Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260529
гр. Пловдив, 10.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 17.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4022/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 518620-F549944/ 17.06.2020г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Б И Т“ ЕООД на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят „Б И Т“ ЕООД, обжалва цитираното НП по подробно изложени в жалбата и в съдебно
заседание аргументи. Моли да се отмени като неправилно и незаконосъобразно
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП оспорва жалбата, като сочи,
че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна
– управителят
на наказаното дружество, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От представените по делото доказателства – Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г., се установява, че както актът за установяване
на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени
от териториално и материално компетентно лице, като страните не спорят по тези
обстоятелства.
Съдът, след анализ на всички доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за осъществена следната фактическа обстановка:
На 09.03.2020г., около обяд, служители на ГДФК „ОД“ към НАП
– Пловдив – св. Г.Ш. и М.Р., посетили кафе „Лекси“, находящо се в гр. Пловдив,
бул. Пещерско шосе № 78, стопанисвано от дружеството „Б И Т“ ЕООД.
Заведението работело на самообслужване. Същите си поръчали от заведението
определени продукти, сред които капучино, дълго кафе и минерална вода.
Работещата в този момент като бюфетчик, св. Б.Х., маркирала поръчката, издала
касова бележка, като св. Ш. и колежката ѝ Р. седнали на маса в центъра на
заведението. По същото време, на съседна маса до стената в заведението, т.нар.
„служебна маса“, седяла св. С. – служител в охранителната фирма на магазина.
Свидетелката Х. също седнала на масата при св. С., като в един момент, около
13,24ч., до тяхната маса се присъединил и управителят на дружеството „Б И Т“
ЕООД В.Т., който разговарял с тях за малко прав, след което си тръгнал. Св. Х.
забелязала, че св. Ш. е извадила електронна цигара, като ѝ направила
забележка, че е забранено да се пушат цигари вътре, след което св. Х. излязла
да пуши навън. Докато св. Х. била отвън, около 13,30ч., св. Ш. станала от
масата, отишла до бара, взела една бутилка минерална вода, от стоящите на бара
бутилки с топка вода, оставила 1 лев на монетника и се оттеглила от бара.
Впоследствие св. Х. влязла обратно в бара и прибрала оставения от св. Ш. 1 лев
в касата, без да издава касова бележка. Служителите на ГДФК „ОД“-Пловдив св. Ш.
и св. Р., се легитимизирали като проверяващи и извършили проверка, резултатите
от която били закрепени в Протокол за извършена проверка
№ 0411297/09.03.20г., като в него записали, че за направената покупка на 1
бр. минерална вода на стойност 1 лев не бил издаден фискален касов бон, както и
че е била констатирана разлика в размер на 59,90 лв. между дневния отчет и
касовата наличност. По отношение на разликата в касовата наличност, св. Х. в
описа посочила, че същата се дължи на наличието на началната сума от 30 лв. в
касата като стартова за оборота сума и фактът, че св. Х. е пропуснала да
маркира някои от закупените стоки.
За констатираното нарушение за неиздаване на ФКБ при
направена контролна покупка, срещу дружеството жалбоподател бил издаден
АУАН № F549944/30.05.2020г. в присъствието на
управителя на дружеството. В 3-дневен срок от съставянето на АУАН било
входирано от управителя на дружеството възражение вх.
№ 70-00-5096/02.06.2020г., което било разгледано от
административнонаказващият орган и било преценено за неоснователно.
Изложената фактическа обстановка се установява от
приобщените по делото доказателства – приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства – АУАН № F549944/30.05.2020г., Възражение вх.
№ 70-00-5096/02.06.2020г., Протокол за извършена проверка №
0411297/09.03.2020г., длъжностна характеристика на длъжността „бюфетчик“,
Декларация от лице, работещо по трудово правоотношение, Опис на паричните
средства в касата към ПИП № 0411297, Декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице, Декларация от П.Д. – счетоводител, Договор за наем от
16.01.2007г., Дневен отчет и Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Фактическата обстановка се установява и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ш.-актосъставител,
Х. и С., както и от приложените по делото 2 броя снимки от 13,24ч, и 13,30ч. на
09.03.2020г.
По отношение на така приетата от съда фактическа
обстановка, между страните спорен е единствено въпросът за механизма на осъществяване
на извършената от св. Ш. покупка на един брой минерална вода на стойност 1 лев.
В тази насока и събраните доказателства
не са еднозначни. Така св. Ш. посочва, че към момента на проверката бюфетчика е
била на бюфета и е обслужила клиента, приела е сумата от 1 лев, предала е
водата и не е издала фискален бон. В противоположен смисъл са показанията на
свидетелите Х. и С.. Същите посочват, че към момента на извършване на
контролната покупка, бюфетчика св. Х. е била извън обекта и е пушила цигара,
когато св. Ш. е отишла до бара, взела е една бутилка минерална вода от
бутилките, оставени до бара, оставила е 1 лев на бара, след което се е върнала
на масата. Съдът, след като обсъди всички събрани доказателства, прецени, че не
следва да кредитира показанията на св. Ш. по отношение на твърдяния от нея
механизъм. На първо място, тези показания се явяват изолирани и не се подкрепят
от останалите доказателства по делото, докато показанията на другите две
свидетелки взаимно се допълват, без да си противоречат, като същите се
подкрепят и от представените по делото два броя снимки. По конкретно, на
снимката с посочен час 13,30ч., който е и посоченият в обжалваното НП час на
извършване на нарушението, се вижда, че зад бара няма бюфетчик в момента, в
който св. Ш. държи бутилка с вода. В този момент се вижда и че седящата на
т.нар. „служебна маса“ св. С. има пряк изглед върху случващото се, като
погледът ѝ е насочен към бара, където се осъществява контролната покупка.
Показанията на св. Ш. се явяват неубедителни и доколкото същата сочи, че
бюфетчика ѝ е предал водата. Видно от снимката, бутилките с минерална
вода са поставени от външната страна на бара, до които бюфетчика няма достъп и
клиентите я вземат сами, което се потвърждава и от показанията на св. Х.. В
тази насока и нелогично за съда звучи твърдението, че бюфетчика е предал
фактически бутилката с вода, вместо същата да бъде взета от клиента, който
единствено да остави нужната сума. Съдът също така обсъди и възможната
заинтересованост на свидетелите, като отчете, че св. Ш. е инспектор по
приходите към въззиваемата страна, а св. Х. е работник на жалбоподателя, поради
което и за двете е налице известна степен на заинтересованост. Съдът отчете
обаче и че св. С. – очевидец на извършената покупка, работеща като охрана в
магазина, но не и като служител на жалбоподателя, се явява свидетел с по-ниска
степен на заинтересованост от другите две свидетелки, поради което и кредитира
нейната версия за случилото се. Не на последно място, следва да се отбележи и
че т.нар. „контролна покупка“ се явява последваща на друга извършена покупка от
страна на инспекторите по приходите, която е отговаряла изцяло на изискванията
на Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. В тази насока и остава
неясно защо е била извършена допълнителна проверка на същия обект в същото
време и място, като настоящият състав намира, че единствената причина за това е
била да се провокира неиздаването на касова бележка от извършена покупка.
В останалата част доказателствата са еднозначни в посока на
изложените от съда факти, същите не са спорни между страните, поради което не
се налага по-детайлното им обсъждане.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
За да е налице продажба, е необходимо наличие на две
насрещни волеизявления между страните – купувач и продавач при т.нар.
синалагматична връзка, при която и двете страни едновременно се задължават да
престират нещо, за да получат насреща някакво благо. При търговските сделки
най-често волята на търговеца се осъществява чрез някакво друго лице,
оправомощено от него да извършва съответните действия. В конкретния случай
такова лице за търговеца се явява бюфетчикът, който по силата на договорната
делегация, произтичаща от трудовото му правоотношение и включваща съгласно
длъжностната му характеристика продажба на напитки, сокове, сандвичи и други
стоки от асортимента, е представител на търговеца. Така същият осъществява
функциите на търговски помощник по смисъла на чл. 30 от ТЗ и по силата на чл.
30, ал. 2 от ТЗ притежава предполагаема представителна власт за третите лица
(вкл. за клиентите и инспектора по приходите) да извършва сделките, които
обикновено се извършват там. В тази насока и за да е налице валидно сключена
продажба, е необходимо купувачът, в случая инспекторът по приходите, да заяви,
че желае да извърши покупка и то на конкретната стока/услуга, която се явява
задължителен елемент от съдържанието на продажбеното правоотношение, а
продавачът, в случая бюфетчикът, като представител на дружеството – да приеме
волеизявлението и да се съгласи да извърши продажбата на конкретната
стока/услуга на съответната цена, като цената също се явява задължителен
елемент на правоотношението.
В тази насока от фактическа страна не се установи в нито
един момент бюфетчикът да е изразил воля за приемане на предложението за
сключване на договор за продажба на 1 бутилка минерална вода на стойност от 1
лев, за да издаде впоследствие и касова бележка за извършената продажба. Видно
от показанията на св. Х. и св. С., инспекторът в нито един момент не е уведомил
св. Х. за закупената вода, за да възникне за същата възможност да приеме
сделката и оттам да изпълни задълженията си по издаване на касов бон. Не може
да се счете и че приемане на предложението, респ. сключване на договор за
продажба, е бил осъществен от бюфетчика при прибирането на сумата в касата, тъй
като както вече се посочи, вещта, предмет на договора за продажба, представлява
съществен елемент от съдържанието на сделката и без съгласие на страните по
отношение на конкретния предмет не може да съществува договор. От субективна
страна бюфетчикът може да е счел, че сумата е била забравена по предходна
сделка и неприбрана в касата, поради което и да се е осъществило последващото
прибиране на сумата, в каквато насока са и показанията на свидетелката. От това
би могло да се ангажира евентуално административнонаказателна отговорност при
установяването на разлика между касовата наличност и наличността, маркирана във
ФУ, но наличието на такова административно нарушение не е предмет на настоящото
производство.
За да е налице нарушение по посочения в обжалваното НП състав
следва да се установи безспорно, че дружеството не е регистрирало и отчитало
всяка извършена продажба на стока, като е достатъчно да бъде доказано
извършването и на една продажба, за която да не е издадена касова бележка. В
случая обаче въззиваемата страна в хода на съдебното производство не доказа
извършването на такава продажба, поради което и не е налице визираното в АУАН и
НП административно нарушение.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че наказателното
постановление е издадено при недоказаност на твърдяното административно
нарушение, поради което и същото следва
да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на
жалбоподателя. Такива са претендирани в последното съдебно заседание и са
представени доказателства за извършването им в размер на 250 лв. за заплатен
адвокатски хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да ги заплати.
Съгласно т.6 от ДР
на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна ЦУ на НАП не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр.
чл. 19 от Закона за НАП.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 518620-F549944/ 17.06.2020г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Б И Т“ ЕООД на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ
на „Б И Т“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 250 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
М.М.