Определение по дело №966/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1174
Дата: 27 февруари 2018 г. (в сила от 14 април 2018 г.)
Съдия: Николай Енчев Енчев
Дело: 20151100900966
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

   Гр. София, 27.02.2018г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-10 състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: Николай Енчев

 

при секретаря ……… .. разгледа докладваното от съдия Енчев т. д. № 966/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове по чл.25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ.

            С исковата си молба В.И.П. иска отмяна на решенията на общото събрание на  сдружение „Ш.К.ЦСКА“, проведено на 17.01.2015г., като твърди, че общото събрание не е свикано редовно и че са нарушени разпоредби на устава на сдружението при  гласуването на решенията.

            Ответникът сдружение „Ш.К.ЦСКА“ твърди, че исковете са недопустими, защото са предявени след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ и защото липсва правен интерес.

            Софийски градски съд, след като обсъди данните по делото, намира  следното:

            Исковата молба на В.И.П. е подадена в съда на 18.02.2015г. Не се установява тя да е била изпратена по пощата, напротив, самият ищец е поставил дата на молбата си и тази дата е 18.02.2015г. Оспорените решения са от общото събрание, проведено на 17.01.2015г., което обстоятелство е безспорно между страните. От представения към отговора на исковата молба препис от протокол от въпросното общо събрание се установява, че ищецът е присъствал на събранието и е правил изказвания по отделни точки от дневния ред. Общото събрание е взело решения за  приемане на доклада на контролния съвет, за приемане на програмата и бюджета на клуба за 2015г. и за избор на управителен и контролен съвет. Избраният управителен съвет е бил вписан в регистъра с решение на съда по регистрацията от 18.02.2015г., а впоследствие с друго решение от 28.03.2017г. е вписан нов управителен съвет.

            При тези обстоятелства съдът намира, че исковата молба е недопустима, тъй като е подадена след предвидения в закона преклузивен срок. Съгласно чл.25, ал.6 от ЗЮЛНЦ в редакцията му към датата на предявяване на исковете, оспорването законосъобразността на решенията на общото събрание може да се извършва в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Изтичането на посочения преклузивен срок представлява абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск срещу решения на органите на сдружението. В случая срокът за предявяване на искове срещу решенията на общото събрание, проведено на 17.01.2015г., е започнал да тече за ищеца от деня на това общо събрание, защото ищецът е присъствал на това събрание и на същата дата е узнал за взетите решения. Съгласно правилото на чл.60, ал.3 от ГПК срокът е изтекъл на 17.02.2015г. Затова при подаването на исковата молба в съда срокът за предявяване на исковете е бил изтекъл.

            Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на исковете и поради липса на правен интерес. Макар и междувременно да са вписани промени в регистрацията на ответното сдружение, за ищеца принципно е налице правен интерес от оспорване законността на взетите на общото събрание от 17.01.2015г. решения, още повече, че част от взетите решения не подлежат на вписване в регистъра. Независимо от това обаче, при установеното предявяване на исковете след установения в закона преклузивен срок, исковата молба е недопустима и на основание чл.130 от ГПК следва да бъде върната.

            В отговора на исковата молба ответникът е поискал и присъждане на разноски, за което е представил доказателства и списък на основание чл.80 от ГПК. Искането за присъждане на разноски е основателно с оглед правилото на чл.78, ал.4 от ГПК. Предявените искове са недопустими и производството следва да бъде прекратено, с което се поражда вземане на ответника за направените от него разноски. Реалното плащане на претендираните разноски се доказва, по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, с представения договор за правна защита и съдействие и извършеното в него удостоверяване на плащането. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 800лв.

            По изложените съображения Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА исковата молба на В.И.П. с вх. № 21868 от 18.02.2015г.

            ОСЪЖДА В.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на сдружение „Ш.К.ЦСКА“, със съдебен адрес ***, адв. В.В., на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата 800лв. разноски по делото.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му.

 

Съдия: