Р Е Ш Е Н И Е
№ 260119
гр. Варна, 24.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2284 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Й.С.П. – Р., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника адв. К.П.К.
*** срещу М.Й.П., с ЕГН ********** ***, М.М.П., с ЕГН ********** ***, С.М.П., с
ЕГН ********** и адрес ***, **, Д.П., *** гражданин, роден на ***г. в ***, с
адрес *** и С.К., *** гражданин, родена на ***г. в ***, с адрес ***, с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
основание придобивна давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
№ *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр.*** , трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, с площ от 679 кв.м., номер по предходен план ***, при
граници и съседи: имоти с ид.№№ ***, ведно с построената в имота еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 23 кв.м.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
С удостоверение № ***г. от Общински народен съвет гр. ***, на ищцата било предоставено право на ползване върху хавра с площ от 0,7 дка, находяща се в землището на гр.***, местност „***“, при граници: П.П. и път.
На ***г. ищцата получила разрешение за строеж № ***, на основание, на което изградила със собствени средства съществуващата и до датата на предявяване на иска постройка в имота. На ***г. ищцата заплатила държавна такса и електрифицирала постройката.
С оценителен протокол от ***г. била извършена оценка от община ***, кметство район „***“ на предоставения на ищцата имот и изградената сграда, с оглед на което и било предоставено право да заплати сума в размер на 55083 лева и да придобие собствеността върху имота, на който била ползвател.
На ***г. ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост върху земя с площ 600/700 кв.м. ид.ч., цялото с площ от 700 кв.м., представляващо имот с пл. № ***, в кв.*** по плана на местността, находящо се в гр.***“, заедно с построената в имота вилна сграда с площ от 20 кв.м.
М.С.П., брат на ищцата, живеел и работел в ***. Двамата винаги били изключително привързани един към друг. Всяка година той идвал с цялото си семейство в България през летните месеци и живеел при ищцата в нейния апартамент. През лятото на ***г. М.П. предложил на ищцата да построят къща на два етажа - по един за всеки от тях. Ищцата се съгласила и на ***г. дарила на брат си М.С.П. земя с площ 600/700 кв.м. ид. части, цялото с площ 700 кв.м., няходящо се в гр.***, местност „***“, заедно с построената в имота сграда за сезонно ползване. Същото лято М.П. и сина на ищцата В.В.К. копали кладенец в имота, но не излязла вода. М. канил няколко пъти съпругата му Р. да дойде, но тя му отказвала под различни предлози. Децата му се обадили разтревожени от това, че майка им не се прибира вечер и има връзка с друг мъж. М.П. веднага заминал за ***, развел се и останал да се грижи за трите се деца, двете от които били непълнолетни и не били завършили училище. През този период понякога идвал във *** със синовете си, повече със С., на море, без да посещават имота в *** и без да проявява интерес към него.
С времето нещата не се развили така, както се били договорили. През 2001/2002г. М. се запознал с ответницата М.Й. ***, която била по-млада от него с 35 години. Само веднъж – през лятото на 2004г. М., М. и детето М. /тогава на 2 години/ посетили имота и пребивавали там известно време. Не го обработвали и не се грижили за лятната къща и имота, а с посещението си само причинили вреди на ищцата като изнесли нейни килими, завивки и друга покъщнина. Изкоренени били дори и цвята от градината, които М. ***, където винаги живели.
М* заболял, здравословното му състояние се влошило и починал на ***г.
Ищцата твърди, че въпреки разпоредителната сделка, с която през ***г. дарила поземления имот и сградата на брат си, не е преставала нито ден да владее имота като свой. Поддържала лятната къща, редовно правила ремонти вън и вътре, обработвала дворното място, за което помагали дъщеря и Н., зет и М. /починал през 2017г./ и внук и П. От 2010г., когато починал съпругът на ищцата, тя плащала на С.А., който идвал периодично да извършва по-тежки строителни работи и поддръжка на градината. От ранна пролет до късна есен, ищцата била почти всеки ден в имота. Изключение правели само тежките периоди в живота и, когато се грижела за лежащоболни хора – снаха ѝ, починала 2007г., съпруга ѝ починал 2010г. и синът ѝ починал 2017г. Нито с нотариалния акт, с който имота бил дарен на брат ѝ, нито физически било предавано владението върху имота на М.П. и на неговите наследници. Никой от тях не идвал в имота и не изразявал претенции или упражнявал фактическа власт. Както децата на М.П., така и съпругата му М. били наясно, че имота е на ищцата и тя го притежава и владее почти 40 години. След смъртта на брат ѝ, децата му гостували на ищцата почти всяка година в апартамента ѝ във ***. Те били запознати с историята на имота, не изразявали претенции, не проявявали желание да го посетят и винаги твърдели, че имота е на ищцата и тя може да си го владее спокойно и да не се притеснява.
След като минали 11 години от смъртта на брат ѝ, ищцата поискала да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота. От направена справка установила, че в КККР на гр. *** продължава да фигурира в регистъра на собствениците с нотариалния си акт. След като входирала молбата –декларация за заверка от кмета на Община ***, ищцата установила, че ответницата М.Й.П. е подала възражение, с което оспорва правото на собственост на ищцата.
Ищцата владеела целият имот и придобила собствеността върху него. Придобитите от М.С.П. 79 кв.м. ид.ч. били неразделна част от имота, който владеела ищцата от 1982г. и тя придобила същите на основание давностно владение, продължило необезпокоявано и явно повече от 10 години, считано от датата на придобиването им от М.С.П..
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски, прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците М.Й.П. и М.М.П., които оспорват исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Твърдят, че наследодателят им е имал мисъл за недвижимия имот и извършил административно-правни действия, плащайки данъци за имота и защитавайки интересите си.
Ищцата не знаела за придобиването на 79 кв.м. ид.ч. от имота и едва от подаване на декларацията на ***г. пред община *** за ищцата е възникнал намерение за своене на имота, а до този момент нямала представа какво се случва с него. След прехвърляне на имота ищцата не се интересувала от него, тъй като била със съзнание, че е на брат ѝ.
Житейски алогично било твърдението, че е прехвърлила цялата си собственост на брат си, с намерение да построят къща на два етажа, по един за всеки от тях. При наличие на идея двама души да са собственици на къща, то логичния подход или действие бил да се прехвърли само ½ ид.ч. от имота. От смъртта на М.П. до средата на 2020г. ищцата не посещавала имота, а едва от тогава започнала да извършва действия, за които не е получавала съгласие от ответниците.
Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, правят искания по доказателствата.
В отговори на исковата молба, постъпили в срока по чл.131 ГПК, ответниците Д.П., С.П. и С.К. оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.
Ищцата се позовавала на придобивна давност, но не обосновала наличието на правен интерес да иска признаването ѝ за собственик на имота, поради което искът бил недопустим.
От представените с исковата молба писмени доказателства не можело да се направи категоричен извод, че ищцата притежава правото на собственост върху процесния имот. Фактическия състав на придобивната давност не бил осъществен. За периода от 2009г. до 2020г. ищцата не сочела никакви писмени доказателства, от които да се направи извод за нейното субективно намерение за своене на недвижимия имот. Не била доказана промяна в намерението на ищцата да свои имота до 2020г. и едва от този момент тя се превърнала от държател във владелец на имота. Ищцата никога не манифестирала намерението си за своене на имота пред нито един от наследниците на М.П.. Тя не ги информирала за желанието си да живее в имота и да го третира като свой, а само че желае да им съдейства за извършването на строително-ремонтни дейности в имота. Ответниците уведомили ищцата, че са наели адвокатско дружество „***“, което да се занимава с уреждането на наследственоправните последици, произтичащи от смъртта на наследодателя М.С.П., сред които последици попадала и собствеността върху процесния имот.
Молят за отхвърляне на предявения иск и възразяват срещу искането за допускане на свидетели в полза на ищцата.
В открито съдебно заседание страните, лично и чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират за присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № *** от
***г. на ИК на Общински народен съвет *** на Й.С.П. е предоставено
правото на ползване върху следните земи: хавра с размер 0.7 декара, находяща се
в землището на гр. ***, местност ***, при граници П.П. и път, за което е
издадено удостоверение № ***г. /л.11/.
На ***г. е
издадено разрешение за строеж № ***, с което на Й.С.П. е разрешено изграждане
на сезонна постройка с площ 20 кв.м. в парцел в местност *** /л.10/.
На ***г. М.С.П.
е упълномощил сестра си Й.С.П. да извършва правни и фактически действия от
негово име ( да разполага с цялото му движими и недвижимо имущество, да
извършва покупко-продажби и прехвърляния на движими и недвижими имоти, да получава
всякакви наследства и др.), като съставеното генерално пълномощно е със
нотариална заверка на подписа на упълномощителя /л.17/.
На ***г. е
съставен оценителен протокол, с който е определена базисна пазарна цена на
предоставения за ползване имот, описа в удостоверение № ***г. в размер на 55083
лева /л.9/.
На ***г. на
Й.С.П. е издадено удостоверение от община ***, кметство *** за това, че
базисната оценка на имота, намиращ се в местност „***“ ***, кв. ***, с граници
№№*** за 600 кв.м. от парцела и подобренията в него е 55083 лева /л.15/.
С нотариален акт №
***г. на нотариус при Варненски районен съд Й.С.П. е призната на основание §4а,
ал.1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи за собственик на следния недвижим имот, находящ
се в гр.***, кв. „***“, местност „***“: място /хавра/ с площ от 600/700 кв.м.
ид.ч. от цялото място, попадащо в зона за земеделско ползване в
градоустройствен план на гр. ***, извън регулация, представляващо имот пл. № ***
в кв. *** по кадастралния план на местност „***“, заедно с построената в имота
вилна сграда, състояща се от 20 кв.м. разгърната площ, при граници на цялото
място: пл. № *** /л.7/.
Й.С.П. дарила на
брат си М.С.П. следния недвижим имот:
земеделска земя, находяща се в землището на гр. ***, кв. „***“, местност „***“
с площ 600/700 кв.м. ид.ч., цялото с пространство 700 кв.м. в зоната за
земеделско ползване, представляващо имот пл. № *** в кв.*** по плана на
местността, заедно с построената върху него сграда за сезонно ползване с площ
от 20 кв.м. при граници на място: пл. № ***, за което е съставен нотариален акт
за дарение на недвижим имот № ***г. на Варненски нотариус /л. 8/.
Със заповед № ***г.
на кмет на Район ***, община *** е одобрена оценка на имот пл. № ***,
кадастрален район *** по плана на новообразуваните имоти на местност „***“ –
селищно образувание, землище *** за площ от 79 кв.м. в размер на 1123.95 лева
/л.123/.
С пълномощно от ***г.
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, М.С.П. е упълномощил М.Й.П.
да го представлява пред различни лица и институции за закупуване на 79 кв.м. от
имот с пл.№ ***, кад. Район ***, по плана на новообразуваните имоти на местност
„***“ – селищно образувание за сумата 1123.95 лева /л.127/.
С платежно
нареждане от ***г. сумата от 1123.95 лева е внесена от М.Й.П. от името
на М.С.П. *** с посочено основание за плащането „заповед *** оценка на имот м. ***“
/л.121/.
Със Заповед № ***г.
на Кмета на район *** при община *** е наредено М.С.П. да придобие
собствеността при условията на §4а, ал.1 и §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
новообразуван имот, находящ се в местност „***“, землище ***, община *** –
селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ с ид. № ***, кадастрален район ***,
целият с площ 679 кв.м., при граници имоти с ид. № ***. Заповедта е издадена на
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с чл.44, ал.2 ЗМСМА и във
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „***“,
землище *** /л.124/.
М.С.П. е починал
на ***г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга М.Й.П. и
децата си С.М.П., Д.П., С.К. и М.М.П., видно от представено с исковата молба
копие от удостоверение за наследници, издадено на ***г. от община *** /л.25/.
От удостоверение,
издадено на ***г. от община *** се установява, че с декларация от ***г. Й.С.П.
– Р. е декларирала, че е собственик на поземлен имот с ид. № *** с площ от 600
кв.м. и изградената в имота жилищна сграда на един етаж с ид. № *** със
застроена площ 23 кв.м. и имотът е заведен с партиден номер ***. За същият имот
няма съставен акт за общинска собственост. На ***г. ищцата е подала заявление
за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост. Описано е
придобиването на собствеността върху 600 кв.м. от имота от Й.П. и последвалия
договор за дарение в полза на М.С.П., както и издаването на Заповед № ***г.,
съгласно която М.С.П. придобива собствеността върху 69 кв.м. от имота, която
заповед е влязла в законна сила на ***г. За имота нямало извършвал въвод във
владение съгласно чл.33, ал.4 ППЗСПЗЗ. За образуваното административно
производство са уведомени заинтересованите лица и на ***г. е постъпило
възражение от М.Й.П. /л.177/.
Съгласно служебна
бележка, издадена на ***г. от Кооперация „***“ ***, в периода от 2009г. до
м.10.2021г. за имот № ***, кв.*** в местност „***“, ул. „***, сумите за
разходвана вода редовно са заплащани от Й.С.П. – Р. /л.180/.
За изясняване на
фактите по делото на ищците са допуснати гласни доказателства, посредством
разпит на допуснати на страните свидетели. Ответницата М.П. не води допуснатите
до разпит свидетели, въпреки повторно дадената възможност за това и определен
краен срок за събиране на гласните доказателства.
В показанията си
св. П. заявява, че познава Й.П. отдавна. Свидетелят работел в община ***, а
ищцата в Окръжен народен съвет. През осемдесетте години свидетелят и ищцата
заедно кандидатствали и си вземали по едно място 600 кв.м. в местността „***“
на две спирки от кв. „***“. Мястото на свидетеля се намирало точно срещу
мястото на ищцата. В имота на ищцата имало малка виличка, мястото било оградено
с телена ограда с врата и в имота имало голямо тридесетгодишно дърво, насадено
от ищцата, смокини и други. В имота имало ток и вода. Водата се плащала в
кооперацията на С., когото водели за организатор към ВиК. Свидетелят твърди, че
в имота е виждал само ищцата и нейни близки, както и С* и баща му, които идвали
с материали, орели, строели, мазали и дори се случвало свидетелят да ги
ангажира за своята вила. Й. ги викала и тя или дъщеря ѝ им плащали. При
узаконяването на вилите, свидетелят се занимавал с документите в кметството и в
общината и знаел, че Й. е собственик. Свидетелят виждал починалия брат на Й.
няколко пъти, а след това разбрал, че е заминал за ***. Спомнял си, че с
багерче е разкопал голяма дупка зад вилата, но свидетелят не се е интересувал
за причините. Това станало много отдавна, края на осемдесетте или деветдесета година.
В имота виждал само Й. и нейните съпруг, дъщеря, син и внук. Не знаел, че
имотът е прехвърлен на брата на Й..
Свидетелката К.
твърди, че познава имота на ищцата и често е ходила там да помага. Имотът
представлявал дворно място, което сега се разработило. Й., дъщеря й Н. и
нейните син и дъщеря хвърлили много труд за облагородяване на имота. Те сами се
грижели за имота с голямо желание.
Плащали редовно сметките за ток и вода. Имало сграда, която продължавали
да разширяват и ремонтират. Мястото било оградено с бетонни блокчета и мрежа и
имало желязна порта. Свидетелката заявява, че не е виждала други хора в имота.
Не познава брата на Й. и неговите деца. Не е виждала ответницата М.П. в имота.
Племенниците на Й. всяка година идвали при нея и отсядали в нейния дом в гр. ***,
а не в процесната вила. Свидетелката последно посетила имота през есента на
2021г. и услужила с пари за ремонти, като имали да и връщат още две хиляди.
Свидетелят С.А. Р.
твърди, че знае имота в м. „***“ от ***г., тъй като често е посещавал мястото.
Правил е строителни работи и чистел градината, когато ищцата му се обади. В
имота имало малка виличка и бил заграден с телена ограда със зелена врата.
Ищцата често оставяла на свидетеля ключ за имота, за да може да остава там
докато работи и да не му се налага да пътува. За извършваните ремонтни дейности
и почистването плащала ищцата. Най-вече през лятото викала свидетеля да помага.
Свидетелят не е виждал в имота други хора освен Й. и нейните деца и внуци. Не е
чувал някой друг да има претенции, че е собственик. Последно правил ремонт в
имота през 2020г. Правил огради, чистил градината, правил гипс-картон,
ремонтирал покрива. Вилата имала една стая и коридор, а навън в двора имало
тоалетна. Свидетелят е чувал, че ищцата е имала брат, но не познава неговите
наследници, не ги е виждал и не е говорил с ищцата за отношенията с нейните
племенници.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен положителен установителен иск, с който
ищцата иска да бъде признато спрямо ответниците, че тя е собственик на
процесния недвижим имот. С оглед твърденията в исковата молба, че именно ищцата
упражнява фактическа власт върху имот, който съгласно наличните титули за
собственост е бил собствен на наследодателя на ответниците, то за ищцата е
налице правен интерес именно от предявяване на иск за установяване на придобито
от нея право на собственост. В този смисъл възражението в част от отговорите на
исковата молба за процесуална недопустимост на предявения иск се явява
неоснователно.
Съгласно
разпределената между страните доказателствена тежест, за уважаване на
предявения положителен установителен иск, в тежест на ищцата бе да докаже
твърденията
си, че в периода от ***г. е осъществявала необезпокоявано, непрекъснато, явно и
спокойно владения върху целия процесния имот, както и че в посочения период
никой от ответниците не е изразявал претенции към имота, не е упражнявал
фактическа власт над него и са наясно, че имота е на ищцата. Също в тежест на
ищцата бе възложено да докаже и изложеното в исковата молба, че ответниците С.П.,
Д.П. и С.К. са твърдели, че имота е на ищцата и са заявили тя да го владее
спокойно и да не се притеснява.
В
тежест на ответниците бе възложено да установят твърденията си, че техния
наследодател М.С.П. е считал имота за свой до смъртта си. Конкретно в тежест на
ответниците М.П. и М.П. бе да докажат своите твърденията, че от 2009г. до
2020г. ищцата не е посещавала имота.
От
така разпределената доказателствена тежест изцяло недоказани останаха
твърденията в исковата молба, че ответниците С.П., Д.П. и С.К. са твърдели, че
имота е на ищцата и са заявили тя да го владее спокойно и да не се притеснява.
Тази теза на ищцата се опровергава и от процесуалното поведение на тези
ответници, които оспорват предявения иск и счита, че притежават част от правото
на собственост върху процесния имот.
Изцяло
недоказано и опровергано от събраните в производството гласни доказателства бе
изложеното в отговора на исковата молба от М.П. и М.П., че ищцата от 2009г. до
2020г. не е посещавала процесния имот. И тримата разпитани по делото свидетели
дават показания за пряко и непосредствено възприети от тях действия на ищцата
по полагане на грижи за имота, включително и в периода от 2009г. до 2020г., тъй
като не сочат да има сериозно прекъсване.
Съгласно
легалната дефиниция на „владението“ дадена в чл.68, ал.1 от ЗС, то е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. За да е налице фактическият състав на владението
кумулативно следва да са налице и двата признака – обективния (corpus) и
субективния (анимус). Владението, като елемент от фактическия състав на
придобивната давност трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по
скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене/.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищцата е полагала
грижи за поддържане на имота и извършвала разходи за подобрения в същия в целия
период от получаване на правото на ползване върху него до предявяване на иска.
Ищцата е упражнявала фактическа власт върху целия имот в този период, поради
което следва да се приеме за установено наличието на изискуемия обективен
признак на владението.
Като
по труден за установяване се счита субективния елемент на владението, доколкото
е психическо състояние, поради което и законодателя в въвел друга оборима
презумпция в чл.69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта за своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно
чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието
на собственика, или на ограниченото вещно право, чието придобиване се цели.
Презумпцията ползва владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи
презумпцията, тези действия трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага както в отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и
собственици, така и в отношения между съсобственици независимо на какво
основание е възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012 г. на ОСГК/.
В
решение №291/09.08.2010г., постановено по гр.д.№859/2009г. на ІІ ГО на ВКС е
прието, че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира
промяна в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо
собственика. В решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на
ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава
хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение. В решение №145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО
на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време,
когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.
От
изложените от ищцата твърдения в исковата молба, показанията на свидетеля П.П.
и представените документи за придобиване на собствеността върху 79 кв.м. ид.ч.
от наследодателя на ответниците по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът
приема, че в периода от договора за дарение ***г. до смъртта на М.С.П. ищцата е
осъществявала фактическа власт върху имота като държател за своя брат.
В
исковата молба се съдържа признание на неизгодни за страната факти, които не
съответстват на тезата за осъществявано владение в този период – имотът е
посетен от М.П., М.П. и тяхното дете през ***г. и са извършени действия типични
за собственик: изнесени са килими, завивки и друга покъщнина, изкоренени са
цветя и са засадени в друго населено място. С посочените действия е демонстрирано,
че М.П. счита имота за свой, а не на ищцата и затова се разпорежда с вещи от
този имот. Такава демонстрация за своене на имота от страна на М.П. се съдържа
и в инициираната от него и завършена процедура по закупуване на ид.ч. от имота
по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Свидетелят П. признава, че е виждал
няколко пъти в имота починалия брат на ищцата и той е разкопал голяма дупка зад
вилата. Посещенията на имота и създадения изкоп с багер също потвърждават, че М.П.
е считал имота за свой. Разпитания по делото свидетел е знаел за предоставянето
на правото на ползване на имота на ищцата и последвалата трансформация на
същото в право на собственост, но не е узнал за последвалия договор за дарение
в полза на М.П., не е разговарял с ищцата за това и не се интересувал по негови
думи, поради което и показанията му установяват само упражнявана от ищцата
фактическа власт върху имота, но не и намерение за своене на имота. Липсва
изискване за съставяне на нарочен документ за предаването на владението на
имота след сключването на договора за дарение, като няма пречки при
съществувалите добри отношения между ищцата и нейния брат фактическата власт
върху имота да продължи преимуществено да се упражнява от ищцата, но вече като
държател за своя брат. За да се приеме тезата на ищцата, че е продължавала да
счита имота за свой е следвало да се противопостави на извършваните от М.П.
действия по ползване на имота, изнасяне на вещи от него, извършване на
строителни дейности в него или подготовка за такива и придобиване на ид.ч. от
имота на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото липсват доказателства
за такова противопоставяне и демонстриране пред лицето, което има титул за
собственост, че ищцата счита себе си, а не него за собственик.
По
изложените съображения съдът приема, че в периода от ***г. до ***г. ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесния имот, но като държател за своя
брат М.П., придобил собствеността върху имота именно от ищцата по силата на
договор за дарение.
При
извод за осъществявана фактическа власт като държател в този период, то ищцата
следваше да установи в производство момента, в който е променила намерението си
за своене на имота, което е демонстрирано спрямо собственика. След като ищцата
е държала имота за своя брат, за неговите наследници липсва причина, поради
която да считат, че е налице промяна в намерението, с която се упражнява
фактическата власт върху имота и да започнат да посещават имота или да
ограничат достъпа на ищцата до него. Промяна в намерението за своене не се
установи да е демонстрирана нито срещу М.П., нито срещу неговите наследници.
Изцяло недоказани, включително и от показанията на разпитаните по делото
свидетели останаха твърденията в исковата молба, че ответниците знаят историята
на имота, не са изразявали претенции към собствеността и са наясно, че е на
ищцата. Недоказани и опровергани от процесуалното поведение на ответниците С.П.,
Д.П. и С.К. бяха твърденията на ищцата, че тези ответници са водили разговори с
нея за имота, заявявали са, че считат имота за неин и да владее имота спокойно
и да не се притеснява.
По
изложените съображения съдът намира, че макар ищцата да е упражнявала
преимуществено фактическа власт върху имота през посочения от нея период, не са
налице кумулативно изискуемите от закона обективен и субективен признак на
владението, поради което не е осъществен фактическия състав по чл.79, ал. 1 ЗС
и от събраните в хода на производството доказателства не се установи по
изискуемия от закона безспорен начин, че ищцата е придобила собствеността върху
процесния имот.
Исковата
претенция следва да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.
С
оглед изхода от спора и отхвърляне на предявения установителен иск за
собственост, в полза на ответниците следва да се присъдят разноски. Ответниците
С.К., Д.П. и С.П. са представили списък
по чл.80 ГПК и доказателства към него, според които общия размер на сторените
от тях разноски е 1874.80 лева. Разноски в този размер следва да се възложат в
тежест на ищцата. Ответниците М.Й.П. и М.М.П. не са направили искане за
присъждане на разноски и няма данни за действително извършени такива, поради
което и разноски не следва да им бъдат присъждани.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.П. – Р., с ЕГН ********** и адрес *** срещу М.Й.П., с ЕГН ********** ***, М.М.П., с ЕГН ********** ***, С.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.П., *** гражданин, роден на ***г. в ***, с адрес *** и С.К., *** гражданин, родена на ***г. в ***, с адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на основание придобивна давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: гр.***, район „***“, п.к. ***, с.о. „***“ , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с площ от 679 кв.м., номер по предходен план ***, при граници и съседи: имоти с ид***, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 23 кв.м, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.С.П. – Р., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.П., с ЕГН ********** и адрес ***, Д.П., *** гражданин, роден на ***г. в ***, с адрес ул. *** и С.К., *** гражданин, родена на ***г. в ***, *** сумата от 1874.80 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: