№ 1300
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
М. Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502397 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 15.02.2022г по гр.д. № 10642/2019г СГС,ІГО, 16 състав е осъдил
ЗД”Евроинс“АД да заплати на М. Р. И. сумата от 9500лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от травматично увреждане, настъпило в резултат на
падане на 03.03.2018г на Терминал 1, Летище София, като отговорността на летището за
вреди на трети лица е застрахована при ответника, с правно основание на предявения иск-
чл.432 от КЗ, като съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата до 29 500лв. Съдът е съобразил извършеното плащане на
сумата от 10 500лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. И., представлявана от адв. Н.,
в отхвърлителната му част за сумата от 20 000лв, до пълния претендиран размер на иска, с
оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на
обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението
обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Въззивникът моли решението на СГС
1
да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявеният иск
да бъде уважен.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Евроинс АД в осъдителната
част, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил
материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено
с установените , претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че съдът не е
съобразил придружаващите заболявания на ищцата, при определяне размера на дължимото
се обезщетение. Моли да бъде постановено решение, с което първоинстнационното решение
да бъде отменено в осъдителната част и предявеният иск- отхвърлен.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна, с
който оспорват жалбата
ЗД Евроинс АД, в отговор на въззивната жалба на М. И., депозира насрещна въззивна жалба
, с която оспорва правилното приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД от страна на
първоинстанционния съд. Поддържа, че определеното по размер обезщетение е завишено, а
не справедливо. Моли и по тези съборажения първоинстанционното решение да бъде
отменено , а предявеният иск- отхвърлен.
В хода на процеса въззивникът-ищец М. И. е починала и в нейните права е конституиран
наследникът й по закон С. З. Ф.-И..
С. З. Ф.-И. депозира писмен отговор на насрещната въззивна жалба на застрахователя, с
който заявява неоснователност на жалбата.
В о.с.з. въззивникът- ищец С. З. Ф.-И. се представлява от адв. М., който поддържа
въззивната жалба на ищцовата страна и оспорва жалбите на застрахователя. Моли по
съображения в жалбата- с оглед тежестта на претърпените неимуществени вреди-
решението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част и предявеният иск- уважен.
Възразява, че ответникът несвоевременно е заявил възражението си за принос на
придружаващите заболявания на пострадалата, поради което това възражение е
преклудирано. Възразява, че затлъстяването на пострадалата е в резултат от залежаване след
процесната травма и без тази травма тя е поддържала самостоятелен начин на живот.
Претендира разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът-ответник ЗД Евроинс АД не се представлява в о.с.з. Депозира писмено
становище, с което заявява, че поддържа жалбите си. Претендира разноски, съобразно
списък по чл.80 от ГПК, съдържащ се в становището.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
2
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и
приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба на
ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на
чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото
лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото
наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по
застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и
наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение
на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е
причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както
причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице,
така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
По делото е безпротиворечиво установено, че на 03.03.2018г ищцата И. е претърпяла
инцидент на Терминал 1 на Летище, като поради откъртване на парапет е паднала и е
получила счупване на левия глезен. Установени са както факта на инцидента, така и
съществуващото към този момент застрахователно правоотношение между Летище София и
ответника по договор за застраховка гражданска отговорност на летището за причинени
вреди на трети лица. Тези факти са безспорни, както поради извънсъдебното плащане от
страна на ответника на ищцата на обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, така и поради липса на оплакване във въззивната жалба срещу извода на СГС за
установеност на посочените факти.
При така възприетите за установени факти следва да се приеме, че се установяват основания
за реализиране на гражданската отговорност на Летище София и за заплащане на
обезщетение за вредите, претърпени от ищцата при инцидент- падане поради откъртен
парапет на Летище София- настъпил на 03.03.2018г, което прави предявеният иск против
застрахователя по договор за застраховане ГО на летището- ответника, доказан по
основание.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на
ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Въззивната жалба на застрахователя съдържа оплакване за неправилност на решението на
СГС поради несъобразен принос на придружаващите заболявания на първоначалната ищца
къмвъзстановителния период и интензитета на болките й, като моли на това основание
3
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено с 50%.
Според настоящият съдебен състав здравословното състояние на пострадало лице при
деликт не може да бъде основание за въприемане на извод за принос. Съгласно разясненията
, дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме принос при
настъпване на деликта или увреждането от страна на пострадалия следва да се установи
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С оглед това възприемане на приноса като противоправно поведение в причинна връзка с
деликта или увреждането, според настоящия съдебен състав няма как здравословното
състояние на пострадалото лице да основание за възприемане на извод за принос.
Здравословното състояние на първоначалната ищца не се твърди да е допринесло за
настъпване на увреждането или деликта, нито се твърди да е противоправно поведение.
След като здравословното състояние не е противоправно и в причинна връзка с деликта или
увреждането следва , че то не е вид принос. Според настоящият съдебен състав
здравословното състояние не е основание за намаляване на обезщетението като принос от
страна на пострадалото лице, но следва да бъде съобразено при определяне на размера на
дължимото се обезщетение, ако има отношение към продължителността, интензитета на
неимуществените вреди, продължителността на възстановителния период, необходимото
лечение и т.н.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установява принос или
съпричиняване на деликта или увреждането от страна на пострадалата. Но ако бъде
установено влияние на здравословното й състояние към тежестта на травмата ,
оздравителния, възстановителния процес, към претърпените като вид и интентизет
неимуществени вреди съдът следва да го съобрази при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, което се дължи от увреждащото лице, съответно от застрахователя следва да е
компенсация на болките и страданията, причинени именно от деликта, а не за всички увреди
на здравословното състояние на пострадалото лице, причиняващи му болки и страдания.
Причинната връзка между деликт и вреда е определящия фактор кои вреди подлежат на
обезщетяване на процесното деликтно основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на инцидента първоначалната
ищца е била на 73години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р М., неоспорена от страните, се установява, че
първоначалната ищца е получила по време на падането си на 03.03.2018г повърхностни
контузии на тялото, контузия на лявата глезенна става и счупване на външния глезен
4
вляво. Според вещото лице заздравяването на счупването е продължило 45-60дни.
Лечението е проведено чрез имобилизация тип ортеза. През периода на заздравяване кракът
е следвало да бъде щаден. Според вещото лице след костното зарастване следва раздвижване
на крайника. Според вещото лице първоначално болките са били интензивни и ищцата е
имала затруднения в ежедневието. Възстановяване от подобен тип счупване настъпва за
около 120-150дни. Според вещото лице счупването е зараснало в добра анатомична позиция,
поради което ищцата И. няма усложнения от травмата.
В о.с.з. на 07.06.2021г вещото лице допълва, че счупването е зараснало в
средностатистическия срок. Установява, че придружаващите заболявания се отразяват на
походката на пострадалата.Зарасналата става не е причина за затруднената походка на
ищцата. Вещото лице сочи, че ищцата е ходела с помощно средство, но по време на
прегледа се е придвижвала самостоятелно. Сочи, че залежаването вследствие фрактурата е
било за период от 10дни, след 3-4 месеца няма причина ищцата да залежава поради
фрактурата. Установените от прегледа зачервявания, отоци и декубитални увреди според
вещото лице се дължат на залежаване.
В същото о.с.з. е изслушана свидетелката Ф.-И., дъщеря на ищцата, която се установява, че
след инцидента 2 – 3 месеца ищцата е била на легло, след това е започнала да
става. Установява,че до 5 месеца ищцата имала нужда от помощ при придвижване.
Установява,че ищцата след инцидента се затворила вкъщи. В момента тя се грижи за
ищцата, като придвижването става или с бастун и ли с подпиране на стена. Според
свидетелката инцидентът се е отразил и на теглото на ищ;ата, което е било наднормено, на
залежаването довело да завишаването му.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания при условията на чл.172 от
ГПК. Свидетелката изнася факти, които е възприела лично, но които са в противоречие с
установеното от СМЕ. Свидетелката поддържа възникнали затруднения за първоначалната
ищца вследствие инцидента и свързаното с него залежаване, а според СМЕ залежаването и
затрудненията на ищцата не се дължат на счупения глезен. Ето защо съдебният състав
счита, че следва да възпреме свидетелските показания и да ги кредитира доколкото се
подкрепят от останалите събрани по делото докаазтелства.
На следващо място съдът следва да отбележи, че не намира основание да не кредитира
показанията на свидетелката Ф.- И., поради встъпването й в правата на първоначалната
ищца по реда на чл.227 от ГПК. Към момента на даване на показанията свидетелката не е
страна в производството и показанията й са допустими, а преценката за тяхната вярност
съдът дължи, както се посочи при съпоставка с другите събрани доказателства и по реда на
чл.172 от ГПК. Последващото встъпване на свидетелката в правата на починалата ищца не
се отразява на дадените преди този момент показания като свидетел и не ги прави
недопустими.
С оглед изложеното съдът приема, че с оглед претърпените от първоначалната ищца
травми- повърхностни контузии на тялото, контузия на лявата глезенна става и счупване на
външния глезен вляво , като съобрази продължителността на периода на заздравяване- до
5
60дни и възстановителния период до 150дни, като съобрази първоначалните затруднения на
ищцата в придвижването и нуждата от помощ в ежедневието в рамките на периода на
заздравяване на счупването, като съобрази и първоначално силните болки от травата,
изпитания стрес от инцидента , но и като съобрази настъпилото възстановяване от травмата
в рамките на статистическия период съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 25 000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази момента
на настъпване на увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни
изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При
определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот
в страната към момента на настъпване на увредата, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване. Както беше посочено по-горе в мотивите , съдът не
възлага върху ответника обезщетяване на вреди, които не се дължат на травмата от падането
на ищцата при изкъртване на парапета на стълбите на Летище София. Ето защо съдът не
включва сред вредите, претърпени от първоначалната ищца залежаването , установено от
свид. Ф.- И.. Според кредитираната СМЕ след 10-тия ден от инцидента няма причина в
счупения крайник ищцата да залежава. Също не включва в кръга на обезщетяваните
неимуществени вреди затрудненията в походката на ищцата, тъй като вещото лице сочи, че
тези затруднения не се дължат на травмата, получена на летището.
С оглед изложените мотиви съдът приема,че предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е доказан за сумата от 25 000лв. От тази сума следва да се
приспадне заплатеното от ответника обезщетение от 10500лв или предявеният иск следва да
бъде уважен за 14 500лв.
По отношение на изводите на съда за дължимостта на лихва за забава няма развити
въззивни доводи, поради което въззивната инстанция не дължи служебно проверка на
решението в тази му част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за
сумата над 9 500лв до 14 500лв и в тази част предявеният иск следва да бъде уважен, като
върху присъдената главница се дължи лихва за забава, считано от 23.05.2018г . В останалата
обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред първата
инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези размери обвързват и
настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от още 50.85лв, а на пълномощника
6
на ищеца се дължат още 239.83лв- възнаграждение за защита пред първата инстанция .
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 200лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да заплати
разноски на застрахователя за сумата над 175.08лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на САС в размер
на 100лв.
На пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 282.50лв по неговата въззивна жалба, определени с оглед изхода от
спора от общо дължимите се при материален интерес от 20 000лв- 1130лв. За защита по
двете въззивни жалби на застрахователя на пълномощника на ищеца се дължи
възнаграждение в размер на 2х805лв.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса поради
неоснователност на жалбите. Поради неоснователността на неговите две жалби не чу се
дължи и юрк. възнаграждение за защита по тези жалби. Дължат му се разноски за
юрисконсултска защита в размер на 233лв- от общо определени 450лв. и с оглед изхода от
спора с материален интерес от 29500лв и отхвърлена част на жалбата на ищеца от 15 000лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260558 от 15.02.2022г , постановено по гр.д. № 10642/2019г на
Софийски градски съд , ГО, І-16 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от М.
Р. И. против ЗД”Евроинс”АД за сумата от 9 500лв до 14 500лв- обезщетение за
неимуществени вреди, както и в частта, с която М. Р. И. е осъдена да заплати разноски по
делото за сумата над 175.08лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на С. З. Ф.-И. родена на ***г , като
правоприемник в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК на М. Р. И., сумата от още 5
000лв, представляващи разликата между присъдените 9 500лв и дължимите се 14 500лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , причинени от травматично увреждане,
настъпило в резултат на падане на 03.03.2018г на Терминал 1, Летище София, като
отговорността на летището за вреди на трети лица е застрахована при ответника, на осн.
чл.432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху сумата , считано от 23.05.2019г до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260558 от 15.02.2022г , постановено по гр.д. № 10642/2019г
на Софийски градски съд , ГО, І-16 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на С. З. Ф.-И. родена на ***г , като
правоприемник в хода на процеса по реда на чл.227 от ГПК на М. Р. И., сумата от още
50.85лв- разноски , направени пред СГС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
7
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Н. от САК сумата от още
239.83лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и сумата от 1892.50лв -
възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от още 200.00лв- държавна такса, а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата
от 100лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА С. З. Ф.-И. родена на ***г , като правоприемник в хода на процеса по реда на
чл.227 от ГПК на М. Р. И., да заплати на ЗД”Евроинс”АД с ЕИК ********* сумата от 233лв-
разноски по делото пред въззивната инстанция , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8