№ 19497
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110168454 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу С. П. С., с която
са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено
спрямо ответника, че дължи на ответното дружество сума в размер на 1 303,24 лв. –
представляваща цена за доставена и потребена вода и ВиК за периода от 11.09.2019 г. до
12.10.2022 г. за имот с адрес
********************************************************************* с клиентски
номер ********** по договорна сметка ***********, както и сума в размер на 85, 54 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2019 г. до 12.10.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10443/2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на посочения имот въз
основа на наследствено правоприемство от своя баща, поради което и има качеството
потребител на ВиК услуги. Твърди, че след наследяване на имота от баща й С. П. С. не е
изпълнила задължението си за уведомяване на на ВиК оператора, а ищецът „Софийска вода“
АД служебно е извършил служебна смяна на собствеността и е префактурирал
задълженията за периода от 10.08.2019 г. до 12.09.2022 г. на името на ответницата на база 1
живущ в имота. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. П. С., подаден
чрез назначения й особен представител адв. Р.. Оспорват предявените искове по основание и
по размер, както и наведените твърдения във връзка с пасивната материалноправна
легитимация на ответницата. Твърди, че ищецът следва да докаже, че тя е приела
1
наследството на баща си. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
По ч. гр. д. № 10344/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 09.03.2022 г., с която е разпоредено С. П. С. да заплати на „Софийска
вода“ АД сумата 1 303,24 лв. –представляваща цена за доставена и потребена вода и ВиК за
периода от 11.09.2019 г. до 12.10.2022 г. за имот с адрес
********************************************************************* с клиентски
номер ********** по договорна сметка ***********, както и сума в размер на 85, 54 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2019 г. до 12.10.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10443/2023 г.
Поради невъзможността заповедта за изпълнение да бъде връчена на длъжника на заявителя
са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност
между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за процения обект, както и, че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота
въз основа на изложените в исковата молба твърдения. Следва да докаже и твърденията си
за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
2
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените
места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите
условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 14, том II-I, рег. № 1595, нот.д. № 194/2008 г., видно от който С. В. И. дарява на сина си П.
С. И. свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 28 в
****************************************************************, като дарителката
си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху имота.
По делото са представени документи удостоверение за наследници /л. 11/ и друг
документ /л. 13/, които обаче не са били приети като доказателства по делото, тъй като са
представени в изключително нечетлив вид, от който въобще не може да се установи
съдържанието им. Съдът изрично е предупредил ищцовата страна, че приложените на л. 11 и
л. 13 документи са нечетливи и да представи четливи копия в случай, че желае да бъдат
приети като доказателства по делото.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод за недоказаност на твърденията на ищеца, наведени в
исковата молба. Дори съдът да може да направи вероятен извод от Удостоверението за
наследници, че С. В. И. е починала, по никакъв начин не може да се установи връзка между
надарения й син П. С. И. и ответната страна С. П. С., а единствената индиция в тази посока
е бащиното име на ответницата, която сама по себе си не е достатъчна, за да изгради
непоколебим извод относно наличието на качество потребител. Въобще липсват каквито и
да било доказателства, че надареният П. С. И. е починал, че оставил законни наследници син
и дъщеря, като синът му се е отказал от наследство, каквито са твърденията в исковата
молба. За изложените обстоятелства с доклада по делото съдът е посочил на ищеца, че носи
доказателствена тежест.
С оглед изричното оспорване на качеството потребител от страна на особения
представител на С. П. С., съдът се е произнесъл положително по искането на ищеца по чл.
3
186, ал. 1 ГПК за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация за данъчно
задължено лице по отношение на процесния имот, която евентуално би могла да се приеме
като косвено доказателство относно твърденията на ищеца, но въпреки дадените указания
ищецът не е предприел никакви процесуални действия и не е представил проект на съдебно
удостоверение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото не се доказва, че ответната
страна С. П. С. е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ДР на
ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. по отношение на
процесния имот. По делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на
ВиК услуги през процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е
легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги, което е основание за отхвърляне на претенциите.
При липсата на първата и основна предпоставка за възникване договорната
отговорност на ответника, останалите предпоставки е излишно да бъдат разглеждани, само
за пълнота на мотивите следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационни системи ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител. От дружеството-ищец карнети съдържащи отчети и
подписи срещу отчетените показания изобщо не са представени. Не е проведено при
условията на пълно и главно доказване, че твърдението от него задължения на ответника са
такива представляващи стойност на реално доставени и отведени количества вода,
респективно ответника да дължи твърдените суми, като по делото не са представени дори и
издадени от дружеството-ищец фактури като главници и лихви. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в същата Наредба е предвидено ползваните ВиК услуги да се заплащат само
въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това
правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно. С оглед това
въззивният съд приема, че в проведеното производство не е доказано реално потребление на
ВиК услуги за исковия период, през който от страна на ищеца да са издавани фактури за
начислените и дължими суми от ответника. Не е доказано и наличие на визираното в
4
Наредба № 4/2004 г. изключение. Както е посочено, при отсъствие на потребителя или негов
представител, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време. При неизпълнение на това задължение, следва да се приеме, че налице
отказ за осигуряване на достъп. Отказът обаче следва да бъде удостоверен по надлежния ред
и процедура да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на отказа на
потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното
лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен граждански номер
и адрес. По делото нито се твърди, нито се установява изпълнена такава процедура, поради
което не може да бъде приета дължима по реда на чл. 35 от Наредба № 4 сума от ответника.
В тази връзка не са представени никакви доказателства, които да удостоверяват правилното
и законосъобразно извършване на тази процедура. Обстоятелствата относно издаването на
посочените документи не подлежат на доказаване с поисканата съдебно-техническа
експертиза, чието назначаване съдът е счел за ненеобходимо с процесуалното поведение на
ответника.
Ето защо съдът намира, че предявените установителни искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът. Такива не му се дължат обаче, доколкото същият е бил защитаван от
особен представител.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Б. III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Б.,
ет. 2 и 3 срещу С. П. С., ЕГН **********, с адрес:
*********************************************************************,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. П. С. дължи на „Софийска вода“ АД
следните суми: 1 303,24 лв. –представляваща цена за доставена и потребена вода и ВиК за
периода от 11.09.2019 г. до 12.10.2022 г. за имот с адрес
********************************************************************* с клиентски
номер ********** по договорна сметка ***********, както и сума в размер на 85, 54 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 12.10.2019 г. до 12.10.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10443/2023 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6