Р Е Ш Е Н И Е
№ 1006
гр. Русе, 24.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1133 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от Д.П.М. ***.
Ищецът твърди, че е
получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ И.Х., от която научил, че въз основа
на Акт по чл.107, ал.3 ДОПК, Община
Иваново е образувала изпълнително дело срещу него в качеството му на длъжник за
сумата от 1423,49лв. От приложените към призовката документи се установявало,
че задължението на ищеца към ответника е за заплащане на местни данъци и такси
при Община Иваново, т.е. за публични общински вземания, които на основание чл.
171, ал.1 ДОПК се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. В
исковата молба се твърди, че за част от претендираната сума – 464,91лв.,
дължима за периода 2010-2013г. е изтекъл давностния срок. За разлика от
провежданото изпълнително производство по ДОПК, в което публичният изпълнител
разполагал с правомощие да се произнесе по възражение на длъжника за изтекла
давност, то в изпълнителното производство провеждано по ГПК от съдебен изпълнител
нямал такова правомощие. Поради това се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато по отношение на ответната Община Иваново,
че вземането й спрямо ищеца Д.П.М. в
размер на 464,91 лв. от които: данъци върху недвижим имот по данъчна партида № ****за
периода 2010-2013г. в размер от 56,83 лв. от които: 31.30 лв., дължима
главница, разпределена по годините както следва: 7.84 лв. за 2010г.; 7.84 лв.
за 2011г., 7.82 лв. за 2012г. и 7.80 лв. за 2013г.; 25.53 лв. лихви., от които
9.07 лв. за 2010г., 6.30 лв. за 2011г., 5.48 лв. за 2012г. и 4.68 лв. за
2013г.; такси за битови отпадъци по партида ****в общ размер от 408.08 лв.
които: 231.88 лв. дължима главница, разпределена по годините както следва: 41.12
лв. за 2010г., 41.08 лв. за 2011г. 58.10 лв. за 2012г., 91.58лв. за 2013г. и
176.20 лв. лихви., от които 47.56 лв. за 2010г., 33.04 лв. за 2011г., 40.72 лв.
за 2012г.; 54.88 лв. за 2013г. е погасено по давност. Претендира се присъждане
и на направените по делото разноски.
В срока за отговор
по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва изложените от ищеца факти в исковата
молба, както и не оспорва твърдението му, че процесното вземане, част от предмета
на изпълнително дело е погасено по давност. Оспорва се дължимостта от ответника
на разноски за настоящото производство на основание чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като
ищецът е имал възможност в административното производство да се позове на
изтекла давност, което не е направил, и поради което се е стигнало до
образуване на изпълнително производство срещу него. Ищецът е получил преди
образуване на изпълнителното производство акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал.3 ДОПК, който му бил връчен на 02.08.2019г., но въпреки това не е
възразил за изтекла в негова полза погасителна давност. По тези съображения се
моли предявеният иск да бъде признат за основателен, но да не бъдат присъждани
разноски в полза на ищеца.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал.3 ДОПК №****/26.07.2019г. са
установени публичните задължения на ищеца към ответната община за периода
2010-2019г., в общ размер на 1143,49лв., включващи и мораторна лихва. Актът е
връчен лично на ищеца на 02.08.2019г.
Община Иваново за
събиране на публичните си вземания по горепосочения акт е образувала изпълнително
производство №****по описа на ЧСИ И.Х. срещу ищеца Д.П.М. с искане от
28.11.2019г. По образуваното изпълнително дело задължението на ищеца към
23.12.2019г. е за сумата от 1423,49лв., включваща и таксите по изпълнителното
производство.
Няма спор по делото
и по въпроса, че ищецът е направил възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност за част от претендираното вземане на ответната община по
изпълнителното дело за първи път с образуване на настоящото производство ( с
исковата си молба).
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от
ищеца отрицателен установителен иск е едно от средствата за правна защита срещу
незаконно принудително изпълнение, обусловено от липсата на материалноправните предпоставки
на изпълнителния процес. Чрез предявеният иск ищецът цели да оспори
съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти,
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Налице е висящо принудително
производство между страните по делото и правен интерес от търсената защита,
обуславящ допустимостта на иска.
Предмет на
принудително изпълнение са вземанията на ответната община за неплатени публични
задължения – местни данъци и такси битови отпадъци, установени с АУОПВ. Съгласно
чл. 162, ал.
2, т. 1 и т. 3 ДОПК,
по отношение тези задължения се прилагат разпоредбите на чл. 171
и чл. 173 ДОПК,
регламентиращи института на погасителната давност за този вид вземания. Разпоредбата
на чл. 171, ал.
1 ДОПК сочи, че вземанията се погасяват с изтичане на петгодишен
давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение), а нормата на чл. 171, ал.
2 ДОПК урежда т. нар. абсолютна погасителна давност от 10 години.
Давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок
на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за
да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност,
включително като заяви искане за отписване на задължението по реда на чл. 173 ДОПК.
В случая няма спор
между страните, че процесното вземане (за периода 2010-2013г.) е погасено по
давност, т.е предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Спорен е въпросът
за дължимостта на разноски за настоящото производство. За разрешаването на този
спор между страните следва да се съобрази намира ли приложение разпоредбата на
чл. 78, ал.2 ГПК в конкретния случай, или дали са налице двете кумулативни
предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски – да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Няма спор между
страните, че втората предпоставка е налице. По отношение на първата следва да
се има предвид следното : съгласно чл. 173, ал.2 ДОПК, публичните вземания се
отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал.2 ДОПК – абсолютния 10
годишен давностен срок. По аргумент от противното, с изтичането на общия 5
годишен давностен срок, компетентните общински служители не само не разполагат
с възможност, а и нямат право да извършват служебно отписване на погасените по
давност вземане, ако длъжникът не е направил възражение за това. В случая акта
за установяване на процесното вземане е бил надлежно връчен на ищеца и той не е
възразил за изтекла давност, в който случай компетентния общински орган следва
да отпише погасеното по давност вземане (чл. 173, ал.1 ДОПК) и да не предприема или да преустанови
принудителното му събиране. Без липса на възражение, напълно законосъобразно
ответната община е образувала изпълнително производство пред ЧСИ каквато
възможност предвижда законът. След образуването на изпълнителното производство
ищецът като длъжник също разполага с възможност да възрази за изтекла давност,
но пред взискателя, който съобразявайки възражението разполага с възможност да
поиска прекратяване на изпълнението по отношение на погасената по давност
претенция. Ако въпреки възражението продължи да претендира събиране на
вземането по принудителен ред, би следвало да се приеме, че взискателят дава
повод на длъжника да се защити по исков ред, в който случай ще отговаря и за
направените от него разноски за образуване и водене на исковото производство. В
случая обаче ищецът се е позовал на изтеклата в негова полза давност направо
образувайки исково производство, поради което следва да се приеме, че
признавайки иска ответникът не следва да дължи разноски по делото. Противното
разбиране би възпрепятствало взискателите (под страх от възлагане на разноски
по дела) да образуват изпълнителни производства за събиране на дължими
вземания, за които няма възражение за изтекла давност, което не съответства на
смисъла на института на погасителната давност.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство не
следва да се присъждат разноски на страните.
Така мотивиран, районният
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.М. ЕГН**********, с адрес *** не дължи на Община Иваново, представлявана
от кмета Георги Ангелов Миланов с адрес с. Иваново, ул. „Олимпийска“ №75 сумата
от 464,91 лв. от които: данъци върху
недвижим имот по данъчна партида № ****за периода 2010-2013г. в размер от 56,83
лв. от които: 31.30лв. дължима главница и 25.53 лв. мораторна лихва; такси за
битови отпадъци по партида ****за периода 2010-2013г. в общ размер от 408.08
лв. от които: 231.88 лв. дължима
главница и 176.20лв. мораторни лихви., поради погасяване на вземането по
давност.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: