Решение по дело №1155/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 12 юни 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20192230201155
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 576

 

Гр. С., 20.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията АНД №1155 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на П.Д.М. против НП №19- 0804- 001196/30.05.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Изразява становище като счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.05.2019г. свидетелите М.А. и В. Спънчев били нощна смяна и около 02,25 часа се придвижвали със служебния си автомобил в кв. „Българка”. Намирали са се до блок №14. Към тях се движел жалбоподателят М., управлявайки мотопед марка „Бенжоу ИИ 50 КТ 21” с рег. №….. Жалбоподателят като ги видял тръгнал в посока към блок №11 в кв. „Българка”. Двамата служители на реда тръгнали след него в същата посока и стигнали до алеята западно от Х- то основно училище, където до блок №11 бил оставен мотопеда, от чийто багажник течала някаква течност. Каската била оставена на мотора, а жалбоподателят стоял до един от входовете „Б” или „В” и си криел лицето с ръце. Двамата служители на реда го попитали защо бяга от полицията, при което той отговорил че не бяга, а е карал и е стигнал до неговата цел. Не можал да посочи адрес, който трябва да посети. Двамата полицейски служители установили, че жалбоподателят е във видимо нетрезво състояние и потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.. На място пристигнал екип от КАТ- С., сред който бил св. И.И.. Той поканил жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но жалбоподателят отказал като заявил, че не е управлявал мотопеда, а го е бутал. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но отказал да даде и кръвна проба. Св. И. поискал да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, но жалбоподателят отказал да представи такова. Св. И. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел същите констатации.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита, че са налице безспорни доказателства, че именно жалбоподателят П.М. е управлявал моторното превозно средство- мотопед марка „Бенжоу ИИ 50 КТ 21” с рег. №……. на датата на съставяне на акта 18.05.2019г., поради което следва да се приеме, че е извършил нарушението описано в акта, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или упойващи и наркотични вещества. Двамата служители на районното управление на МВР- С. са видели как жалбоподателят управлява мотопеда. Било е късно през нощта, а именно в 02,25 часа, време в което няма голямо движение. Полицейските служители веднага са предприели действия по установяване на водача на мотопеда и както твърдят в своите показания при пристигане до мотопеда са установили жалбоподателя пред един от двата входа „Б” или „В” на блок №11 в кв. „Българка” и че той им е казал, че мотопеда е негова собственост, че го е карал и че спрял защото е стигнал целта си. Показанията на свидетелите Слав Иванов и Иван Инджов съдът не кредитира, тъй като те противоречат на показанията на другите двама свидетели. С показанията си св. Инджов се опитва да го оневини като твърди, че го е видял около 2 часа и 5 минути и че бутал моторчето си. Съдът не кредитира показанията на св. Слав Иванов в пълен обем, тъй като с тях той също се опитва да оневини своя приятел. Неговите показания следва да се ценят дотолкова, доколкото от тях става ясно че вечерта са се черпели с него и че докъдето са вървели заедно жалбоподателят е бутал моторчето. Разделили са се като той е тръгнал в посока кв. „Стоян Заимов”, а предполагал, че жалбоподателя ще отиде към кв. „Сини камъни”, в който живеел. Съдът не кредитира и показанията на св. Иван Иванов, тъй като с тях той се опитва също да оневини своя приятел. Със своите показания той се опитва да докаже, че мотопеда не е бил в движение, поради което не е можел да се управлява от жалбоподателя. Видно е, че тези показания са дадени от свидетел, който около 20 часа се е прибрал в дома си. След това до момента на извършване на проверката е възможно да са се случили доста неща и както е видно от показанията на двамата служители на районното управление те са го видели да управлява моторното превозно средство, а не да го бута. Естествено е, че ако жалбоподателят М. е бутал мотопеда е нямало да се стигне до проверката, извършена от полицейските служители и от техния колега от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С.. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съставените актове се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай се установи по безспорен начин, че в 02,25 часа жалбоподателят М. е управлявал собствения си мотопед марка „Бенжоу ИИ 50 КТ 21” с рег. №…… в кв. „Българка” на гр. С.. Безспорно се установи от показанията на свидетелите И., А. и Спънчев, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер алкотест” за употреба на алкохол, както и че е отказал да даде кръвна проба.

Ето защо съдът намира, че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на жалбоподателя и той следва да понесе административнонаказателна отговорност за това нарушение.

По безспорен начин се установи и второто нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка жалбоподателят не е можал да представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство. Ето защо това нарушение съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение така и в атакуваното наказателно постановление. 

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.

Наказанията предвидени за тези нарушения са фиксирани в закона и наказващият орган ги е определил точно в тези размери, а именно „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.3 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от същия закон. Наложените наказания съдът счита за справедливи и намира, че с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита за законосъобразно обжалваното наказателно постановление за извършените нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от същия закон и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 001196/30.05.2019г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на П.Д.М. с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: