъдени.

От изброените по горе факти се установявя, че от началото на привеждането на Д.Д. *** последния е извършил нарушения, които са довели съответно и до санкционирането му по съответния ред осем пъти в периода от края на 2016 до 2019 година. Прави впечатление, че провиненията на лишения от свобода са свързани с притежанието на забранени вещи / мобилен телефон/, грубо и арогантно отношение към служителите в затворническата администрация. Положителните прояви са оценени от администрацията, за което лишения от свобода е награждаван. Съотнесени обаче нарушенията спрямо поощрителното поведение, първите имат определен превес във връзка с  тежестта им и извода които може да се направи, че промяната и превъзпитанието на лицето явно остава с епизодична успеваемост и ниска осъзнатост от страна на лишения от свобода. Съдът намира за несъстоятелни доводите на защитата, че с лишения от свобода не се работи по подходящ начин, така че поведението му да бъде коригирано. Видно от материалите по затворническото досие, затворническата администрация е полагала усилия да го включва в групови обучения или други креативни занимания, които индиректно да повлияят върху промяна на поведението му и целеното превъзпитание от закона. Пред съдебния състав в проведеното открито съдебно заседание, осъденият обаче заявява, че не проявява интерес към предлаганите от администрацията начини за неговата интеграция или превъзпитание, намира ги за насилствено прилагани спрямо него и твърди, че целта на затворническата администрация е единствено да му създава проблеми. Съдът намира за несъстоятелни и доводите на защитата във връзка с това, че наложените му наказания са поради неразбиране от страна на администрацията на Затвора – гр.Белене за неговите особености при комуникация, като говорене на висок глас и използване на груби изказни средства. В този смисъл съдът следва да отбележи, че заповедите за налагане на дисциплинарни наказания са влезли в сила, като повечето от тях са били и предмет на съдебен контрол, поради което отразените в тях констатации, че поведението на Д. съставлява нарушение, не могат да бъдат преразглеждани от настоящия съд за целите на производството по чл. 443 т.2 от НПК.

Така възприетите от съда фактически положения в контекста на условията визирани в разпоредбата на чл.41 ал.4 от НК, която определя какви са основанията, при които съдът би могъл да отмени зачитането на работните дни, изработени от дадено лишено от свобода лице, водят до извода за основателност на искането на Началника на Затвора Белене. С проявите си осъдения сочи на неспособност да преосмисли поведението си и да вземе поука от изтърпяното до момента. Целите на наказанието явно не са постигнати въпреки изтеклият относително дълъг период от началото на изтърпяване на наказанието „ лишаване от свобода“. Предвид горното, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.41 ал.4 от НК, като лишения от свобода в срока на изтърпяване на наказанието си е извършил ново умишлено престъпление, системно нарушава грубо правилата за поведение в мястото за лишаване от свобода и по този начин не показва тенденция за осмисляне на наказанието или поправяне.

С оглед на изложеното и на основание чл. 444 от НПК, във вр. 41, ал. 4 от НК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО зачетените общо 98/ деветдесет и осем/ работни дни на Д.Й.Д. с ЕГН ********** считано от м. август 2017 г. до м. август 2019 г.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Велико Търново, в 7-дневен срок от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                              2.