М О Т И В И
по АНД № 2177/20г., ПРС- ХІV н.с. :
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано
постановление по пр. пр.№5005/2018г. от 06.04.2020г., Районна прокуратура
- Пловдив е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност
по реда на чл.78А от НК на обвиняемия К.М., за това че 15.01.2015г. в
гр.Пловдив, в качеството си на ** търговско дружество „М. 2“ ЕООД, ЕИК
********* в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от
16.12.2014г. до 14.01.2013г. включително
по безспорни и изискуеми публично-правни задължения към държавата в общ размер
на 34213,17 лева произтичащи от търговската му дейност, установено от
декларации образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по ЗДДФЛ“, годишни
декларации по чл.92 от ЗКПО, декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1
от ЗКПО за дължими данъци върху доходите на физическите лица и наказателно
постановление №104562-F106608/23.05.2014г. на НАП – Пловдив, не е поискал от
съда – Окръжен съд – Пловдив, да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227Б, ал.2, вр.
с ал.1 от НК, с налагане на административно наказание
ГЛОБА.
С
разпореждане от 21.04.2020год. съдът е приел, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното с
постановлението предложение, като предлага на Съда да бъде наложено на
дееца наказание глоба ориентирано в минималния
размер предвиден в закона.
Обвиняемият
М. намира обвинението за доказано и се солидаризира с прокурора.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият
К.Д.М. е роден на ***г***. Той е б., б.г., неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият
развивал търговска дейност чрез дружеството „М. 2“ЕООД, ЕИК *********, на което
бил управител и едноличен собственик на капитала. Дейността на дружеството била
ресторантьорство, а счетоводно се обслужвало от свид.В.Т.. През 2013г. това
започнало да се върши от свид.М.П., а след 2017г. от свид.К.Т.. Тъй като
дружеството започнало да трупа дългове към НАП, първият посочен свидетел
предупредил обвиняемия, но М. не взел никакви мерки. Това накарало свид.В. Т.
да спре счетоводното обслужване на дружеството. От своя страна свид.П. се
започнала със състоянието на дружеството и всеки месец изготвяла справки със
задълженията на дружеството, за което уведомявала обвиняемия. Така на два пъти
били внесени част от задълженията, но към края на 2016г. обвиняемия не заплатил
и дължими суми за счетоводно обслужване, поради което договора за последното
със свид.П. бил прекратен. От своя страна обв.М. продължил дейността на
дружеството като счетоводното обслужване било поето от свид.К. Т.. Като
резултата обаче дружеството вече дължало 59 633.19лв към НАП. По този
повод било образувано и изпълнително дело №16130001102813г. Последното плащане
било извършено на 15.12.2014г. Въпреки липсана на парични средства или
имущество, обв.М. *** за ситуацията.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
обясненията на обвиняемия М. дадени в хода на досъдебното производство, от
показанията на разпитаните в хода на същото производство свидетели, а така също
от приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално -
следствени действия.
Съдът
възприема и кредитира депозираните обяснения от обвиняемия и свидетелските
показания, като обективни, непротиворечиви, логични и подкрепени с останалите
събрани и приложени по делото доказателства.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза от която е видно, че задълженията на дружеството
към края на 2014г. са били в размер на 34213.17лв към НАП, а дружеството вече
се намира в условията на неплатежоспособност.
Съдът
кредитира това заключение като изготвено обстойно, с нужните специални знания и
съответно на събраните по делото доказателства. Същото не се спори и от
страните.
При
така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по
делото Съдът е на становище, че обв. К.М.
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението
по чл. 227Б, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 15.01.2015г. в гр.Пловдив, в качеството си
на **търговско дружество „М. 2“ ЕООД, ЕИК ********* в 30-дневен срок от спиране
на плащанията, считано от 16.12.2014г.
до 14.01.2013г. включително по безспорни и изискуеми публично-правни
задължения към държавата в общ размер на 34213,17 лева произтичащи от
търговската му дейност, установено от декларации образец 6 „Данни за дължими
вноски и данък по ЗДДФЛ“, годишни декларации по чл.92 от ЗКПО, декларация по
чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за дължими данъци върху доходите на
физическите лица и наказателно постановление №104562-F106608/23.05.2014г. на
НАП – Пловдив, не е поискал от съда – Окръжен съд – Пловдив, да открие
производство по несъстоятелност.
От
субективна страна престъплението е било извършено при пряк умисъл, тъй като
обв. М. е съзнавал, че не обслужва задължението си, но е продължил да
бездейства и не се е обърнал към ОС Пловдив с молба за производство по
несъстоятелност. Без значение е обстоятелството, че не познавал закона.
Незнанието на закона не е оправдание, тъй като същия е обнародван в Държавен
вестник и всеки би могъл да се запознае с него, а още повече един търговец ,
който върши търговска дейност, а последната се подчинява на определена
нормативна регулация, която следва да му е известна.
За извършеното от обв. М. престъпление
се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до три години. Той е не осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на
чл. 78а от НК, а и липсата на отрицателните такива по ал.7 на същата норма, Съдът
е на становище, че обв. М. следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като на основание посочената разпоредба му бъде наложено административно
наказание ГЛОБА. С оглед чистото съдебно минало, признаването относно фактите,
като взе предвид обстоятелството, че същия е с добра характеристика, немалкия
период от време изминал от извършване на деянието, както и имущественото му
състояние – безработен, Съдът му налага глоба в размер на 1000 / хиляда лева/
лв., което е минималното предвидено в закона, но е в състояние да постигне
поправителен ефект.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва
обв.М. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените разноски по
делото в размер на 319,20 лева /триста и
деветнадесет лева и двадесет ст./ по сметка на ОД на МВР – Пловдив за
извършената експертиза.
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.