Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260055/30.11.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември,
двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 391/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна и по насрещна въззивна жалба, подадени от страните
срещу решение № 326/29.05.20 г. по т.д.№ 2027/19 на Окръжен съд – Варна.
„ЗАД
Алианц България“ АД – София обжалва решението в
частта му, с която са уважени предявените искове. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за
отхвърляне изцяло на исковете,
евентуално – за намаляване на размера на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на И. А. М. и на К.В.К.
оспорва въззивната жалба.
С насрещна въззивна жалба ищците И. А. М. и К.В.К.
обжалват същото решение в отхвърлителните му части –за разликата над
присъдените размери от по 28000 лева за всеки от тях, до предявените размери от
по 100000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените искове.
Въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:
Предявени са искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от И.А.М. и К.В.К.,
против "ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД
- София, за заплащане на по 100000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, настъпили в резултат
от загубата на дядо им А.Я.Х., починал при ПТП
на 03.12.2015 г.,
причинено от Д.В.К., ведно със законната лихва и разноските по делото.
Оспорвайки изцяло претенциите, ответното дружество твърди
недопустимост, евентуално
неоснователност на исковете и твърди наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че
с присъда №53/04.05.2016 г. по НОХД № 431/2016 г. на ВОС, влязла в сила на
15.12.2016 г., Д.В.К. е признат за виновен в
това, че на 03.12.2015 г., при управление на товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“ с peг.№ Р 4866 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на А.Я.Х. Страните не спорят
относно факта, че ищците са внуци на починалия при ПТП, както и че на 03.12.2015
г. товарният автомобил е бил застрахован
по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в "ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ"" АД.
Разпоредбата на чл.300 от ГПК предвижда, че влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, поради което настоящата
съдебна инстанция е обвързана относно осъществяването на изброените факти и
обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на предявения иск.
С ТР № 1/2016 г. по т.д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
Изключение се предвижда за всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Правилен е изводът на съда, че
това не създава нова правна възможност за близките на починали вследствие на
деликт да търсят обезщетение за своите болки и страдания, а само констатира
промяната в развитието на обществените отношения, поради което - с оглед представените
доказателства, ищците са активно процесуално и материално легитимирани да водят
настоящия пряк иск срещу застрахователя.
Същото тълкувателно решение приема, че обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и
продължителност/ морални болки и страдания.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за
установеност на близка, характеризираща се с взаимна любов и подкрепа, връзка
между ищците - внуци и техния починал дядо А.Х.
Показанията на свид. С.М. и З.К., преценени съобразно чл.172 от ГПК установяват, че ищците И.М. и К.К. са били
в много добри отношения със своя дядо, който заедно със съпругата си се грижел
за тях. Когато си е намирал работа като майстор, А. взимал със себе си и тях. Ищците трудно преживели смъртта на дядо си, а
първият от тях посещавал гробищата.
От тези установени факти и обстоятелства настоящата инстанция не може да
направи извод, че между ищците и техния дядо е съществувала изключително близка
връзка, основаваща се взаимна обич, разбирателство и взаимопомощ; не е доказано
наличието на близост във взаимоотношенията им извън факта, че понякога са
работили заедно. Липсват доказателства за начина, по който загубата на дядото
се е отразила на емоционалното и психическото състояние на ищците.
Не е доказано настъпването на болки и страдания, чийто интензитет и
продължителност да обосновават извод за основателност на исковите претенции,
поради което следва извод за тяхната неоснователност.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителните му части, а
вместо него – постановено друго по съществото на спора, с което исковете да
бъдат отхвърлени. В отхвърлителните му части, решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, в полза на ответното дружество следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 3860.00 лева /1120.00 лв.- държавна такса и
2740.00 лева – адвокатско възнаграждение, редуцирано след направено възражение
за прекомерност по реда на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г./
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
326/29.05.20 г. по т.д.№ 2027/19 на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ му, с които "ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, гр.София е осъдено да заплати на
основание 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД на И.А.М. и на К.В.К.,***
суми от по 28000.00 лева за всеки - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, последица от загубата на дядо им А.Я.Х., в резултат от ПТП на 03.12.2015 г., причинено от Д.В.К. при управление на т.а.„Ситроен Джъмпер“ с peг.№ Р 4866 ВВ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2015 г., до окончателното
изплащане на задължението и В ЧАСТИТЕ относно присъдените в полза на ищците
разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД,
предявени от И.А.М. и К.В.К., против "ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ" АД - София, за заплащане
на по 100000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили
в резултат от загубата на дядо им А.Я.Х.,
починал при ПТП на
03.12.2015 г., причинено от Д.В.К.,
ведно със законната лихва.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326/29.05.20 г. по т.д.№ 2027/19 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТИТЕ му, с които предявените искове са отхвърлени - за горницата над присъдените суми от по 28000
лева, до претендирания размер от по 100000 лева.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** и К.В.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.„Княз Александър Дондуков“ №59 сумата от 3860.00 /три хиляди
осемстотин и шестдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.