РЕШЕНИЕ
№ 2048
гр. Бургас, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120106518 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ”Юробанк България” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от П. Н. Д. и Д. Б. Ш. против
Б. С. К., ЕГН ********** от *** за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 21244.28 лева главница, представляваща неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № FL1029218/15.11.2019г., сумата от
2260.96 лева договорна лихва за периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г., сумата от 556.20
лева мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до 05.10.2021г., сумата от 232 лева такси и
разноски за периода от 16.12.2020г. до 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор ответницата е
ползвала банков кредит. На 15.12.2020г. ответницата е преустановила плащането на
вноските за главница, а на 15.01.2021г. и на вноските за лихва, като е изпаднала в забава. С
оглед на формираното просрочие, банката е направила кредита предсрочно изискуем на
31.08.2021г. с връчена покана до длъжника. Въпреки дадения срок за плащане, сумите не са
заплатени. Те се дължат като предсрочно изискуеми. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.430 ТЗ, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е подала отговор в срока по чл.131
ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Предявява възражение за
погасяване на претенциите по давност. Няма доказателства за обявяването на предсрочната
изискуемост, нито за датата на настъпването й. Сумите по искова молба и по извлечението
от счетоводни книги се различават по размер. Ответницата в договора е индивидуализирана
само с ЕГН, без да е посочен документ за самоличност, което прави договора невалиден.
Има данни, че титуляр на картата е друго лице и това лице трябва да отговаря за
плащанията. Не е доказано, че ответницата е получила кредитната карта и че е теглила пари
1
от нея. Не е ясно дали и другото лице вече не е платило задълженията. Няма данни
ответницата да е получила картата и да е ползвала услугата. Търсят се суми за период след
една година от датата на договора, когато валидността на картата е вече изтекла. Не е ясно
дали и поради каква причина срокът на договора е удължен. Съществува вероятност картата
да е издадена, но никога да не е предавана на ответницата. Не е представен погасителен
план по делото. Не са представени доказателства какви вноски са правени от длъжницата и
колко точно е остатъкът за плащане. Ответницата не е уведомена надлежно за предсрочната
изискуемост. В случая предсрочната изискуемост е обявена след невнасяне само на една
вноска, докато според ОУ това може да стане след невнасяне на две последователни вноски.
Няма никакви данни, че сумите по договора са били усвоени. Лихви не се дължат, защото
ответницата не е уведомена, че кредитът е предсрочно изискуем, а вземанията за лихви
възникват от поискването. Лихвите не са упоменати в договора, не е посочено на какво
основание са начислени, как са изчислени и какъв период обхващат. Не може да се
комулират законна лихва с мораторна неустойка, тъй като ще се получи двойно плащане за
едно и също неизпълнение. Издадената заповед за незабавно изпълнение трябва да бъде
обезсилена, защото не е трябвало да бъде издадена. Ответницата е допълнителен
картодържател и всъщност се явява поръчител и за нея важи срокът по чл.147 ЗЗД.
Следователно за ответницата срокът е изтекъл още на 05.06.2021г. и след тази дата банката
не може да има претенции. Доколкото за договора за кредит се сключва застраховка,
претендираните суми са покрити от застраховката и исковете трябва да бъдат отхвърлени.
Част от клаузите на договора са нищожни и неравноправни на основание чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП, понеже дават право на кредитора да променя едностранно условията на кредита на
основания, които не са предвидени в него. Моли се исковете да се отхвърлят.
С допълнителен отговор ответницата е оспорила изцяло исковите претенции,
включително истинността на договора за потребителски кредит. Заявява, че не й е била
обявена предсрочната изискуемост на кредита. Оспорва, че сумата по договора е усвоена,
както и размерът й. Оспорва претенцията за възнаградителната и мораторната лихва. Твърди
се, че част от клаузите на договора са нищожни като неравноправни по ЗЗП.
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:
Бил е сключен между “Юробанк България“ АД и Б. С. К. договор за потребителски
кредит от 15.11.2019г. По този договор е предоставен кредит на длъжницата в размер на
22016 лева за текущи нужди. Според договора, за кредита се дължи възнаградителна лихва,
изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определя като
сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 5.400%.
Записано е, че ГПР е 8.05%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 28493.23 лева.
Приложен е погасителен план, според който кредитът трябва да се издължава на 84 месечни
вноски, като падежът на последната вноска е 15.11.2026г.
Подписано е и допълнително споразумение от 20.05.2020г., с което страните са
договорили плащането на главницата и лихвата да бъде отсрочено за срок от 6 месеца,
считано от март 2020г. Изготвен е нов погасителен план, според който падежът на
последната вноска по кредита е на 15.05.2027г.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. БРС намира, че в случая договорът отговаря на
разпоредбите на закона, поради което не може да се направи извод, че е налице нищожност.
Посочен е ГПР като размер, лихвата представлява променлив лихвен процент, като е налице
2
методология за определяне на референтния лихвен процент. Така е спазен и чл.11, ал.1, т.9а
ЗПК. Ето защо страните са валидно обвързани в облигационна връзка, породена от договора
за кредит.
Ответницата оспори подписа си върху договора, но оспорването й е неуспешно, тъй
като изготвената по делото съдебно-графологична експертиза е дала извод, че подписите в
договора за кредитополучател са положени от Б. С. К.. Ето защо, доколкото ответницата е
подписала договора за кредит, тя се е валидно задължила по него.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза, сумата по кредита е била
усвоена от ответницата, като е преведена по разплащателната й сметка на 15.11.2019г. След
това са отразени плащания за погасяване на главницата в общ размер от 771.72 лева. Към
05.10.2021г., при обявена предсрочна изискуемост, остава неизплатена сума за главница от
21244.28 лева. За периода от 15.11.2019г. до 15.08.2021г. е начислена договорна
възнаградителна лихва от общо 2734.83 лева. Платени са суми от общо 473.87 лева. Към
05.10.2021г. остават неизплатени възнаградителни лихви от 2260.96 лева, начислени за
периода от 15.03.2020г. до 15.08.2021г. Към 05.10.2021г. са начислявани и неизплатени
такси и разноски от общо 238 лева за периода от 15.12.2020г. до 15.08.2021г. Според
експертизата, към 31.08.2021г. /датата на предсрочната изискуемост/, са били просрочени
следните суми: главница от 21244.28 лева, от които 1849.53 лева до предсрочната
изискуемост, възнаградителни лихви от 2260.96 лева за периода от 15.03.2020г. до
15.08.2021г., такси и разноски от 238 лева за периода от 15.12.2020г. до 15.08.2021г.,
мораторни лихви от 161.81 лева за периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г. Вещото лице е
записало, че след 05.10.2021г. по кредита не са отразени плащания за погасяване на
задълженията.
При това положение банката е имала правото да направи целия кредит предсрочно
изискуем. Според чл.14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно
изискуем. Според експертизата последното плащане за главницата е било на 12.01.2021г., а
последното плащане за лихвата е било на 20.03.2020г. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че плащанията по кредита са стигнали за четири погасителни вноски. Други
плащания няма направени, поради което банката е имала правото да прекрати договора и да
направи цялото задължение на ответника предсрочно изискуемо.
БРС счита, че преди завеждане на заповедното дело банката надлежно и валидно е
обявила предсрочната изискуемост. Видно от данните по заповедното дело, кредиторът е
пратил до длъжницата покана за изпълнение, в която тя е уведомена, че поради забавата в
плащанията вземанията по договора се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми.
Поканена е в седемдневен срок да заплати дължимите на банката суми. От разписката се
установява, че поканата е била връчена на К. на 31.08.2021г. и от тази дата всички
задължения по кредита са станали предсрочно изискуеми.
Възражението на ответницата за погасяване на исковете по давност е
неоснователно. Договорът е сключен на 15.11.2019г. и това е датата, която е най-отдалечена
назад във времето. Заповедното дело е образувано на 13.10.2021г. и е прекъснало давността.
Към тази дата не е изтекла нито 5-годишната давност за главницата, нито 3-годишната
давност за лихвите.
Не е основателно и възражението, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжницата. Напротив, видно от данните по делото, тя е била обявена на ответницата с
нарочна покана за изпълнение. Не се доказва и възражението й, че част от клаузите на
договора са нищожни като неравноправни по ЗЗП. Договорът, видно от съдържанието му, е
съобразен със ЗПК, посочени са ГПР и лихвеният процент. Не се доказва, че в него има
3
клаузи, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143 ЗЗП/.
Следователно, договорът е валиден, обвързва страните, налице е предсрочна
изискуемост на кредита, сумите не са платени от ответницата.
Размерите на исковете се доказват от експертизата.
Според експертизата, към 05.10.2021г. се дължат 21244.28 лева за главница, 2260.96
лева за договорна лихва за периода от 15.03.2020г. до 15.08.2021г., 238 лева за такси и
разноски /това са такси, дължими за обслужване на сметката/ и 525.39 лева мораторни лихви
за периода от 15.01.2021г. до 05.10.2021г.
Доколкото съдът е обвързан от петитума на предявените искове, следва да се
постанови решение, с което се приеме, че се дължат следните суми: 21244.28 лева за
главница, 2260.96 лева за възнаградителна лихва за периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г.
/периодът е различен от този по експертизата, но това не влияе на размера на сумата/, 232
лева за такси и разноски за периода от 16.12.2020г. до 05.10.2021г. /периодът е различен от
този по експертизата, но това не влияе на размера на сумата/ и 525.39 лева за мораторни
лихви за периода от 15.01.2021г. до 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до изплащането, като се отхвърли искът само за
мораторните лихви за горницата над 525.39 лева до търсените 556.20 лева като недоказан.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 4983.92 лева и разноски по заповедното дело от
1557.17 лева, съразмерно на уважените искове.
Ответницата трябва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда 299 лева разноски
за експертиза.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. К., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Юробанк България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от П. Н. Д. и Д. Б. Ш. сумата от 21244.28 лева /двадесет и една хиляди
двеста четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ главница по договор за
потребителски кредит № FL1029218/15.11.2019г., сумата от 2260.96 лева /две хиляди двеста
и шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ договорна възнаградителна лихва за
периода от 15.01.2021г. до 31.08.2021г., сумата от 525.39 лева /петстотин двадесет и пет
лева и тридесет и девет стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.01.2021г. до
05.10.2021г., сумата от 232 лева /двеста тридесет и два лева/ такси и разноски по договора за
периода от 16.12.2020г. до 05.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 13.10.2021г. до изплащане на сумата,
които вземания са предмет на заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело
№ ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 525.39 лева мораторна лихва до целия
търсен размер от 556.20 лева.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Юробанк България” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от П. Н. Д. и Д. Б. Ш.
сумата от 4983.92 лева /четири хиляди деветстотин осемдесет и три лева и и деветдесет и
две стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от 1557.17 лева /хиляда петстотин
петдесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН ********** от *** да заплати по сметка на БРС сумата от
4
299 лева /двеста деветдесет и девет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5