Р
Е Ш Е Н И Е
№ 647
гр. Пловдив, 05.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XХV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от председателя адм.д. № 2649 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК във вр. с чл.64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Оспорва се писмо
изх.№ 99-00-6-343-/13/ от 12.09.2022г. на заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия орган на
Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г., във връзка с
приключване на процедура по одобрение на искане за плащане № 5/окончателно/ по
АДБФП № BG16RFOP001-1.038-0003-C01.
Оспорва
се Решение №
РД-02-36-836 от 12.09.2022г. на заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г., с
което не са верифицирани разходи общо в размер на 23 624,20лв., отчетени в искане за окончателно плащане № 5 по
административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG16RFOP001-1.038-0003-C01, проект „Център
за работа с деца на улицата“ с бенефициент община Карлово, както и са
определени за недопустими верифицирани и платени разходи в размер на 5089,38
лв. от искане № 2 (междинно) от 19.06.2020г. и в размер на 4359.79 лв. от
искане № 4 (междинно) от 08.09.2021г. по АДБФП.
Жалбоподателят
Община Карлово, с адрес: гр.Карлово, ул.„Петко Събев“
№ 1, представлявана от кмета д-р Е. К. , чрез юрк. И. Д. моли за отмяна и на двата акта като незаконосъобразни.
Прави възражение за това, че административният орган погрешно определя размера
на верифицираните и допустимите разходи за СМР, поради което изводът му за
надвишаване на максимално допустимите размери разходи по съответните категории,
посочени в решението му, е неправилен. Посочва, че по установени и регистрирани
нередности от Управляващия орган са извършвани
финансови корекции, които са предмет на съдебни производства, което
обстоятелство не е отчетено при постановяване на отказа от верификация, а се
касае за преюдициални производства. Претендира разноски.
Ответникът – Ръководител на управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020г., чрез юрк. Л. ,
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспорените писмо и решение са изпратени на
12.09.2022г., видно от извадка от ИСУН на лист 132 от делото. Жалбата е
подадена чрез административния орган и е приета от куриер на 26.09.2022г.,
видно от приложен на лист 6 по делото транспортен документ. Следователно,
оспорването е направено в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена
и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Между Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014 – 2020г. и община Карлово – бенефициент, е сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР
2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.038 „Изпълнение на
интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020-Карлово“, №
по ИСУН – BG16RFOP001-1.038-0003-С01, за изпълнение на проектно предложение №
BG16RFOP001-1.038-0003 „Център за работа с деца на улицата“ на стойност 1 482
488,21лв.
Във връзка с приключване на процедурата
по одобрение на искане за плащане № 5 (окончателно), оспорваното решение е
изпратено на бенефициента с оспорваното писмо изх.№ 99-00-6-343-/13/ от
12.09.2022г., ведно с приложение 11.20.
В писмото се приема, че сумата от
148 059,73лв. не се верифицира, като за 23 624,20лв. от нея мотивите
и основанията са изложени в обжалваното решение, а за останалата част, която е
общо в размер на 124 435,35лв. е поради установени нередности с НИН
ОПРР20/22/ЕФРР/1685, НИН ОПРР20/20/ЕФРР/1260, НИН ОПРР20/20/ЕФРР/1269, НИН ОПРР20/20/ЕФРР/1280,
НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1691. Частично е прихваната и сума в размер на
65 689,20лв., представляваща главница, цялата в размер на
119 461,98лв. Тоест, следва да се приеме,че писмото също е акт, с който се
отказва верификация на посочените суми.
От тях 112 567,53лв. по т.I от обжалваното
писмо
са по отношение на договор от 24.04.2018г. с ДЗЗД“Карловострой“, като се
препраща към сигнали за нередност № 1463 и № 1989. От самото писмо по никакъв
начин не става ясно кои са основанията за недопустимост на разходите,нито каква
е връзката на посочените суми с посочената фактура № 3 от 01.06.2021г.
Установява се освен това, че по отношение на първата нередност с НИН
ОПРР20/22/ЕФРР/1685, с влязло в сила
решение по адм.д.№ 2411/22г. на АС-Пловдив, оставено в сила с решение на ВАС по
адм.д.№ 1119/2023г., решението за определяне на финансова корекция с №
РД-02-36-778/29.08.2022г. е отменено. С това е отпаднало и основанието, на
което по т.1 от обжалваното писмо не се верифицират разходи, в които се включва
и финансовата корекция по отмененото решение. От тук, необосновано се явява и
направеното прихващане, за което ответния административен орган прави
допълнителни разяснения в становището си на лист 316 от делото,като твърди,че
сумата от 9297,89лв. по т.VI от обжалваното
писмо, част от общо прихванатите 65 689,20лв., всъщност е по ИОП № 5 и е
по същата установена нередност с НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1685.
Само на това основание, а именно
отмяната на една от извършените финансови корекции, органът би следвало да се
произнесе наново по направеното искане за окончателно плащане по административния
договор с № BG16RFOP001-1.038-0003-C01 в тази част.
Не става ясно от мотивите на обжалваното
писмо, съпоставени с решението за финансова корекция по регистрираната
нередност НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1685,
като как е формирана сумата от 112 567,53лв., доколкото същата включва и
финансова корекция по нередност с НИН ОПРР20/20/ЕФРР/1260. Определената с
отмененото решение № РД-02-36-778/29.08.2022г. финансова корекция е в размер на
187 971,03лв.
По изложените съображения, необосновано се явява писмото и в частта по
т.VI, с която се
прихваща сума в размер на 65 689,20лв., представляваща главница, цялата
от 119 461,98лв., доколкото
съображенията в тази точка от писмото се основават отново на нередност с НИН
ОПРР20/22/ЕФРР/1685, по която е наложена финансова корекция с отмененото от
съда решение за определяне на финансова корекция с № РД-02-36-778/29.08.2022г. Писмото
препраща към мотиви в края на обжалваното решение, които мотиви не са мотиви, а
препращане към отмененото решение № РД-02-36-778/29.08.2022г., без да се
обосновава основанието, на което се извършва прихващане. Затова в тази част ще
се отмени писмото, което съдържа волеизявление за прихващането, а в решението
липсва такова и би била безпредметна отмяната и на решението в тази част, доколкото
за прихващане не става въпрос в диспозитива на решението, а само в мотивите.
Тоест, диспозицията е в единия акт, а мотивите, които не са и мотиви, в другия.
Последното е твърде съществено нарушение на изискванията за форма на
административния акт и представлява самостоятелно основание за отмяна.
По
отношение на сумата по т.II от писмото в размер на 5760лв., установи се,че
издаденото Решение РД-02-36-1353 от 07.10.2020г./лист 322 от делото/ не е
оспорено от бенефициента и е влязло в сила. Доколкото в същото е обосновано
основанието на финансовата корекция и размерът съвпада със сумата в писмото,то
следва да се приеме,че в тази част правилно е отказана верификация на разхода,
след като не е потвърдена неговата допустимост.
По
т.III от писмото не се верифицира сума в размер на 3048лв. , за които се
посочва, че представляват 5% от допустимите разходи в размер на 60 960лв.,
колкото са описани и в Решението за
финансова корекция РД-02-36-1525 от 28.10.2020г. с намален размер на
финансовата корекция от 25% на 5% с решение на ВАС по адм.д.№ 6177/2021г. И
тук, доколкото е налице непотвърдена допустимост на разхода и същия съвпада
като фактическо основание и е обоснован, следва да се приеме,че правилно е
направен отказ за верификация.
По т.IV от писмото се отказва верификация на сумата от
3060лв.
във връзка с нередност НИН ОПРР20/22/ЕФРР/1691, като извършената финансова
корекция е с Решение РД-02-36-786 от 29.08.2022г. По отношение на това решение
се установява,че и към настоящия момент е налице висящ спор по адм.д.№
2410/2022г. на АС-Пловдив, следователно се касае за непотвърдена допустимост на
разхода и доколкото сумите съвпадат, следва да се приеме,че правилно е отказана
верификация. Тук следва да се отбележи,че възраженията на жалбоподателя относно
преюдициалност на спора относно финансовата корекция по отношение на отказа за
верификация са неоснователни с оглед разпоредбата на чл.64,ал.1 от ЗУСЕФСУ и
предвидената възможност за последващо предявявване на сумата за верифициране.
Точки
V и VII от
писмото
препращат към обжалваното решение и в този смисъл не съдържат изрично
волеизявление с характер на индивидуален административен акт.
По отношение на обжалваното решение се
констатира следното:
По
т.1 от решението не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на
2 186,46лв.,
представляващи БФП, поради липса на предвидените в чл.57, ал. 1, т.3 от ЗУСЕФСУ условия, като органът се е позовал на
чл. 82, ал. 1, т. 5/погрешно посочена 6/ от Общите условия към АДБФП, сключен
между страните/лист 104 и сл. от делото/. След направена проверка на място е
установено несъответствие между актуваните СМР и реално извършените.
В периода
28-29.03.2022 г. е осъществена проверка на място за съответствие на актуваните
СМР и реално извършените на обектите на интервенция. Констатирани са по-малко
реално изпълнени количества СМР, отколкото са актувани, както следва: относно
доставка и монтаж на автомат за затваряне на външна входна врата е актувано
количество - 5 бр. на обща стойност – 469,95 лв., а е констатирано – 0,00 или
разлика на стойност – 469,95 лв.; относно изработка, доставка и монтаж на
метален тръбен парапет за стъпала с двойна ръкохватка на вис. 90 и 70 см. е
актувано количество 3 м. на обща стойност – 741 лв., а е констатирано
количество – 1.47м или разлика на стойност – 377,91 лв.; относно указателни
табели в/у врати е актувано количество от 3 бр. на обща стойност – 390 лв., а е
констатирано количество – 0,00 или разлика на стойност – 390 лв.; относно доставка
и нареждане на вибропресовани бетонови павета на пясъчна основа, устойчиви на
замръзване и луга и изтриване е актувано количество от 0,36 м2 на
обща стойност – 11,51 лв., а е констатирано – 0,00 или разлика на стойност –
11,51 лв.; относно доставка и монтаж на настилка от тактилни плочи 30/30/5 см.
устойчиви на замръзване и луга с неплъзгаща се повърхност, цвят жълт е актувано
количество от 1,80 м2 на обща стойност – 74,88 лв., а е констатирано
количество – 1,44 м2 или разлика на стойност – 14,98 лв.; относно
доставка и монтаж на двоен метален парапет с h=70/90 см към външни
стъпала и рампи, прахово боядисан е актувано количество от 7,80 м. на обща
стойност – 760,50 лв., а е констатирано количество – 2,08 м или разлика на
стойност – 557,70 лв. Така посочените разходи, се сочат за отчетени, съгласно
фактура № 3 от 01.06.2021г. - л.267.
В хода на
съдебното производство констатациите на ответния административен орган не се
опровергават по никакъв начин. Несъмнено е от събраните доказателства,че е
налице несъответствие между актуваните и реално извършените СМР, поради което и
в тази част правилно е отказана верификация на разходите.
По
т. 2 от решението:
При проверка на реално изпълнените
количества за СМР, съгласно чл.23, ал.1 от АДБФП е констатирано, че стойността
на увеличените количества до 15% е 3 927,23 лв. без ДДС; стойността на
отпаднали количества за компенсиране до 15% допустими за компенсиране на
надвишенията е 4 536,73 лв. без ДДС; общата стойност на отпадналите количества
е 46 333,72 лв. без ДДС, но са налични отпаднали количества над 15%, които са
недопустими за компенсиране на надвишенията, като в допълнение са налични и
отпаднали изцяло позиции и количества, които не могат да се използват за
компенсиране на надвишенията; стойността на актувани количества над допустимите
15% е 2 536,60 лв. без ДДС за две позиции от акт обр. 19; разликата между
отпаднали количества за компенсиране до 15% и увеличени количества до 15%,
съгласно условията на административния договор е 609,50 лв. без ДДС; общата стойност
на разходите, недопустими за верификация е определена на 2 536,60 лв. без ДДС.
Като приема, че не е изпълнено условието
по чл.57, ал. 1, т.2 от ЗУСЕФСУ, а именно - разходите да попадат във включени в
документите по чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект категории разходи и като се позовава на чл. 23, ал. 5 във
връзка с чл. 23, ал. 1, т.3 от АДБФП, административният орган, приема, че не следва
да се верифицират средства в размер на 2536,60 лв. без ДДС или 3043,92 лв. с
ДДС, отчетени по посочената фактура от 01.06.2021г.
Ръководителят
на УО отказва да верифицира средства в размер на 2536,60 лв. без ДДС или 3043,92 лв. с ДДС, отчетени по фактура
от 01.06.2021г. като приема, че не е изпълнено условието по чл. 57, ал. 1, т. 2
от ЗУСЕФСУ, а именно - разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1
от ЗУСЕФСУ и в одобрения проект категории разходи. Съгласно чл. 26, ал. 1, изр. първо от ЗУСЕФСУ, ръководителят на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за
всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за
кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, а според ал. 6
на сочената норма утвърдените условия за кандидатстване и условия за изпълнение
се публикуват на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН заедно с
обявата за откриване на процедурата чрез подбор. Ръководителят на УО в
настоящия случай се е позовал на чл. 23, ал. 1, т. 3 от АДБФП, която разпоредба
сочи, че не са допустими за верификация изпълнени нови позиции в КСС към
договор за строителство и промени в количествата на конкретната позиция от КСС
над 15%, както и на чл. 23, ал. 5 от
АДБФП, където е разписано, че отчитането на допустимите изменения на сключените
от бенефициента договори за СМР се извършва в съответствие с Указанията за
изпълнение на договори за предоставяне на БФП по ОПРР и непредставянето на
пълна отчетна документация и/или неизпълнение на горепосочените условия е
основание за отказ за верификация на направените от бенефициента разходи.
И
тук в хода на производството пред съда не се опровергават констатациите на
ответната администрация при тежест за жалбоподателя в тази част.
По
т. 3 от решението:
При проверка
на място в обекта е установено наличие на компрометиран участък от изпълнената
акрилна спортна настилка, с обща квадратура от 0,10 м2 и разходът за
доставка и полагане на акрилна спортна настилка за външни условия е актуван като
количество от 0.10 м2 на обща стойност 6,50 лв. Като приема, че не е
изпълнено условието по чл.57, ал. 1, т.3 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 26, ал. 1
и в одобрения проект и като се позовава на чл. 82, ал. 1, т. 4 и чл. 84 от
Общите условия към АДБФП административният орган не верифицира посочените средства в размер на 6,50 лв. или 7,80 лв.
с ДДС, отчетени с фактурата 3 от 01.06.2021г. към протокол за приемане на
извършени СМР № 2 от 01.06.2021г. по сключен договор от 02.04.2018г. с
изпълнител ДЗЗД „КАРЛОВОСТРОЙ“.
По
отношение констатациите на органа по т.3 в административната преписка са
налични данни (л.142-гръб), че при извършена проверка на място в обекта, е
констатирано наличие на компрометиран участък от изпълнена акрилна спортна
настилка с обща квадратура 0,10 м2 и са дадени препоръки на
бенефициента да отстрани констатираното несъответствие и да представи снимков
материал. В отговор бенефициентът е уведомил органа, „че при полагане на
настилката на спортното игрище се е получило наслояване и това по никакъв начин
не компрометира положената настилка“. В
становище относно проследяване на препоръки от проверка на място е
обективирано, че екипът от проверката приема препоръката за неизпълнена. От
друга страна в протокол за приемане на
извършени СМР № 2 от 01.06.2021 г. (л.256) – позиция III. 9 e посочено изпълнено количество – 608 м2 на стойност 39520 лв.
Административният орган се е позовал на разпоредбата чл. 82, ал.1, т. 4 от
Общите условия към сключения АДБФП и като е констатирал несъответно изпълнение
правилно е отказал верификация на посочената сума.
По т.4 от решението е посочено, че съгласно Заповед № 6 от 26.04.2021 г. е предвидено
настилката на външните стълби около сградата да бъде заменена с вибропресовани
бетонови плочи, с дебелина 8 см., а в представения Акт Образец 19 от 01.06.2021
г., в част „Архитектура“, позиция 2 „Доставка и монтаж на настилка по стъпала
от вибропресовани бетонови плочи, габаритен размер 32/120/4 см, устойчиви на
замръзване и луга с неплъзгаща се повърхност, цвят светло сив“ – 39,74 m2
е заменена с позиция 2-А „Доставка и монтаж на настилка по стъпала от
вибропресовани бетонови плочи, с дебелина 8 см, устойчиви на замръзване и луга
с нехлъзгаща се повърхност, цвят светло сив“ – 4,6 m2. Посочени са становище от
проектанта за извършената замяна, заменителна таблица и анализ на единичната
цена - 31,90 лв./m2, със стойност по-ниска от актуваната в
Акт Образец 19 – 31,98 лв./m2, т.е. е отчетена разлика (4,60 m2×31,98
лв./m2-4,60 m2×31,90 лв./m2) в размер на
0,37 лв. без ДДС или 0,44 лв. с ДДС. В тази връзка
административният орган е приел, че не верифицира посочените в този размер средства,
отчетени по фактура № 3 от 01.06.2021г.
Доказателства, оборващи констатираното и
изложеното не се събраха в хода на настоящото производство.
По т. 5 от мотивната
част на оспорваното решение не са верифицирани средства в размер на 89,40 лв.
без ДДС или 107,28 лв. с ДДС, отчетени по същата фактура. По
отношение на същите е посочено, че съгласно Заповед № 7/26.04.2021г. е предписано
предвидената асфалтова настилка за мултифункционално спортно игрище да бъде
заменена с армирана шлайфана бетонова настилка. В тази връзка е констатирано,
че в Акт Образец 19 от 01.06.2021 г.,
част „Архитектура“, не са актувани и реално изпълнени: позиция 5 „Доставка и
полагане на първи битумен разлив“ – 608 m2, позиция 6 „Доставка и полагане на водонепропусклив асфалтобетон 4
см.“ – 58,37 тона, позиция 7 „Доставка и полагане на втори битумен разлив (за
заздравяване на връзката между двата слоя асфалтобетон)“ – 608 m2 и
позиция 8 „Доставка и полагане на
водонепропусклив асфалтобетон 6 см.“ – 87,55 тона. Добавени са нови позиции: 8*
„Направа на армиран шлайфан бетон за основа на акрилната настилка с дебелина 15
см, вкл. нарязване и запълване на фуги“ – 608 m2 и позиция 9*
„Полагане на един пласт полиетилен“ – 608 m2, за които са представени
анализи на единичните цени за позиции 8* - 48,50 лв./m2 и за позиция
9* – 3,25 лв./m2. Посочено е, че при аритметична проверка на представената заменителна таблица, е установено, че
реално извършените на обекта СМР са на обща стойност от 31 464 лв., актувани в протокол
за приемане на извършени СМР № 2 от 01.06.2021 г., а съгласно КСС на обекта
общата стойност на заменените видове СМР на обекта е 31 374,60 лв., т.е. е
констатирано надвишение в общата единична цена на актуваните видове СМР.
По
отношение и на двете т.4 и т.5 от решението, съгласно Заповед № 6 от 26.04.2021 г.
(л.222-гръб) е прието настилката на външните стълби около сградата да бъде
заменена с вибропресовани бетонови плочки. Видно представената по делото
заменителна таблица за установяване на заменени натурални видове СМР (л.226)
действително е налице разлика в посочената единичната цена - 31,90 лв./m2
по позиция 2 „Доставка и монтаж на настилка по стъпала от вибропресовани
бетонови плочи, габаритен размер 32/120/4 см, устойчиви на замръзване и луга с
неплъзгаща се повърхност, цвят светло сив“ – 39,74 m2 и единичната
цена – 31,98 лв./m2 на позиция 2-А „Доставка и монтаж на
настилка по стъпала от вибропресовани бетонови плочи, с дебелина 8 см,
устойчиви на замръзване и луга с нехлъзгаща се повърхност, цвят светло сив“ –
4,6 m2. В тази връзка РУО правилно се е позовавал на чл.
23, ал. 2, който гласи, че в случай, че е извършена промяна/замяна на определен
вид материал в конкретна позиция от КСС, то такава промяна/замяна е допустима,
само в случай, че качеството/техническите характеристики на новия вид материал
са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е
по-ниска, от съответната цена по договора с изпълнителя. Последното не се
обосновава от бенефициента, поради което и правилно му е отказана верификация в
тази част.
По отношение на извършената замяна на един вид материал с друг, съгласно
Заповед № 7 от 26.04.2021 г. (л.222)
също е видно от представената заменителна таблица, че реално извършените
на обекта СМР са на обща стойност от 31 464 лв., актувани в Протокол за приемане
на извършени СМР № 2 от 01.06.2021 г.
(л.253).
В тази част от решението си РУО коментирал, че съгласно
КСС на обекта, общата стойност на
заменените видове СМР на обекта е 31 374,60 лв., което не се и оспорва от
жалбоподателя.
По т.6 от решението се
посочва,че при извършена проверка за спазване на максимално заложените нива на
съответната категория разходи, определени в Насоките за кандидатстване по
процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
BG16RFOP001-1.001-039 „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ ПЛАНОВЕ ЗА ГРАДСКО
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ 2014-2020”, е установено, че:
1/ при
общо верифицирани допустими разходи за СМР в размер на
779 177,08 лв., максималният размер на разходите
за строителен надзор съгласно чл. 168, ал. 2 от ЗУТ не би следвало да
превишават 38 958,85 лв. без ДДС, или 5% от разходите за СМР, финансирани от
БФП. Допустимите разходи за строителен
надзор с натрупване, преди проследяване на максималните размери на категорията
разходи, са посочени в размер на 48 260,00 лв. без ДДС, поради което е
констатирано надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория
разходи в размер на 9 301,15 лв. без ДДС (48 260,00лв. – 38 958,85
лв.). В тази връзка административния орган, приема, че не са
налице условията на чл.57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 26, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ и чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189 и не верифицира 9 301,15 лв. без ДДС или 11 161,38 лв. с ДДС, представляващи
сумата на установено надвишаване на максимално допустимите размери на разходите
за строителен надзор на база общо верифицирани допустими
разходи за СМР. Неверифицираният разход е посочен, че е по договор №
BG16RFOP001-1.038-0003-C01-U-03
(№ 133) от 11.10.2018 г. с изпълнител „АСПЕКТ“ ООД по фактура №
**********/05.10.2021г.;
2/ при
общо верифицирани допустими разходи за СМР в размер на 779 177,08 лв.,
максималният размер на разходите свързани
с технически и работни проекти и с авторски надзор не би следвало да превишават
38 958,85 лв. без ДДС, или 5% от разходите за СМР, финансирани от БФП.
Допустимите разходи свързани с технически и работни проекти и с авторски надзор
с натрупване, преди проследяване на максималните размери на категорията
разходи, са в размер на 47 170,00 лв. без ДДС. В резултат, е констатирано
надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер
на 8 211,15 лв. без ДДС. В тази връзка по идентични на горните съображения
е прието, че не следва да се верифицират разходи в размер на 3 970,00 лв. без ДДС,
представляващи част от сумата на установено надвишаване на максимално
допустимите размери на разходите свързани с технически и работни проекти и с
авторски надзор на база общо верифицирани допустими
разходи за СМР. Същите се сочат да са по договор от 11.04.2019 г. с изпълнител
„САН ПРОДЖЕКТ КОНСУЛТ“ и по фактура № ********** от 13.10.2021 г. – лист 271.;
3/
При общо верифицирани преки допустими разходи в размер на 941 090,41 лв.,
максималният размер на разходите за
публичност и визуализация не би следвало да превишава 9 410,90 лв. без ДДС,
или 1% от общите преки допустими разходи, финансирани от БФП по проекта.
Установено е от РУО, че допустимите разходи за публичност и визуализация с
натрупване, преди проследяване на максималните размери на категорията разходи,
са в размер на 12 033,33 лв. без ДДС като е констатирано надвишаване на
максимално допустимия размер за тази категория разходи в размер на
2 622,43 лв. без ДДС (12 033,33 лв. – 9 410,90 лв.). В тази връзка е
прието, че не се верифицират разходи в размер на 2 622,43 лв. без ДДС или 3 146,92 лв. с ДДС. Неверифицираният
разход се сочи да е по договор от 23.04.2018 г. с изпълнител „ЮНИОР ДИЗАЙН“ ООД и по фактура № ********** от 03.11.2020 г.
В т.7 от оспорваното решение, което
съвпада с т.VII от оспорваното писмо е посочено, че при общо верифицирани
допустими разходи за СМР в размер на
779 177, 08 лв., максималният размер на разходите свързани с технически и
работни проекти и с авторски надзор не би следвало да превишават 38 958,85 лв.
без ДДС, или 5% от разходите за СМР, финансирани от БФП. Допустимите разходи
свързани с технически и работни проекти и с авторски надзор с натрупване, преди
проследяване на максималните размери на категорията разходи, са в размер на 47
170,00 лв. без ДДС, поради което е констатирано надвишаване на максимално
допустимия размер за тази категория разходи в размер на 8 211,15 лв. (т.
6.2. от Решението).
В искане за окончателно плащане е неверифицирана сума в размер на 3 970,00
лв. (т. 6.2. от Решението), представляваща част от сумата на установеното
надвишение.
Останалата част от констатираното
надвишение на максимално допустимите размери на разходите свързани с технически
и работни проекти и с авторски надзор на база общо верифицирани разходи за СМР в
размер на 4 241,15 лв. (8 211,15
лв. – 3 970,00 лв. - т. 6.2. от Решението) отчетени в искане за междинно
плащане № 2 от 19.06.2020 г. по бюджетен ред II.9.1 Разходи за изготвяне на
работни проекти (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим),
фактура №********** от 22.05.2020 г. с изпълнител ДЗЗД „НОВ ГРАД“ по договор № 58 от 05.05.2016 г. са приети от
органа за недопустими. В тази връзка е установено вземане в
размер на 4 241,15 лв. без ДДС или 5 089,38 лв. с ДДС БФП, към бенефициента, тъй като недопустимият разход, е приет за недължимо платен. Съгласно
извършена проверка и по идентични основания от органа е прието, че при общо верифицирани преки допустими разходи с натрупване в размер на 941 090,41 лв., максималният размер на разходите за организация и управление на
проекта не би следвало да превишава 18 821,81 лв. (2% от преките допустими
разходи, БФП по проекта). Верифицираните разходи за организация и управление на
проекта са в размер на 23 181,60 лв. Констатирано е надвишаване на максимално
допустимия размер за тази категория разходи в размер на 4 359,79 лв. (23
181,60 лв. – 18 821,81 лв.) отчетени в искане за междинно плащане № 4 от
08.09.2021 г. по бюджетен ред I.1.1 Разходи за организация и управление (фонд:
ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим), Друг 1 от 31.05.2021 г.
Цветана Василева Метаксинова, като тези разходи са приети за недопустими и е установено вземане в размер на 4 359,79 лв. БФП, към бенефициента, тъй като недопустимият разход, е приет за недължимо платен.
в тази връзка от органа е установено вземане
в размер 9449,17 лв. – надплатена сума.
По т.6 и 7 от решението:
Предвид
представените по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че
доказателствата по делото не позволяват формирането на несъмнен извод за
правилността и законосъобразността на оспорваното решение в тази част. При
изрично възражение от страна на жалбоподателя за това,че общо верифицираните и
допустими разходи за СМР не са в размер на 779 177,08лв., ответната страна
така и не ангажира доказателства да обоснове твърденията си. Всъщност никъде не
е обосновано в оспорвания акт как е определен точно размерът на величината за
СМР. От тук необосновани са и изводите за допустими разходи,свързани с
техническите и работни проекти и с авторски надзор, както и са необосновани
изводите за надвишение на максимално допустимите разходи. Същото се отнася и до
изчисленията на максималния размер на разходите за публичност и визуализация.
Никъде
в доказателствата по административната преписка не се посочва начинът на формиране на стойността,
която е приел органът за общо верифицирани и допустими разходи, спрямо която
стойност е констатирал надвишаване на максималния размер за категориите
разходи, посочени в т.6.1-6.3 и т.7 от решението му.
Ето
защо, според съда, същото е издадено при липсата на мотиви, с което съществено
е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, което е съществено нарушение на административно-производствените правила,
представляващо основание за отмяна поради незаконосъобразност в посочената част.
От представената по делото
административна преписка не става ясно дали са налице и кои са доказателствата,
послужили за определяне на стойностите, които РУО е съобразил и какъв е начинът
на формиране на размера на недопустимите за верификация разходи.
Отделно
от това, с оглед неправилността при установяване размера на общо верифицираните
допустими разходи за СМР следва неправилност и в констатациите по т.7 относно
недължимо платените разходи по междинни плащания 2 и 4.
Изложените
мотиви са непълни и не кореспондират с доказателствата по административната
преписка така,щото да може да се обоснове извод за истинността им. Въпреки
дадените указания, ответната страна не ангажира доказателства за това как точно
са формирани изводите и изчисленията.
Индивидуалният
административен акт следва да бъде мотивиран, като се посочат конкретно
фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на посочената
като нарушена правна норма. Липсата на изложени факти, които да се отнесат към
сочените от органа правни норми, не позволява на съда да провери
законосъобразността на волеизявлението му в посочената част. Установяването на
фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни
факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма,
мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. В случая
РУО не е изложил конкретни и относими факти и обстоятелства, които да бъдат
подведени към хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което се потвърждават
оплакванията в жалбата, че органът не е доказал наличието на основание за отказ
за верификация по т.6 и 7 от решението.
Така изложените непълноти в съдържанието
на обжалвания административен акт препятстват възможността за цялостна проверка
по същество на неговата законосъобразност. Актът е немотивиран, което е
самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК същият да бъде отменен в
разглежданата част. Тези съображения водят на извода за допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
оспорваното решение, тъй като административният орган не е изпълнил вмененото
му с чл. 35 от АПК задължение да издаде индивидуалния административен акт след
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Всичко това налага отмяна на оспорваните
актове в посочените части и връщане на преписката за ново произнасяне при
съобразяване с мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на спора, по съразмерност
следва да се присъдят разноски и на двете страни. И на двете страни
юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на по 360лв.,което
съразмерно ще се намали според уважената и отхвърлената част на жалбата. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на жалбоподателя. Същото се определя, съгласно чл. 24, изр. второ
от Наредбата за заплащането на правната помощ и според съда размерът му е
съответен на фактическата и правна сложност на делото, следователно няма
основание за неговото намаляване, поради прекомерност.
Така, по съразмерност, при уважена част
на жалбата общо върху материален интерес от 205 984,2лв./112 567,53 +
65689,20 + 18278,30 + 9449,17/, в полза на жалбоподателя се следват разноски за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3027лв.
Съразмерно на отхвърлената част от жалбата според обжалваемия материален
интерес,а именно общо върху 17 213,9лв./5760+3048№3060№2186,46+3043,92+7,80+
0,44+107,28/, в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 28лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на Община Карлово писмо изх.№ 99-00-6-343-/13/ от 12.09.2022г. на заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г.,
във връзка с приключване на процедура по одобрение на искане за плащане №
5/окончателно/ по АДБФП № BG16RFOP001-1.038-0003-C01 В ЧАСТТА
по т.I, с която не се верифицират разходи в
размер на 112 567,53лв. и по т.VI, с която частично е прихваната сума в размер на 65 689,20лв.,представляваща
главница,цялата в размер на 119 461,98лв.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на община Карлово
против писмо изх.№ 99-00-6-343-/13/ от 12.09.2022г.
на заместник министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020г.,
във връзка с приключване на процедура по одобрение на искане за плащане №
5/окончателно/ по АДБФП № BG16RFOP001-1.038-0003-C01 В ЧАСТТА по т.II,с която не се
верифицира сума в размер на 5760лв.,
по т.III, с която не се
верифицира сума в размер на 3048лв. и
по т.IV,с която не се верифицира сума в размер на 3060лв.
ОТМЕНЯ по оспорване на Община Карлово Решение №
02-36-836 от 12.09.2022г. на заместник министъра на регионалното развитие и
благоустройство и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014-2020г. във връзка с приключване на процедура по
одобрение на искане за плащане № 5/окончателно/ по АДБФП № BG16RFOP001-1.038-0003-C01 В ЧАСТТА
по т.6, в която не е
извършена верификация на сумата от 18 278,30лв.
и по т.7, в която са определени за недопустими верифицирани
и платени разходи общо в размер на 9449,17лв.
/5089,38+4359,79/.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на община Карлово
против Решение № 02-36-836 от 12.09.2022г. на заместник министъра на
регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на управляващия орган на
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. във връзка с приключване на
процедура по одобрение на искане за плащане № 5/окончателно/ по АДБФП № BG16RFOP001-1.038-0003-C01 В ЧАСТТА
по т.1,в която не се извършва
верификация и плащане на разходи в размер на 2186,46лв. т.2, в която не се извършва верификация и плащане на
разходи в размер на 3043,92лв.; т.3, в която не се извършва
верификация и плащане на разходи в размер на 7,80лв.; т.4, в която не се извършва верификация и плащане на
разходи в размер на 0,44лв.;т.5 в
която не се извършва верификация и плащане на разходи в размер на 107,28лв;
ИЗПРАЩА ПРЕПИСКАТА на заместник
министъра на регионалното развитие и благоустройство и Ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. за
ново произнасяне по искане за плащане № 5 (окончателно) по административен
договор за безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-1.038-0003-C01, проект „Център за работа с деца на
улицата“ с бенефициент община Карлово, при съобразяване на мотивите в
настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за
издаване на административния акт.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, да
заплати на Община Карлово сумата от 3027 (три хиляди двадесет и седем)
лева разноски.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА КАРЛОВО да заплати на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството сумата от 28/двадесет и осем/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: