Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на тридесети
юни през две хиляди двадесет и втора година, четвърти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева при
участието на прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД №1359 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по постъпила касационна жалба от В.П.В.,
ЕГН **********, против Решение № 598 от 29.04.2022г. на Районен съд Варна,
постановено по АНД № 255/2022г. по описа на същия съд, в частта, с което е
изменено НП № 21-0819-004844/19.11.2021 г. на началник-група към ОДМВР-Варна,
сектор ПП, с което за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, като
вместо това административното наказание глоба в размер на 500 лева, е наложено
за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 на основание чл. 179, ал. 6, т.
3 от ЗДвП.
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Твърди, че в АУАН и НП не се съдържат констатации кога е възникнала
неизправността – по време на движение или е била налична преди това, с което не
е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението. Сочи, че преквалифицирането
на нарушението от съда, води до нарушение на правото на защита на лицето.
Изложени са твърдения, че не е изследван въпроса дали нарушителят е запознат
кога е настъпила неизправността. Посочва, че въззивният съд като е
преквалифицирал нарушението е излязъл от кръга на компетенциите си. Отправеното
искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт в
оспорената част.
Ответната страна-
Началник група в Сектор „ПП“ към ОД МВР Варна, чрез гл.юрисконсулт К.Л.А.,
е депозирал писмени бележки, с които изразява становище по съществото на спора.
Оспорва жалбата, като твърди, че не са допуснати процесуални нарушения. Твърди,
че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на В.П.В. срещу Наказателно постановление №
21-0819-004844/19.11.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. З ЗДвП, за
нарушение на чл. 101, ал. З ЗДвП.
От
фактическа страна е установено, че на 05.11.2021 г. В. е управлявал товарен
автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ******по бул. „Осми Приморски полк“ в гр.
Варна, в посока кв.“Виница“, когато около 11.58 ч. същият бил спрян за проверка
от служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна. В хода на проверката
проверяващите установили, че нито един от източниците на стоп-светлини на
автомобила не работи. Служителите преценили, че се касае за опасна техническа
неизправност. На същата дата бил съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че управлява товарен
автомобил, който е с опасна технически неизправност (не функционират всички
светлинни източници на стоп- светлините), което се явява опасна техническа
неизправност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и
подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл. 44 ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.11.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В.В. била наложена
глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 101, ал. З ЗДвП.
За да постанови решението си, въззивната инстанция,
след извършен анализ на събраните по делото доказателства е достигнала до
извод, че санкцията по т.2 от наказателното постановление е определена
надлежно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл. 179, ал.
6, т. З ЗДвП, предвиждащ специално наказание за лице, което управлява
технически неизправно пътно превозно средство, при констатирани опасни
неизправности, какъвто е и разглежданият случай. Установила е и че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния
преклузивен срок. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е
вменено и да организира адекватно защитата си.
ВРС е приел, че сочената за нарушена разпоредба в т.2
от наказателното постановление не е посочена правилно. Установил е, че нормата
на чл. 101, ал. З ЗДвП не въвежда конкретно правило за поведение, а деяния от
вида на процесното представляват неизпълнение на задължението за движение по
пътя само с технически изправни ППС и се квалифицират като нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Достигнал е до заключението, че не е налице основание за
отмяна на наказателното постановление. Поради това е счел, че следва да измени
НП. Мотивиран така, ВРС е постановил подложеното на касационен контрол решение
в оспорената част, с което изменил НП № 21-0819-004844/19.11.2021 г. на
началник-група към ОДМВР-Варна, сектор ПП, в частта досежно правната
квалификация на деянието, за извършване на което е ангажирана отговорността на В.,
като постановил вместо за нарушение на чл. 101, ал. 3 ЗДвП наказанието да се
счита наложено за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В отделен диспозитив
към същото решение оспорващият А. е осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение и
представените писмени доказателства. Изложените в касационната жалба оплаквания,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Описаните в т.2 от НП юридически факти, подкрепени със
събраните доказателства, категорично навеждат на извод за осъществен състав на
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказуемо със санкцията по чл. 179, ал.
6, т. 3 от ЗДвП, както правилно е приел решаващият делото състав на ВРС.
Във връзка с горното настоящият касационен състав
намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи за допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед извършената от
съда преквалификация на деянието, за което е ангажирана отговорността на
касатора. В тази връзка съдът съобрази Тълкувателно решение № 8 по тълкувателно
дело № 1/2020 г. на Общото събрание на съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от
16.09.2021 година. В т. 1 на цитираното тълкувателно решение е даден
положителен отговор на въпроса дали в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт ЗСВ), тълкувателните
решения и тълкувателните постановления на ОСС на ВАС имат обвързваща настоящия
съдебен състав сила, което обуславя извод, че в разглеждания случай не е
допуснато твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
въззивният съд разполага с правомощия да даде на описаните в разглежданото НП
факти нова правна квалификация при условие, че става въпрос за субсидиарно
приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като при
това се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.
Именно това е сторил ВРС при постановяване на оспореното решение.
По безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС с
техническа неизправност, която се квалифицира като опасна и нарушението му води
до ангажиране на административноказателна отговорност.
Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено дали
неизправността е възникнала по време на движение или е била налична отпреди не
променя този извод, доколкото закона въвежда императивно задължение движещите
се по пътя ППС да са технически изправни. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи. Цитираната от ВРС за нарушена правна норма въвежда задължение движещите
се по пътя пътни превозни средства да са технически изправни, т.е. въведените
със закона задължения са както по отношение на леки, така и товарни автомобили.
ЗДвП изрично урежда правата на служителите от съответните служби за контрол да
извършват проверка на пътните превозни средства и да им извършват проверка за
техническа изправност.
Настоящата инстанция намира, че правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че случая не е маловажен. Наложеното наказание е
съобразено с предвидения от закона размер и съответстват на целите на чл. 12 от ЗАНН.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че АУАН
е следвало да бъде съставен в присъствието на двама свидетели. Дори и съставен
в присъствието на един свидетел, това не е такова съществено нарушение на
процесуалните правила.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд в оспорената част е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на касационния спор следва да се
удовлетвори искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата съдебна инстанции на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата
за плащането на правната помощ като присъди такова в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 598/29.04.2022 година, постановено
по АНД № 255/2022 година по описа на Районен съд-Варна, в частта в частта, с
което е изменено НП № 21-0819-004844/19.11.2021 г. на началник-група към
ОДМВР-Варна, сектор ПП, с което за извършено нарушение на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП, като вместо това административното наказание глоба в размер на 500 лева,
е наложено за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 на основание чл. 179,
ал. 6, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН **********, да заплати в полза на
ОД на МВР – Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……