№ 1016
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110109850 по описа за 2023 година
Ищецът „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, ..............,
с......., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът П. В. В., ЕГН
**********, адрес гр. София, ..........., дължи следните суми по Договор за мобилни услуги от
21.06.2016 г. за ползване на мобилни номера ............ и ............ и предоставяне на мобилно
устройство и Допълнителни споразумения от 18.11.2019 и от 23.05.2018 г.: 82,26 лева
представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за период от
01.11.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до
изплащане на вземането, 173,06 лева представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване, от които 68,77 лева неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент за
моб.номер ............ /в размер на три месечни такси/ и 104,29 лева за мобилен номер ............,
включващи 62,46 лева три месечни абонаментни такси и 41,83 лева неустойка за отстъпка
на предоставеното устройство, ведно със законна лихва върху вземанията за период от
29.07.2022 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41484/2022 г. на СРС. Ищецът твърди, че
ответникът не изпълнявал задълженията си по договорите за далекосъобщителни услуги в
установените срокове, което обусловило правото на мобилния оператор да ги прекрати
едностранно. А съгласно т.11 от договорите – и правото на неустойка в уговорения размер.
Моли да се уважат исковете. Претендира разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва предоставянето на
услугите и стойността им. Оспорва дължимостта на неустойките. Релевира възражение за
1
давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. За основателността
им в тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за електронни
съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника и валидно
неустоечно съглашение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че по делото се установи между ищеца и ответника да са съществували
сочените в исковата молба облигационни правоотношения по договор от 21.06.2016 г. за
мобилен номер ............ и договор от 21.06.2016 г. за мобилен номер ............, по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя на ответника услуги чрез своята мобилна наземна
мрежа срещу ежемесечно заплащане на стойността на предоставените услуги, съгласно
издадени фактури. В тази насока са приложените по делото договори от 21.6.2016 г. за
ползване на мобилни услуги при месечна цена от 29.99 лв. и срок на действие две години –
до 21.6.2018 г. Към първия договор е подписано допълнително споразумение на 23.5.2018 г.
със срок 24 месеца до 23.5.2020 г., с абонаментен план Тотал 24.99 лв. и съгласно което
ответникът е взел на лизинг мобилно устройство .............., на цена с абонаметния план 1.99
лв. при стандартна цена 299.90 лв. /т.е. с отстъпка 297.91 лв./. Към втория договор е
подписано допълнително споразумение на 18.11.2019 г. със срок 24 месеца до 18.11.2021 г.,
с абонаментен план Тотал+ 20.99 лв. Приложими към договорите са Общите условия на
оператора, които ответникът е получил при подписване на договорите, видно от
приложените декларации, подписани от него.
Следователно, през процесния период, а именно от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г., страните са
били обвързани от договорите между тях, съответно са дължали изпълнението им.
Претендираните от ищеца права, изразяващи се в месечни такси за предоставени услуги, са
предпоставени от установяване, че той е изправна страна по договора и е предоставил
ползването на услугите, които твърди да не са платени. В тази връзка следва да се има
предвид, че е достатъчно операторът да е предоставил възможност за ползване на услугите
от абоната, а дали и какви услуги е ползвал последният не се отразява на дължимата месечна
такса по договора. За процесния период по делото са представени фактура № ********** за
периода 1.11.2019-30.11.2019 г., и фактура № ............ за периода 1.12.2019-31.12.2019 г., с
които са начислени месечни такси в размер на 111.35 лв. с ДДС, намалени с кредитно
известие от 1.2.2020 г. на 98.58 лв.
С предоставяне на услугите, за ответника е възникнало задължението да ги плати.
Ответникът не доказа положителния факт на плащане, поради което исковете по чл. 79 ЗЗД
следва да се уважат в цялост, доколкото претендираната сума за месечни такси е в по-нисък
размер от фактурираните и дължими за двата отчетни периода.
Претендираните от ответника неустойки произтичат от едностранно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и лизинг на мобилно устройство. По делото не се
2
представиха доказателства от ищеца редовно да е уведомил ответника за надлежно
упражненото право за едностранно прекратяване на договорите. При наличието на писмен
договор между страните, уреждащ облигационните правоотношения между тях, в т.ч.
правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора,
доколкото в представените по делото договори и споразумения към същите липсва друга
уредба, съдът приема, че развалянето на договора се подчинява на общите правила на ЗЗД.
По аргумент на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на
кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при
разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е
следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този
момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния случай няма доказателства
ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението
за прекратяване на договорите. Доколкото това е елемент от фактическия състав на
вземането за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало и претендираното
право на вземане за обезщетение за договорно неизпълнение. Искът за неустойки следва да
се отхвърли в цялост.
Относно разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е основателна
съразмерно с уважените искове, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК. От направените в исковото
производство разноски за държавна такса 25 лв., платено адвокатско възнаграждение 480
лв. и депозит особен представител 400 лв., дължими са 291.58 лв. В заповедното
производство, дължими са 66.05 лв., съобразно уважената част на вземанията.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК .........., седалище и
адрес на управление гр. София, .............., с......., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, че П. В. В., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи сумата от 82.26
лева представляваща месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
период от 01.11.2019 г. до 31.12.2019 г. по Договори за мобилни услуги от 21.06.2016 г. за
ползване на мобилни номера ............ и ............ и предоставяне на мобилно устройство и
Допълнителни споразумения от 18.11.2019 и от 23.05.2018 г., ведно със законна лихва за
период от 29.07.2022 г. до изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41484/2022 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр.
София, .............., с......., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за признаване за
установено, че П. В. В., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., дължи сумата 173.06 лева,
представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на Договори за мобилни услуги от
21.06.2016 г. за ползване на мобилни номера ............ и ............ и предоставяне на мобилно
устройство и Допълнителни споразумения от 18.11.2019 и от 23.05.2018 г., от които: 68.77
3
лева неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент за моб.номер ............ /в размер на
три месечни такси/ и 104.29 лева за мобилен номер ............, включващи 62.46 лева три
месечни абонаментни такси и 41.83 лева неустойка за отстъпка на предоставеното
устройство, ведно със законна лихва за период от 29.07.2022 г. до изплащането им, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
41484/2022 г.
ОСЪЖДА П. В. В., ЕГН **********, адрес гр. София, ..........., да заплати на „Й. Б.“ ЕАД,
ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, .............., с......., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 291.58 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 66.05 лв.
разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4