№ 265 / 6.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 946 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 1. - 0996 - 004716 от 13.0..2020г. на Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, с което на жалбоподателя И.Е.П., с адрес: xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
В жалбата си до съда наказаното лице без да оспорва фактическата обстановка в наказателното постановление навежда оплакване за неправилното приложение на санкционираща норма. Счита, че е следвало да бъде наказан по чл.183, ал.3 от ЗДвП, вместо по ал.7, както и че в АУАН и НП не е било посочена нарочната заповед, с която времената забрана е била въведена. С оглед изложените съображения моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят И.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът възприе за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 29.10.2019г., в 17:20ч., на РП ІІІ клас № 112 към 27+232 на разклона за с.Долна Рикса, Област Монтана, жалбоподателят И.П. управлявал влекач ,,Мерцедес 1844 ЛС АКРОС” с рег.№ XXXX , прикачено полуремарке ,,Шмитц" с рег. № XXXX при наличие на въведена въз основа на Заповед № РД – 11 – 876/18.07.2019г. на Агенция ,,Пътна инфраструктура” с пътен знак ,,В 18” забрана за движение на товарен автомобил с товар над 12 тона. Водачът бил спрян от служителите при сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана Ц.И. и Н.К., които му съставили АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание в качеството им на свидетели Ц.И. и Н.К. и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията им е, че и двамата са били очевидци както на въведената забрана за преминаване на товарните автомобили, но също така и на нарушаването на същата от страна на жалбоподателя. При изложените твърдения, че забраната е била въведена посредством поредица от поставени по пътя знаци, няма как да бъде налице съмнение, че водачът на МПС – то не е могъл да я възприеме.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда задължение на участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътна маркировка. Безспорно по делото са налице безспорни данни, че на 29.10.2019г. е действала въведена с пътен знак ,,В – 18” забрана за преминаване на ППС с маса на товар по – голяма от 12 тона.
Няма спор, че жалбоподателят, като водач на влекач ,,Мерцедес 1844 ЛС АКРОС” с рег.№ XXXX , прикачено полуремарке ,,Шмитц" с рег. № XXXX , е нарушил въведената забрана. Това обстоятелство не се отрича и от самия него.
По отношение на въведеното в жалбата оплакване, че в АУАН и НП липсва посочване на заповедта, с която е била въведена временната забрана за преминаване на ППС с маса на товара по – голяма от 12 тона съдът намира, че същото е неотносимо на плоскостта на преценката за наличие на съществено процесуално нарушение. Същата е приложена към административно наказателната преписка. В обстоятелствената част и на АУАН и на обжалваното НП действително липсва посочването й. Това обстоятелство обаче не е елемент от състава на извършеното административно нарушение, тъй като законът въвежда наличие на забрана с пътен знак, а не със заповед. В наказателното постановление, а и в съставения АУАН, изрично е посочен като нарушен пътен знак ,,В – 18”, което в достатъчна степен обуславя пълното и точно прецизиране на вмененото административно нарушение.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено посредством действие изразяващо се в навлизане на управлявано ППС след забранителен знак.
От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като деецът е имал възможността да възприеме поредицата пътни знаци и въпреки това ги е игнорирал.
По отношение на наложените наказания съдът съобрази, че административно наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.183, ал.7 от ЗДвП, която точно фиксира техния вид и размер, поради което и същият не разполага с оперативна самостоятелност тяхното определяне. Съдът също не би могъл да редуцира същите поради изричната забрана за това, въведена в чл.27, ал.5 от ЗАНН (в този смисъл са Решение № 34 от 16.01.2018г. по КАНД № 587/2017г., Решение № 32 от 16.01.2018г. по КАНД № 548/2017г. по описа на Административен съд – гр. Монтана и др.).
Не следва да бъде възприето възражението на жалбоподателя, че санкциониращата правна норма не отговаря на извършеното административно нарушение. По делото бяха ангажирани безспорни гласни доказателствени средства, че е нарушена временна забрана за движение, въведена с пътен знак. Разпоредбата на чл.183, ал.7 от ЗДвП е специална спрямо тази по ал.3, регулираща административната отговорност при наличието на различна хипотеза на административно нарушение. В първия случая се касае за нарушение на въведена временна забрана за движение, а във втория – за навлизане след пътен знак, забраняващ влизането на съответно пътно превозно средство.
Тази хипотеза обуславя извършване на противоправно деяние при постоянна, а не временна забрана за преминаване, поради което и предвидената законова санкция е по - ниска.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.
С оглед гореизложеното санкциониращият административен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1. - 0996 - 004716 издадено на 13.0..2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр. Монтана с което, на основание чл.187, ал.7 от ЗДвП, на И.Е.П. с адрес: xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 300.00 (триста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: