Р Е Ш
Е Н И Е
№ 6
гр.
Велико Търново, 20.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА EВТИМ БАНЕВ
при секретаря С.А.и
в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура – Весела
Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10249/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от ***С.Т. от ВТАК, като пълномощник
на И.Г.И. с ЕГН ********** адрес ***, срещу Решение № 61 от 11.08.2022 г. по
АНД № 20224150200066/ 2022 г. по описа на Районен съд – Свищов. С решението на
районния съд е потвърдено Наказателно постановление № 21-0352-000216/
13.04.2022 г., издадено от началника на РУ - Свищов към ОД на МВР - Велико
Търново, с което на И.Г.И. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1от ЗДвП, са му
наложени административни наказания „глоба” в размер на 50,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение, излага подробни доводи в тази насока,
синтезирано свеждащи се до твърдения за непопълване на делото с всички относими
доказателства, неправилна преценка на събраните такива, обуславяща и
неправилност на решаващите изводи на съда, а по същество – за недоказаност на
деянието за което касаторът е санциониран или евентуална приложимост на
разпорeдбата на чл. 28 от ЗАНН, поради това, че нарушението представлява
маловажен случай. Цитираните оплаквания се квалифицират като такива за
неправилност на обжалваното съдебно решение, като издадено в нарушение на
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила -
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмяни същото и да разреши спора по
същество, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на РУ
– Свищов. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
такива, подробно развите в хода на устните състезания и в писмена защита.
Претендира присъждане на разноските, извършени в производствата пред
районния и административния съд,
съгласно представен списък.
Ответникът по касационна жалба – началникът
на Районно управление - Свищов към ОД на МВР - Велико Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание, не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира, че решението на РС – Свищов е издадено при напълно
изяснена фактическа обстановка, след анализ на събраните доказателства и
обсъждане на направените в него производство оплаквания на санкционираното
лице. Счита решението за постановено и при правилно приложение на закона, като
споделя изложените в него мотиви. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, установи следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз
основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното
производство доказателства, се установи, че обратно на твърдяното от касатора,
фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. На
04.04.2022 г. в 15:35 часа, в гр. Свищов, по ул. „Патриарх Евтимий“ до
бензиностанция ,,VM Petroleum“, в посока към ул. „Цар Освободител“ И.Г.И.
е управлявал собственият си товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с немски
регистрационни табели MOL OA 655.
По време на движението предната регистрационна табела не е била поставена на
определеното за това място - централно в най-долната част на предната броня, а
между предното челно стъкло и таблото на автомобила. Регистрационната табела е
била поставена на посоченото място в силно наклонено назад, почти легнало
положение, при което разчитането на регистрационния номер на автомобила е било
изключително затруднено. В това му състояние управляваният от И. автомобил е
бил забелязан в района на „Хан Бъчва“ от служители на РУ на МВР - гр. Свищов,
намиращи се в патрулен автомоби. Същите го спрели за проверка, при която
установили местоположението на предната регистрационна табела, както и че в
задната част автомобилът имал поставена регистрационна табела по германски
образец, на предвиденото за това място. Бил изготвен снимков материал за
местоположението на двете табели. Проверяващите констатирали също, че освен водача И.И.,
в автомобила пътува и баща му Г.И.И.. Водачът заявил, че се е прибрал в
България от Германия, където управлявал с регистрационната табела, разположена
по описания начин, и никъде не е имал проблеми, както и че табелата не е
поставена на надлежното място, за да не бъде открадната. Посочил и че на датата
на проверката е пътува от гр. Варна до гр. Свищов и е претърпял ПТП. От
участващ в проверката служител в РУ – Свищов е съставен АУАН серия GA, № 533096/ 04.04.2022 г., за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на
съставянето, като в същия няма вписани възражения, писмени възражения не са
направени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, от
началника на РУ - Свищов при ОД на МВР е издадено НП № 22-0352-000216/
13.04.2022 г., с което на И.Г.И. за извършено нарушение на . 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени наказания „глоба” в размер на 50,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Наказателното
постановление е връчено на санкционираното лице на дата 14.04.2022 г. и е
обжалвано пред РС - Свищов в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в
производството пред него писмени доказателства от административната преписка и
на допълнително представени от страните документи и веществени доказателства,
както и на показанията на свидетелите Б.Д./актосъставител/, К.К.и Г. И.. В
производството пред въззивния съд нарушителят на практика не е оспорил от
фактическа страна констатациите в издадения АУАН, като е навел твърдения, че
същата е била поставена на предното стъкло на автомобила по начин, даващ
възможност да се види регистрационният номер, както и че тя е паднала същя ден,
по пътя при връщането му от гр. Варна към гр. Свищов, около гр. Търговище.
Районният съд е приел тези твърдения за недоказани, като неподкрепени от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При така установеното от
фактическа страна, районният съд е
намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е
преценил като доказано извършването на санкционираното административно нарушение,
при правилна квалификация от АНО на деянието и
законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и нарочни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от
Районен съд – Свищов решение е правилно.
Обратно на
заявеното в касационната жалба оплакване, при постановяване на обжалваното
решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и всички
наведени от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната
преценка. Той
е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства, вкл. чрез допълнително
изискване на изготвените при проверката фотоснимки, онагледяващи разположението
на регистрационните табели на управляваното от касатора МПС. Неоснователни са
пространно развитите оплаквания за допуснато от съда нарушение на процесуални
правила, тъй като не са били изискани записите от камерата на служебния
патрулен автомобил за момента на проверката, а самият наказващ орган не ги е
представил, с което е нарушил Заповед № 8121з-140/ 08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи. Действително,
въпросните записи от камерата на служебния автомобил на проверяващите не са
били представени с административната преписка и не са били изискани от съда.
Предвид наличието на коментирания по-горе снимков материал, за който не е
твърдяно да е бил предмет на някакъв вид допълнителна обработка, въпросът с
действителното местоположение на регистрационните табели на управлявания от
касатора автомобил се явява безпротиворечиво и в пълнота изяснен в хода на проведенито
от въззивния съд съдебно следствие. При това положение изискването и
представянето на коментираните веществени доказателствени средства по никакъв
начин не би допринесло за изясняването на спора, нито би внесло промяна в
релевантните за разрешаването на спора факти. В тази връзка следва да се
отбележи, че с жалбата си пред РС – Свищов касаторът не е правил искане за
изискване на веществени доказателствени средства, а единствено на документи,
при което не кореспондират с действителността твърденията му, че съдът не
уважил негови доказателствени искания. Нещо повече, изискване на видеозаписа от
камерата в служебния автомобил не е било заявено и в производството пред
районния съд, независимо че санкционираното лице е взело участие в това
производство лично и чрез своя защитник.
В мотивите на
съдебното решение са посочени фактите, подкрепящи решаващите изводи на съда и
установяващите тези факти доказателства.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. Не
се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на материалния
закон.
Касацинната
инстанция възприема изводите на районния съд за безспорна доказаност на
нарушението и нарушителя, липса на съществени нарушения на процесуалните
правила при издаването на АУАН и НП, и правилна правна квалификация на
нарушението. Изложените в тази насока мотиви в решението на РС - Свищов, се
споделят в пълнота от настоящия съдебен състав и е ненужно да бъдат подробно
преповтаряни. Обстоятелството, че непосредствено
преди извършването на проверката на 04.04.2022 г. в 15:35 часа, в гр.
Свищов, И.Г.И. е управлявал собственият си товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ по път, отворен за обществено ползване, без предната регистрационна
табела на МПС да е поставена на определеното за това място, е безспорно
установено от събрания от въззивния съд доказателствен материал. Същото се
потвърждава от данните в АУАН, представените
веществени доказателствени средства и показанията на свидетелите – очевидци,
а на практика и не е било оспорвано от санкционираното лице. Последното
единствено е навело доводи, че табелата е паднала същия ден, по време на
придвижването с МПС от гр. Варна към гр. Свищов, в района на гр. Лозница и не е
могло да я закрепи на определеното за това място, както и че деянието
представлява маловажен случай, предвид ниската степен на обществената му
опасност. Първото от сочените възражения е било преценено за неостнователно,
като решаващият състав е кредитирал показанията на свидетелите Б.Д.и Г. И.,
възпроизвеждащи изявления на самия водач и е възприел че предната регистрационна
табела на МПС е била поставена на установеното при проверката място на един
по-ранен етап. Алтернативно съдът е изложил мотиви, че дори да се възприеме
твърдението за падането на табелата по пътя от гр. Варна за гр. Свищов, за
водача е съществувала възможност да постави същата на определеното за това
място, временно, чрез подръчни средства, а след това в най-близкия автосервиз.
Тези крайни изводи на районния съд настоящият състав намира за правилни.
Показанията на свидетеля Г. И. сочат че табелата е паднала по време на път, в
района на гр. Лозница, обл. Разград. Дори да се приеме, че в гр. Лозница не
съществува специализиран сервиз, в който табелата да бъде поставена на
определеното от производителя място, в близост са градовете Търговище и
Разград, където е ноторно известно че има такива сервизи. Освен това, без
отклонение от маршрута в посока гр. Свищов, услугите на автосервиз е могло да
бъдат ползвани и в градовете Попово и Бяла. Или дори да се възприемат изцяло
твърденията на свидетеля Г. И. /баща на водача и като такъв заинтересован от
изхода на делото/, относно времето и мястото на падане на регистраионната
табела, за касатора са били налице достатъчно възможности да приведе
състоянието на управлявания от него автомобил в съответствие с разпоредбите на
закона, далеч преди момента на установяване на процесното нарушение. Поради
това правлни са изводите на районния съд, че соченото от свидетеля И.
обстоятелство по характера си не е такова, изключващо отговорността на
дееца.
Обратно на
твърденията в касационната жалба, решаващият състав е обсъдил и подложил на
анализ всички останали доказателства, относими към ангажиране
административнонаказателната отговорност на И.И., като правилно е достигнал до
извод, че те установяват по достатъчно категоричен начин извършването на
наказуемото деяние и дееца. В крайна сметка по делото е доказано, че на
04.04.2022 г. касаторът е управлявал собствения си товарен автомобил без
предната регистрационна табела на същия да е поставена на определеното за това
място от производителя масто /чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г.
на МВР за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение
на МПС и на ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
МПС/. По този начин същият не е спазил изискванията на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушение е формално, т.е. такова на просто извършване и за осъществяването му
не се изисква да са настъпили някакви вредни последици. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и посочената
като нарушена законова разпоредба, а приложената от административно наказващия
орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Това формално
нарушение не се отличава с някаква по-ниска степен на обществена опасност от
други нарушения от същия вид, поради което и няма основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл са и изложените от районния съд
мотиви, които се споделят от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията на
кастора, че обжалваното решение не е съобразено с Тълкувателно решение № 1/
12.12.2007 г. по н.д. № 1/ 2007 г. на ВКС, ОСНК. Последното визира отмяна на
наказателното постановление единствено когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но същият не е приложен от
наказващия орган. Разглежданият случай не е такъв, а при липсата на основания
за прилагането на посочената норма, необсъждането й от АНО не е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление. Санкционираното деяние,
извършено от И.И. не представлява маловажен случай.
Районният съд е
изложил и мотиви, обосноваващи извода му, че при индивидуализирането на
наложените наказания, от АНО е отчетена обществената опасност на деянието, смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства. Определеният в наказателното постановление размер на
административните наказания е в предвидения от закона минимум за нарушения от
този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената
опасност на деянието. Като се е
произнесъл в този смисъл и е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление, РС - Свищов правилно е
приложил закона.
Предвид
така изложеното, обжалваното решение на РС – Свищов не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноските,
сторени във въззивното е в настоящото съдебни производства. Присъждане на
разноски не се следва и на ответника по касационната жалба, доколкото няма
такова искане.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 61 от 11.08.2022 г., постановено по АНД № 20224150200066/ 2022 г. по
описа на Районен съд – Свищов.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.