02.07.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на четвърти юни две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№358 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Ж.К.И. *** – чрез
процесуален представител, срещу Заповед №272з-833/18.03.2021г. на Директор на
Областна дирекция на МВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
Порицание за срок от шест месеца. Твърди се, че заповедта била нищожна, незаконосъобразна
и неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила за
ангажиране на дисциплинарна отговорност на служител от МВР. Изложените в
заповедта правнозначими факти не кореспондирали с реалната ситуация. Не
следвало да се ползват с доказателствена сила съобщения, видеозаписи и др.,
които не били създадени и снети по установения ред. Освен това не били взети
под внимание изготвените и депозирани доклади и обяснения. Допълнително в с.з.
заседание се излагат съображения за отмяна на оспорената заповед – изтекъл
преклузивен срок за ангажиране на отговорността, не конкретизирана дата на
извършване на нарушението, както и се твърди, че изпратеното съобщение не
съдържало служебна информация. Административният орган не бил изяснил всички
обстоятелства по делото и не установил дали към деня на изпращане на
съобщението жалбоподателят бил на работа и дали имал достъп до служебна
информация, която споделил, както и не било изяснено дали тази информация не
била частна такава. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед №2423-833/18.03.2021г.
на Директор на Областна дирекция на МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание Порицание
на държавен служител в МВР срок от 6 месеца, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
За изясняване на постъпили предварителни
данни, съдържащи се в Писмо рег.№7855р-7111/12.08.2020г. по описа на ГВТ, МВР,
което е във връзка с постъпил сигнал относно съобщения във Вайбър група, качени
от служители на ОД МВР Хасково, със Заповед рег.№272з-2658/26.08.2020г. на Директор ОД МВР Хасково е
разпоредено да бъде извършена проверка на изнесените данните с оглед
установяване налице ли са извършени дисциплинарни нарушения. Определен е срок
за проверката до 30.09.2020г., както и състава на комисията. С докладна записка
от 29.09.2020г. председателят на определената комисия е поискал да бъде удължен
срока на проверката, като е последвало издаване на Заповед
№272з-3052/01.10.2020г. – относно нов срок – до 30.10.2020г. С издадената
заповед са запознати двама служители, като настоящият жалбоподател е положил
подпис на 23.10.2020г. подготвен е проект за Справка
рег.№1253р-11373/30.10.2020г., който не е подписан от двама от членовете на
комисията. Съгласно Заповед рег.№2723з-3638/27.11.2020г. – относно изменение на
Заповед рег.№272з-2658/26.08.2020г., следвало да бъде извършена допълнителна
проверка, като бил определен нов състав на комисията - с нов председател, а срокът
на дисциплинарната проверка е удължен до 30.01.2021г. Със заповедта е запознат
жалбоподателя Ж.И. – на 03.12.2020г.
След последвала кореспонденция във връзка с
установяване членовете на Вайбър групата – л.26-30 от делото, допълнително е
представен Протокол рег.№14810/20.08.2014г., видно от който жалбоподателят Ж.И.
е положил подпис, че е запознат със заповед рег.№8121з-348/25.07.2014г. на МВР
и съдържанието на Етичния кодекс – т.26.
В представената от административния орган
преписка се съдържа копие от Протокол от 13.10.2017г. относно запознаване на
жалбоподателя Ж.И. със заповеди относно Вътрешни правила за документооборота в
МВР – т.18, както и формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика, кадрова
справка на Ж.И. от 01.10.2020г.
На 28.09.2020г. Ж.И. е дал писмени сведения
относно извършваната проверка, като сочи, че не бил предоставял информация на
външни лица срещу заплащане или друга облага, както и не знаел в групата да има
други лица освен полицаи от Пътна полиция, както и не бил включвал в групата
лица срещу заплащане. Познавал лицата от групата и се срещнал с тях на
състезание, но не бил предоставял информация за местонахождение на технически
средства, тъй като не работел с тях. Освен това сочи, че не бил извършил
нарушение, тъй като тази информация била достъпна и можела да се види в
Интернет – Фейсбук, от всеки гражданин. На 22.12.2020г. Ж.И. заявява писмено,
че няма какво да добави по вече дадените обяснения – л.31.
В приложение към Писмо
рег.№7855р-7111/12.08.2020г. по описа на ГВТ, МВР, съществуват данни за Вайбър
съобщението на 06.04.2020г. – 10,09.46ч., телефонния номер, името на
жалбоподателя и съдържанието на съобщението – „В Хасковско няма“.
На 29.01.2021г. назначената комисия със Заповед
рег.№2723з-3638/27.11.2020г. изготвила Справка рег.№1253р-10718, в която са
обобщени данните от възложената ѝ проверка. Видно от тази справка
комисията извършила проверка на разпечатки от Вайбър съобщения, като било
установено, че служители от ОД МВР Хасково поствали съобщения в приложението за
местонахождение на технически средства за контрол на скоростта в периода
януари, февруари, март и април 2020г., като между тези служители бил установен
и жалбоподателят Ж.И.. Последният на 06.04.2020г. – само един път, бил постнал
във Вайбър групата, че в Хасково няма техническо средство за контрол на
скоростта. Съобщенията били поствали през мобилните телефони, които ползват. От
установените служители било потвърдено членството във Вайбър групата, както и
че са публикували информация, но те не били подавали тази информация срещу заплащане
или облаги, както и не знаели да има в групата външни лица и не били включвали
такива в групата. Направен е извод, че за двама служители, единият от които –
Ж.И., за установено, че са публикували информация. Изрично в справката е
посочено, че Ж.И. публикувал информацията на 06.04.2020г., а другият служител
на различно и изрично посочени дати, като и за двамата това бил периода от
януари, февруари, март и април 2020г. С действията си служителите били нарушили
Вътрешните правила за документооборот в МВР, както и разпоредбите на чл.71 и 75
от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За така
констатираното комисията е приела, че с действията си И. е извършил нарушение
на служебната дисциплина осъществявайки състава на чл.194, ал.2, т.4 от ЗДвП,
за което съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се предлага наказание порицание от
6 месеца до 1 година.
След запознаване с обобщената справка служителят
И. е приканен да даде допълнително обяснения или да направи възражения, като видно
от Протокол рег.№1253р-1321/04.02.2021г., както и от отбелязването върху самата
справка, жалбоподателят се е запознал с обобщената справка, но не се е
възползвал от възможност за допълнителни обяснения и възражения.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-833/18.03.2021г. на мл.инспектор Ж.К.И., мл.автоконтрольор І ст в
сектор ПП , отдел ОП, при ОД МВР Хасково, е наложено дисциплинарно наказание Порицание
за срок от шест месеца, за това, че поствал съобщения в приложението за
местонахождението на техническите средства за контрол на скоростта в периода
януари, февруари, март и април 2020г., а именно – 1 бр. съобщение, че в
„Хасково няма“, като това било извършено през мобилния телефон, които ползва. Дисциплинарнонаказващият
орган приел, че с деянието си служителят е извършил нарушение на чл.19, ал.1,
т.1 от ВП, утвърдени с МЗ рег.№8121з-1013/08.08.2017г., и на чл.71 и чл.75,
р.Шести на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР – нарушение
по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР относно неспазване на правилата на
Етичния кодекс, за което на основание чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 22.03.2021г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на административния
орган на 01.04.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №272з-833/18.03.2021г.
/неправилно посочена в жалбата като №2423-833/18.03.2021г./ на Директор на
Областна дирекция на МВР Хасково е издадена от материално компетентния
дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - Директор Областна дирекция на МВР – Хасково. При провеждане
на дисциплинарната процедура е спазено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР
относно изслушване на държавния служител или приемане писмените му обяснения. В
заповедта е обсъдено, че актът се издава след приемане на писмените обяснения
на служителя, а в административната преписка са налични дадените от
жалбоподателя писмени сведения, както и е съставен протокол, че не са
представени допълнителни обяснения след запознаване със справката, поради което
в тази насока не се установяват процесуални нарушения. Дисциплинарнонаказващият
орган е спазил срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР – 2 месеца от откриване на нарушението. Заповедта за дисциплинарно
наказание е връчена лично срещу подпис на служителя, като отбелязана датата на
връчване, с което са изпълнени условията на чл.210, ал.2 от ЗМВР.
Но при издаването на заповедта е допуснато
нарушение на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена
форма, но в нея не е посочен моментът на извършване на нарушението.
Действително описани са обстоятелства относно твърдяно нарушение, както и
такива относно нарушение на друг служител, но не е посочена дата – като изрично
посочен момент. Последното е от особено значение, тъй като изрично се сочи едно
изпратено съобщение от жалбоподателя, а не множество такива, осъществени в
период от време. В този смисъл и доколкото има посочен период – „януари, февруари, март и април
2020г.“, то неясно остава дали това е период, касаещ нарушенията на другото
посочено в заповедта лице – 27 бр., или дали това е период на включване в
групата и за кой от двамата, посочени поименно служители, а още по-малко може
да бъде прието, че това е датата на нарушението, чието извършване е чрез
изпращане на едно съобщение, а не няколко такива, обхващащи период от първото
изпратено до последното съобщение. Изложените в тази връзка съображения от
страна на жалбоподателя са основателни, тъй като в оспорваната заповед не може
да се установи на коя дата е приел дисциплинарния орган, че е извършено
дисциплинарното нарушение. Като не е посочена дата на извършване на нарушението
в заповедта, и независимо от обсъдената справка, то от дисциплинарнонаказващия
орган не е изпълнено задължението да бъде посочено времето, в което е
осъществено нарушението. Непосочването на датата, на която е прието, че е
извършено дисциплинарното нарушение, е пречка да се провери дали е спазен
срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който предвижда, че
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от една година от извършването
му. За жалбоподателя освен това следва да бъде напълно ясно в какво се състои
нарушението му, а в това се включва и датата на извършване на нарушението. Датата
на извършване на нарушението следва да бъде изрично посочена от ответника и не
може да се извлича от приложените доказателства или посочената в самата заповед
справка или пък да бъде установена по тълкувателен път. В настоящия случай
остава също напълно неясно дали дисциплинарният орган е приел конкретна
определена дата на извършване или се твърди, че деянието е осъществено в периода,
описан в заповедта.
По отношение на другите изложени възражения,
то следва да се има предвид, че по делото не е спорно изпращането на
съобщението, както и неговото съдържание, което е било във връзка с местата, на
които са разполагани или не са средства за контрол на скоростта на МПС в
Хасково /“В Хасковско няма“/. За разгласяването
на служебна информация пред други лица съществува забраната на т.71, пр.2 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и тази на
чл.75 от ЕК - Държавният служител не придобива и не разгласява
служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения,
аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред, както и не
вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за
нуждите на МВР. Неспазването на правилата на този кодекс е дисциплинарно
нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание порицание. При установената
фактическа обстановка относно изпращането на съобщение с установеното
съдържание жалбоподателят предупреждава определен кръг от лица – било
полицейски служители, било и други граждани, за месторазположението на средствата
за контрол на скоростта на МПС, т.е. създава се неравно третиране на
участниците в движението. Обстоятелството, че няма наличие на користна цел не
променя белезите на осъществено разгласяване на служебна информация, тъй като е
предвидена хипотеза и за разгласяване пред други лица не по предвидения ред. Служителите
на МВР като всички граждани са длъжни да спазват правилата за движение и не
следва да бъдат поставяни в по-благоприятно положение, като бъдат
предупреждавани за осъществявания контрол по пътищата, още повече че знанието
за месторазположението на средствата за контрол е неотносимо към безопасността
на движението, а спомага да бъде избегната евентуална отговорност за нарушения
на ЗДвП.
Но като се има предвид посоченото относно установеното
от съда и допуснато от дисциплинарния орган нарушение на процесуалните правила
при издаване на оспорения административен акт, а и като се има предвид, че оспорената заповед е издадена и в
несъответствие с целта на закона - дисциплинарно наказание да бъде налагано
само при безспорно установено и доказано дисциплинарно нарушение, извършено от
служителя, установено и наложено при спазване на правилата в дисциплинарното
производство, то са налице отменителните основания по чл.146, т.3 и т.5 от АПК. В този смисъл жалбата като основателна следва да се
уважи.
С оглед крайния извод на съда на
жалбоподателя следва да бъдат изплатени от ответника направените по делото
разноски, представляващи 10 лева за държавна такса, възнаграждение за адвокат –
550 лева. Размерът на възнаграждение за адвокат е доказан от представения
договор за правна защита и съдействие – 550 лева, като няма възражения за
прекомерност от ответната страна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.К.И. *** Заповед №272з-833/18.03.2021г.
на Директор на Областна дирекция на МВР Хасково, с която му е наложено
дисциплинарно наказание Порицание за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да
заплати на Ж.К.И.,***, направените по делото разноски общо от 560 лева.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: