МОТИВИ
към Решение № 260020
от 11.03.2021 г. на Районен съд – Харманли,постановено по НОХД № 40 по описа за 2021 година
Производството
по НОХД № 40 по описа на Районен съд – Харманли за 2021г. е образувано във
връзка с внесен в
Районен съд - Харманли обвинителен акт срещу подсъдимия К.Ж.И., роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, грамотен, безработен, живущ *** с ЕГН **********, неосъждан, / реабилитиран
по право/ за това, че на На 06.12.2019 г. около 13:50 часа в гр.Харманли,
от ул. *** в посока ул*** управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Пежо” модел „405” с per. № *** което не е регистрирано по
надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, чл.140 ал.2 от ЗДвП, че условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната - Наредба № I
-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и в чл. 145
ал.2 от ЗДвП че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба
В проведеното разпоредително заседание съдът
прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК и след
направено искане от страна на подсъдимият и защитникът му, наказателното
производство бе проведено при диференцираната процедура на глава 28 НПК.
В съдебно заседание
пред РС – Харманли, РП – Хасково, редовно призовани, вземат становище, че следва подсъдимият да бъде
признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК,
като му бъде наложена глоба в размер на 1000 лв.
Защитника на
подсъдимия К.Ж.И. , адв. Т.Д. *** сочи, че безспорно е изяснена
фактическата обстановка, кято не се оспорва и с оглед на предвид направените
признания. Моля съда при определяне на размера на наказанието, да има предвид
съдействието, което е оказал на досъдебното производство подсъдимият,
финансовото му затруднение и невисоката обществена опасност на деянието.
Подсъдимият К.Ж.И. заявява, че
разбира повдигнатото му на ДП обвинение и се признава за виновен, както и че ще
ползва изцяло и само от събраните в досъдебна фаза материали. Заявява, че не
оспорва фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебните прения заявява, че са налице
предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Ж.И., роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, грамотен, безработен, живущ *** с ЕГН **********, неосъждан, /
реабилитиран по право/ .
Видно от приложената по делото Справка за съдимост,
рег. 363 от 16.04.2020г., издадена от Районен съд – Харманли на подсъдимият, е
осъждан за престъпление по чл.157 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т. 3 НК, вр. чл.373 ал.2 НПК, вр. чл.58а, вр. чл.54 НК, като му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца. С решение №170/21.12.2016 г., постановено по
ВНОХД № 1239/2016 г. по описа на ОС Стара Загора присъдата е изменена, като
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца на основание чл.64 ал.1 НК подсъдимият К.Ж.И. е освободен от изтърпяване на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и е настанен във ВУИ. От писмо на ВУИ
„Ангел Узунов“ гр. Ракитово се установява, че подсъдимият К.Ж.И. е настанен във
ВУИ „Ангел Узунов“ гр. Ракитово, обл.
Пазарджик с посоченото по-горе решение, като същият е постъпил в интерната на
27.12.2016 г. Съгласно Постановление №6 от 30.10.1975 г. на пленума на Върховния съд т.11 сочи, че
съгласно разпоредбата на чл.64 ал.1 НК, когато съдът определи наказание
„Лишаване от свобода“ по-малко от 1 година и не отложи изпълнението му, е
длъжен да освободи непълнолетния от изтърпяване на наказанието и да го настани
в ТВУ или да му наложи друга възпитателна мярка, предвидена в закона за борба с
противообществените прояви на непълнолетни и малолетни. В този случай обаче
непълнолетният се счита за осъждан и
това осъждане се взема предвид при повторно извършване на такова
престъпление. Когато освободи непълнолетният от изтърпяване на наказанието и
постанови настаняване в ТВУ, съдът не
определя срок за престоя в училището. В тази връзка е и Решение №370 от 16.07.1976 г. по нак. д.№ 347/1976 г. на
1-во Наказателно отделение на Върховния Съд, в което се сочи, че непълнолетен,
на когото е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок по-малко от една
година, не е приложено условно осъждане, а на основание чл.64 ал.1 НК
наказанието се заменя с настаняване в ТВУ, като същият се счита за осъждан и за
това осъждане може да бъде реабилитиран по право или по съдебен ред, ако са
налице условията за това.
Настоящият
състав счита, че подсъдимият К.Ж.И. за осъждането му, с което наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца на основание чл.64 ал.1 НК е
освободен от изтърпяването му, като е настанен във ВУИ с влизане в сила на
присъдата на 21.12.2016 г., съгласно разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.4 НК е
реабилитиран по право, тъй като към датата на деянието по повдигнатото му
обвинение по настоящото дело, а именно 06.12.2019 г е изтекъл предвиденият в
закона двугодишен срок, поради което подсъдимият К.Ж.И. по Присъда №
165/28.09.2016 г. по НОХД № 2638/2016 г.
по описа на РС Стара Загора, изменена с Решение №170/21.12.2016 г. постановено
по ВНОХД № 1239/2016 г. по описа на ОС Стара Загора, влязло в сила на
21.12.2016 г., е реабилитиран по право, вследствие на което същият се счита за
неосъждан.
Подс.И.
бил неправоспособен водач на МПС, като на същия не било издавано свидетелство
за управление на моторно превозно средство.
Лек
автомобил марка „Пежо” модел „405” с per. № X
8402 АМ бил собственост на свид. Д.К. от град Харманли. На 25.08.2019 година
свид. К. продала автомобила на свид. Г.К..След закупуването на автомобила- лек
марка „Пежо” модел „405” с per. № ****, свид.К. на подал
необходимите документи за регистрация на закупения от него автомобил в сектор „
ПП-КАТ“ към ОДМВР-Хасково, вследствие на което регистрацията на аавтомобила
марка марка „Пежо” модел „405” с per. № ****
била прекратена на 26.10.2019 година.
В края
на месец октомври 2019 година свид.К. оставил автомобила си марка „Пежо” модел
„405” с per. № *** на свид. С.Й.за да го продава. Когато оставил автомобила свид.К.
заявил на свид.Й. че същия не е пререгистриран в сектор „ ПП-КАТ“, на негово
име.
Свид.С. Й.и подс. К.И. *** и се познавали. На неустановен ден прз
първото десетдневие на месец ноември 2019 година подс. К.И. видял в двора на
свид. Й.лекия автомобил марка „Пежо” модел „405” с per. № ****.Обв.И.казал на свид. Й.че иска да купи автомобила, на
което свид.Й. отговорил че същия не се води на негово име и че автомобила е с
прекратена регистрация. Подс. К.И. заявил на свид.Й. че ще оправи документите
на автомобила, след което двамата се договорили обв.И. да даде на свид.Й.сумата
от 250 лева за автомобила.
След като постигнали договорката, същия ден свид.Й.предал на подс.
К. .И. автомобила марка „Пежо” модел „405” с per. № ****.
На 06.12.2019 година, свид. Х.и свид. А.- двамата служители в
РУ-Харманли изпълнявали служебните си задължения като АвП 682.Същият ден-
06.12.2019 година около 13,50 часа, свид. Х.и свид. Ч.видели по ул.“ **** в
град Харманли, в посока към ул**** в същия град, да се движи лек автомобил
марка „Пежо” модел „405” с per. № **** който
бил управляван от подс.К.К.И.. Свид. А. подал сигнал със стоп-палка образец МВР
за спиране на автомобила, на който сигнал подс. К.И. не се подчинил, като спрял
внезапно движението на управлявания от него автомобил, направил завой в обратна
посока и продължил движението на автомобила се в посока към ул.“ **** в град
Харманли.Свид. Х. и свид.А.направили справка чрез ОДЧ при РУ-Харманли от която
се установило че управлявания от обв.И. автомобил е с прекратена регистрация,
няма валидно сключена застраховка „ гражданско отговорност“ не е преминала
годишен- технически преглед.
Управлявания от подс. К.И. не бил регистриран по надлежния ред,
предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените^
за това места, чл.140 ал.2 от ЗДвП, че Условията и редът за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната - Наредба № I -45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства и в чл. 145 ал.2 от ЗДвП че Приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които
е необходимо да бъдат възприето като съответни на обективната истина.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира,
че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил
законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, субсумирано под
състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс,
поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление,
предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно –
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е
довършено от обективна страна, е необходимо деецът управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото се установи, че подсъдимият К.Ж.И. на посочените в акта на прокуратурата дата и
място, управлявал моторно превозно средство, а именно лек автомобил марка „Пежо” модел
„405” с per. № ****, което не е регистрирано
по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените
за това места, чл.140 ал.2 от ЗДвП, че условията и редът за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на отбраната - Наредба № I -45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства и в чл. 145 ал.2 от ЗДвП че
приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на
пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на
собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с
цел продажба -
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а съгласно ал. 2
на цитираната норма, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Наредба № 1 - 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркета, теглени от тях предвижда условията, при които се
извършва и прекратява регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркетата, теглени от тях. Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП
"регистрацията" се определя като административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. А по
отношение лицата - търговци по смисъла на Търговския закон, извършващи внос и
продажба на превозни средства, предвид спецификата на дейността им /препродажба
на автомобили/ чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства предвижда, че за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец
от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган.
С оглед така възприетата от съда и категорично
установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в обвинителния акт
на РП – Хасково и по изложените съображения, недвусмислено се налага извод, че
твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и
съставомерност на същото по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се доказват по
несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е
осъществено чрез действие – управление на моторно превозно средство при наличие
на отрицателната предпоставка - то да не е регистрирано по реда, описан по –
горе, който след да се приеме за надлежния, доколкото е законово установен.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, същият е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е обществено-опасните му последици и е целял тяхното настъпване.
За извършеното от подсъдимия К.Ж.И. престъпление е предвидено наказание до една
година лишаване от свобода или глоба от петстотин до хиляда лева. С
престъплението не са нанесени имуществени вреди. Подсъдимият, към датата на
извършване на процесното деяние не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VII от НК. Съдът счита, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на
"глоба" в размер, съобразно законовия минимум, а именно 1000 лева, ще
бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият е с чисто
съдебно минало и с добри характеристични данни, няма криминалните регистрации
във връзка с предходни осъждания, които сами по себе си, с оглед настъпилата
реабилитация следва да се отнесат като атестат за личността с негативен знак.
Има положително процесуално поведение на досъдебна фаза, а това му в съдебна
фаза не препятства по никакъв начин движението и приключването на делото.
Административното наказание "глоба", освен това, трябва да бъде
съобразено с имущественото състояние на дееца, за което обаче не са събрани каквито
и да е доказателства, освен попълнената декларация от подсъдимия за семейно и
материално положение и имуществено състояние и този факт сам по себе си, а
наред и с останалите, налага да бъде възприето най – благоприятното разрешение
за него при индивидуализацията. Така наложеното административно наказание се
явява в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения
материал по делото и житейската справедливост, както и с оглед обществената
опасност на деянието и дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него
в най – пълна степен биха се постигнали целите на личната и генерална превенция
заложени в закона, а с факта, че същото макар и да е по вид "глоба" по
своя характер е административно наказание, а не санкция по НК и с налагането му
подсъдимият, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е поставен в по –
благоприятно положение, независимо от размера на това наказание, предвид
липсата и на основание за приложение на нормата на чл. 78а, ал. 5 НК.
Мотивиран така Харманлийският районен съд постанови решението си.
СЪДИЯ: