Р Е Ш Е Н И Е
№ 3239, 31.07.2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.07.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14256 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от Н.С. и М.Д., а също
и от пълномощника му ..... К.В.-М., твърди, че на 12.07.2013 г. между третото
лице ............... и Г.И.Д. е сключен Договор за паричен заем № ......, по
който на последния е отпуснат заем в размер на 1500 лева, който е следвало да
бъде върнат ведно с лихва с фиксиран за срока на договора лихвен процент,
възлизаща на 911.43 лева, в срок до 06.12.2013 г., на 21 равни седмични
погасителни вноски в размер на 114.83 лева всяка. Съобразно постигнатите
договорености в случай на забавяне на плащане на падежа на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни заемателят дължи плащането на такса за разходи за събирането
на просрочените вземания в размер на 9 лева, която се начислява за всеки
следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събиране на просрочени погасителни вноски, които заемателят трябва да заплати,
не могат да надхвърлят 45 лева. На това основание на ответника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. На основание Закон
за потребителския кредит /ЗПК/, също така, на длъжника е начислена и лихва за
забава в размер на законната лихва за забава за периода 03.08.2013 г. до
01.06.2018 г. от 910.59 лева. По договора са извършени частични плащания, като са
останали незаплатени : 1391.21 лева - главница; 702.22 лева - договорна лихва
за периода 02.08.2013 г. – 06.12.2013 г.; 18 лева - такса разходи за събиране
на вземания и 910.59 лева - обезщетение за забава за периода 03.08.2013 г. –
01.06.2018 г. На 01.06.2014 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на което
...............е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/
непогасените вземания по договора за
кредит и за тях ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9029 по описа
на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., която е връчена на длъжника при
условията на чл.
Продължение на решение по
гр. д. № 14256/18 г. на РСПд – стр. 2/6
47, ал. 5 Граждански процесуален кодекс, поради
което в изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявили
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, по което е образувано ч. гр. д. № 9029/18 г.
- 01.06.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител
на ответника Г.И.Д. с ЕГН **********, адвокат Г.М., оспорва предявените искове,
като твърди, че : ищецът не е материалноправно легитимиран по предявените искове,
тъй като в договора за кредит не е предвидена
възможност кредиторът да може да прехвърля вземанията си по него на
трето лице и длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземанията по договора
за кредит от неговия кредитор; договорът за кредит е сключен в противоречие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7 – т. 12 и т. 20, с чл. 11,
ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7 – т. 9 от ЗПК, тъй като - печатният му текст е
изписан с размер на шрифта по-малък от
12 и не всичките му елементи са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт;
договорът има както напечатан текст, така и ръкописен; не е съставен на
разбираем език; не са посочени мерните единици, в които се изчислява срокът на
заема; липсват клаузи, предвиждащи условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащанията на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми дължими при различни лихвени проценти; годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва, а в случая
уговореният по договора за кредит го надвишава; клаузата за определяне на
размера на фиксирания лихвен % по заема определен на 148.80 % е неравноправна и противоречи на добрите
нрави; в разрез с изискванията на чл. 10а ЗПК в договора е уговорено плащане на
такси за усвояване и управление на кредита, поради което моли съда да ги
отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира
следното :
Видно от приложеното за послужване към настоящото
дело ч. гр. д. № 9029 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на 04.06.2018 г. е издадена Заповед
№ 4981 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Г.Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД : сумата от 1391.21 лева – главница, произтичаща от Договор за
паричен заем № ....../12.07.2013 г., сключен между Г.Д. и ...............,
вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ООД с рамков
договор от 16.11.2010 г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ по
Приложение 1 от 01.06.2014 г., чийто правоприемник е „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД;
Продължение на решение по
гр. д. № 14256/18 г. на РСПд – стр. 3/6
сумата
от 702.22 лева - договорна лихва за периода 02.08.2013 г. – 06.12.2013 г.;
сумата от 18 лева - такса разходи за събиране на вземания; сумата от 910.59
лева - обезщетение за забава за периода 03.08.2013 г. – 01.06.2018 г.; сумата
от 60.44 лв. разноски за заплатена по производството държавна такса и сумата от
50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, която е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание дружеството е предявило настоящата искова молба за
установяване на вземанията си по заповедта.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, оригиналът на който е приет като доказателство по делото, наименуван
: „Договор за паричен заем № ......“
от дата 12.07.2013 г., в който като страни са посочени третото лице ...............,
в качеството му на заемодател и ответникът Г.Д., в качеството му на заемател, а
също и на твърдението си, че вземанията по този договор за кредит са
прехвърлени от ............... на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ АД, чиято
правноорганизационна форма е променена на еднолично акционерно дружество,
посредством подписано на 01.06.2014 г. Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключването на
които ответникът не оспорва, но налице е спор относно материалноправната
легитимация на ищеца с оглед на твърденията на особения представител на ответника,
че в договора за кредит, от който произтичат процесните вземания, не е
уговорена възможност за заемодателя да прехвърля вземанията си по него на трети
лица, а също и че заемополучателят не е уведомен от стария кредитор за
извършената цесия.
Изхождайки от предмета на процесния договор –
предоставяне в собственост на пари в определен размер срещу поемане на
задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок,
както и от страните по него - физическо лице, което при сключване на договора
действа извън рамките на своята професионална компетентност, а също и финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 Закон за кредитните институции,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, то съдът приема, че
същият има характеристиките на договора за потребителски кредит, чиято правна
уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит /ЗПК/, който в редакцията
му към датата на сключване на договора за кредит /ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г.,
в сила от 26.03.2013 г./ по отношение на начина на запознаване на клиентите с
общите условия за предоставяне на потребителски кредити предвижда единствено
задължение за кредитора да предоставя на видно място в помещенията за
обслужване на клиенти на разположение на интересуващите се лица достъпна
информация в писмена форма относно общите условия и реда, по който предоставя
потребителски кредити /чл. 5, ал. 8 ЗПК/.
В чл. 2 от договора за кредит е обективирана следната
договореност : „Страните приемат и се съгласяват спрямо настоящия договор да се
прилагат Общите условия, които са в сила към датата на сключване на договора.
Продължение на решение по
гр. д. № 14256/18 г. на РСПд – стр. 4/6
Заемателят
заявява, че е получил екземпляр от Общите условия и се съгласява с тях, …“ Или в тази част на договора се съдържа
удостоверително изявление на ответника, че е получил и се съгласява с
приложимите към договора за кредит Общите условия на заемодателя, поради което
и тъй като договорът за кредит е и търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.
1 Търговски закон, за действителността на която законът – чл. 10, ал. 1 ЗПК,
изисква писмена форма, то в съответствие с чл. 298, ал. 2 ТЗ, постановяващ, че
: „Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма,
установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й
били предадени при сключването.“, то съдът приема, че приложимите към договора
за кредит общи условия са обвързали ответника.
Заверен препис на същите е приет като доказателство по
делото /листове 5 и 6 от делото/ и в чл. 2, т. 3 от тях е предвидено право на
заемодателя по всяко време да прехвърля правата си по договора за паричен заем
на трето лице. Следователно неоснователно е твърдението на особения
представител на ответника, че в договора за кредит не е предвидена възможност
кредиторът да прехвърля вземанията си по него на трети лица.
Основателно, обаче, е твърдението на особения
представител на ответника, че последният не е уведомен за извършената цесия.
Съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да има действие спрямо
длъжника прехвърлянето на вземането следва да бъде съобщено на длъжника от
предишния кредитор, като законът не забранява последният да овласти новия
кредитор да стори това вместо него. Трайно се наложи и разбирането в съдебна
практика, че уведомяването на длъжника за извършената цесия може да бъде
направено и в хода на висящо съдебно производство и същото следва да бъде взето
предвид от съда на основание чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, съответно 235, ал. 3 от
действащия ГПК /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д.
№ 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
В § 4, чл. 4.9
от сключения между праводателя на ищеца
и третото лице ............... Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. страните са се съгласили, че продавачът се
задължава от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за
сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец, считано от
потвърждаване на съответното Приложение № 1 от купувача, формата и съдържанието
на които се съгласува между страните.
В разрез с така постигнатата договореност от приетите
като доказателства заверени преписи на уведомителни писма изх. №№ ........./....../15.05.2018
г. и ........./....../06.08.2018 г.
/листове 14 и 15 от делото/ с еднакво съдържание се установява, че на 15.05.2018 г. и на 06.08.2018 г., т. е. около 4 години след подписване на Приложение
1/01.06.2014 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. не третото лице ..............., а ищецът е изпратил
две уведомителни писма до ответника, в които се съдържа уведомление за цесията
на процесните вземания, като доказателства за
Продължение на решение по
гр. д. № 14256/18 г. на РСПд – стр. 5/6
извършването
на тези действия той да е овластен от стария кредитор по делото не са събрани,
с оглед на което настоящият състав в дисонанс с твърденията на ищеца приема, че
преди датата на подаване на исковата молба в съда ответникът не е уведомен за
прехвърлянето на вземанията от стария кредитор, като не би могло да бъде
споделено и разбирането на ищеца, че с връчването на тези уведомителни писма на
ответника заедно с преписите от исковата молба и приложенията към нея, то
същият е уведомен по посочения в закона начин за прехвърлянето на вземанията.
В обобщение решаващият състав намира, че ищецът не
доказа при условията на главно пълно доказване твърдението си, че ответникът е
уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит от
стария кредитор, поради което той не е активно материалноправно легитимиран по
предявените искове и последните като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
само на това основание.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Районен съд – Пловдив сумата от 154 лв. бюджетни
разноски по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4, чл. 240, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.И.Д. с ЕГН **********, му
дължи по сключен между последния и ............... на 12.07.2013 г. Договор за
паричен заем № ......, вземанията по който са прехвърлени от последното на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, чийто правоприемник е „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД /понастоящем „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД/
посредством Приложение № 1/01.06.2014 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. : сумата от 1391.21 лева –
главница, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 702.22 лева - договорна лихва за периода 02.08.2013 г. –
06.12.2013 г.; сумата от 18 лева - такса разходи за събиране на вземания;
сумата от 910.59 лева - обезщетение за забава за периода 03.08.2013 г. –
01.06.2018 г. и за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 9029 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати в полза на
Продължение на решение по
гр. д. № 14256/18 г. на РСПд – стр. 6/6
Районен съд
– Пловдив сумата от 154 лв. бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебна
техническа експертиза
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ