РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.04.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в
публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.К.
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдия К. НАХД № 892 по описа на
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.В.В. , с ЕГН **********
от гр. Плевен против НП № 17-0938-005643 от 09.11.2017г. издадено от Началник група
към ОД на МВР - гр. Плевен Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.3, т.1 от Закона за
движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателя, който го обжалва в срок.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не се представлява. В депозираната до съда жалба моли да бъде отменено
издаденото наказателното постановление. Счита, че НП е незаконосъобразно,
поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответната страна ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, редовно призована, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
АУАН бл.№ 0339800 е съставен на 31.10.2017г. на
жалбоподателя П.В., за това че на същата дата около 08.10 часа на ПП-3 /Е-83/
км.98 посока гр. София, управлява товарен автомобил „Щаер 19 С 25“ с рег.№***/спадащ
към категория N3/ без заплатена винетна такса за
движение по пътищата от републиканската пътна мрежа отворени за обществено
ползване съгласно чл.10 от ЗП към часа и датата на проверката. Автомобила е
спрян от движение, с което е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на
свидетеля Д.И.А. /актосъставител/, който непосредствено е възприел фактическата
обстановка.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното понастоящем
наказателно постановление, с което П.В.В. е санкциониран на основание чл.179,
ал.3, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139, ал.5
от ЗДвП, за това че на 31.10.2017г. в 08.10 часа в община Плевен, на път Първи
клас №ПП-3 /Е-83/КМ.98 посока гр. София, като водач на товарен автомобил “Щаер
19 С 25” с рег.№ СА 7158 РС, спадащ към категория N3 /без заплатена винетна такса за движение по пътищата
от републиканската пътна мрежа отворени за обществено ползване съгласно чл.10
от ЗП към часа и датата на проверката, като извършва следното нарушение – управлява
ППС по чл.10А, ал.6, т.3,4 и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси с
технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за
което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
От показанията на разпитания свидетел и
приложения по делото АУАН, съдът приема, че фактическата обстановка се
установява такава, каквато е описана в НП и жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение, за което е санкциониран.
На следващо място в НП
изрично е посочено какво точно е превозното средство, което е управлявал
жалбоподателя. В този смисъл по-детайла и подробна индивидуализация на
превозното средство не е необходима; още повече са посочени и марката и модела
му – „Щаер 19 С 25“. Самият жалбоподател също е напълно наясно с марката,
модела, вида и предназначението на управляваното от него превозно средство и в
този смисъл по никакъв начин не му е нарушено правото на защита. Това в случая
е и обективно невъзможно, тъй като той е санкциониран по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП, която норма единствено санкционира само и единствено управление на
различни видове товарни автомобили, включително и чрез препращане към чл.10а
ал.6 от Закона за пътищата. Съгласно & 1 т.12 от ЗДвП "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно
средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на
други пътни превозни средства.
Задължението за заплащане на винетна такса е
установено в чл.139, ал.5 от ЗДвП, според който движението на определените в
Закона за пътищата, пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за пътищата. Неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от
нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, съгласно който ”Водач, който управлява ППС по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата се наказва с глоба, както следва: Съгласно чл. 179,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП - водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за
което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата, и превозното средство е предназначено за превоз на товари, на състав
от ППС, както и на ППС по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2
и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече
тона се наказва с глоба в размер 3000 лева.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира, че по делото безспорно е доказана нарушената правна норма, нарушителят
и неговата вина.
Жалбоподателят В. е подписал АУАН без
възражение, като в предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН срок същият не е депозирал
възражения по отношение на съставения му АУАН.
Следва да се посочи, че съгласно Закона /чл.10а
ал.5 ЗП/, при заплащане на винетната такса се издава документ, който
удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, наречен
"винетка". Винетката се състои от две части, като частта от винетката
- "винетен стикер", който удостоверява плащането на винетната такса,
се залепва в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на
пътното превозно средство, а другата част се съхранява от водача на пътното
превозно средство и е доказателство за платената винетна такса за използване на
републиканските пътища при увреждане или унищожаване на винетния стикер.
След цялостна проверка за законосъобразността
на атакувания акт, съдът не откри административно-наказващият орган да е
допуснал нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Безспорно жалбоподателят е съзнавал за какво
е санкциониран, защото не е имал заплатена винетна такса по смисъла на чл.10,
ал.1, т.1 от ЗП и е съзнавал противоправното си поведение. Няма противоречие
във фактическата обстановка на описанието на нарушението, с което АНО е дал
изцяло възможност на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е санкциониран
и отговорността, която следва да понесе по чл.139, ал.5 от ЗДвП за нарушението
на тази норма.
Наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН и е наложил съответстващо на вината административно наказание,
което е точно фиксирано от закона.
Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното
нарушение и обществените отношения, които се регулират от ЗДвП.
Предвид на гореизложеното жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0938-005643 от 09.11.2017г.
издадено от Началник група към ОД на МВР - гр. Плевен Сектор „Пътна полиция“ -
Плевен, с което на жалбоподателя П.В.В. на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179,
ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата му е наложена глоба в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд
– гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването
му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: