РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501624 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№16298/20.06.2022г. депозирана
от С. Л. К. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв. Д.
Б., със съдебен адрес: гр.************** против Решение №1572 от
12.05.2022г. на ПРС, дванадесети гр.с., постановено по гр.д.№13720/2021г.,
с което се признава за установено по отношение на С. Л. К., ЕГН
**********, че в отношенията между страните, дължи на Р. И. Ц., ЕГН
********** плащане на сумата от 6200 лева – главница по договор за заем от
дата 17.10.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.02.2021г до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за плащане №
3261 по частното гр. дело № 11964/2020 год. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІ гр.състав. С постановеният съдебен акт в полза на Р. И. Ц. е
присъдена сумата от 748 лева, представляваща направени разноски в
първоинстанционното и заповедното производство. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, постановен при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения
1
подробно изложени във въззивната жалба. Моли се въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт, като постанови друг, с който да отхвърли
предявените искове, като основателни. Претендират се направени разноски
съгласно представения списък.
Въззиваемата страна Р. И. Ц., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв.Л. К., със съдебен адрес: гр.********** оспорва жалбата
и наведените доводи, като неоснователни, моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски, съгласно представения списък с направени такива. Прави
възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от
другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове като е приел,
че предвид стилистичната и езикова формулировка на договорената между
страните клауза, а именно: че „ Ц. предоставя на К. изцяло и в брой сумата от
6200 лева, която сума заемателят се задължава да възстанови до 01.03.2018г.“,
където сказуемото е склонено в сегашното си време, използвания език
индикира на извършвано по време на сключването на договора действие, то
заемната сума е реално предадена и оттам – че има договор за заем като
източник на задължение на К. да върне полученото по него. Доказателства за
връщане на сумата липсват, поради което искът е уважен като основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
2
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
им, направи следните правни изводи.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 6
200лв, на основание сключен помежду им договор за заем от 17.10.2017г.
в гр. И., по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в
размер на 6 200 лева за срок до 01.03.2018г., като погасяване на сумата ще
стане еднократно.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договорът за заем,
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е от
категорията на реалните договори, което означава, че се счита за
сключен от момента на предаване на договорената между страните
сума. В случая, за да се приеме, че между страните е възникнало заемно
правоотношение, от съществено значение е обстоятелството дали има
реално предаване от страна на заемодателя на заемателя на
претендираната от първият сума, в размер на 6 200лв.
Пред настоящата инстанция ответникът подържа възражението, че от
съдържанието на договора не става ясно, че е предадена заемната сума,
доколкото от използвания термин „предоставя“, ни би могло да се направи
категоричен извод, че сумата е била „предадена“ или „предоставена“ и по-
конкретно не става ясно, предоставянето на заемната сума да е било
завършено т.е. паричните средства да се намират в собственост на заемателя
към датата на подписване на договора.Ето защо и доколкото договорът за
заем е реален, то исковата претенция се моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Навеждат се твърдения, че не е имало предаване на парични
средства, а договорът за заем бил гаранция за ищеца, че ще получи
възнаграждението си за организирани от него незаконни залози.
Съдът намира наведените възражения за неоснователни по следните
3
съображения:
При предявен иск на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената
тежест да установи, че са били дадени в заем пари или други заместими
вещи е на страната, която претендира връщането им, а при оспорване от
насрещната страна, тя следва да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения, според чл. 154, ал. 1 ГПК. Възраженията на
ответника, че договорът за заем е симулативен и зад него се крият други
каузални отношения между страните, не бяха подкрепени с доказателства.
Обратно писмо не се представя, а и не се твърди да има. Липсва начало на
писмено доказателство, което би направило симулацията вероятна. При това
положение се явява недоказано твърдението на жалбоподателя, че е налице
несъответствие между действителната воля и изявлението на страните в
процесния договор за заем.
Възражението, че от използвания термин „предоставя“, ни би могло да
се направи категоричен извод, че сумата е реално предадена, съдът намира
за неоснователно, доколкото от една страна както правилно е посочил
първоинстанционният съд използваният глагол е в сегашно време и
свидетелства за действие по извършено предаване на договорената сума със
сключване на договора. От друга страна при наличие на спор относно точния
смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията
на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката
и добросъвестността. В конкретният случай тълкувайки уговорката
заемателят „предоставя „ на заемодателя изцяло и в брой сумата от
6 200лв предвид систематичното й място в договора и във връзка с клауза II,
че заемодателят има право да получи „даденото по договора“ по т.1 от
същия, настоящият състав приема, че съгласно действителната общата воля
на страните е извършено реално предаване на договорената сума от
заемодателя на заемателя с подписване на договора.
Изложеното обосновава извода, че между страните е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което ответникът дължи на ищеца сумата от
6 200лв.
В тежест на ответника е да установи, че е върнал процесната сума,
4
доколкото обаче липсват доказателства в тази насока, същата се дължи от
последния на ищеца, поради което предявения иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда –
05.02.2021г. до окончателното и изплащане,
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд
е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 500лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1572 от 12.05.2022г. на ПРС, дванадесети
гр.с., постановено по гр.д.№13720/2021г.
ОСЪЖДА С. Л. К., ЕГН **********, от *********** да заплати на
Р. И. Ц., ЕГН **********, от ************, сумата от 500 лв. /петстотин
лева/, направени по делото разноски представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5