Р Е Ш Е Н И Е
№ 1452/16.7.2019г.
гр.В., 16.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА , като разгледа докладваното от председателя АНД
№
1660 по описа за 2019
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.И.И. против НП № 17-0819-001414/27.04.2017 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 177 ал.4 пр.1, вр. с чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева да нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба, въззивникът оспорва изцяло фактическата обстановка описана в
АУАН и издаденото НП. Твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде изменено, като се
редуцира наложената на въззивника санкция до
минималния, предвиден в закона размер, тъй като по преписката липсват
доказателства за наличие на обстоятелства, обосноваващи налагане на санкция в
максимален размер.
Въззиваемата , редовно уведомена, не изпраща представител.
В
хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП. Разпитани са в
качеството на свидетели актосъставителя и свидетеля по акта.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На
26.06.2015 г. около 04.30 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „О. А.” с ДК№ ****
в гр. В., по бул.Ц.О. в посока – жк В.. На кръстовището с ул. Н.Д., същият бил спрян за проверка от полицейски служители при ПП - КАТ
– ОДМВР – В. – св. М.П. и св. А.С.. В хода на проверката било установено, че
водачът не притежава СУМПС. При така установената фактическа обстановка, по случая
е образувана преписка № 4316/2017 г. по описа на РП-В.. По същата е издадено
постановление от 18.04.2017 г. на прокурор при РП-В., с което е отказано
образувано на досъдебно производство по случая и преписката е прекратена. Във
връзка с издаденото постановление и прокурорската преписка е издадено
обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност
на въззивника за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Видно от
приложената по делото справка за нарушител, по отношение на въззивника
е влязло в сила наказателно постановление № 14-0436-000737/10.11.2014 г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР-В., с което на основание чл. 177 ал.1 2
пр.1 от ЗДвП е ангажирана отговорността на въззивника
за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото
.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление
№ 17-0819-001414/27.04.2017 г е
издадено от компетентен орган, видно от заверено копие на Заповед №
8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията
за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач. За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да бъде
правоспособен, съответно да притежава свидетелство
за управление управление - чл. 150а, ал.
1 от ЗДП, което
се издава от органите на
Министерството на вътрешните работи при посочените в закона условия - чл. 151 - 152 от ЗДвП. СУМПС е удостоверителен документ, удостоверяващ правоспособността на водача да управлява
моторни превозни средства от съответната
категория.
От приетите по делото
доказателства съдът намира като безспорно
установено по конкретния случай, че От приетите по делото
доказателства съдът намира като установено
че към датата
на установяване на нарушението по чл.150 от ЗДвП
жалбоподателят е бил без СУМПС което съгласно ЗДвП е равнозначно на неправоспособен водач.
При така установените
по делото факти съдът намира
като безспорно доказано осъщественото от жалбоподателя деяние, съдържа всички обективни признаци от административнонаказателния
състав на чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП тъй
като той е загубил правоспособността си да управлява
МПС по административен ред, поради което
и правилно е бил санкциониран на това основание. От приложената по делото справка за нарушител, безспорно се установява, че
нарушението на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е извършено повторно, поради
което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 177 ал.4 вр. с ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП. Деянието на жалбоподателя е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно, при пряк умисъл, жалбоподателят е управлявал автомобила по обществени
пътища, като е знаел, че не
притежава СУМПС и е
неправоспособен. Ето
защо, съдът приема за доказано
осъществяването от обективна и субективна страна на нарушение
от страна на жалбоподателя на което основание напълно правилно е бил наказан.
Съдът счита, че при индивидуализацията на административното наказание, АНО необосновано
е наложил административно наказание към максимален размер. Доколкото
обстоятелството, че деянието е извършено повторно е относимо
към прилагането на квалифициран състав на нарушение, същото не може да бъде
съобразено като отегчаващо такова. Същевременно други отегчаващи отговорността
обстоятелства не са съобразени, а като смекчаващо, съдът намира, че следва да
вземе предвид значителния период от време, изминал от датата на извършване на
деянието до произнасяне на настоящия състав. Поради изложените съображения
съдът намира, че административно наказание в минимален размер е справедливо и
ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че НП е законосъобразно и
обосновано , но същото следва да бъде изменено по отношение размера на
наложената административна санкция.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 17-0819-001414/27.04.2017 г. на Началника на група в сектор ПП при ОД на
МВР-В., с което НА Н.И.И. на основание чл. 177 ал.4
пр.1, вр. с чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 300 /хиляда и триста/ лева да нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като намалява размера на административната санкция „Глоба“ до сумата от
300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: