Решение по дело №458/2013 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 312
Дата: 17 април 2014 г. (в сила от 12 октомври 2015 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20134440100458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 17.04.2014 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Е.П.,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 458 по описа за 2013 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.32, ал. 2 от ЗС

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Е.Т.Л. – Г., с ЕГН ********** *** и И.Т.Д., с ЕГН ********** *** против Н.Ц.Г., с ЕГН ********** и Т.Ц.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр.Червен бряг, ул.”Дядо Вълко” № 8, в която се твърди, че с нотариален акт № 162, т.3, рег.№2974, н.д.№493/2011 г. на нотариус Ивалина Иванова, вписан в Служба по вписвания при РС-Червен бряг с вх.№ 1222/20.12.2011 г., ищците прехвърлили на ответниците чрез договор за покупко-продажба 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 80501.805.116 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-2/ 20.01.2005г. на ИД на АГКК, с адрес – гр.Червен бряг, ул.”Дадо Вълко” № 8, с площ от 1492 кв.м., урбанизиран, с ниско застрояване, при съседи: 501.805.110; 8050108.80501.805.117; 8050108.80501.805.118; 8050108.80501.805.119; 80501.804.225; 80501.805.115, а по НА № 162, н.д. № 493/2011 г. – 2/3 идеални части от УПИ, целия от 1450 кв.м., съставляващ имот № V-1465 в кв.106 по плана на гр.Червен бряг, заедно с построената в него жилищна сграда от 50 кв. м., построена на границата на имот XX-1478. Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота останала в съсобственост на страните по делото, като дворното място не е поделено с ответниците. Твърди се, че  между страните по делото било постигнато споразумение за начина на ползване на целия имот, писмено обективирано с нотариална заверка на подписите, но след прехвърляне на 2/3 ид. части от него на ответниците, последните оградили общия кладенец и изградили ограда, която пречи на ищците да упражняват правото си на ползване. Молят съда да постанови решение, с което да разпредели правото на ползване между страните върху притежавания от тях съсобствен недвижим имот с оглед идеалните части, притежавани от всяка от страните.

С Определение № 1179/28.08.2013 г. друг състав на ЧРС е приел правна квалификация на иска по чл.32, ал.2 от ЗС и е прекратил делото поради недопустимост на иска поради наличие на споразумение между страните за ползване на процесния имот. С Определение на ПлОС е приета направената от ЧРС квалификация на иска и е отменено Определението за прекратяване, като са дадени указания за продължаване на производствените действия.

ИЩЦИТЕ – редовно призовани, в съдебно заседание се явява лично само Е.Т.Л.- Ганчева и двете с адв. В.Ч. от ПлАК, която от името на доверителките си поддържат изцяло предявеният иск. Позовава се на писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ.

ОТВЕТНИЦИТЕ – редовно призовани, в съдебно заседание се явяват лично и с адв. И.А. от ПлАК, който от името на доверителите си заявява, че иска е недопустим поради наличието на договор за разпределяне на реално ползване между страните без срок и без клауза за развалянето му, а по съществото си е неоснователен и недоказан.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

            Страните са съсобственици на недвижим имот, като ищците са прехвърлили на ответниците чрез договор за покупко-продажба 2/3 идеални части от недвижим имот – оземлен имот с идентификатор 80501.805.116 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-2/ 20.01.2005г. на ИД на АГКК, с адрес – гр.Червен бряг, ул.” Дадо Вълко” №8, с площ от 1492 кв.м., урбанизиран, с ниско застрояване, при съседи: 501.805.110; 8050108.80501.805.117; 8050108.80501.805.118; 8050108.80501.805.119; 80501.804.225; 80501.805.115, а по НА № 162, н.д.№493/2011г. – 2/3 идеални части от УПИ, целия от 1450 кв.м. , съставляващ имот № V-1465 в кв.106 по плана на гр.Червен бряг, заедно с построената в него жилищна сграда от 50 кв. м., построена на границата на имот XX-1478.

Безспорно между страните е, че ответниците са изградили ограда, нарушавайки правата на ползването, съответстващо на притежаваните от тях общи части от дворното място, а на кладенеца, който е собственост на ищците и не е следвало да бъде спорен, е поставено съоръжение, позволяващо да се ползва от ответниците.

За установяване на релевантните за спора обстоятелства са събрани гласни доказателства. Разпитани са две групи свидетели – водени от ищците и водени от ответниците.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че съществува спор между страните относно разпределяне ползването на имота, както и по отношение на ползването на кладенеца. Изнесени са й данни, че ответниците са изградили ограда, на която едната стена на герана е на границата. Потвърди се от показанията на всички свидетели, че ответниците са ползвали герана, чрез изграденото от тях съоръжение, което е възпрепятствало ползването му от ищците, които допълнително са претърпели и вреди от повреждане на поставените от тях водни помпи.

Назначена е и приета от съда СТЕ, която да даде заключение за възможностите за реално разпределение ползването на съсобствените вещи, съгласно правата на страните. Както и вида и характера на изградената от ответниците, следд подписване на споразумението за ползванне ограда. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност не се съмнява. На показанията на разпитаните свидетели бе дадена вяра, тъй като са безпротиворечиви и допълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ.

В чл. 32 от Закона за собствеността /ЗС/ е регламентиран принципът, на който се базират отношенията между съсобственици по повод използването и управлението на общата вещ, когато помежду им няма абсолютно съгласие за това. 

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗС, общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта.

 В конкретния случай безспорно е, че страните по делото са съсобственици  на недвижим имот  УПИ с идентификатор 80501.805.116 по кадастрална карта на Червен бряг, с площ 1492 кв.м.   като 2/3 и.ч. са собственост на ответниците, а  1/3 е на ищците.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че със споразумение от 04.09.2007 г., заверено от нотариус Ивалина Иванова с рег.№ 023 и район на действие РС-Червен бряг, Е.Т.Л. – Г. и И.Т.Д., от една страна и Н.Ц.Г. и Т.Ц.Г., от друга, разпределили правото на ползване на имота в два дяла – дял I с площ 498 кв.м., заемащ северната част на имота и дял II с площ 994 кв.м., заемащ южната част на имота. Границата между двата дяла била очертана между четири координатни точки, като дял първи  се предоставил за ползване на Е.Т.Л. –Г. и И.Т.Д. ищци по настоящото производство/, а дял втори - на Н.Ц.Г. и Т.Ц.Г./ ответници по делото/.

При наличие на съгласие от страните за реално ползване на имота, предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС би бил основателен само ако са налице промяна в обстоятелствата, което налага промяна в режима на реално ползване на имота. В този смисъл е практиката на ВКС / Решение №676/05.04.1976г. по гр.д.№290/76 г.; Определение №142/25.02.2009 г. по гр.д.№2665/2008 г., Определение № 175 /30.12.21976 г. по ч.гр.д.№ 2180/76 г.; Определение №125/09.02.2010 г.  по гр.д.№ 1381/2009 г.  на ВКС и др./. тази промяна може да е по отношение на съсобствениците или по отношение на квотите или други елементи от правото на собственост, което да обоснове промяна и в режима на реално ползване на съсобствения имот. В случая такава промяна е налице, тъй като в противоречие и след като е сключено споразумението за реално ползване на имота, ответниците са изградили ограда с масивна бетонова основа и арматурна мрежа. По отношение на твърденията за повреждане на поставените от ищците помпи на кладенеца, съдът намира за нужно да укаже, че за съсобственик, чийто права са нарушени / вкл. вреди причинени от владението на част от общата вещ/ съществува друг ред за защита на правата му по Закона за собствеността- чл.74 и сл.ЗС, чл.109 от с.з., но не и иск по чл.32, ал.2 ЗС с искане съда да пререши уговорен между страните режим.

Видно от установената по делото фактическа обстановка е, че ищците са поставени в невъзможност да упражняват правата си на съсобственик, съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността.

            Предвид изложените правни аргументи съдът приема предявения иск за допустим. Константна е съдебната практика, че именно по реда на чл.32, ал.2 от ЗС следва да се разпределя ползването на съсобствен имот, при липсата на съгласие между съсобствениците.

            Производството по разпределяне правото на ползване на съсобствена вещ по своя характер е проява на съдебното администриране на гражданските отношения между съсобственици по отношение на управлението на общата вещ. Съдът е длъжен да администрира отношенията между съсобствениците като се съобрази с правата им върху общата вещ и действителното, фактическо състояние, в което се намира същата. След като страните са съсобственици на процесния имот и е нарушено скрепеното със споразумение съгласие за начина на ползването на съсобствеността, е допустимо провеждането на производството по чл.32, ал.2 от ЗС за администриране на граждански правоотношения. В този смисъл е Определението на ПлОС, с което е отменено определението на състав на ЧРС за прекратяване делото поради недопустимост, а и становището на проф.П. В.-Съсобственост.Правни въпроси -1994 г./.

Предвид изложеното съдът намира за най-рационален и отговарящ на законовите изисквания вариант за обособяване на два дяла за реално ползване на идеалните части от процесния имот този, посочен от експертизата на вещото лице С.К.. Посоченият проект за разпределение на ползването от заключението прието в с.з на 20.03.2014 г. отговаря на гореизложените изисквания към съдебното администриране на отношенията между съсобствениците по чл.32, ал.2 от ЗС, поради което съдът намира, че разпределянето на ползването следва да стане по предложения от експерта начин съобразно приложение: скица за разпределение правото на ползване на дворно място, приложено към заключението, което приложение да се приложи към решението и да се счита неразделна част от него.

При така установеното ползване на имота и правата на страните, съобразявайки се и с разположението на сградите е възможно определянето на режим на ползване на имота по начин, че всяка от страните да ползва самостоятелно част от дворното място съобразно квотите от правото на собственост.

            Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявената искова претенция с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за определи режим на ползване на съсобствения недвижим имот като основателна.

По разноските:

            С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците страна следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата 435 лв. – направени от нея разноски по делото от които: 35 лв. държавна такса, 50 лв. хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда СТЕ и 350 лв. възнаграждение на процесуалния й представител.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на Поземлен имот с идентификатор 80501.805.116 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-2/ 20.01.2005г. на ИД на АГКК, с адрес – гр.Червен бряг, ул.”Дадо Вълко” № 8, с площ от 1492 кв.м., урбанизиран, с ниско застрояване, при съседи: 501.805.110; 8050108.80501.805.117; 8050108.80501.805.118; 8050108.80501.805.119; 80501.804.225; 80501.805.115, а по НА № 162, н.д. № 493/2011 г. – 2/3 идеални части от УПИ, целия от 1450 кв.м., съставляващ имот № V-1465 в кв.106 по плана на гр.Червен бряг, заедно с построената в него жилищна сграда от 50 кв. м., построена на границата на имот XX-1478, по предявения от Е.Т.Л. – Г., с ЕГН ********** *** и И.Т.Д., с ЕГН ********** *** против Н.Ц.Г., с ЕГН ********** и Т.Ц.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр.Червен бряг, ул.”Дядо Вълко” № 8 иск с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС, както следва: на Е.Т.Л. – Г., с ЕГН ********** *** и И.Т.Д., с ЕГН ********** *** се предоставя ползването дял Първи от заключението на вещото лице, оцветен в червено по приложената към заключението скица/, а ответниците дял Втори /оцветени в жълто по приложената към заключението скица/ от заключението и скицата на вещото лице прието в с.з на 20.03.2014 г., на осн. чл. 32,ал.2 от ЗС. Съществуващия в имота кладенец ще се ползва единствено от ищците.

Скицата към заключението на вещото лице прието в с.з на 20.03.2014 г., е неразделна част от решението.

            ОСЪЖДА Н.Ц.Г., с ЕГН ********** и Т.Ц.Г., с ЕГН ********** и двамата от гр.Червен бряг, ул.”Дядо Вълко” № 8 да заплатят на Е.Т.Л. – Г., с ЕГН ********** *** и И.Т.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева, направени от тях разноски по делото.

 

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: