Определение по в. ч. гр. дело №1769/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О   П  Р   Е   Д   Е  Л   Е   Н    И    Е   №260024

 

20.08.2020 г., гр.Пловдив 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                                                        ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова  в.ч.гр.д № 1769 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез юрисконсулт К.А., против Разпореждане № 14360 от 11.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 11624/2019г. година по описа на Районен съд - Пловдив, І брачен състав, с което е оставена без уважение молбата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за издаване на изпълнителен лист в частта за присъдените разноски в заповед за изпълнение № 6619/19.07.19г. по ч. гр. д № 11624/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, І брачен състав.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с позоваването на т.10в от Тълкувателно решение  № 4/18.06.2014 на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСКТК. Излага се довода, че невръчването на заповедта за изпълнение на длъжника не следва да влече негативни последици за кредитора като бъде обезсилена издадената заповед в частта за разноските и бъде отказано издаването на изпълнителен лист за разноските. Моли се да бъде отменено разпореждането и да се уважи молбата на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД за издаване на изпълнителен лист за присъдените в заповедта разноски.

Ответникът по жалбата - Г.Т.У., ЕГН **********, не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по ч. гр. д № 11624/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, І бр.с. е образувано по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, въз основа на което е издадена Заповед № 6619/19.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Т.У., ЕГН ********** да заплати на кредитора следните суми: главница в размер на 868, 21 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 09.01.2019г. - 08.03.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН: 1663159, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Л.С.“ № 6; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 28.02.2019 г. - 11.07.2019 г. в размер на 28, 96 лева, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда - 12.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които: 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно на вземането си, предмет на заявлението.

На 17.01.2020 г. е постъпила молба от заявителя, с която прави изявление за доброволно плащане от страна на длъжника на вземането за главница и лихви, както и че разноските по делото са останали неизплатени.  Моли за издаване на изпълнителен лист за разноските - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 75 лева.

За да откаже издаването на изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение районният съд е приел, че не са налице предпоставките на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС.

Разпореждането е неправилно.

Според задължителните разяснения в т.10в от Тълкувателно решение  № 4/18.06.2014 на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСКТК - Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.  

Настоящият съдебен състав намира, че тези разяснения в тълкувателното решение не биха могли да намерят директно приложение в казуса по делото. В случая възможността на кредитора да предяви иск за установяване на вземането е породена от връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Последната е регламентирана с изменението на ГПК в ДВ бр.86 от 2017 г., предвид на което не е била предмет на разглеждане при произнасянето с ТР  № 4/18.06.2014 на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. на ОСКТК по въпроса за издаване на изпълнителен лист за разноските при извършено плащане от длъжника след подаване на заявлението. В случая следва да се кредитира факта, че правото на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си се е породило, предвид връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но  интересът на заявителя за предявяването на иска е отпаднал с плащането на вземането от длъжника. Ето защо, не може да се отрече правото на заявителя да се снабди с изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение. Обратното разбиране би означавало в разгледаната хипотеза да се признае интереса на заявителя да предяви иск за съществуване на вземането си, независимо от неговото плащане. Това също така би означавало,  че единственият път на заявителя за снабдяването с изпълнителен лист за разноските в заповедното производство е предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК за погасеното чрез плащане вземане, което въззивният съд намира за неправилно.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ПдОС намира за основателно искането на заявителя за издаването на изпълнителен лист за разноските в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, предвид осъществяването на фактическия състав на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск по чл.422 ГПК и извършеното след подаването на заявлението плащане на вземането от длъжника.

Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Пловдивския районен съд, разпореждането следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за издаване на изпълнителен лист за разноските.                                                                                                                                             

Така мотивиран съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане Разпореждане № 14360 от 11.02.2020 г., постановено по гражданско дело № 11624/2019г. година по описа на Районен съд - Пловдив, І брачен състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповед за изпълнение № 6619/19.07.19г. по ч. гр. д № 11624/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, І брачен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

      

                                        2.