Р Е Ш
Е Н И Е
№174/5.10.2021г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи административен състав, в
публично заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при Секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 168 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ж.Я.Я. ***
против Решение № 2153-28-72 от 28.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ, гр.
Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 6/прот. № N01080 от 02.03.2021 г. на Ръководителя по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.
С доводи за незаконосъобразност се претендира отмяната на
оспорения административен акт, като се отправя искане да бъде зачетен
осигурителен стаж в размер на 11 месеца и 05 дни за времето от 1972 г. до 1974
г. (ученически ваканции, в т.ч. и 02 месеца и 05 дни излишък от майката Д.Ж.Я.) при условията на
чл. 76, б. „е“ от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП),
вр. § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО и за преизчисляване
размера на пенсията за ОСВ въз основа на така признатия осигурителен стаж.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и се представлява
от адвокат И. Д. от АК-Ямбол, редовно упълномощена. Жалбата се поддържа на
посочените в нея основания, като се прави уточнение, че решението се оспорва в
неговата цялост – както по отношение на непризнатия по реда на чл. 76, б. „е“
от отменения ППЗП осигурителен стаж, така и по отношение на положения в КК „Я.“
трудов стаж за времето от 1991 г. до м. юли 1998 г., признат от органа като
трета категория труд. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и за
връщане на преписката на административния орган с указания по приложението на
закона. Допълнително се представя писмена защита с подробно развити доводи
относно незаконосъобразността на процесния акт.
Претендират се и разноски по списък.
Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован,
не изпраща представител. В депозиран по делото писмен отговор чрез процесуалния
си представител юрисконсулт М. застъпва становище за неоснователност на жалбата
и иска отхвърлянето ѝ по подробно изложени съображения с присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната
преписка по издаването на процесното решение и на
потвърденото с него разпореждане на Ръководителя по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ–Ямбол. В качеството на свидетели са разпитани лицата Я.К.К. – братовчед
на Я., и Х.С.Л. – бивш колега на оспорващия в КК „Я.“,
които с показанията си установяват относими към повдигнатия
правен спор факти. Свидетелят К.заявява,
че през периода 1972 г. -1974 г. в село **** се е отглеждал тютюн; майката на оспорващия
е работила в ТКЗС-то в селото, където тя и цялото семейство са се занимавали именно
с отглеждането на 10 декара тютюн; сочи, че неговата майка също е работела по
това време в ТКЗС-то; твърди, че на практика по тютюна се работи през цялата
година, а през този период 1972 г. - 1974 г., когато е бил ученик, през летните
ваканции Ж.Я. е работил също на тютюна заедно с майка си. Свидетелят Л.
заявява, че е бивш колега на Я. и заедно са работили в КК „Я.“ за времето от 1995
г. до 1998 г.; сочи, че самият той е работил като хладилен техник, а Я. е поддържал
автоматиката, като работата му се изразявала в поддържане на контролно-измервателните
уреди, автоматиката и електрониката; за извършването на тази дейност се изисквали
специални знания, тъй като съдовете са били пълни с амоняк под налягане от 8 до
12-13 бара, съответно са били и опасни, а Я. е проследявал въпросните съдове.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в
тяхното единство и поотделно съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление вх. № Ц 2113-28-780 от 23.09.2020 г. (л. 162) Ж.Я.Я. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като в т. 5 от заявлението е декларирал желание размерът на пенсията
да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 - 7 от КСО с посочване на
осигурителен доход за избрани от него три последователни години от последните
15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г.
(29.02.1987 г. – 22.02.1990 г.) и при вземане предвид на осигурителния доход за
периода след 01.01.1997 г. до датата на отпускане на
пенсията. Към заявлението са приложени съответни документи относно
осигурителния стаж на лицето, а именно: Трудова книжка № 30 от 19.11.1979 г.,
издадена от „Предприятие за сервизна ИТ“, гр. София; Трудова книжка № 30 от
23.05.2002 г., издадена от АЗ-ДБТ, гр. Ямбол; Трудова книжка № 30 (продължение)
от 19.11.2007 г., издадена от „Билла България“ ЕООД, гр. София; УП-2 № 10409 от
26.06.2002 г., издадено от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, с. ****, област Стара
Загора; УП № 30 и УП № 10094 от 20.06.2002 г., издадени от „ТЕЦ Марица Изток 2“
ЕАД, с. ****, област Стара Загора; Военна книжка серия АГ № 109648 от
25.06.1973 г., издадена от Военно окръжие – Ямбол. Във връзка с подаденото
заявление с Писмо изх. № Ц 2113-28-780#3 от 08.10.2020 г. (л. 175), получено
лично от Ж.Я. на 09.10.2020 г., видно от отразеното върху документа, от
пенсионния орган е поискано допълнително представяне на посочените в писмото
документи, свързани с удостоверяването на осигурителния стаж на Я. за периоди,
както следва: 01.08.2003 г. – 01.10.2003 г., 18.11.2003 г. – 18.05.2004 г.,
20.05.2004 г. – 04.08.2004 г., 07.03.2005 г. – 01.04.2005 г., 25.04.2005 г. –
25.04.2006 г., 25.04.2006 г. – 06.11.2006 г., 08.11.2006 г. – 07.01.2007 г.,
19.11.2007 г. – 06.03.2008 г. С Писмо изх. № Ц 5531-28-179 от 08.10.2020 г. на
Ръководителя на ПО до Сектор „Осигурителен архив“ (л. 189) е изискано издаване
на документ от осигурителния архив на НОИ по служебен път – УП 15 от „Столово хранене“, гр. Ямбол за периода 01.01.2000 г. – 31.03.2002 г., приобщен към административната
преписка (л. 191 от кориците на делото).
В хода на административното производство в Искане вх. № Ц
1019-28-112 от 03.12.2020 г.
по описа на ТП на НОИ-Ямбол, към което е приложено и копие
на страници от трудова книжка (л. 200-201) Ж.Я. е посочил, че за времето от
27.06.1990 г. до 07.12.1990 г. е изпратен на работа в Република Либия, гр. ***
от Държавна фирма „Енергоимпекс“, гр. София, където е
работил в електроцентрала като „монтьор КИП и А“ при условия на труд първа
категория, и в тази връзка е поискал НОИ да извърши ревизия, като посочи къде
се намира архивът на ДФ „Енергоимпекс“ с цел
предприемане на действия по издаване на УП 3. С Писмо изх. № Ц 2113-28-780#14 от
08.12.2020 г. (л. 196) е изискана също и проверка на осигурителния стаж на Я. относно
категорията труд за периода от 27.06.1990 г. до 07.12.1990 г. в ДФ „Енергоимпекс“, гр. София, както и съдействие за издаване на
УП 3. В отговор с Писмо изх. № Ц 402821-1055#4 от 28.12.2020 г. (л. 197) е
предоставена информация за изпратени Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00854442 от 15.12.2020 г. до управителя на дружеството по адреса на
седалището, а с Писмо изх. № Ц 4022-28-1055#5 от 12.01.2021 г. (л. 198) е постъпила
информация, че в „Осигурителен архив“ на НОИ не са предавани за съхранение
разплащателни ведомости и трудови досиета на осигурителя „Енергоимпекс“
ООД и предвид невъзможността да бъде открит управителят или упълномощен
представител на дружеството на съответния адрес е невъзможно извършването на
проверка относно категорията труд на Ж.Я. за заявения период и издаване в тази
връзка на Удостоверение образец 3. За така извършените действия Я. е надлежно
уведомен (л. 199).
В Искане вх. № Ц 1019-28-113 от 07.12.2020 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол
(л. 204) Я. е заявил претенция за признаване на
осигурителен стаж по реда на чл. 76, б. „е“ на отменения ППЗП, като е посочил,
че майка му и баща му са работили в ТКЗС - с. **** и съответно има право да
ползва техния осигурителен стаж, тъй като те имат повече трудодни от нормата за
годините и този излишък не е включен в техния осигурителен стаж при
пенсионирането им; поискал е и издаването на нарочен документ за така посочения
излишък. С Писмо изх. № Ц 1019-28-113#1 от 09.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол (л. 203)
оспорващият е уведомен, че няма право да му бъде зачетен осигурителен стаж от
родител, тъй като в предадените пенсионни документи от закритите ТКЗС липсва
информация за редовно участие с положен труд от страна на Я., както и за внесена
лична вноска. Писмото е лично получено от Ж.Я. на 10.12.2020 г., видно от
отбелязаното в него.
На 15.01.2021 г. от Началник отдел „Отпускане на пенсии“ при ТП на
НОИ-Ямбол е издадено Уведомително писмо изх. № Ц 2113-28-780#16, с
което жалбоподателят е уведомен, че към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО по представените
документи и/или по данните от информационната система на НОИ (данни по чл. 5,
ал. 4 КСО), е зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от
втора категория труд - 03 години, 04 месеца и 23 дни; осигурителен стаж от трета
категория труд - 31 години, 05 месеца и 21 дни; не е зачетен осигурителен стаж
от първа категория труд, но е зачетен осигурителен стаж по чл. 9, ал. 8 - 9 от КСО от 02 месеца и 21 дни. На основание чл. 104 от КСО е изчислен общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, в размер на 35 години, 08
месеца и 20 дни, като общият осигурителен стаж за право на пенсия е определен
на 35 години, 09 месеца и 10 дни. Навършената възраст към 23.09.2020 г. е 64 години,
04 месеца и 03 дни. Посочено е също, че предвид така установеното, към датата
на подаване на заявлението на Я. не достига осигурителен стаж за придобиване
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО в размер на 03 години и 20 дни, за което е посочена възможността за внасяне
на осигурителни вноски за този период в общ размер от 4 719 лева в
14-дневен срок от получаване на УП за недостигащия за придобиване право на
пенсия осигурителен стаж. Жалбоподателят е уведомен и че при невнасяне на
сумата в срок ще бъде постановено разпореждане за отказ за отпускане на пенсия
на основание чл. 98, ал. 1 от КСО, вр. чл. 45а, ал. 6
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. На 22.01.2021 г. Ръководителят
на ПО при ТП на НОИ-Ямбол е отказал отпускане на лична пенсия за ОСВ на Ж.Я. по
съображения, че не отговаря на условието за осигурителен стаж от 38 години и 10
месеца към датата на подаване на заявлението, като в тази връзка изрично е
посочено в издаденото Разпореждане № Ц 2113-28-780-17, че лицето не се е
възползвало от възможността за закупуване на недостигащ стаж, тъй като не е
внесло в срок определената с уведомителното писмо от 15.01.2021 г. сума за
дължимите за съответния недостигащ период осигурителни вноски.
С Искане вх. № 1019-28-8 от 21.01.2021 г. по описа на ТП на
НОИ-Ямбол (л. 217) Ж.Я. е поискал предоставяне на информация за общия трудов
(осигурителен) стаж на майка си Д.Ж.Я., (починала на 01.11.2014 г.) и на баща
си Я.Ж.Я. по ежегодните списъци на член-кооператорите на Земеделска кооперация
с . Гранитово, включително и този след пенсионирането им. С Писмо изх. № 1019-28-8#1 от
22.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол (л. 216) Я. е уведомен, че
съгласно данните в осигурителния архив и пенсионното досие майката Д.Ж.Я. е
положила трудов стаж в БСП-*** 31 години, 07 месеца и 22 дни за времето от 11.06.1950
г. до 19.02.1986 г. Предвид обстоятелството, че статутът на организацията не е
бил ТКЗС, а ДЗС, не е изискано членство в кооперация и разпоредбите на
отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори не са
приложими. Зачетеният трудов стаж след отпускане на пенсията на Д.Ж.Я. е 02
месеца и 05 дни. По отношение на изисканата за бащата Я.Ж.Я. информация е
посочено, че тъй като данните попадат в обхвата на ЗЗЛД, следва да бъде
представено изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, съответно
исканата информация не е предоставена.
Липсват данни досежно надлежното
връчване на Разпореждане № Ц 2113-28-780-17 от 22.01.2021 г. за отказ да се
отпусне лична пенсия за ОСВ, но видно от съдържащите се в административната
преписка документи, на 01.02.2021 г. под вх. № 1019-28-13 по описа на ТП на
НОИ-Ямбол (л. 219) е регистрирано ново искане от Я., с което се заявява
претенция за издаване на ново уведомително писмо, като се коригира недостигащия
осигурителен стаж със зачитане на осигурителен стаж от 11 месеца и 05 дни за
времето от 1972 г. до 1974 г., както и зачитане на излишък от 02 месеца и 05
дни съобразно чл. 76, б. „е“ от ППЗП (отменен), предвид обстоятелството, че от
справката на ТДА-Ямбол (л. 220) е видно, че през 1975 г. ТКЗС с. **** се
присъединява към АПК „****“, гр. Елхово.
С Писмо изх. № Ц 2113-28-780#18 от 29.01.2021 г. на Ръководителя ПО
при ТП на НОИ-Ямбол е изискано извършване на проверка от ТП на НОИ-Стара Загора
относно осигурителния доход на Я. за периода 01.07.1987 г. – 30.06.1990 г.
поради различие в издадените от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, с. ***** УП 2 №
10095/20.06.2002 г. и УП 2 № 32350/30.09.2020 г. С Писмо изх. № Ц 2113-28-780#19 от
24.02.2021 г. (л. 227) Началник на отдел КПК при ТП на НОИ-Стара Загора е
информирал пенсионния орган при ТП на НОИ-Ямбол за извършена проверка на „ТЕЦ
Марица Изток 2“ ЕАД, с. **** с приложен към писмото Констативен протокол №
КП-5-23-00883263 от 22.02.2021 г. (л. 228), в който е отразено, че информацията
в УП 2 с № 32350 от 30.09.2020 г. напълно съответства на данните в проверената
разплащателна ведомост, поради което УП 2 с № 10095/20.06.2002 г. не следва да
се взема предвид при изчисляване размера на пенсията.
На 05.02.2021 г. с Писмо изх. № 21101-28-9 (л. 225) Ръководителят
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Ямбол е изискал информация от Отдел КПК
към териториалното поделение за внесени от Я. осигурителни вноски за
недостигащия му осигурителен стаж, в отговор на което в Писмо изх. № 4035-28-12
от 09.02.2021 г. (л. 226) пенсионният орган е информиран, че въз основа на
Уведомително писмо изх. № Ц 2113-28-780#16 от 18.01.2021 г. на 01.02.2021 г.
лицето е внесло осигурителни вноски в размер на 4 719 лева за зачитане на
недостигащ осигурителен стаж от 03 години и 20 дни.
С Разпореждане № 6/прот. № N010080/02.03.2021
г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Ямбол (л. 249) на
основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО е отменено предходно издаденото
Разпореждане № Ц 2113-28-780-17 от 22.01.2021 г. за отказ да се отпусне лична
пенсия за ОСВ на Ж.Я.. Със процесното разпореждане на
основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, вр. § 22ц,
ал. 1 от ПЗР на КСО, на оспорващия Я. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 23.09.2020 г. пожизнено. Въз основа на представените
и изискани в хода на административното производство документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход на лицето, както и на съдържащите се за това данни в
регистрите на НОИ, (приложени на л. 229-241 от кориците на делото), пенсионният
орган е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране лицето
има навършена възраст 64 години и 04 месеца и съответно осигурителен стаж,
както следва: от втора категория труд - 03 години, 04 месеца и 23 дни; от трета
категория труд - 31 години, 05 месеца и 21 дни, в т.ч. осигурителен стаж по чл.
38, ал. 15 от НПОС 02 месеца и 21 дни, зачетен само за придобиване право на
пенсия; осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО 03 години и 20 дни; не е
зачетен осигурителен стаж от първа категория труд, а на основание чл. 104 от КСО е изчислен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд в
размер на 38 години, 09 месеца и 10 дни. Предвид заявеното от Я. желание е
изчислен индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и
ал. 11 от КСО, съгласно приложимата до 01 януари 2019 г. нормативна уредба в
размер на 0.831, като е взет предвид посоченият от лицето тригодишен период от
01.07.1987 г. до 30.06.1990 г. и общото брутно трудово възнаграждение
(осигурителен доход) за този период от 14 317 лева, както и общото брутно
трудово възнаграждение (осигурителен доход) за времето от 01.01.1997 г. до 03.11.2019 г., от който осигурителен доход за
периода 01.01.1997 г. - 30.06.1999 г.
1 623 383,50 лева, а за периода 01.07.1999 г. – 03.11.2019 г.
46 910,53 лева и общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход)
от 48 533,91 лева. Изчислен е също и индивидуален коефициент по реда на
чл. 70, ал. 8 - 9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО, съгласно приложимата след 31
декември 2018 г. нормативна уредба, като е взет предвид общият осигурителен
доход за периода 01.01.2000 г. – 03.11.2019 г. от
46 606,10 лева, а на основание чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ коефицентът е определен на 0.6993. Въз основа на горните
изчисления и на основание § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, след извършена преценка
за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент е установено, че
изчисленият такъв по реда на чл. 70, ал. 4 - 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО е
по-благоприятен за лицето, поради което размерът на пенсията е определен
съобразно индивидуален коефициент 0.831, както следва: средномесечният
осигурителен доход за страната за времето от месец септември 2019 г. до месец
август 2020 г. от 1 038 лева е умножен по индивидуалния коефициент 0.831 и
така е получена сумата от 862,58 лева; изчислен е и процент от общия
осигурителен стаж, като зачетеният осигурителен стаж от 38 години и 09 месеца е
умножен по 1,2 %, в резултат на което е получен процент осигурителен стаж от
46,50 %; крайният размер на пенсията от 401,10 лева съобразно разписаното в чл.
70, ал. 1 от КСО е определен, като изчисленият доход от 862,58 лева е умножен
по изчисления процент осигурителен стаж от 46,50 %. С разпореждането на
основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 335,74 лева, като изрично е посочено, че
осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2 от КСО са
внесени в срока (съобразно приобщената към преписката служебна бележка), както
и че за периода от 01.01.2000 г. до 03.11.2019 г. са
ползвани данни от регистъра на осигурените лица. В разпореждането са включени и
указания за възможността и реда за оспорването му пред горестоящия
административен орган, като същото, видно от отбелязванията
в него, е връчено лично на Я. на 19.03.2021 г.
От
приложеното на л. 251 от кориците на делото Писмо изх. № 1056-28-117#1 от 30.03.2021 г. на Началник сектор „Осигурителен
архив“ при ТП на НОИ-Ямбол, (връчено на оспорващия на 02.04.2021 г.), се
установява, че след издаване на процесното
разпореждане, на 26.03.2021 г., под вх. № 1056-28-117 е заведено искане на Я.
за издаване на документ за уточняване на категорията труд от КК „Я.“, гр. Ямбол.
В писмото е обективирано следното становище: видно от
приложеното копие на трудовата книжка, трудовият стаж на Я. е надлежно оформен
съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от
осигурителя КК „Я.“, гр. Ямбол; относно искането за отразяване на категорията
труд за този период е посочено, че в разплащателните ведомости на осигурителите
няма данни за вида труд (категория), поради което осигурителните архиви на НОИ
нямат ангажимент да издават документ за вида труд или да вписват това
обстоятелство в документи за осигурителен стаж; преценката за категория труд се
извършва от Отдел „Пенсии“.
С
Жалба вх. № 1012-28-118 от 15.04.2021 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол е оспорено
връченото по надлежния ред лично на Я. на 19.03.2021 г. Разпореждане № 6/прот. № N010080 от 02.03.2021 г. на Ръководителя „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ-Ямбол, по което компетентният горестоящ
административен орган, след изготвено от Началника на Отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ-Ямбол Становище изх. № 1012-28-118#1
от 22.04.2021 г. (л. 257), се е
произнесъл с процесното Решение № 2153-28-72 от
28.04.2021 г., като приел жалбата за допустима, но по същество - за
неоснователна, при подробно изложени в акта съображения, на практика преповтарящи
съдържащите се в атакуваното пред него разпореждане мотиви. Видно от Известие
за доставяне ИД PS 8600 00UWK4 9
(л. 259), решението е надлежно съобщено на оспорващия на 19.05.2021 г.
С Жалба вх. № 2103-28-31 от 02.06.2021 г. по описа на ТП на
НОИ-Ямбол така произнесеното решение е оспорено по съдебен ред, като преписката
е изпратена в ЯАС с Писмо изх. № 2133-28-34 от 08.06.2021 г. (л. 3), въз основа
на която е образувано и настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност съдът прави следните правни
изводи:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-28-72 от 28.04.2021 г.
на Директора на ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата
на Ж.Я. против Разпореждане № 6/прот. № N01080 от 02.03.2021
г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, с което му
е отпусната пожизнено лична пенсия за ОСВ и е определен нейният размер.
Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях
се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват
с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт;
разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от
получаването на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в
наредбата по чл. 106. В Глава осма от КСО - „Спорове“, е предвиден редът за
обжалване на актове, свързани с държавното обществено осигуряване. Съгласно чл.
117, ал. 1 от КСО, пред Ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу изброените в пет точки
актове, включително разпорежданията по т. 2, буква „а“ – за отказ или за
неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, каквото е Разпореждане № 6/прот.
№ N010080 от 02.03.2021 г. на Ръководителя „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Ямбол. Според чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, жалбите срещу разпорежданията по
т. 2, буква „а“ на ал. 1 се подават в писмена форма в едномесечен срок от
получаването, а съобразно ал. 3 на чл. 117 от КСО Ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им, като с решението Ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО,
решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се
изготвят по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
При тази нормативна уредба и с оглед данните по делото, настоящият
съдебен състав приема жалбата за процесуално
допустима, тъй като е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страна с право и интерес от оспорването, против акт, подлежащ
на съдебен контрол съобразно горепосочените правила.
Разгледана по същество съдът я преценя и като основателна по следните съображения:
Обжалваното Решение № 2153-28-72 от 28.04.2021 г. и потвърденото с
него Разпореждане № 6/прот. № N01080 от 02.03.2021 г.
са издадени от материално и териториално компетентни по смисъла на чл. 98, ал.
1, т. 1 и на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО органи – Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ–Ямбол, съответно Директора на ТП на НОИ,
гр. Ямбол, в предписаната от закона писмена форма при спазване на разписаните в
закона специфични процесуални правила, поради което не са налице основания за отмяната
им на това основание.
Съдът обаче констатира, че процесните
актове са постановени при липса на мотиви и при неизяснени факти и
обстоятелства от значение за конкретния случай, които нарушения са съществени и
на практика са довели до несъответствието на актовете с материалния закон,
което е основание за отмяната им и връщането на преписката за ново произнасяне.
Съображенията за това са следните:
По силата на чл. 68, ал. 1-3 от КСО право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63
години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца; считано от 31
декември 2016 г. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2
месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст; считано от 31 декември 2016 г. осигурителният
стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с
по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 40 години за мъжете. В случая Я.
е заявил желание размерът на пенсията да бъде определен по правилата на § 22ц
от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 35 от 2019 г.), ал. 1 (изм. – ДВ, бр. 103 от 2020
г., в сила от 1.01.2021 г.), съобразно който текст до 1 януари 2022 г.
едновременно с подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с
трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да
избере размерът на пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент,
изчислен по реда на чл. 70, ал. 4 – 7, ал. 10, т. 1 и ал. 11, ако това е
по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително се прилагат
документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за три последователни години от последните 15 години осигурителен
стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за
осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г. включително. Когато за
времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не са представени
документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4, т. 1.
Безспорни са изводите на пенсионния и на решаващия орган, че към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия (23.09.2020 г.), Ж.Я.
е имал необходимата съобразно нормативната уредба възраст – навършил е 64
години и 04 месеца и 03 дни. Досежно необходимия
осигурителен стаж горестоящият административен орган
е възприел изцяло мотивите на пенсионния орган, въз основа на които личната
пенсия за ОСВ е отпусната при зачетен осигурителен стаж от втора категория труд
- 03 години, 04 месеца и 23 дни; от трета категория труд - 31 години, 05 месеца
и 21 дни, в т.ч. осигурителен стаж по чл. 38, ал. 15 от НПОС 02 месеца и 21
дни, зачетени само за придобиване право на пенсия; осигурителен стаж по чл. 9а,
ал. 2 от КСО 03 години и 20 дни. Решаващият орган е приел, че в хода на
пенсионното производство са изяснени всички обстоятелства относно зачитане на
осигурителния стаж.
По отношение непризнаването на стажа на оспорващия в КК „Я.“, гр.
Ямбол на длъжността „енергетик“ за времето от 08.07.1991 г. до 14.07.1998 г. като
положен при втора категория труд са изложени следните съображения: не са налице
предпоставките за приложението на т. 67 от отменения ПКТП; по данни в
Удостоверение УП 2 № 74 от 10.05.2002 г., издадено от КК „Я.“ АД, длъжността
енергетик е от трета категория, внесени са осигурителни вноски за ДОО в размер
на 37 %; видно от разплащателните ведомости на КК „Я.“ АД, съхранявани в ТП на
НОИ-Ямбол, на жалбоподателя, както и на останалите работещи в брутното трудово
възнаграждение са включени основна месечна заплата, клас прослужено време, в
някои от месеците и условия на труд; посочени са осигурителни вноски за ДОО в
размер на 37 % и законоустановено работно време от 8
часа; Я. не представя нови доказателства, даващи основание да се приложи т. 67
от отменения ПКТП.
Тези изводи на административния орган не се споделят от настоящия
съдебен състав. В случая безспорно приложим при определяне на категорията труд,
положен от жалбоподателя за периода от 08.07.1991 г. до 14.07.1998 г. на
длъжността „енергетик“ в КК „Я.“, гр. Ямбол е ПКТП - Правилникът за
категоризиране труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр.
102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 година). Съгласно Заключителната разпоредба към
Постановление № 235 на Министерския съвет от 20.10.1998 г. за приемане на
Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране в Постановление № 75 на
Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.)
се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата ПКТП. Според т. 67, ал. 1 от
ПКТП (отм.), както е прието и в процесното решение, трудът
на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда. Пак в оспореното решение е посочено, че времето се зачита само
ако е налице първична документация, доказваща, че лицето е работило при
съответните вредни и тежки условия на труд - такива документи могат да бъдат
заповеди за възлагане, длъжностни характеристики, регламентиращи задълженията и
изискванията към съответния вид работа, дейност или професия, първична
документация, доказваща плащания,
свързани с реализиране на определен обем работа, изплащателни ведомости, партидни книги, наряди за работа,
ежедневни или ежесменни незначителни листове,
протоколи и други; компенсационните форми, доказващи работа в неблагоприятна
среда, са допълнително платен годишен отпуск, ползване право на намален работен
ден, допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия на труд. От
приобщените като доказателства по делото извлечения от разплащателните
ведомости за процесния период се установява, че за
времето от месец септември до месец декември 1992 г., от месец януари до месец
декември 1993 г., (с изключение на месец март 1993 г.), от месец януари до
месец декември 1994 г., (с изключение на месец юли 1994 г.), от месец февруари
1995 г. до месец юни 1995 г., от месец декември 1997 г. до месец юли 1998 г. на
Ж.Я. са изплатени съответни суми, посочени като „условия на труд“; а за времето
от месец юли 1995 г. до месец декември 1995 г. са изплатени суми, посочени като
„други/възложени“. Видно от съдържанието на процесното
решение и на потвърденото с него разпореждане, както и от съпровождащите ги
документи, тези обстоятелства изобщо не са изследвани от компетентните органи –
бланкетно в решението е посочено, че в някои от
месеците в брутното трудово възнаграждение са включени и условия на труд. Това
сочи на постановени в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК актове,
т.е. при неизяснена фактическа обстановка поради липса на надлежно събрани
доказателства, което нарушение според съда в крайна сметка е довело и до
неправилното приложение на закона чрез определянето размер на пенсия при неправомерното
незачитане на посочения период като труд втора категория. Нарушението е
съществено, тъй като при изясняване в пълнота на отнисимите
към конкретния казус факти относно действителния осигурителен стаж на лицето,
пенсионният орган би достигнал до определяне на размер на пенсията, различен от
посочения в разпореждането, който размер би бил по-висок.
Отделно от това, с оглед показанията на свидетеля Л., който дава
ясно и изчерпателно описание на характера на положения от жалбоподателя труд
като работник, поддържал автоматиката, електрониката и контролно-измервателните
уреди в КК „Я.“ – съдове, пълни с амоняк, работещи под налягане от 8 до 12-13
бара и в този смисъл опасни, следва да се приеме, че по отношение на положения
от Я. труд през процесния период намира приложение
разпоредбата на т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.), поради което същият следва да се
зачете от втора категория за времето, за което са налице данни за заплащане на
възнаграждение в неблагоприятни условия на труд. Не са изследвани и въпросите
колко е платеният годишен отпуск на оспорващия и дали не е удължен, съответно
ако е бил удължен - по какви съображения. На следващо място следва да се има
предвид още, че е без значение обстоятелството, че в Удостоверение УП 2 № 74 от
10.05.2002 г., издадено от КК „Я.“ АД, длъжността „енергетик“ е посочена като
трета категория труд. Разпоредбата на т. 70 от ПКТП (отм.) предвижда възможност
при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да
се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете
трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на
осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за
категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган. Категорията на труда се
определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд.
Обстоятелството, че в издаденото удостоверение не е направено предложение за
категоризиране на труда от втора категория, не изключва възможността за такова
категоризиране, след като от установените по делото фактически обстоятелства се
налага изводът, че естеството и специфичните условия на осъществяваната от Я.
трудова функция водят до приложението на т. 67 от ПКТП (отменен). Ирелевантно е и обстоятелството, че осигурителят е внасял
осигурителните вноски за трета категория труд в посочения във ведомостите
размер от 37 %. Когато трудовият, респ. осигурителният стаж по силата на
нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят
е внасял осигурителни вноски за трета категория, не е основание за промяна в
нормативно определената категория (в този смисъл Решение № 14166/23.11.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 8327/2010 г., VI отделение и
Решение № 4742/16.05.2003 г. на ВАС по адм. д. №
5844/2002 г., I отделение).
От изложеното до тук се налага извод, че атакуваното в настоящото
производство решение и потвърденото с него предхождащо го разпореждане са
произнесени в разрез с установените в чл. 35 и чл. 36 от АПК, което е
предпоставка за отмяната им на това основание.
Не се споделят от съда и изводите на административния орган за
неприложимост в конкретния случай на разпоредбата на чл. 76, б. „е“ от
отменения ППЗП, въз основа на което не е признат осигурителен стаж по реда на
посочената норма за периода 1972 г. – 1974 г. На първо място, видно от
съдържанието на спорния акт, решаващият орган се е задоволил да обоснове този
свой извод с простото цитиране на разпоредби от нормативната уредба, без да
изложи каквито и да е аргументи, мотивиращи извода му; мотиви не се съдържат
както в процесното решение, така и в предхождащото го
разпореждане и в съпровождащите ги документи, издадени във връзка със заявеното
от Я. желание за зачитане на този период за осигурителен стаж при пенсиониране.
Това съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като се възпрепятства
възможността за осъществяване на ефектифен съдебен
контрол на оспорения акт.
На
следващо място, относно този спорен трудов стаж на жалбоподателя следва да се
отчете, че съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според
действащия към 31.12.1999 г. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.
ДВ, бр. 21 от 2000 г., в сила от 01. 01. 2000 г.), и по-конкретно - нормата на
чл. 76, б. „е“ от Правилника, за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите
(отм.) се зачита времето след 01.01.1957 г., през
което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството
на член-кооператор, които са работили. Въз основа на цитираните разпоредби се
извежда извод, че трудовият стаж на Я., положен през периода от 1972 г. до 1974
г., следва да се зачита за такъв и при пенсиониране при действието на КСО.
За
да бъде приет отработеният от Я. труд за процесния
период като попадащ в хипотезата на чл. 76, б. „е“ от Правилника за трудов стаж
по смисъла на отменения Закон за пенсиите, трябва да са налице преди всичко
доказателства, че оспорващият притежава качеството на член-кооператор или член
на домакинството на член-кооператор в ТКЗС за въпросното време, което в случая
е безспорно установено. Съобразно представеното по делото удостоверение за
наследници, Ж.Я. е син на Д.Ж.Я.. От съдържащите се в административната
преписка Удостоверение № 109 от 21.03.1983 г. на Производствен участък с. ****
(л. 10-12), Удостоверение УП № 30 на БСП с. Гранитово (л. 13-15) и Писмо изх. №
ДА-27-28 от 28.02.2021 г. (л. 223) се доказва по непротиворечив начин, че майката
на оспорващия е била приета за член-кооператор в ТКЗС с. **** още през 1950 г.,
както и че са правени съответните пенсионни вноски по нейната партида. Вярно е,
че в съдържащите се в преписката пенсионни документи от закритите ТКЗС липсва
информация за редовно участие с положен от Я. труд, както и за внесена лична
вноска, но в тази връзка следва да се има предвид практиката на НОИ и съдебната
практика по прилагането на чл. 76, б. „е“, предложение второ от отменения ППЗП.
Тази практика би могла да се раздели така:
През
първия период длъжностните лица по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО са съобразявали
своите актове с дадените в Писмо № 91-01-16 от 14.01.2015 г. на ГД „Пенсии“ при
НОИ указания, и конкретно в частта, в която се посочва следното: при издаването
на документи за трудов (осигурителен) стаж на членове от домакинството на
член-кооператори възникват затруднения в случаите, когато изработените трудодни
са вписани само в личната партида на член-кооператора. Затова, когато липсват
първични писмени данни за годишния брой на действително отработените от членове
от домакинството на член-кооператори трудодни или работни дни, разпределението
на изработените през календарната година дни между участвалите с труда си
членове от домакинството следва да се осъществи според вложения от всеки
поотделно труд в стопанството по взаимно споразумение. Като се има предвид
характерът на селскостопанската работа, нейната сезонност и възможност за
извършване от цялото домакинство, на основание чл. 76, буква „е“ от отменения
ППЗП може да се зачете осигурителен стаж и на ученици и студенти. Взаимното
споразумение между членовете от домакинството на член-кооператора е достатъчно
доказателство за това, че същите са работили по смисъла на разпоредбата. При
зачитането на осигурителен стаж на това основание са от значение само моментът
на навършване на 16-годишна възраст и моментът на напускане на домакинството -
сключване на граждански брак и създаване на ново или членство в друго
домакинство, промяна на постоянното местожителство, отбиване на редовната
военна служба и др. В същата насока са и указанията, дадени с Писмо № 04-02-249
от 24.06.2008 г. на НОИ относно зачитане на трудов стаж по чл. 76, буква „е“ от
отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите.
През
втория период (след 01.08.2009 г.) длъжностните лица по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
са съобразявали указанията, дадени с Писмо № 91-01-180 от 31.07.2009 г. на
Главна дирекция „Пенсии“ относно допълнение на указанията, дадени с т. 1 на Писмо
№ 91-01-16 от 14.01.2005 г. на ГД „Пенсии“ при НОИ в частта, отнасяща се за
зачитане на осигурителен стаж съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, вр. чл. 76, буква „е“ от отменения ППЗП по „взаимно
споразумение на член от домакинството на член-кооператора“, според които
указания осигурени само за трудова злополука, освен лицата под 16, но навършили
14-годишна възраст, са и лицата, навършили 16-годишна възраст, чието участие с
труд в ТКЗС има краткотраен/временен характер. Същите не внасят определената по
закон до 01.07.1975 г. „лична вноска“ на кооператорите за фонд „Пенсиониране на
земеделските стопани-кооператори“ (осн. чл. 43 от
отм. ППЗПЗСК). Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Правилника, лицата под
16-годишна възраст, но навършили 14-годишна възраст, и редовно учащите се в
средни, полувисши и висши учебни заведения, както и земеделските
стопани-кооператори и членовете на техните домакинства над 16-годишна възраст,
които са същевременно работници или служители по трудов договор в друго
предприятие, учреждение или организация или не са
включени в плана на ТКЗС за редовна работа и не са заработили определения
минимум по ал. I, II и III, допуснати временно на работа в ТКЗС, подлежат на
осигуряване само за трудова злополука. Като се има предвид характерът на
селскостопанската работа, нейната сезонност и възможност за извършване от
цялото домакинство, членовете от домакинството на член-кооператора, които са
били учащи „редовно обучение“ в средни, полувисши и висши учебни заведения може
да са упражнявали временно труд в производствената дейност на ТКЗС или в
личното стопанство, предоставено на всеки един член-кооператор (осн. ПУ на ТКЗС от 1950 и 1968 г.), но поради временния му
характер този труд не е обхванат с разпоредбата на чл. 76, буква „е“ от отменения
ППЗП. В тази връзка, за да се зачете трудов стаж по реда на този текст от ППЗП
(отм.), следва да се установи от приета за съхранение в „Архивното стопанство“
на РУСО първична документация на ТКЗС, алтернативно едно от двете
обстоятелства: 1. че след 01.01.1957 г. дадено лице
лично е работило в ТКЗС като член-кооператор, или 2. че след 01.01.1957 г. същото е работило в ТКЗС като член на
домакинството на член-кооператор. В случаите, при които в наличната
документация на бившите ТКЗС по § 1 от ДР на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.,
съхранявана в АС към ТП на НОИ, липсва информация за редовно участие с труд на
дадено лице, както и за внесена лична вноска за времето до 01.07.1975 г. за
фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“, обстоятелството, че е
сключено „взаимно споразумение“ не е нормативно основание за зачитане на
осигурителен стаж по КСО. Постановените разпореждания по идентични казуси до
получаване на настоящите указания (с изключение на получените до тази дата
писмени отговори по поставени конкретни въпроси), не следва да се изменят или
отменят.
Съдебната
практика по тълкуването и прилагането на чл. 76, б. „е“, предл.
2-ро ППЗП също може да бъде разделена на два периода - до 01.08.2009 г. и след
това.
Първоначално,
Върховният административен съд, шесто отделение споделя като напълно
законосъобразни и житейски обосновани указанията, дадени с Писмо № 91-01-16 от
14.01.2005 г. на Главна дирекция „Пенсии“, особено в частта, с която на
взаимното споразумение между членовете от домакинството на член-кооператора се
придава доказателствена сила за релевантния факт кои
от тях са работили по смисъла на чл. 76, б. „е“ от ППЗП (отм.) и какъв е
приносът на всеки един от работилите за общия резултат (в този смисъл Решение №
9960 от 22.10.2007 г. по адм. д. № 4327/2007 г. на
ВАС, VI отделение). С Решение № 9962 от 16.07.2010 г. по адм.
д. № 4373/2010 г., ВАС, VI отд. обаче тази практика е
изоставена, като се приема, че при липсата на документ, в който изрично е
посочено, че лицето е работило в ТКЗС, не може надпланово отработените трудодни
на член-кооператора да се зачетат за осигурителен стаж на члена от
домакинството. Решение № 3381 от 09.03.2011 г. по адм.
д. № 9857/2010 г. на ВАС, VI отд. споделя това
становище със следните мотиви: вярното тълкуване на нормата се изразява в това да
са налице убедителни доказателства, че претендиращото лице е работило в ТКЗС - само
обстоятелството, че бащата е бил член-кооператор и е отработил надпланови дни в
ТКЗС не дава право за признаване на трудов стаж и на наследниците му, ако те лично
не са положили труд в ТКЗС. Решение № 5931 от 29.04.2011 г. по адм. д. № 844/2011 г. на ВАС, VI отд.
допълва: „надпланово отработените трудодни от член-кооператора в ТКЗС могат да
се ползват само от тези членове на домакинството, които са работили през същото
време в ТКЗС и имената им фигурират в Книгата с пенсионни осигурителни вноски
като осигурявани за пенсия“. В този смисъл е и трайно установената впоследствие
съдебна практика (с изключение на Решение № 13366 от 10.11.2010 г. по адм. д. № 4389/2010 г., Решение № 1231 от 25.01.2013 г. по адм. д. № 10574/2012 г. и др., всичките на ВАС, VI отделение).
Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. №
14882/2012 г. на ВАС, VI отделение е опит да бъде преодоляна несправедилвостта, която неминуемо възниква по отношение на
членове на домакинството на член-кооператор, които са работили, но за тях не са
били открити и водени самостоятелни партиди в партидната книга на съответното
ТКЗС, а резултатът от положения от тях труд е вписван по партидата на
член-кооператора.
При
това положение съвсем естествено възниква въпросът щом като е ноторно обстоятелството, че характерът на селскостопанската
работа - нейната сезонност, дава възможност за извършване от цялото домакинство
(Писмо № 91-01-16 от 14.01.2005 г. на Главна дирекция „Пенсии“), че трудовите
функции при обработка на тютюн се осъществяват с прекъсване във времето, защото
работата има сезонен характер и това дава възможност членовете на домакинството
да участват в процеса след учебни занятия, събота, неделя и ваканциите (Решение
№ 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. № 14882/2012 г. на
ВАС, VI отд.) и щом като с малки изключения трудът на
членовете на домакинството не е бил документално отразяван в бившите ТКЗС, справедлив ли е отказът да бъде признат
осигурителен стаж на членовете на домакинството на член-кооператор, основан на
обстоятелството, че в пенсионно-осигурителното законодателство (действащо и
отменено) не съществува разпоредба, съгласно която да се зачита
осигурителен/трудов стаж без документ за осигурителен/трудов стаж, издаден по
реда на чл. 40 от НПОС и чл. 101 от ППЗП (отм.) и на становището, че като се
има предвид характера на селскостопанската работа, нейната сезонност и
възможност за извършване от цялото домакинство, членовете от домакинството на
член-кооператора, които са били учащи „редовно обучение“ в средни, полувисши и
висши учебни заведения може да са упражнявали временно труд в производствената
дейност на ТКЗС или в личното стопанство, предоставено на всеки един член-кооператор,
но поради временния му характер този труд не е обхванат с разпоредбата на чл.
76, буква „е“ от отменения ППЗП (Писмо № 91-01-180 от 31.07.2009 г. на Главна
дирекция „Пенсии“ относно допълнение на указанията, дадени с т. 1 на Писмо №
91-01-16 от 14.01.2005 година).
Отрицателен отговор на този въпрос дава цитираното
по-горе Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм. д. №
14882/2012 г. на ВАС, VI отделение. Позитивен отговор на този въпрос дава Решение №
5931 от 29.04.2011 г. по адм. д. № 844/2011 г. на ВАС,
VI отд. със становището, че надпланово отработените
трудодни от член-кооператора в ТКЗС могат да се ползват само от тези членове на
домакинството, които са работили през същото време в ТКЗС и имената им
фигурират в Книгата с пенсионни осигурителни вноски като осигурявани за пенсия.
Опит за разрешение на очевидния конфликт, особено при настояването, че е важно
лицата, желаещи да се възползват от разпоредбата на чл. 76, буква „е“ от отменения
ППЗП да са уведомени, че времето, което се зачита за осигурителен стаж по тази
разпоредба, не е вид дарен стаж за членовете на домакинството (предимно децата)
на член-кооператорите (Писмо № 91-01-180 от 31.07.2009 г. на Главна дирекция „Пенсии“),
прави Решение № 2409 от 19.02.2014 г. по адм. д. №
12885/2013 г. на ВАС, VI отделение със становището, че ако действително е положен
трудов и осигурителен стаж, за който не са съхранени данни, за съответното лице
съществува правната възможност да докаже този стаж по реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
становището, изразено в Решение № 3134 от 05.03.2013 г. по адм.
д. № 14882/2012 г. Тук е мястото да се отбележи, че смисълът на чл.
76, буква „е“ ППЗП (отм.) цели именно да отстрани несправедливостта, която може
да възникне поради несъхраняването на документацията на бившите ТКЗС или
неточното или некоректното ѝ
водене, който въпрос изобщо не е изследван в хода на административното
производство. От показанията на свидетеля К.се установява, че през периода 1972
г. - 1974 г. оспорващият е бил ученик и съответно е живял в общо домакинство с
баща си и майка си, а през ваканциите цялото семейство е работило на тютюна, в
т.ч. и Ж.Я., който през летните ваканции също е работил на тютюна заедно с
майка си. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят, полагайки труд през
ваканциите в ТЗКС с. **** във времето от навършване на 16-годишна възраст на
20.05.1972 г. до момента на приемането му във ВМЕИ през 1974 г., го е престирал в качеството си на член на домакинството на член-кооператора
в посоченото земеделско стопанство и негова майка Д.Ж.Я.. Видно от фактите, изработените
от членовете на домакинството на член-кооператора - майката на оспорващия, трудодни
са вписвани само в нейната лична партида. След като това обстоятелство
безспорно е установено по делото и осигурителните вноски са удържани върху
целия доход, то съдът счита за доказани правата на жалбоподателя по цитираната
разпоредба на чл. 76, б. „б“, предл. второ от
отменения ППЗП - като член от домакинството на член-кооператора, който е
участвал с труда си в работата на кооперативното стопанство. Като допълнителен
аргумент да бъдат признати права на жалбоподателя по същата разпоредба е
обстоятелството, че законодателят не въвежда различен начин на осигуряване в
зависимост от вида на членството - лично или като член на домакинството (в този
смисъл Решение № 398 от 10.01.2009 г. по адм. д.
8127/2008 г. на ВАС).
По
изложените по-горе съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК следва
да бъде отменено. В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл.
трето от АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса
по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на длъжностното лице
по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ–Ямбол за ново произнасяне по подаденото
от Ж.Я. Заявление с вх. № Ц 2113-28-780 от 23.09.2020 г., при спазване на
дадените по-горе задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,
като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето.
Съдът намира, че срокът следва да бъде едномесечен, считано от датата на
получаване на заверен препис от решението.
На
основание чл. 120, ал. 2 от КСО ТП на НОИ-Ямбол следва да бъде осъден да
заплати на Ж.Я. направените от него разноски по делото в размер на 350 лева за платено
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, ЯАС, първи административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-28-72 от 28.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ,
гр. Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 6/прот. № N01080 от 02.03.2021 г. на Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол.
ИЗПРАЩА преписката на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ–Ямбол за
ново произнасяне по подаденото от Ж.Я. Заявление с вх. № Ц 2113-28-780 от
23.09.2020 г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от същото.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, ГР. ЯМБОЛ да
заплати на Ж.Я.Я. ***, с посочен съдебен адрес:***,
ст. 8, адвокат И. Д. от АК-Ямбол, сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете