О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №260052
гр.Кюстендил,
04.09.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на четвърти септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№310/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на Е.С.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез пълномощника адв.А.И. ***, против определение №769 от
02.06.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№526/2020г. по описа
на същия съд.
С
обжалваното определение РС-Кюстендил е върнал на Е.Н. подадена от същата искова
молба и е прекратил производството по образуваното по молбата гр.д.№526/2020г.
по описа на съда. КнРС е приложил нормата на чл.129 ал.3 от ГПК, след като е
приел, че дадените на ищеца задължителни указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба – изложение на фактически твърдения
относно основанието за възникване на съсобствеността и обема притежавани от
съсобствениците права и надлежно описание на делбения имот - не е било
изпълнено в рамките на предоставения срок.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на определението, с доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност, като се изтъква, че в дадения от съда срок
ищцата е изпълнила указанието на съда за вписване на исковата молба, а относно
останалите указания се счита, че първоначалната искова молба съдържа всички
необходими реквизити, поради което мотивите на съда за връщането й се
окачествяват като неясни. Претендира се връщане на делото на Районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Гр.д.№526/2020г.
по описа на РС-Кюстендил е било образувано по исковата молба на Е.С.Н., против К.Н.М.
и Б.К.Н., съдържаща твърдение, че ищцата е собственик на 362/1074 ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор 41112.502.51 по КККР на гр.Кюстендил, с площ от
1 074 кв.м., с адрес: гр.Кюстендил, ул.„**************, че съсобствеността между страните не била
прекратена, поради което е поискано извършване на делба на имота.
Съдът, в
приложение на чл.129 ал.2 от ГПК е дал подробни указания на страната за
отстраняване на нередовности на исковата молба, които е обосновал в
разпореждане с №1118/10.03.2020г., в това число – за вписване на исковата молба
в СВ, за описание на имота и за навеждане на доводи и фактически обстоятелства
досежно основанието (правна сделка, давност, наследство и др), на което е
възникнала съсобствеността, като за всяка страна се посочи конкретния
юридически факт и идеалната част от правото на собственост. Съдът е предупредил
ищцата за последиците от неизпълнение на дадените указания. Предоставил е
1-седмичен срок за изпълнение. В рамките на дадения срок, при отчитане на факта
на спирането му, поради обявеното извънредно положение в страната, ищцата е
предприела действия единствено по вписване на исковата молба в СВ при
КнРС.
При така
установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки оплакванията в
жалбата и фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–определение с
№769/02.06.2020г. - за валиден и допустим такъв.
Същият,
преценен по същество, е правилен. Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК,
когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок нередовностите на исковата
молба, същата заедно с приложенията се връща. Преценката на законосъобразността
на процесуалното действие на съда по връщане не нередовна молба, респ.
прекратяване на производството по делото е във функционална връзка и
обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите определението
за връщане, респ. за прекратяване на производството по делото, процесуални
действия.
В конкретния
случай, въззивният съд счита,ч е дадените от КнРС указания за отстраняване на
нередовности на подадената искова молба са били уместни, правилни, конкретни и
дължими. При претенция за делба на недвижим поземлен имот ищецът следва да
индивидуализира същият в достатъчна степен, според актуалното му състояние, в
това число да посочи имотът застроен ли е или не, ако е застроен с какви сгради,
кому принадлежи собствеността върху тях и прочее. От изключително значение за
редовността на исковата молба за делба е да се посочи юридическият факт
/юридическите факти/ или събитие /събития/, от които е възникнала
съсобствеността – правна сделка, респ. каква, наследяване, респ. по закон или
по завещание, придобивна давност и т.н. По този начин ще се очертае предметът
на доказване, ще се способства установяване на квотите в съсобствеността, а
също и ще се преценява във втората фаза на делбата кой правен способ за
извършването й би бил приложим. Навеждането на твърдения относно генезиса на
съсобствеността предпоставя правилността на преценката дали в делбата участват
всички съсобственици, която преценка представлява дължимо от съда действие, тъй
като делбата, в която не участват всички съделители е нищожна. В конкретния
случай, при дадени пълни и ясни указания на ищцата, последната не е предприела
нужните действия по изпълнението им. Към исковата молба са приложени документи,
които не биха могли да компенсират дефицита на фактически твърдения в нея, а
запознаването със съдържанието им подчертава необходимостта от излагане на
обстоятелствата, визирани от съда. Това е така, доколкото от нотариалния акт
може да се заключи, че К.М. е притежавал прехвърлените права в режим на
съпружеска имуществена общност с лице, което не е посочено като страна по
делото. Не е ясно на какво основание М. притежава останалите права и в какъв
обем са те. Не е посочено как Б.Н. е придобил права и какъв е техният размер.
Наред с това в приложената скица, като собственик фигурира и трето за делото
лице.
Всичко
изложено сочи на извода, че дадените от районния съд указания са били правилни
и необходими за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за
редовност. Доколкото, освен да впише исковата молба в СВ, ищцата не е направила
дори опит да отстрани нередовностите, то несъмнено е, че оставайки в
първоначалния вид, подадената искова молба не е годна да постави началото на
исково производство за извършване на съдебна делба. Същата правилно е била
върната от районния съд, а образуваното по нея дело – прекратено, при отчитане
и на обстоятелството, че ищецът е бил надлежно предупреден за последиците от
процесуалното си бездействие.
Изложените
аргументи очертават извод, че обжалваното определение на КнРС следва да бъде
потвърдено.
Относно
обжалваемостта на настоящото определение следва да се отбележи, че
определенията на въззивната инстанция, с които се оставят без уважение частни
жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, не
подлежат на обжалване, ако решението по делото не подлежи на касационно такова
– чл.274 ал.3 т.1 във вр. с ал.4 от ГПК. С оглед естеството на делото – за
съдебна делба, , настоящият съдебен акт може да се обжалва.
Воден от
горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение №769 от 02.06.2020г. на Районен
съд-Кюстендил, постановено по гр.д.№526/2020г. по описа на същия съд.
Определението
може да се обжалва от Н. с частна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от
връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.