№ 11203
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110137782 по описа за 2022 година
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
в полза на „Т.“ ЕАД, ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано от
А. Александров- Изпълнителен директор, срещу В. Ю. П., с посочен адрес в гр.София, ул.
„Антон П. Чехов“ № 65, ет.1, ап. 2. Искането е уважено и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 25.07.2022г. в полза на дружеството - заявител. При връчването
на издадената заповед за изпълнение на длъжника са събрани данни, че адресатът от дълго
време не живее там. От изготвена служебна справка е видно, че настоящият адрес на лицето
е в Литва от 26.04.2012г. Не са налице данни за трудова ангажираност на лицето в страната.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в разпоредбите на
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка за издаване на заповед за
изпълнение е липсата на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на
Република България. На основание чл.48, ал.7 от КМЧП обичайното местопребиваване на
физическо лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване. За определянето на обичайно местопребиваване на физическо лице следва да
бъдат съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. В
съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на физическото лице
представлява изцяло фактическа връзка на лицето с територията на съответната държава,
предопределена от интеграцията му в социалната и семейната среда.
В процесния случай длъжникът има вписан настоящ адрес на територията на друга
държава. Не е установено да живее на посочения за постоянен адрес, за което са събрани
данни от връчителя. Лицето няма действащи трудови договори в Република България. Тоест,
събраните по делото данни сочат, че не е налице обичайно пребиваване на длъжника на
1
територията на Република България. С оглед на горното производството по делото следва да
бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение обезсилена. Заповедното производство
е факултативен правен ред за защита на граждански субективни притезания. При
невъзможност за заявителя да реализира вземанията си по реда на заповедното производство
следва да предяви претенцията си по исков ред.
Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21220
от 25.07.2022г. по ч.гр.д. № 37782 по описа за 2022г. на СРС, 57 граждански състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му на заявителя.
Да се връчи препис от определението на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2