№ 268
гр. Варна, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600355 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при ОП-Търговище срещу
протоколно определение № 176 на Окръжен съд – Търговище, постановено в
разпоредително заседание на 10.11.2022г по НОХД № 173/22г в производство
по реда на глава XIX от НПК, с което съдът e прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснато
съществено процесуално нарушение в обв. акт. Прокурорът оспорва извода на
съда, че не е изпълнил задълженията си по чл. 246, ал. 2 НПК да опише в
достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на деянието
предмет на обвинението за всеки един от подсъдимите лица и в частност – за
двамата подсъдими А. и С., поради което и намира констатациите на съда в
тази връзка за направилни. Моли определението да бъде отменено, без
конкретизиране на коя фаза от съдебното производство следва да се върне
делото.
Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като
съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с
материалите по делото прие следното:
Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.
В Окръжен съд Търговище е бил внесен обвинителен акт срещу четири
лица - М. М. С., И. А. С., Б. Й. А. за деяние по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201, ал.1
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за тримата, както и по отношение на
К. В. А. за деяние по чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
1
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на
10.11.2022г, първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 от НПК е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Търговище за
отстраняване на съществено процесуално нарушение, допуснато от прокурора
при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не отговаря в
пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният съд е приел
наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора факти, които
са от значение за вмененото престъпление на две от подсъдимите лица – С. и
А. в насока на липса на описание на функционалната връзка между
длъжностното им качество и конкретните вещи, предмет на длъжностното
присвояване, което от своя страна обуславя и квалифициращите признаци, с
оглед естеството на инкриминираното деяние. Тази липса на ясно описание на
елементите на престъплението му е дало основание да приеме, че в този си
вид обв. акт не може да гарантира правото на защитата на подсъдимите, така,
че да знаят срещу какво се бранят и да организират своята защита, а за съда
да бъде правилно очертан предмета на доказване, формиран от параметрите
на обвинението, по който е образувано съдебното производство. Така
отсъстващото описание на дължимата функционална връзка между
длъжностното им качество и вещите, предмет на присвоителното
престъпление, е отчетено като рефлектиращо и върху правото на защита и на
третия подсъдим – М., доколкото съгласно ОА то е извършено с другите
двама подсъдими при условията на съизвършителство. В тази връзка
първостепенният съд е констатирал и друго нарушение, свързано този път с
неяснота във волята на обвинението по отношение на това, дали се касае за
обикновено съучастие между тримата подсъдими М., С. и А. или
предварителен сговор помежду им.
Прочитът на обвинителния акт действително разкрива дефицит в
подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното
престъпно деяние и лице факти, обуславящи неговата обективна и субективна
съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи
обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез
обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.
Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия /обвияемите лица/ в
него, включително и на постр. /отново наличен пропуск в ОА, допълнен от
съда чрез служебно изискани доказателства досежно идентификацията на
ощетеното ЮЛ и управляващото го/предеставляващо го ФЛ/. По този начин
са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява
правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица.
Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
участието на обвиняемите лица в него. Липсата на посочване на всички факти
2
от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на
обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за
защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на
диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес
/включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под
формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като
именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри
да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.
В контекста на гореизложеното, следва да се отбележи, че съставът на
ТОС, запознавайки се начина на изложение в ОА на фактическите
обстоятелства от прокурора и предвид задължителните указания на ППВС
3/1970 /раздел I.5/, правилно е констатирал и много аргументирано е отразил
в ревизирания съдебен акт, сериозен дефицит по съществени въпроси, с оглед
вменените на подсъдимите лица обвинения. При условие, че обвинението е
внесено за престъпление извършено от тях след предварително сговаряне, в
ОА е необходимо да се посочи едновременно, в смисъл на надлежно и заедно
връчване или поверяване за пазене или управление на процесното имущество
на всеки един от тях, с оглед гарантиране правото им на защита.
Формулировката в ОА, използван от представителя на държавното обвинение
за обстоятелствата, от които е изведено заключението за притежаваните от
тримата подсъдими М., С. и А. длъжностни качества, не е достатъчна за да
замени необходимостта от ясно описание на изискуемата функционална
връзка между длъжност, работа и фактическа власт върху имуществото на
всеки от подсъдимите лица, т. к. длъжностното присвояване, изисква не само
особено качество на субекта - деецът да е длъжностно лице, но изисква и
функционална връзка между длъжностното качество на извършителя и
предмета на присвояване.
В този смисъл подходът на първостепенния съд се явява правилен и
законосъобразен, а възраженията, изложени в протеста, се преценяват като
несъстоятелни. Доколкото първоинст. съд много подробно и изчерпателно е
посочил в ревизираното протоколно определение допуснатите в ОА
непълноти и неясноти по отношение на всички значими за конкретното
престъпно деяние и лица факти, обуславящи обективна и субективна
съставомерност и досежно възведените квалифициращи обстоятелства,
съставът на апелативния съд не счита за необходимо да ги преповтаря, нито
да дава допълнителни пояснения по спазване изискванията на законодателя и
константната съдебна практика.
Възражението в пункт 2 от протеста не би могло да бъде адекватно
коментирано, доколкото същото е вътрешно противоречиво и в разрез с
елементарната правна логика и наказателно-правна наука!
Поради това изводът на окръжния съд за неизпълнение от страна на
прокурора на задълженията му по чл. 246, ал. 2 НПК се явява правилен и
3
обоснован.
С оглед на изложеното и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл.
249 ал. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 176 на Окръжен съд –
Търговище, постановено в разпоредително заседание на 10.11.2022г по НОХД
№ 173/22г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато
на ОП-Търговище за отстраняване на допуснато съществено процесуално
нарушение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4