Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1122 Година
22.03.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
двадесет и шести февруари
две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
11128 по описа за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника: Б.Н.Р., ***, с
която се иска от съда да признае за установено по отношение на Н.Н.А. ЕГН **********,***,
съществуването на вземането на следните суми, както следва: 1 084,13 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит № ***от
12.10.2016 г. за периода от 19.01.2017 г. до 20.10.2018 г., по отношение на
който на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 18.02.2017 г.; 399,77
лв., представляващи договорна
лихва: за периода от 19.01.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/до 20.10.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение
накойто на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 18.02.2017 г.; 106,85
лв., представляващи обезщетение за
забава: считано от 20.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 лева на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 27.07.2017
г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № ***от дата 12.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и Н.Н.А. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка
да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
било изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ *** г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на следния адрес на длъжника: ***.
Писмото се е върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че
получателят се е преместил на друг адрес. До длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо с Изх.№ *** г. за извършената цесия чрез куриер. Видно от обратната разписка към
товарителница № ***, длъжникът отново не е намерен на адреса и писмото се е
върнало в цялост.
Представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с Изх.№ *** г., което да
бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск
на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.
3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право.
Моли
съда, в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в
настоящото производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
потребителски кредитпаричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Твърди, че длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът от кого и на кого е
връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Твърди, че на 12.10.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Н.Н.А. като Кредитополучател бил
сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се
уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този
договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита", който представлявал сбор от следните компоненти: размер на
кредита за потребителски цели: 1000 лв. и размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията": 144,00 лв. Страните постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска". С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент,
която била в размер на 35,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия,
размери и срокове. Така, общият размер на кредита е 1179,00 лв., който включва
в себе си размера на кредита за потребителски цели, размера на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията" и размера на такса
ангажимент, която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора
на 24 броя равни части, конто са включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска..
Така, предоставянето на посочената по-горе
сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент
е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 1618,80лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 439,80 лв. На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.10.2018 г., на 24 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 67,45 лв., при първа погасителна вноска 20.11.2016
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Твърди, че крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита бил 20.10.2018г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението
си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на
вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради
допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две
месечни погасителни вноски била настъпила предсрочна изискуемост, считано от
18.02.2017г., която дата представлявала падежа на 4-та погасителна вноска.
Твърди, че съгласно условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 20.01.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 106,85
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
Твърди, че длъжникът не е заплатил/а изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 134,90 лв., с която били погасени, както следва: договорна
лихва: 40,03лв., главница: 94,87 лв.
Към
настоящия момент претендирали непогасена част от задължението на ответника на Н.Н.А.,
като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 12.10.2016 г. да заплати сума в общ размер
на 1590,75 лв, от
които главница 1084,13 лв., договорна лихва 399,77 лв. и законна
лихва за забава в размер на 106,85 лв.
ОТВЕТНИКЪТ Н.Н.А., чрез назначения й особен
представител адв. А.К.–., с отговора на исковата молба заявява, че предявения
иск е недопустим поради следните
съображения:
1. Цесията на която те се позовавал
ищеца била нередовна, т.к. не били спазени законово предвидените изисквания и
предпоставки за една валидна цесия.
2. Отделно от горното, към настоящият момент имало възражение и по отношение на ползването на личните данни от ищеца в настоящото съдебно производство на ответника, чийто особен предетавител била - Н.Н.А. ЕГН **********, защото към настоящият момент бил в сила Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), (текст от значение за ЕИП) в сила за Република България от 25.05.2018 год. В тази връзка, заявява, че юридическият факт, който прави допустимо обработването на лични данни било прехвърляне на вземането и едва след като едва вземане е извършено съгласно предвидените в закона изисквания, то следва да бъде съобщавано на длъжника, за да е редовна самата цесия като такава, и чак след това срещу длъжника биха могли да бъдат извършвани други процесуални действия, съгласно способите за събиране на вземането.
Моли съда, ако приеме, че иска е допустим, то
същия е неоснователен по следните причини:
1. Вземането е погасено изцяло от
длъжника на кредитора по договора за отпуснат заем -„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, но те от своя страна не са уведомили за извършеното плащане
ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
2. Дори и да не е било платено,
некоректно били начислявани лихви за съответните периоди за всяко едно от
дължимите периодични плащания, съобразно предвиденият погасителен план. Освен
това не ставало ясно какъв е начисляваният лихвен процент и как точно са
изчислявани съответните претендирани лихви в петитума на исковата молба. Същите
били дадени само като крайни суми и значително надвишават действителните
размери на дължимата лихва върху съответните главници, ако биха били изчислени
от действителния кредитор по договора за банков заем - „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено от фактическа и правна старана следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.7 от ГПК.
Направено е възражение
за неуведомяване на ответника. Изискването за
уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е необходимо за да има възможност длъжникът да се позове на добросъвестно
осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията, като такива възражения са направени
в производството. В този смисъл
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК и други.
Ищецът не представя
доказателства за извършено надлежно уведомяване нито в заповедното
производство, където ответника е уведомен при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК,
нито в настоящото производство, в което ищецът е поискал уведомлението за цесия
да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата.
Основателността на предявения иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване, че между ответника и
цедента „„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, гр. София, е
налице валидно кредитно правоотношение,
че са настъпили предпоставките и длъжникът е редовно уведомен за предсрочната
изискуемост, че е извършено валидно
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца по делото.
Настоящият
състав на съда изцяло възприема разрешенията дадени в цитираните от ищеца
решения на ВКС:
-
Уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и
това уведомление следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт
настъпил в хода на делото.
-
Съобщаването на цесията по начало следва да се извърши от стария кредитор, но
последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи цесията. Съобщаването на
цесията от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е
валидно и поражда правно действие.
Освен
изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като съобщението за
цесията връчено на особен представител не поражда действие. В случая длъжника
(ответника) не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47
от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на
процеса и той не може да приема материалноправни изявления, къквото е
съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК,
който изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение договорът за
цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено.
Съгласно чл.
29 ал.5 от ГПК - Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква
изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е. за да бъде съобщена цесията на
особен представител са необходими две неща - изрично съгласие на особения
представител да приеме това съобщаване (което ще е с оглед възможността на
особения представител да доведе реално до знанието на длъжника извършената
цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице.
Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното представителство
по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение
№ 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Изложеното
по-горе не означава, че когато длъжникът се укрива ще бъде освободен от
задължение. Означава само, че такова задължение не може да бъде прехвърлено и
ще може да се събира само от първоначалния кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3 от ЗЗД) да съобщи
на длъжника цесията. Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е
обусловено от възможността му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от ищеца, тъй
като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си и
съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради
което искът му е неоснователен.
Или
при така установеното, исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се
възложат направените от ответната страна разноски. Такива не са направени тъй
като ответника е представляван от особен представител, поради което съдът
следва да разпореди в полза на ***. К.-М. да бъде издаден
разходен касов ордер за сумата от 341,35 лева депозитни.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и
М.Д.Д. чрез пълномощника: Б.Н.Р.,
***, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на Н.Н.А. ЕГН **********,***,
съществуването на вземането на следните суми, както следва: 1 084,13 лв., представляващи главница по Договор за потребителски кредит № ***от
12.10.2016 г. за периода от 19.01.2017 г. до 20.10.2018 г., по отношение на
който на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 18.02.2017 г.; 399,77
лв., представляващи договорна
лихва: за периода от 19.01.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/до 20.10.2018 г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение
накойто на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 18.02.2017 г.; 106,85 лв., представляващи
обезщетение за забава: считано от 20.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1959 по описа за
2018 г. на РС- Пловдив, ХІІІ -ти гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ***.
К.-М., разходен касов ордер за сумата от 341,35(триста четиридесет и един лева
и 35 ст.)лева, представляваща възнаграждение като особен представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ