Решение по дело №111/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 188
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Ани Захариева
Дело: 20221100600111
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600111 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Разпореждане от 04.10.2021 г по НЧХД № 6089/2021 г. на СРС, НО, 121 състав,
наказателното производство е прекратено на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от
НПК.
Срещу разпореждането е постъпила въззивна жалба от частния тъжител чрез неговия
повереник, в която се твърди незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебният акт и
връщане на делото на СРС с указания за разглеждане на тъжбата по същество.В жалбата са
изложени подробни съображения в подкрепа на искането за отмяната на разпореждането,
като се твърди, че същото е постановено при съществени противоречия с процесуалните
правила. Съдебният акт представлява произнасяне по същество на тъжбата, каквото с
правомощия, съгласно закона, съдът в подготвителната фаза не разполага. Оспорва се
констатацията, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81,ал.1 от НПК, като се
посочва, че същата съдържа всички изискуеми реквизити. Развиват се също и доводи за
неправилност на изводите на съда относно липсата на осъществен състав на престъпление
по чл.148,ал.2 вр. ал.1,т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че
атакуваното разпореждане е от категорията актове, които подлежат на проверка по реда на
глава ХХІ от НПК и за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на
подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. Ш.,
поддържа жалбата. Излага съображения, че в случая не е налице никое от основанията за
прекратяване на производство по чл. 24, ал. 5 от НПК, а за да прекрати наказателното
производство, СРС се е позовал на неприложимо правно основание. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане като върне на първоинстанционния съд делото за ново
разглеждане.
1
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното определение, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна поради следните съображения:
Производството по НЧХД № 6089/2021 г. по описа на Софийски Районен съд, НО,
121 с-в е образувано по частна тъжба от Г. Г. Д. срещу С.Г. Б. за извършено престъпление,
квалифицирано от тъжителя като такова по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. 147 ал.1 от НК.
С разпореждане от 03.09.2021 г. СРС не е дал ход на тъжбата, като е дал указания
тъжителят да отстрани констатираните в мотивната част на разпореждането нередовности,
касаещи конкретизация на използваните от подсъдимия изрази, за които се твърди да са
засегнали лично тъжителя, както и да посочи дословно използваните изрази във всеки един
от цитираните от него електронни сайтове.
В дадения от съда срок е депозирана молба от частния тъжител, чрез процесуалния
му представител, в което се правят уточнения на частната тъжба.
С разпореждане от 04.10.2021 г по НЧХД № 6089/2021 г., СРС, НО, 121-ви състав е
прекратил наказателното производство по делото, приемайки, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл.81 ал.1 НПК, тъй като описаното в нея не представлява престъпление. В
мотивите на разпореждането съдът е изложил съображения в насока, че посочените в
тъжбата и уточнението на същата изрази не са от естество да накърнят достойнството на
отделната личност, съобразно съвременните стандарти за неприемливо, позорно и
унизително отношение. Посочил е, че същите не са клеветнически, нито обидни такива,
поради което е приел, че в случая не е налице от обективна и субективна страна
съставомерно деяние, описано в тъжбата.
Въззивният съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд в
насока, че в конкретния по делото случай изискванията към съдържанието на тъжбата не са
изпълнени.
Тъжбата, като документ, годен да инициира образуването на наказателно
производство, следва да съдържа посочените в чл. 81, ал. 1 от НПК реквизити. Тази норма
посочва, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето срещу
което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се
приложи и документ за внесена държавна такса.
В конкретния случай, депозираната тъжба, заедно с уточнението от 27.09.2021 г.,
отговаря на всички формални изисквания, които законът поставя към съдържанието .
Посочени са данните за подателя , достатъчно данни за лицето, срещу което се подава,
които да позволят то да бъде индивидуализирано и призовано за участие в производството,
съдържа се описание в какво, според тъжителя, се състои извършеното престъпление, като
са посочени и конкретните изрази, които се твърди да са засегнали честта и достойнството
на тъжителя. Тъжбата е подписана от нейния подател, придружена е с препис за ответната
страна и е приложен документ за внесена държавна такса. С това формалните критерии за
образуване на производство са били изпълнени от Г.Д..
С обжалваното разпореждане, обаче, съдията-докладчик, вместо да извърши
преценка за това дали в тъжбата се твърдят обстоятелства, сочещи на престъпление, е
обосновал несъставомерност на квалифицираното от частния тъжител като престъпление по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК деяние. За да достигне до крайния си
извод, СРС е разсъждавал по същество на твърдяното престъпление относно думите и
автора им и е мотивирал оправдаване на подсъдимия Б. поради несъставомерност на
описаното в частната тъжба негово поведение, като въззивният съд изцяло споделя
изложените в жалбата възражения.
Актуалната редакция на разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НК (обн., ДВ, бр. 63 от
2017 г.) не предоставя възможност на съда да прекрати наказателното производство на
основание, че описаното в тъжбата не представлява престъпление, както е направил СРС,
2
макар и позовавайки се на друга норма, като е препратил към изискванията на чл. 81, ал. 1
от НПК. Дали има извършено деяние, извършено ли е от подсъдимия, действал ли е
виновно и дали поведението му осъществява състав на престъпление, са въпроси на
преценка на съда, която следва да се извършва въз основа на установената от събраните в
хода на съдебното следствие доказателствени източници фактическа обстановка, а не да се
преценява в разпоредително заседание от съдията–докладчик. Във връзка с това съдът е
длъжен да развие същински състезателен процес и да събере необходимите доказателствени
източници преди да се произнесе по тези въпроси по реда на чл. 301, ал. 1 от НПК. Едва след
проверка на всички релевантни обстоятелства, в случай че се установи несъставомерност на
наведените факти под нормата на чл. 147 от НПК, съдът е длъжен да постанови присъда с
оправдателен диспозитив по смисъла на чл. 304 от НПК. В противен случай, както е
постъпил СРС, независимо от виждането, че деянието е изначално несъставомерно, би се
стигнало до лишаване от възможността на тъжителя и на обвиняемия да получат адекватна
защита на правата си в един висящ процес, който да завърши със стабилен краен акт –
присъда.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразни правните изводи на съдията при СРС, НО, 121 състав за наличието на
предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 6089/2021 г. по описа на същия съд, образувано
въз основа на подадена тъжба от частния тъжител Г. Г. Д. срещу С.Г. Б..
Предвид горното, въззивният съд намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде
отменен и делото следва да се върне Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Доколкото с произнасянето си в контролираното разпореждане съдията-докладчик е
взел становище по съществото на делото, то след връщането на делото на СРС същото
следва да се разгледа от друг състав.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 04.10.2021 г., постановено по НЧХД № 6089/2021 г. по
описа на СРС, НО, 121 състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от
НПК е прекратено наказателното производство, образувано от частния тъжител Г. Г. Д.
срещу С.Г. Б.
ВРЪЩА делото за разглеждане по същество от друг състав на Софийски районен
съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3