Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на осми декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 3077
по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 471942/16.08.2018
г. по гр. д. № 57521/2016 г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, II ГО, 57 състав,
е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК по отношение на Л.Г.Х., ЕГН **********,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016
г. на СРС: на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 327,84 лв., представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден
обект – апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******, абонатен № 100188 за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от
327,84 лв., считано от 30.06.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 327,84 лв. до пълния предявен размер от 409,80 лв.; на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД на сумата
от 44,37 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение от 327,84 лв. за периода 30.06.2013 г. – 21.06.2016 г., като искът е
отхвърлен за разликата над 44,37 лв. до пълния предявен размер от 56,80 лв. Отхвърлени са предявените
по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено спрямо Л.Г.Х., че
дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016
г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, както следва: на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 37,96 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 6,98 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 37,96 лв. и за периода
30.06.2013 г. – 21.06.2016 г. Със същото решение е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК по
отношение на П.П.С., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на
СРС: на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 81,96 лв., представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект – апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******, абонатен №
100188 за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 81,96 лв., считано от 30.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 11,36 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от
11,36 лв. за периода 30.06.2013 г. – 21.06.2016 г. Отхвърлени са предявените
по реда на чл. 422 ГПК искове за признаване за установено спрямо П.П.С., че
дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016
г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, както следва: на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 7,59 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 1,40 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 7,59 лв. и за периода
30.06.2013 г. – 21.06.2016 г. Отхвърлени са предявените по реда на
чл. 422 ГПК искове за признаване за установено спрямо М.П.С., ЕГН **********,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* заплащането съобразно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, както
следва: на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 81,96 лв., представляващи
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект – апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******, абонатен
№ 100188 за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 81,96 лв., считано от 30.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 11,36 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 11,36
лв. за периода 30.06.2013 г. – 21.06.2016 г.; на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 7,59 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 1,40 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 7,59 лв. и за периода
30.06.2013 г. – 21.06.2016 г. С решението са отхвърлени предявените
по
реда на чл.
422 ГПК искове за признаване за установено спрямо К.П.С., ЕГН **********, че
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* заплащането съобразно заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, както
следва: на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 81,96 лв., представляващи
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект – апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******, абонатен
№ 100188 за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 81,96 лв., считано от 30.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 11,36 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от
11,36 лв. за периода 30.06.2013 г. – 21.06.2016 г.; на основание чл. 79 ЗЗД на сумата от 7,59 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на сумата от 1,40 лв. –
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 7,59 лв. и за периода
30.06.2013 г. – 21.06.2016 г. Осъдена е Л.Г.Х. да заплати на „Т.С.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва: разноските по първоинстанционното
дело в размер на 142,79 лв.; разноските по заповедното
дело в
размер на 147,79 лв. Осъден е П.П.С. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, както следва: разноските по първоинстанционното дело
в размер на 179,00 лв.; разноските по заповедното
дело в
размер на 37,14 лв.
Решението е постановено при участието на „Т.с.“
ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт П.Н., срещу
решението на СРС в частите, с които са отхвърлени исковете срещу Л.Г.Х. и П.П.С.
за главница за дялово разпределение и за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение - изцяло и в частта за разноските. Сочи се, че
решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния
закон. Въззивникът се позовава на чл. 139 ЗЕ, че разпределението на топлинна
енергия между потребители в сграда – етажна собственост се извършва по система
за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. След края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната
енергия на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Въззивникът се
позовава на чл. 22, ал. 2, чл. 33 и чл. 36 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, че клиентите заплащат на Продавача стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Разпоредбата
на чл. 33 ОУ определя падежа на задълженията за заплащане съответно на
доставената и използвана топлинна енергия, също и на услугата за дялово
разпределение. Част от претендираната сума за услуга дялово разпределение е
дължима по издадени от „Т.С.“ ЕАД фактури във връзка с потребена топлинна
енергия през процесния период. Поддържа се, че върху стойността на услугата
дялово разпределение е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението
от сметки, представено по делото. Твърди се, че сумите за дялово разпределение
не са оспорени изрично от длъжниците, както и че са фактурирани в съответствие
с договорните задължения между „Т.С.“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение,
като ищецът (въззивник) се е суброгирал в правата по отношение на процесните
задължения. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваните
части и за уважаване на исковете. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ответниците Л.Г.Х. и П.П.С..
Третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД не взема
становище по въззивната жалба.
С влязло в сила
разпореждане № 5377578/18.11.2018 г. по гр. д. № 57521/2016 г. на СРС, 57
състав, е върната подадената от Л.Х. и П.С. въззивна жалба вх. №
5147867/21.09.2018 г. като просрочена. Така първоинстанционното решение в частите,
с които съдът се е произнесъл по исковете за главница за топлинна енергия и
обезщетение за забава в плащането ѝ, като частично е уважил и частично е
отхвърлил исковете по отношение на Л.Г.Х., ЕГН ********** и П.П.С., ЕГН **********, както и в
частта, с която са отхвърлени изцяло исковете по отношение на М.П.С., ЕГН **********, и К.П.С., ЕГН **********, е влязло в законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
По правилността
на решението в обжалваната част въззивният съд приема следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Със сила на пресъдено нещо
се ползва решението относно спорното материално право, въведено с основанието
и петитума на иска като предмет на делото. В основанието на иска се включва
конкретният правопораждащ юридически факт, въз основа на който се поражда
претендираното материално право. В конкретния случай постановеният от СРС
съдебен акт във влязлата в сила част, с която са
уважени предявените искове, се ползва
със сила на пресъдено нещо по отношение на следните
правопораждащи факти: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от ищеца вземания, т. е. относно наличието на
договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците Л.Х.
и П.С. като потребители на топлинна енергия през
процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответниците на претендираното
количество топлинна енергия; количеството и стойността на доставената
и потребена топлинна енергия и изискуемостта на
вземането. Установените с влязлото в сила решение по иска общи
правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо,
поради което въззивният съд приема за доказани тези
факти.
Поради това, следва да
се приеме, че между страните по делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/
е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците Л.Х. и П.С. са
съсобственици на процесния имот /при приетите от СРС квоти в съсобствеността –
по 1/2/ и имат качеството битови клиенти
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./; че между ищеца
и посочените ответници са били налице договорни отношения по продажба
на ТЕ за битови нужди
със съответните права и задължения, съгласно ЗЕ и Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД; че
стойността на доставената топлинна енергия за топлоснабдения имот - апартамент №
11 в гр. София, ул. „*******, абонатен № 100188,
за периода от м.05.2013 г. – 30.04.2015 г. е в общ размер на 655,69 лв.; че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на главното парично задължение
за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 30.06.2013 г. до 21.06.2016 г., за което дължат съответно – сумите
от 44,37 лв. и от 11,36 лв.
Спорен пред
въззивната инстанция е въпросът за дължимостта на сумата за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия до имота на ответниците през
процесния период и на обезщетение за забава в
плащането на услугата:
Както в
заявлението, така и в исковата молба ищецът поддържа, че претендираната главница
включва стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период и дялово разпределение за същия период. Ето защо това
вземане е част от спорния предмет и е включено в претендираната от ищеца
главница.
За да
отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че ищецът не е доказал по
основание и размер вземането си за главница за услуга дялово разпределение, тъй
като сумата се дължи на третото лице – помагач - услугата е
извършвана именно от него, а ищецът не е представил доказателства, че вземането
му е било прехвърлено по съотвения ред. Неоснователността на главното вземане
сочи и на неоснователност на акцесорния иск за лихва върху стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Настоящият
съдебен състав не споделя тези мотиви на районния съд.
Всички
дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от
секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя особеностите
на възникването и осъществяването на услугата по дялово
разпределение на топлинната енергия. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в
редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г./, дяловото разпределение на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението
на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ отговорността
за извършване
на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно
или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на
чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след
това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца от 2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм. ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г./ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
Съгласно чл.
22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ от 2014 г. /приложими за част
от процесния период/, потребителите /клиентите/ заплащат на
доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на
услугата дялово разпределение от избрания от тях търговец, като стойността й се
формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Т. е. с оглед цитираните разпоредби, именно ищецът,
а не третото лице – помагач е носител на вземането за стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при условия, че
същата е извършена.
С оглед
приетото заключение на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните /според
което топлинен счетоводител в сградата за процесния период е фирма „Т.с.“
ЕООД, която е извършила отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в
имотите на абонатите, по които е разпределена ТЕ, отчетена от
общия топломер и редуцирана с технологичните разходи, и е изготвила
изравнителни сметки, в съответствие с действащата нормативна уредба/, което
въззивният съд кредитира като пълно и обосновано, както и предвид
представените от „Т.с.“ ЕООД индивидуални справки
за отопление и топла вода, въззивният съд приема, че
услугата дялово разпределение на топлинна енергия
е
била реално извършена за имота на ответниците, поради което претенцията за
заплащането й е установена в своето основание, а нейният размер е установен със
заключението на неоспорената в тази част съдебно - счетоводна експертиза, която
въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, според което стойността
на услугата дялово разпределение за процесния период е 36,72 лв. /18,36 лв. по
фактура от 06.2013 г. и 18,36 лв. по фактура от 06.2014 г., а лихвата за забава
е в размер на 8,77 лв./. Ето защо
/при липса на възражение за изтекла погасителна давност/ всеки от
ответниците отговаря до размера на ½ от дълга
/съобразно правилно определените от СРС с
оглед ангажираните доказателства квоти в съсобствеността/, или всеки от
ответниците П.С. и Л.Х. отговаря за сумата
от 18,36 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение на ТЕ през
процесния период. С оглед дизпозитивното начало в гражданския процес, искът спрямо
П.С. следва да бъде уважен изцяло за сумата от 7,59 лв. за периода м. 05.2013
г. – 30.04.2015 г., а искът спрямо Л.Х. следва да бъде уважен за сумата от
18,36 лв. за периода м. 05.2013 г. – 30.04.2015 г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 37,96 лв. да бъде отхвърлен.
По отношение
на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за заплащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция е
неоснователна и правилно е била отхвърлена от първоинстанционния съд.
Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено
спрямо П.П.С., че дължи на „Т.С.“ ЕАД заплащането на основание чл. 79 ЗЗД на
сумата от 7,59 лв. – главница за извършено дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за признаване за установено
спрямо Л.Г.Х., че дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД сумата от 18,36
лв. – главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; и да бъде потвърдено в частта, с която искът за
главница за извършено дялово разпределение по отношение на Л.Г.Х. е отхвърлен
за разликата над 18,36 лв. до сумата от 37,96 лв., както и в частите, с които
са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против Л.Г.Х.
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,98 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 37,96 лв. за периода 30.06.2013 г. –
21.06.2016 г., и предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД против П.П.С.
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,40 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение на главницата от 7,59 лв. за периода 30.06.2013 г. –
21.06.2016 г.
По разноските:
При този изход на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските.
Ответницата Л.Х. следва да бъде осъдена да доплати на ищеца сумата от 7,05 лв.
по исковото производство и сумата от 7,28 лв. – по заповедното производство, а ответникът
П.С. – сумата от 14,56 лв. по исковото производство и сумата от 3 лв. –
разноски в заповедното производство, при съобразяване, че начинът на определяне
и присъждане на разноските от районния съд не е оспорен от страните. Разноски
за настоящото производство се следват и на двете страни, но от въззиваемите не
се претендират такива. От въззивника се претендират сумите от 100 лв. –
държавна такса и юрисконсултстко възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП
и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност
на делото пред въззивната инстанция и съобразявайки извършената от
юрисконсулта на въззивника дейност в настоящата инстанция, съдът определя в
размер на 100 лв. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъди
сумата от общо 96,24 лв., или всеки от ответниците следва да бъде осъден да
заплати по 48,12 лв.
Въззивният съд констатира допуснати в
първоинстанционното решение очевидни фактически грешки в диспозитива
на
решението: относно процесния топлоснабден имот - вместо правилното ап. 11 в гр.
София, ул. „*******, за който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, предявени са исковете и са събирани доказателства, погрешно е посочен ап.
1 в гр. София, ул. „*******, при правилно посочен абонатен № 100188; погрешно е
отбелязана и датата на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и делото, по
което е постановена – вместо 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, 57
състав, е посочено 13.12.2014 г. по гр. д. № 67112/2014 г. на СРС, 57 състав. Констатираните
несъответствия представляват очевидни фактически грешки, поради което делото следва
да бъде върнато на районния съд с указание за провеждане на процедура по реда
на чл. 247 ГПК, като в
диспозитива на решението на въззивния съд следва да бъдат посочени правилните
имот и номер на заповедно дело.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
471942/16.08.2018 г. по гр. д. № 57521/2016 г. по описа на Софийски районен
съд, II ГО, 57 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният по реда
на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л.Г.Х., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че Л.Г.Х. дължи на „Т.С.“
ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, на сумата от
18,36 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният по реда
на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу П.П.С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че П.П.С. дължи на „Т.С.“
ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, на сумата от
7,59 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л.Г.Х., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че Л.Г.Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, на сумата от
18,36 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 30.06.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и по предявения по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу П.П.С., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че П.П.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, на сумата от
7,59 лв. –
главница за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
30.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 471942/16.08.2018 г. по
гр. д. № 57521/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 57 състав, в останалата
обжалвана ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД спрямо Л.Г.Х., иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за признаване за установено, че Л.Г.Х.
дължи на „Т.С.“
ЕАД заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС на сумата над 18,36 лв.
до сумата от 37,96 лв. – главница за извършено дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г.; в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД спрямо Л.Г.Х. иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,98 лв. – обезщетение
за забавено изпълнение на главницата от 37,96 лв. за периода 30.06.2013 г. –
21.06.2016 г., съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС, в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.” ЕАД спрямо П.П.С. иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,98 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на
главницата от 37,96 лв. за периода 30.06.2013 г. – 21.06.2016 г., съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.07.2016 г. по гр. д. № 36143/2016 г. на СРС и в частта, с
която Л.Г.Х.
е
осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските
по първоинстанционното дело в размер на 142,79 лв. и разноските по заповедното
дело в
размер на 147,79 лв. и П.П.С. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по
първоинстанционното дело в размер на 179,00 лв. и разноските по заповедното
дело в
размер на 37,14 лв.
ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК допълнително сумата от
7,05 лв. /седем лева и пет стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство и допълнително сумата от 7,28 лв. /седем лева и двадесет и осем
стотинки/ - разноски по гр. д. № 36143/2016 г. по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК допълнително сумата от
14,56 лв. /четиринадесет лева и петдесет и шест стотинки/ – разноски за първоинстанционното
производство и допълнително сумата от 3 лв. /три лева/ - разноски по гр. д. №
36143/2016 г. по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 48,12 лв. /четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8, вр. с чл. 273 ГПК сумата
от 48,12 лв. /четиридесет и осем лева и дванадесет стотинки/ – разноски за
въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в
сила.
Решението е постановено при участие на
трето лице -
помагач - „Т.с.“ ЕООД
на страната на ищеца.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, II
ГО, 57 - и състав,
за поправка на допуснати очевидни фактически грешки,
съобразно мотивите на решението.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.