М О Т И В И
към Присъда № 7 от 24.07.2018
год. по НОХД № 127/2018 год. по описа на
Районен съд Чирпан
Внесен
е обвинителен акт против подсъдимия С.К.С. за престъпление по чл.210, ал.1,
т.1, предл.2 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Чирпан в съдебно
заседание поддържа обвинението спрямо подсъдимия С.К.С., както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години.
Подсъдимия
в съдебно заседание признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения
заема становище, че се придържа към становището на РП, на подсъдимия да бъде
наложено наказание към минимума, като се приложи института на условното осъждане.
Съдебното следствие по делото е проведено по реда
на чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, предвид направеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразеното съгласие от негова страна да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание
от подсъдимия, събраните на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия, при условията на
чл.373, ал.3 от НПК, ведно със становищата и доводите на страните, намери за
установена следната фактическа и правна обстановка:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия
С.К.С. е роден на ***г***, обл. Стара
Загора, ул. „Мир" № 2, български гражданин, с основно образование, не
работи, живее на семейни начала, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.К.С. ***. Подсъдимият С. не е осъждан.
По АНД № 1114/2016г. по описа на РС Казанлък с Решение от 13.09.2016г. за
извършено през периода от м.05 2015г. до 09.2016г. престъпление по чл. 191 ал.1
от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000лв. Решението е в сила от
28.09.2016г.
В края на м. 01.2018г. неустановено лице решило да извършва измами на
територията на Република България. Междувременно подсъдимият С. решил да
продава лек автомобил марка „БМВ" с рег. № СТ 0645 ВС и за целта
публикувал обява във връзка с продажбата на сайта „Карс. Бг.", а така също
и телефонния си номер за контакт с потенциални клиенти, който бил **********. Неустановеното
лице виждайки обявата за продажба на автомобил, позвънило на телефона посочен
от С.. Номерът на СИМ картата, от която неустановеното лице позвънило на подсъдимия
бил **********. Неустановеното лице възнамерявало да се обажда по телефона на
произволно избрани номера от телефонния указател на населените места, и след
като обаждането бъде прието от някого, следвало да се опита да въведе в
заблуждение приелия обаждането и да го накара да се разпореди с определена
парична сума, считайки, че по този начин оказва помощ. За да избегне риска от
залавянето си, неустановеното лице първоначално трябвало да намери човек - в
случая подсъдимият С., който следвало да отиде до дома на приелия обаждането,
за да получи от него паричната сума и да я занесе до място, посочено от
неустановеното лице, след което да остави сумата там, без да осъществява
визуален и физически контакт с това лице. По този начин, при евентуално
залавяне от органите на полицията на лицето, използвано като куриер за
пренасяне на сумата, последното не било в състояние да посочи кое е лицето
въвело в заблуждение пострадалите и получило в резултат на това имотна облага. Тъй
като, поради обстоятелствата, куриерът неминуемо добивал представа относно
фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, същият
следвало да бъде възнаграден добре за свършената работа, за да може да продължи
да я върши. Неустановеното лице, обаждайки се на мобилния телефон на подсъдимия
С., се представил с името „Николай" и в разговор проведен между тях се
договорили с подсъдимия да работят заедно, като няколко пъти лицето представило
се с името „Николай" изпращал подсъдимия до адрес в гр. Стара Загора, от
където същият вземал пари, които трябвало впоследствие да остави до определено
място - табела с надпис „Винетка", намираща се по пътя от гр. Русе за гр.
Варна, след завиване в ляво и преминаване на 100м от кръстовище срещу магазин
„Джъмбо". Междувременно на 31.01.2018г. в 13:34 часа неустановеното лице
позвънило от СИМ карта с №********** на произволно избран стационарен телефон,
който се оказал този на свидетелката З.С.Д. *** и след като се представил за
полицейски комисар, обяснил, че свидетелката била в специален списък на хора
като жертви на телефонни измами и той можел да помогне да не пострада от
такава. Узнавайки от свидетелката Д. за ползвания от нея номер на мобилен
телефон, а именно **********, той й се обадил, като й казал да постави парите и
ценностите си във фризер, а впоследствие при поредно обаждане да ги изнесе и
остави под скамейка до входната врата на дома си. Свидетелката Д. се съгласила
да остави парите и ценностите си на указаното място, мислейки, че се разпорежда
с тях в полза на дейността на въпросния полицейски комисар, за какъвто се
представило неустановеното лице и мислейки, че помага, поставила в торбичка и
изнесла от дома си сумата от 12 000лв, както и 4 бр. златни пръстени, чието
общо тегло било не повече от 15 грама. Поставила парите и вещите под скамейката
и по указание на неустановеното лице, „че ще има престрелка" се прибрала в
дома си. Междувременно неустановеното лице се обадило на подсъдимият С. и му
съобщило, че трябва да отиде до ул. „Тинтява" №12 гр. Чирпан, където предварително
в хода на проведените разговори разбрал, че живее свидетелката Д.. Подсъдимият чрез
навигация, посредством мобилния си телефон достигнал до указаното му място,
спрял на около 50-100 метра от дома, като след около 5 минути неустановеното лице,
представило се с името „Николай" му се обадил, и му казал да отиде и да
вземе плика намиращ се под пейката. Отивайки да вземе плика, в който знаел, че
има пари, подсъдимият чул как лицето, представило се с името Николай, явно
говорейки паралелно по телефон и с другиго, казва на лицето с което разговаря,
да се прибира по-бързо, защото ще се стреля. Подсъдимият, въпреки че бил
напълно наясно с обстоятелството, че е съучастник в осъществяването на измама
по отношение на свидетелката Д., взел плика. След това С. уведомил по телефона
неустановеното лице, че в плика има сума от 12000лв и 4 бр. златни пръстена.
Последното поискало от подсъдимия да отпътува в посока за гр. Русе, като носи,
за да предаде тази сума и вещите. За себе си подсъдимият, по указание на
неустановеното лице, заделил сумата от 1500лв. Когато стигнал в гр. Русе, подсъдимият
бил пренасочен по телефона от неустановеното лице към гр. Варна, където на
кръстовище срещу магазин „Джъмбо", подсъдимият трябвало да завие наляво и
след 100 метра, да спре до табела с надпис „Винетка", където да постави
вещите и парите. Подсъдимият съзнавал, че е съучастник в осъществяването на
измама по отношение на свидетелката Д., но заделил за себе си съответната сума,
съобразно указанията на неустановеното лице и оставил останалата част от парите
до табелата. След това подсъдимият се прибрал в дома си в с. Дъбово. Междувременно
свидетелката Д. размисляйки, се усъмнила, че е била измамена, за което
обстоятелство сигнализирала в РУ Чирпан, където по случая било започнато
досъдебно производство. В резултат на извършени ОИМ подсъдимия бил установен
като извършител на престъплението. Самоличността на лицето, въвело и поддържало
заблуждение у свидетелката Д., действащо като съизвършител с подсъдимия С., до
момента не била установена, поради което от делото с постановление на РП Чирпан
от 13.06.2018г. са отделени материалите, касаещи неговата престъпна дейност в
отделно наказателно производство, водещо се срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия, от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства – обяснения на обвиняемия (л. 18-20, л. 22), декларация
за СМПИС (л. 23), показания на разпитаните свидетели (л. 29, 30, 31, 37, 38),
справка за съдимост (л. 24), характеристична справка (л. 27), справки от
мобилни оператори (л. 42-100), протокол за доброволно предаване (л. 113), стоково-оценъчна
експертиза (л. 39 - 41), справка от АИС „Пътна карта" (л. 106-109),
както и от приетата в хода на съдебното следствие - справка за съдимост на подсъдимия,
като в тази насока следва изрично да се отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага отделното
им обсъждане.
Съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК в случаите на чл.372, ал.4 от НПК, съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Посочените
доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия, като съдът ги цени при
условията на чл.373, ал.3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимия С.К.С. на 31.01.2018г. в гр. Чирпан, обл. Стара
Загора в съучастие с неустановено лице като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за неустановеното лице имотна облага е поддържал у З.С.Д.
заблуждение, че е лице, което действа по поръчка на властта - изпратено от
полицейски комисар, за да получи предоставените от нея пари на обща стойност
12000лв. и златни пръстени на стойност 690,00лв. и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 12690 лева, като с извършеното деяние е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т.1, пр.2 вр. с чл.209,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Измамата
е користно престъпление, засягащо собствеността, при което деецът с користна
цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага, утвърждава неправилна,
погрешна представа относно определени обстоятелства и тази цел следва да
съществува към момента на изпълнителното деяние.
С
действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние, включено в
състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК - поддържане на заблуждение,
като е действал в съучастие, като съизвършител при осъществяване на деянието с
друго лице, с неустановена към момента самоличност (неизвестен извършител). С
конкретните си действия съвместно с неустановеното лице подсъдимия е допринесъл
за поддържането на заблуждението, в което
е била въведена пострадалата З.С.Д. от неустановеното лице и в причиняването на
имотната вреда на същата, тъй като именно подсъдимия е взел парите и ги е
доставил на неустановеното лице. По този начин причинената на свидетелската Д. имотна
вреда е пряка последица от действията на подсъдимия. Степента на увреждане е
измерима и изчислима в пари. Видно от данните и доказателствата по делото е, че
не е последвала репарация на щетите от страна на подсъдимия.
Предвид
това, че подсъдимият е имал предварителна уговорка за осъществяване на деянието
с друго лице с неустановена към момента самоличност (неизвестен извършител),
престъплението се явява измама, извършена от две или повече лица, сговорили се
предварително за нейното извършване - чл.210, ал.1, т.2 във връзка с чл.209,
ал.1 от НК.
Престъплението
- предмет на производството представлява немаловажен случай по аргумент
на противното основание на чл.93, т.9 от
НК, предвид високия размер на предмета
на престъплението и произтичащите от
него немаловажни вредни последици.
От субективна страна деянията са били
извършени виновно, при пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния им
характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването
на тези последици.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно правната ни система, а именно -
принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието,
както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода с лишаване от свобода от една до осем години.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия, мотивите му за извършване на престъплението,
както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.54 от НК.
Съдът
определи на подсъдимия С.К.С., вид и размер на наказанието, при приложението на
чл.58а ал. от НК във връзка с чл.54 от НК, към която препраща разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, като се съобрази с изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното и изразеното съжаление по отношение на деянието,
които съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства (направените
самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58
от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално положение на
подсъдимия, според приложената към досъдебното производство декларация в тази
насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и характера на
извършеното от него деяние); разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към
конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното
наказание с една трета.
Водим от изложеното, съдът наложи на подсъдимия
С.К.С., наказание две години „Лишаване от свобода”, изпълнението на което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи за изпитателен срок от четири
години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът
счете, че в процесния случай са налице материално правните предпоставки за
приложение на чл.66, ал.1 от НК, тъй като на първо място, наложеното на подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода” е за срок от две година.
Подсъдимия
С. по АНД № 1114/2016г. по описа на РС
Казанлък с Решение от 13.09.2016г. за извършено през периода от м.05 2015г. до
09.2016г. престъпление по чл.191, ал.1 от НК е бил освободен от наказателна
отговорност и му е било наложено административно наказание - глоба в размер на
1000лв. Решението е в сила от 28.09.2016г, т.е. към момента на
извършване на инкримираното деяние по настоящото дело – 31.01.2018г. подсъдимия
С.К.С. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер,
поради което е налице и втората материално правна предпоставка на чл.66, ал.1
от НК.
На
трето място, съдът счете, че въпреки отлагане на ефективното изтърпяване на
определеното наказание, по този начин по отношение на подсъдимия ще бъдат
изпълнени целите на наложеното наказание, визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Съдът
счете, че с наложеното наказание ще въздейства поправително и превъзпитаващо на
подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с правните норми и морални
принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимия и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: