О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 23.10.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. КОСЕВА
при секретаря В. Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията Косева т.д. 22 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.66 ГПК.
На 12.09.2017г. по т.д.№22/2017г. по описа на ГОС е
постъпила молба от Н.Б. и П.Б., в която се твърди, че на 05.07.2017г. били уведомени от адв. У., че
с разпореждане от 16.08.2017г. е върната въззивна жалба вх. №2816/30.06.2017г.,
подадена от него, поради невнасяне на ДТ, на осн. чл. 262 ал.2 т.2 ГПК. В същото разпореждане съдът оставил без
разглеждане заявление вх. №3471/10.08.2017г. по реда на чл.63 ГПК, подадено от
адв. У., като просрочено. Действително
това заявление било просрочено с един ден. Н. Б. и П. Б. не били упълномощили
адв. У. да подаде въззивна жалба и не били уведомявани за движението на жалбата
и делото лично, както и не получили препис от решението на съда. Молителите
заявяват, че са оттеглили пълномощията си от адв. У. и той нямал право да
получава съобщения по делото, поради което обжалваното разпореждане следвало да
бъде отменено. Същото преграждало хода
на делото и следвало съобщенията да бъдат изпращани лично на молителите. Нямало данни те да са получили изготвеното
решение или разпорежданията на съда за оставяне без движение на въззивната
жалба. Посочили били адрес за
призоваване в гр. Ловеч. На поисканите
обяснения от адв. У. същия отговорил, че е отсъствал от страната до
08.08.2017г. и е уведомен от неговия колега В.М., който получил съобщението за
внасяне на ДТ на 31.07.2017г. Адв. У. същия ден входирал заявление
№3471/08.08.2017г., за което предоставил на молителите доказателства. Просрочието се дължало на три обстоятелства-
липсата на редовно уведомяване на молителите като ответници по делото, подписването
на съобщението за ДТ от друг адвокат в
отсъствието на адв. У. и завръщането на адв. У. от отпуск на 08.08.2017г.,
когато бил информиран от неговия колега.
Ответниците нямали вина за това и се задължавали да внесат държавната
такса 1146 лева. Пропускането на срока се дължало на
особени непредвидени обстоятелства,
които ответниците не могли да преодолеят.
Претендирано е да се възстанови срока за внасяне на ДТ,
като се определи нов срок за това.
В проведеното открито с.з. на 19.10.2017г. по молбата за
възстановяване на срок, Н. Б. се е явил лично и е посочил първо, че е оттеглил
пълномощията си от адв. У. преди подаване на въззивната жалба, но въпреки
това адвоката я е подал, а веднага след
това е заявил, че е оттеглил пълномощията
от този адвокат след като е разбрал, че последният е подал въззивна
жалба.
Представителя на другата страна е подал писмен отговор на молбата за възстановяване
на срок, в който подробно сочи, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение. В с.з. на
19.10.2017г. представителя на ответника
по молбата отново е поддържал това становище.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба по реда на чл.64 ГПК, обстоятелствата по делото и отговора на другата страна, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Н.Б. и П.Б. са били ответници по т.д.№22/2017г. по описа на
ГОС, образувано след като същото е било изпратено с определение №45/23.02.2017г. по
вчтд№63/2017г. на ВТАС, тъй като съдиите от Окръжен съд Ловеч са се отвели от
разглеждането му- делото в ОС- Ловеч е било под №53/2016г. и там са проведени
три съдебни заседания преди отводите.
Видно от делото, още в отговора на допълнителната искова молба / л. 127
от делото на ОС- Ловеч/ е посочен съдебен адрес на Б.- чрез процесуалният им
представител адв. У., който има адвокатско пълномощно по делото за всички
съдебни инстанции / л.108 от делото на ОС- Ловеч/. Това е направено на
13.10.2016г. и от тогава всички съобщения, призовки и книжа по делото пред
окръжните съдилища са изпращани и
получавани чрез процесуалният
представител. Адв. У. е получил и съобщението за изготвеното решение,
ведно с препис от същото, връчено
съгласно чл. 51 ГПК в офиса му на негов колега. Адв. У. е получил съобщението
за изготвения съдебен акт своевременно, тъй като видно от въззивна жалба вх. №2816/30.06.2017г., същата е подадена в
срок и на нея отново изрично е написан съдебен адрес-***. К.-4. Ответниците по
делото не получават отделно съдебно решение едновременно с адвоката им, при
положение, че той е посочен за техен съдебен адрес и е приел съобщението
/налице е законова разпоредба- чл. 51 ГПК/. Процесуалният представител на
ответниците е задължен по закон да ги уведоми за полученото съобщение и съдебен
акт и ако не го е направил отношенията следва да се уреждат между тях. Нито
адвоката във въззивната жалба, нито Б.са уведомили съда за оттегляне на
пълномощията от адв. У., или за промяна на съдебния адрес при/ или след
подаване на въззивната жалба. Съдебният акт е редовно връчен на страната и са в ход законно определените срокове. Въззивната жалба е оставена без движение за
внасяне на ДТ /и адвокат У. и ответника Б. са действащи юристи адвокати, но
въпреки, че са наясно за внасянето на ДТ, такава не е внесена със
жалбата/. Съобщението за оставената без
движение въззивна жалба е изпратено на посочения съдебен адрес и адв. У. е
получил същото, връчено съгласно чл. 51 ал.1 изр. второ ГПК, на 31.07.2017г.
/чрез адв. В. М.- колега/. Следва
подадено от адв. У. заявление, с което се иска
удължаване на срока за внасяне на ДТ- същото обаче е подадено след изтичане на срока по чл.63 ГПК / срока е
изтекъл на 07.08.2017г., а заявлението е подадено по пощата на 08.08.2017г./,
поради което с разпореждане от 16.08.2017г. е оставено без разглеждане. В това
заявление отново не се споменава нищо за оттегляне на пълномощията от адвоката.
Нито един от колегите на адв. У.,
приемали съобщенията до него, не са върнали същите с отбелязване, че той е в
отпуск, или не е на работа по някаква причина, поради което не могат да му ги
предадат. Едва след връщане на
въззивната жалба, поради неизправяне на нередовности- невнасяне на ДТ, на
12.09.2017г. Н. Б. и П. Б. са подали частна жалба срещу разпореждането от 16.08.2017г. /с което
е оставено без разглеждане искането за продължаване на срока/, в която вече твърдят, че са оттеглили пълномощията си от
адв. У.. Факт е обаче, че до този момент
съда не е уведомен за това, както и е факт, че молителя Б. сочи различни
моменти в миналото, когато според него е оттеглил пълномощията си от адв. У.- преди подаване на въззивната жалба / в този
случай страната няма подадена жалба и няма какъв срок да й бъде
възстановен/, след подаване на
въззивната жалба / въпреки това в подаденото на 10.08.2017г. заявление адв. У.
отново се сочи като пълномощник на Б./.
Съгласно чл.64 ал.2 ГПК, страната, пропуснала определеният
от закона срок, може да иска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането му се дължи на особени непредвидими обстоятелства, които не е
могла да преодолее. В случая не само не се сочат такива обстоятелства, не само
не се представят доказателства в тази насока, но дори се излагат изключващи
правото за възстановяване на срок твърдения, че адвокат У. е подал въззивната
жалба въпреки, че е нямал пълномощия за това, а страната, която иска възстановяване
на срока за внасяне на ДТ по подадената от адвоката без представителна
власт въззивна жалба дори не е подала в
срок въззивна жалба и не валидира действията по подадената.
Не само не са налице особени непредвидими обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее и е пропуснала срока за внасяне на ДТ,
но и не са налице посочените от молителите
обстоятелства, причина според тях за просрочието: Липсата на редовно
уведомяване на молителите като ответници по делото за решението по същото- те
са редовно уведомени на посочен по
делото съдебен адрес чрез процесуалният им представител адв. У. и същия е
задължен да ги уведоми, а освен това е
подал в срок въззивна жалба в която
отново е посочен за съдебен адрес; На посочения от тях съдебен адрес
подписването на съобщението с указания за внасяне на ДТ било извършено от друг адвокат в отсъствието на адв. У.- налице е разпоредбата на чл. 51 ГПК и
решението и съобщенията са редовно връчени на адв. У.; Адв. У. се завърнал от отпуск на 08.08.2017г.,
когато бил информиран от неговия колега- не само, че не са налице доказателства
за отсъствие на адвоката от адреса, а и това дори не се твърди в заявлението от
10.08.2017г. Но дори да се приеме, че адв. У. е бил в отпуск, то по никакъв начин това не може да се приеме
за особено непредвидимо обстоятелство, водещо
до основание за възстановяване на срок за внасяне на ДТ по жалба, която
страната твърди, че адвоката не е имал право да подаде, а самата страна не е
подала такава жалба.
На основание гореизложеното съдът счита, че подадената
молба по реда на чл.64 и сл. ГПК е неоснователна и следва да се остави без
уважение. Не са налице предпоставките на чл.64 ал.2 ГПК- че пропускането на
срока за изправяне на нередовности- внасяне на ДТ за въззивната жалба, се дължи
на особени непредвидими обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Доколкото твърдението на молителя за “нередовно връчване” на съобщението за
изготвено решение може да се приеме за съотносимо към процедурата на чл.64 ГПК,
при положение, че е налице подадена въззивна жалба, то същото не е доказано, а
напротив: Не е налице нередовно връчване
относно тази страна на съобщението с изготвеното решение на съда, тъй като това
обстоятелство се опровергава от самата
страна с посоченият съдебен адрес до
момента на производството по чл. 66 ГПК.
Водим
от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКАЗВА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на срока по реда на чл.64 ГПК за внасяне на държавна такса по подадена от
адв. У. въззивна жалба вх. №2816/30.06.2017г. срещу решение №120/26.05.2017г.
по т.д.№22/2017г. по описа на Габровски
окръжен съд, по молбата на Н.Л.Б. и П.Р.Б.,
с посочен адрес ***, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВТАС
в едноседмичен срок от съобщаването на молителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: