№ 1806
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202305 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 523846-
F536766/13.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с
което на „Б.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от К.В.Г., ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лв. за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „Б.“ ЕООД атакува НП като незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено. Излага аргументи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Релевира и доводи за наличие на хипотезата на чл.28
от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Ел. Ф., която излага
съображения за правилно и законосъобразно НП и моли съда да го потвърди.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
1
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
По сигнал на 14.11.2019г. служители на НАП извършили проверка на
обект - магазин за хранителни добавки, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Лейди
Странгфорт“ № 2, стопанисван от „Б.“ ЕООД, като констатирали, че за
извършена покупка от клиент в магазина, заплатена в брой на 1 бр. фитили, 1
6р. напитка „Карни макс“ и 1 бр. протеинов бар, на обща стойност 19,20 лв.,
бил издаден касов бон № 0003308/28.09.2019г. от ФУ с ИН на ФУ DT761899 и
ФП02761899, който не съдържал задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Цитираният фискален касов бон №
0003308 съдържал единствено реквизит „добавки“ и обща стойност на
заплатената сума, но в същия липсвали задължителните реквизити по чл.26
ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование,
количество и единична стойност по видове закупени стоки.
Проверката била документирана в Протокол за извършена проверка
ПИП cep. АА № 0025330/14.11.2019г., а нарушението било прието за
извършено на 28.09.2019г. и констатирано на 14.11.2019г. в обект - магазин за
хранителни добавки находящ се в гр. Пловдив, ул. „Лейди Странгфорт“ № 2,
стопанисван от „Б.“ ЕООД, с което проверяващите приели, че е бил нарушен
редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство, касаещ задължителните реквизити, които трябва да съдържат
същите.
На жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на АУАН, която
е била получена лично от представляващия дружеството, видно от обратната
разписка, приложена по делото, но на посочената дата не се явил
представител, като за така установеното нарушение на 05.02.2020г. срещу
„Б.“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F536766/05.02.2020г. с квалификация по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС в отсъствие на
нарушителя. Актът бил връчен на управителя на 03.06.2020г., като в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения от страна на
жалбоподателя. Те били приети за неоснователни, а въз основа на съставения
АУАН, било издадено и атакуваното НП, с което на „Б.“ ЕООД на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.26
ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - АУАН №
F536766/05.02.2020г., ПИП cep. АА № 0025330/14.11.2019г., опис на
паричните средства в касата към момента на започване на проверката от
14.11.2019г., касов бон № 0003308/28.09.2019г., дневен отчет, Заповед №
ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Изпълнителния директор на НАП, покана изх. № 70-
2
00-14741/03.12.2019г. и обратна разписка за връчването й, както и от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя Ан. Пл. Р., чрез които се
установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП.
Съдът намира показанията й за логични, вътрешно непротиворечиви,
обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Последните
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор
на Национална агенция по приходите.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на
наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че „Б.“ ЕООД е извършил нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от
ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: т.4
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови
бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Такава е именно Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, по силата на чл.26 ал.1 т.7
от която фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да
съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително следните реквизити: т.7 - наименование на стоката/услугата,
код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или
услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на
вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид,
които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява
3
поотделно със съответната стойност. В разглеждания случай безспорно се
установява, че на 28.09.2019г. е била извършена покупка на 1 бр. фитили, 1
6р. напитка „Карни макс“ и 1 бр. протеинов бар, на обща стойност 19,20 лв.,
за които е бил издаден касов бон № 0003308/28.09.2019г. от ФУ с ИН на ФУ
DT761899 и ФП02761899, който не е съдържал задължителните реквизити по
чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Същият е съдържал
общата стойност на заплатената сума на покупките и реквизит „добавки“, но
не и наименование, количество и единична стойност по видове закупени
стоки, каквото е императивното изискване на чл.26 ал.1 т.7 от горепосочената
наредба, доказателство за което е приложеният по преписката фискален бон.
В подкрепа на констатациите в акта и постановлението са и показанията на
актосъставителя, от които се установява, че цялата система на дружеството
била такава, че и 20 продукта да бъдат закупени, програмата ги трансформира
на един артикул с обща сума и няма отбелязано наименование, количество,
единична цена в бона, а само „добавка“ и цена, като в тази насоки са и
писмените обяснения, снети от самия служител на обекта. С оглед
гореизложеното съдът приема, че като не е посочил наименование,
количество и единична стойност по видове закупени стоки в издадения
фискален бон, „Б.“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
В настоящия случай АУАН и НП са издадени за това, че в касов бон №
0003308/28.09.2019г. изобщо липсва указание за наименование, количество и
единична стойност на закупените стоки, като е отразена само общата сума. В
този смисъл разпоредбата на чл.27 ал.3 от наредбата не съдържа аргумент,
налагащ заключение, че за закупени стоки – независимо от техния вид и
принадлежност по групи, изобщо липсва задължение за посочване
количеството на същите – поне общо такова – при програмиране и
регистриране, както и при отпечатването на последните във фискалния касов
бон. При това ясно е, че касов бон, в който е налице пълна липса на посочване
на количество /било тегло, бройка и др./ не може да обслужва целите на
финансовата отчетност, доколкото от същия бон практическа не е видно
какъв е предметът на регистрираната продажба.
Следва да се посочи, че съдът не възприема становището на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение предвид
това, че в АУАН е посочен касов бон № 0003308/28.09.2017г., докато в НП е
записано, че издаденият касов бон е с № 0003308/28.09.2019г., в който смисъл
се поддържа становище за неяснота кога е била извършена проверката и
нарушението, както и че са изтекли всякакви срокове за образуване на
административнонаказателно производство.
Безспорно в случая е допусната техническа грешка в АУАН, доколкото
е видно, че е сгрешена годината на издаване на касовия бон, а именно 2017г.
вместо 2019г. Въпреки това законосъобразно е приложен редът на чл.53 ал.2
от ЗАНН, като по безспорен начин са установени извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като и в
4
акта и в постановление е посочено точно и ясно, че нарушението е извършено
на 28.09.2019г. и е констатирано на 14.11.2019г., като е ясно, че процесният
касов бон е от 2019г., а не от 2017г., а и самият сигнал е бил регистриран в
деловодния регистър на ЦУ на НАП на 04.11.2019г. Също така по преписката
е приложено и копие на процесния касов бон № 0003308/28.09.2019г, от което
е видно, че той е бил издаден през 2019г., а не през 2017г.
Следва да се посочи още, че горното по никакъв начин не води до
накърняване правото на защита на лицето, отразено като нарушител,
доколкото по същество не е налице несъответствие в нарушението, посочено
в АУАН и НП. Това е така, доколкото в акта и в постановлението се твърди
едно и също нарушение, а именно такова на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-
18/13.12.2006г.
Ето защо очевидно трудно може да бъде споделено становището, че
техническата грешка в АУАН – изписване на грешна година при налични
еднакви всички останали реквизити на касовия бон и идентичност на датите
както в АУАН, така и в НП, да води до там, че жалбоподателят изобщо да не
може да разбере, че административнонаказателната му отговорност е
ангажирана за нарушение, извършено през 2019г.
В конкретния случай въпросът за вината не следва да се обсъжда,
доколкото деянието е осъществено от юридическо лице и неговата
отговорност е обективна и безвиновна. За осъществяването му е достатъчно
да се докаже, че във фискалния бон липсват задължителните реквизити по
чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, а ако жалбоподателят се
стреми да опровергае това следва да представи конкретни аргументи, а не на
общо основание просто да твърди, че нарушението е недоказано. Предвид
бездействието му и установената легитимност на процесния касов бон, се
опровергава и възражението на жалбоподателя в тази насока.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лв. В конкретния
случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в
минимално предвидения от закона размер от 500 лв., който според настоящия
състав напълно съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на
разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4
т.4 от ЗДДС, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в
нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване и
законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние.
5
В конкретния случай липсва едно от типичните обстоятелства,
наложило се в практиката, като признак на маловажния случай, а именно
еднократността на нарушението и характеристиката му на изолиран случай в
дейността на наказания субект. От приложената по делото разпечатка от
информационна система на НАП е видно, че жалбоподателят има множество
нарушения на данъчното законодателство и въпреки, че по същество липсват
доказателства за конкретни причинени с извършеното деяние вреди за фиска,
то е налице сериозно накърняване правата на потребителите в страната, а
именно същите да получават фискален документ за всяка извършена покупка
и то от съответен касов апарат с всички изискуеми реквизити. В този смисъл
всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие потенциална
опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като
такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 523846-
F536766/13.07.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Б.“
ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от К.В.Г., ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лв. за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от К.В.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 80
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7