РЕШЕНИЕ№ 688
28.05.2019 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, VII въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа докладваното от
съдията В.Куршумова въззивно гр. дело № 1638 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.251 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 11 640/11.04.2019 г. в регистратурата на ПОС, подадена от А.В.А., ЕГН: ********** на основание чл.251, ал.1 от ГПК за тълкуване на решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС в частта за присъдената издръжка. Посочва се, че в мотивната част на цитираното решение /на стр.10/ съдът е определил, че издръжката „следва да се присъди от датата на влизане на решението в сила…“, на стр.11 от същото решение съдът е повторил формираната си воля относно издръжката: „и занапред - от момента на влизане в сила на съдебното решение“, които мотиви на съда се споделят за правилни. С Определения на ПРС, III бр.с. от 05.03.2015 г. и от 19.05.2015 г. по гр.д.№ 9442/2014 г. били определени привременни мерки като е определена издръжка на децата, която е валидна до влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 9442/2014 г. Също така се посочва, че в уводната част на въззивното решение /стр.1/ е записано, че с решение № 536/22.02.2017 г. на ПРС молителят е осъден да заплаща издръжка както от момента на влизане в сила на решението, така и за минал период от 25.02.2015 г. до 18.06.2014 г. Намира, че въззивният съд неправилно е прочел първоинстанционното решение, в което е постановено заплащане на издръжката да се дължи „начиная от депозирането на исковата молба пред съда - 18.06.2014г.“, тъй като в решението си въззивният съд е постановил, че потвърждава решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е осъден да заплаща издръжка на двете си деца, считано от датата на влизане в сила на решението. Излага доводи, че изразеното в диспозитива на решението създава в някаква степен неяснота относно началната дата от която се дължи издръжката дали това е датата на влизане в сила на решението, каквато е волята на въззивния състав или това да бъде датата на депозиране на исковата молба в съда, каквато е волята на първоинстанционния съд. Според молителя, да се приеме, че издръжката се дължи от датата на исковата молба това би означавало не само да се подмени волята на решаващата въззивна инстанция, ясно дефинирана, както в мотивите, така и в диспозитива на решение № 1271/26.10.2017 г. на ПОС, влязло в сила на 19.11.2018 г., но и да бъде повторно задължен да заплати издръжката, която е давал в натура за периода 18.06.2014 г. - 04.03.2015 г., както и да бъдат изменени необжалваните привременни мерки на първоинстанционния съд. Искането към въззивния съд е да даде тълкуване на влязлото в сила решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС относно началната дата на дължимата издръжка - дали това следва да бъде датата на влизане на решението в сила - 19.11.2018 г. - каквато е волята на въззивната инстанция, или това следва да бъде датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.06.2014 г., каквото е постановил първоинстанционния съд.
В срока по чл.251, ал.3 от ГПК е постъпил отговор на молбата за тълкуване от Н.К.К. с вх.№ 15 758/21.05.2019 г. с искане за оставянето й без разглеждане като недопустима, алтернативно за оставянето й без уважение като неоснователна. Възразява се, че молбата за тълкуване на осн.чл.251, ал.2 от ГПК е недопустима, поради принудителното събиране на присъдените суми за месечна издръжка. Възразява се и че молбата за тълкуване е неоснователна с довода, че волята на съда е ясно изразена във въззивното решение, тъй като с него изцяло било потвърдено първоинстанционното решение в частта на присъдената издръжка. За това се позовава на Решение № 315/08.03.2018 г. по в.гр.дело № 1638/2017 г. на ПОС, което заедно с Решение № 1271/26.10.2017 г. по възз. гр. д. № 1638/2017 г. на ПОС не са допуснати до касационно обжалване с Определение № 893/19.11.2018 г. на ВКС, ГК, IV ГО, по касационно гражданско дело № 3126/2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, седми граждански състав, в настоящия съдебен
състав намира, че не е необходимо искането да се разгледа в открито заседание,
поради което го разглежда в закрито и след като взе предвид доводите на
страните и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 251 ГПК, намира следното.
Молбата за тълкуване е процесуално допустима, неоснователно е възражението за нейната недопустимост, доколкото не се установява изпълнението на решението.
Разгледана по същество, молбата за тълкуване е неоснователна. Съображенията за това са следните:
На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай
подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана в диспозитива на
решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена и
обусловена от приетото в съобразителната част на акта. В мотивите на решението е записано, че издръжка се дължи
от датата на влизане в сила на решението, което е възпроизведено и в неговия
диспозитив. Такива са и твърденията на молителя, който в молбата си за
тълкуване посочва, че тази волята на въззивната инстанция е ясно
дефинирана, както в мотивите, така и в диспозитива на решението.
По същество с молбата за тълкуване се цели произнасяне от въззивния съд
относно частта на първоинстанционното решение, в която А.В.А. е осъден да
заплаща месечна издръжка за децата си, начиная от депозирането на исковата
молба пред съда - 18.06.2014г., което е недопустимо в настоящото производство
по реда на чл.251 от ГПК.
Поради изложеното молба вх.№ 11 640/11.04.2019 г. на основание чл.251, ал.1 от ГПК за тълкуване на решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС в частта за присъдената издръжка, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Пловдивски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 11 640/11.04.2019 г. в регистратурата на ПОС, подадена от А.В.А., ЕГН: ********** на основание чл.251, ал.1 от ГПК за тълкуване на решение № 1271/26.10.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 1638/2017 г. по описа на ПОС в частта за присъдената издръжка, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.