РЕШЕНИЕ
№ 5923
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20231110210716 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. Ш. срещу електронен фиш серия К №
7640668, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш. Жалбоподателят
счита, че фишът е незаконосъобразен. Счита, че техническото средство не е
надлежно идентифицирано във фиша, че не е посочено дали фишът е издаден
в присъствие или отсъствие на контролен орган, както и дали техническото
средство е стационарно или мобилно. Поддържа, че електронен фиш може да
бъде издаден само когато нарушението е заснето със стационарно техническо
средство, като сочи съдебна практика в тази насока. Поддържа, че
стационарните и мобилните технически средства са ясно разграничени в пар.
6, т. 65 ЗДвП и че мобилните са изключени от приложното поле на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП. Поддържа се, че е изтекъл давностният срок за преследване на
нарушението. Счита, че не е доказана изправността на техническото средство,
както и че не е ясно посочено мястото на извършване на нарушението и
1
начина на изчисление на допустимото отклонение при измерване. Наведен е и
довод за липса на снимков материал при връчването на електронния фиш.
Счита се, че липсва снимков материал на мястото на извършване на
нарушението. Сочи се, че не е обоснована повторността на нарушението, не
били изложени твърдения относно предишното нарушение и неговата правна
квалификация, бланкетно бил посочен само номер на фиша. В последния
липсвало и отразяване на възможността срещу фиша да се подаде
възражение, както и на възможността да се обжалва, което е преценено като
съществено процесуално нарушение. Моли се за отмяна на електронния фиш
или за намаляване на глобата, както и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли електронният
фиш да бъде отменен, като развива част от съображенията в жалбата.
Основното му оплакване е, че незаконосъобразно е издаден електронен фиш,
при положение че нарушението е заснето с мобилно техническо устройство.
Счита, че електронен фиш може да бъде издаден единствено, ако
техническото средство за измерване на скоростта е стационарно.
Въззиваемата страна не изпраща представител, депозирани са писмени
бележки от процесуален представител на въззиваемата страна.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.06.2023г. в 19.35 часа в гр. София по бул. „Ген. Данаил Николаев“
до бл. 18 с посока на движение от Сточна гара към ул. „Злетово“ лек
автомобил „Тойота Ярис” с ДК № се движел със скорост от 73 км/ч при
ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място.
Нарушението е заснето с преносима видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации Cordon M2 с фабр. № MD1197, което
е одобрен тип средство за измерване и е преминало техническа проверка на
14.03.2023г. съгласно съставен от Български институт по метрология
протокол.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
2
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
12.06.2023г. същото е собственост на жалбоподателя П. И. Ш..
С електронен фиш № 6362018 на П. И. Ш. за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, като електронният фиш е влязъл в сила на
13.02.2023г. съгласно справка-картон на водача и списък с намерени
електронни фишове, съдържащи се в информационната система на ОПП-
СДВР.
С оспорвания електронен фиш серия К № 7640668 на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на
МПС „Тойота Ярис” с ДК №, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.23г., ежедневна
форма за отчет, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на
вътрешните работи, извлечения от деловодната система на ОПП-СДВР,
справка-картон на водача, електронен фиш серия К 6362018, сертификат за
успешно завършен курс на обучение, както и веществените доказателствени
средства - снимков материал с конкретно отчетени стойности на заснетото
МПС, както и заснемане на позиционирането на техническото средство.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
3
при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изрично и изчерпателно изброени с изречение второ на посочената
разпоредба, а именно – данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление. Липсата на посочване на
съда, пред когото се обжалва фишът и срокът за това, както и на разпоредбата
на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, предвиждаща възможност за подаване на възражение
срещу фиша, не се отразяват на процесуалната законосъобразност на фиша,
тъй като тези обстоятелства не са задължителни реквизити.
В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като е установено с автоматизирана система –
мобилна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 /Нова – ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. бр. 19 от
2015г., бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г./ при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В точка 65 /Нова – ДВ, бр. 19
от 2015г./ от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически
средства и системи”, които представляват уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона
за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; Б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
4
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават елктронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема,
че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Заснемането на
автомобила, движещ се с превишена скорост, посредством система за
видеоконтрол, без да бъде спрян и без да са предявени на нарушителя данни
от мобилната система за видеоконтрол, сочат за процедура по издаване на
електронен фиш съобразно чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Процесният електронен фиш е издаден на собственика на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, който не се е
възползвал от правната възможност, уредена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи,
че друго лице е управлявало на процесната дата автомобила му и е извършило
нарушението. С оглед на това правилно е определен субектът на
отговорността.
5
Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като лек автомобил „Тойота Ярис” с ДК № се движел със скорост
от 73 км/ч при разрешена скорост в населено място от 50 км/ч. При липса на
изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта,
скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства
категория В в населено място е до 50 км/ч. Техническото средство е отчело
скорост на движение от 73 км/ч при отчитане на допустимото отклонение.
Видно от разпечатката от техническото средство заснетото МПС се е движело
със скорост от 76 км/ч, като е приспаднато допустимото отклонение от 3км/ч
и е приета за установена и наказуема скорост от 73 км/ч. С оглед на това
автомобилът, собственост на жалбоподателя, се е движил със скорост,
превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 23
км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че
управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща
максимално допустимата и е целял това.
От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилното
техническо устройство, посочения в електронния фиш, е преминало проверка
за изправност на 14.03.2023г., с оглед на което възражението в тази насока на
жалбоподателя е неоснователно.
Приобщено е и веществено доказателствено средство – снимка,
отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на превозното
средство, както и снимка, отразяваща разположението на мобилното
техническо средство. Последното опровергава твърдението на жалбоподателя
за липса на снимков материал на мястото на извършване на нарушението. То е
отразено в координатите, посочени в разпечатката от техническото средство и
съвпадат с мястото на заснемане на МПС, описано в атакувания електронен
фиш.
Противно на твърдението в жалбата техническото средство за
измерване на скоростта е надлежно индивидуализирано във фиша, като е
посочен конкретният му фабричен номер, а именно – MD 1197, идентичен с
отразения в протокола за използване на техническото средство.
Неоснователно е възражението, че не е ясно посочено мястото на
6
извършване на нарушението. Същото е конкретизирано в електронния фиш,
като съвпада с приобщените доказателства – данните за разположение на
техническото средство, отразени в протокола за използването му, данните от
разпечатката от техническото средство, обективирани в снимка, отразяваща и
координатите, където е извършено нарушението.
Видно от деловодната система на ОПП-СДВР по отношение на
жалбоподателя на 13.02.2023г. е влязъл в сила електронен фиш серия К №
6362018, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на това и нарушението на жалбоподател се явява повторно,
доколкото е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на електронен
фиш серия К № 6362018, с който на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение.
В обжалвания електронен фиш надлежно е отразено цифрово
основанието за ангажиране на отговорност на жалбоподателя при условията
на повторност, като е описан електронният фиш, обосноваващ повторността,
и датата му на влизане в сила. По преписката е приобщен както фишът,
обосноваващ повторност, така и писмени доказателства за датата му на
влизане в сила.
Неоснователно е възражението за изтекла давност за преследване на
административното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго", т.е. в административнонаказателните производства
субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността. По въпросите свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират
разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс НК/. В същия смисъл е и
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК. Поради това и при изчисляване
7
на абсолютните давностни срокове за преследване на административни
нарушения приложение намира разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК – административнонаказателното производство следва да се счита
погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването) след
изтичане на срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата
на извършване на нарушението. В процесния случай нарушението е
извършено на 12.06.2023г., т.е. през настоящата година, и определено не е
изтекла давността за преследване на нарушението.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП е абсолютно определен
– за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП се предвижда глоба в размер на
100 лева, а нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП предвижда глоба в двоен размер,
поради което законосъобразно на П. Ш. е наложена глоба в размер на 200
лева.
Електронният фиш като законосъобразен и правилен следва да бъде
потвърден.
Предвид изхода на делото съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР 100 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като по делото е
представено писмено становище на процесуален представител на
въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7640668, издаден от
СДВР, с който на П. И. Ш. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3
ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. И. Ш. да заплати в полза на СДВР 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
8
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9