Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.Харманли,17.04.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обстоятелства по жалбата

 

Жалбоподателят К.Е., роден на *** г. в гр.Сома Република Турция, с адрес в Република България: гр.Харманли, област Хасково, ул.”Преслав” № 13 е останал недоволен и обжалва в законоустановения срок наказателно постановление № 1261/01.08.212 г. на Началник на РУ „Полиция”-гр.Харманли като незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила.

Излага следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен и връчен без да му бъде осигурен преводач.Полицаите му предоставили да подпише някакъв документ без да му бъде извършен превод на турски или немски език /тъй като имал и австрийско гражданство/. В последствие разбрах от жената с който живеел на семейни начала, че това е бил акт за това, че не изпълнил полицейско разпореждане.Твърди, че не разбирал български език и нямало как да разбере разпорежданията на органите на реда. Поискал да му се осигури преводач, но такъв не му бил осигурен и го накарали да подпише нещо.При връчването на наказателното постановление в полицията пак поискал да му се осигури преводач, тъй като отново го накарали да се подпише на едни документи, но отново не му осигурили такъв.Счита, че в случая са нарушени правата му грубо, както и че бил лишен от правото да възрази при съставянето на акта.

Твърди, че били налице съществени разминавания в описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.

Счита, че е нарушен е чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН относно реквизитите на наказателното постановление, а именно липсата на ЕГН на нарушите.

Екземплярът на акта за установяване на административно, нарушение, който му бил връчен бил нечетлив и съдържанието му ' затруднявало упражняването на правото му на защита срещу незаконосъобразно издаден акт на държавен орган.

Административно-наказващия орган издал наказателното постановление не бил оправомощен да издава наказателни постановления от Министъра на Вътрешните работи.В случай, че бил оправомощен със съответните права от Министъра, то това не било посочено в наказателното постановление, което било нарушение на закона.

 

Претендира се наказателното постановление да бъде отменено.

 

Ответният наказващ орган Районно управление „Полиция”-гр.Харманли не изпраща представител и не ангажира становище относно подадената жалба.

 

Факти от съдебното дирене

 

         С наказателно постановление №  1261/01.08.2012 год. на Началник РУ „Полиция”-гр.Харманли, жалбоподателят К.Е., роден на *** г. в гр.Сома Република Турция,  за това, че на 05.07.2012 г. около 23.10 ч. в гр.Харманли на ул.”  неизпълнява устно недвусмислено полицейско разпореждане да не влиза в пререкание и физическа саморазправа с лицето С  Д  А , с което виновно е нарушил чл.55 ал.1 от ЗМВР, поради което и на основание чл.270 от ЗМВР е санкциониран с глоба в размер на 200 лв.

 

         Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 1261/05.07.2012 год., в който са визирани същите обстоятелства.

 

От показанията на свидетеля Г.Г.Т. се установява, че на 05.07.2012 г., заедно с А.Я.А., двамата служители при РУ „Полиция”-гр.Харманли били включени в състава на дежурния автопартрул.В изпълнение на служебните им задължения били изпратени на адрес гр.Харманли, ул.” .При пристигането си установили, че е възникнал скандал между мъж и жена, които живеели на съпружески начала.Мъжът бил с турски произход.Той закупил част от недвижимия имот на жената, а тя искала да го изгони.Полицейските служители съставили протокол за предупреждение на двамата участници в инцидента, за да предотвратят по нататъшното ескалиране на напрежението и прерастването на разправията в сбиване.След известно време дежурният н РУ „Полиция” Харманли отново ги изпратил на същия адрес.При пристигането си заварили двамата да продължават да се карат.На участниците в инцидента съставили актове за неизпълнение на полицейско разпореждане.Установили, че мъжът не владеел добре български език и затова ползвали услугите на едно момче от квартала което изпълнявало функциите на преводач, а впоследствие превело на нарушителя и съдържанието на съставения му акт за установяване на административно нарушение.

 

Правни съображения

 

         Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл.281 ал.IIІ от ЗМВР в срока по чл.59 ал.ІІ от ЗАНН.Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.10.2012 год., а жалбата е подадена до Районен съд-Харманли на 24.10.2012 г.Като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима и по същество неоснователна.

 

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл.40 ал.1 от ЗАНН.Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно изискванията на чл.281 ал.1 от ЗМВР-свид. Г.Г.Т., заемащ длъжност КО към РУ „Полиция”-гр.Харманли.Съставен е в присъствие на нарушителя и свидетеля-А.Я.А., служител при РУ „Полиция”-гр.Харманли, който е присъствал и при установяване на нарушението.Актът е съставен в 3 месечен срок от извършване на нарушението и констатирането му, поради което следва да се приеме, че е спазен срока за съставянето му по чл.34 ал.2 от ЗАНН.Той съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

 

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение Началникът на РУ „Полиция”-гр.Харманли е издал обжалваното наказателно постановление № 1261/01.08.2012 г. По делото липсват данни министърът на вътрешните работи да е  оправомощил началникът на РУ „Полиция”-Харманли да  издава наказателни постановления за нарушения по ЗМВР.

 

При издавеното на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения.Не са спазени императивните изисквания на чл.43 ал.1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен по надлежния законов ред на нарушителя, поради факта, че същият не е български гражданин и не владее български език, е следвало административно - наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 90 ал. 1 НПК - да назначи преводач.Твърдението на актосъставителя, че при съставянето на акта са ползвани услуги на преводач е голословно тъй като в акта за установяване на административно нарушение не е отразено, че е бил преведен от български на турски език и не обоснова извода, че има надлежно предявяване на акта за установяване на административно нарушение.Ето защо съдът приема, че актът за установяване на административно нарушение не е бил предявен по надлежния ред, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя. 

 

Административно наказващият орган е бил длъжен при получаване на преписката да провери предявен ли е актът на нарушителя, спазени ли са императивните изисквания на закона и ако не са, е трябвало да върне преписката на актосъставителя. Радпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗАНН вменява задължение на наказващият орган ако установи, че актът не е бил предявен на нарушителя да го върне веднага на актосъставителя.Освен това преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е длъжен да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо сам да извърши разследване на спорните обстоятелства.Тези задължения не са били спазени при издаване на атакуваното наказателно постановление.

 В настоящата хипотеза нарушителят няма постоянен адрес в Република България, поради което е следвало да намерят приложение нормите на чл.44 ал.4 от ЗАНН, съответно чл.52 ал.1 изр.2, във връзка с чл.44 ал. 4 от ЗАНН. В изречение второ на чл.44 ал.4 от ЗАНН е регламентирано, че следва  към акта да се прилагат писмени обяснения или възражения.От представената и приета като доказателство по делото административно наказателна преписка не се установява наличие на такива обяснения или възражения. 

 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице опорочаване на административно - наказателно производство.  Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, това винаги опорочава административно-наказателното производсто.Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административно нарушение, авторството и субективната страна. Тези  въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.

 

Предвид изложените съображения обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено.

 

Водим от горното съдът

 

Р                Е                Ш              И

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №  1261/01.08.2012 год. на Началник РУ „Полиция”-гр.Харманли, с което К.Е., роден на *** г. в гр.Сома Република Турция,  с адрес в Република България: гр.Харманли, област Хасково, ул.”  за това, че на 05.07.2012 г. около 23.10 ч. в гр.Харманли на ул.”  неизпълнява устно недвусмислено полицейско разпореждане да не влиза в пререкание и физическа саморазправа с лицето С  Д  А , с което виновно е нарушил чл.55 ал.1 от ЗМВР е санкциониран с глоба в размер на 200 лв. на основание чл.270 от ЗМВР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за произнасянето му пред Административен съд-Хасково по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

 

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :