№ 156720
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110139176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. *** г., уточнено с молба вх. № *** г., с искане
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза
на *** срещу Н. С. Д., за следните суми, дължими на основание сключения между
страните договор за кредит за текущо потребление от 04.01.2022 г., задълженията по
който са обявени за предсрочно изискуеми на 03.04.2024 г.: 1/. за сумата 13357,13 лв. –
главница по договора за кредит; 2/. за сумата 609,93 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.07.2023 г. – 02.04.2024 г.; 3/. за сумата 38,37 лв. – неустойка за забавено
плащане на сумата 994,18 лв. за периода 01.07.2023 г. – 02.04.2024 г., уговорена в чл.
16, т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
(„лихвена надбавка за забава“); 4/. за сумата 317,21 лв. – обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за забавено плащане за периода 03.04.2024 г. – 03.06.2024 г. на главницата
13357,13 лв.; 5/. за сумата 120 лв. – такса разходи при изискуем кредит, ведно със
законната лихва върху посочените суми от 27.06.2024 г. (подаване на заявлението) до
окончателното им изплащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това.
В случая заявителят претендира вземания по договор за кредит за текущо
потребление от 21.04.2023 г., който е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице - потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съдът намира, че с клаузата на т. 5 от Такси по кредити за текущо
1
потребление, вр. чл. 17 от договора, вр. чл. 8 от общите условия към договора, според
която потребителят дължи такса за разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.,
се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника, т.е. цели се
присъждане на още едно обезщетение за забава. Законът не допуска начисляване по
договор за потребителски кредит на разходи за такси или други задължения при забава
на потребителя. Предвид изложеното съдът намира, че посочената клауза е нищожна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като заобикаляща забраните, установени в
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
На следващо място, дори да се приеме, че клаузата на т. 5 от Такси по кредити
за текущо потребление, вр. чл. 17 от договора, вр. чл. 8 от общите условия към
договора не е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, то
същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като с нея се
нарушава императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, а обявяването на предсрочната изискуемост е типично
действие по управление на необслужван кредит.
Нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като сключена в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, евентуално нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК – като сключена с цел заобикаляне на забраната по чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, е клаузата на чл. 16.1 от общите условия , предвиждаща, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня следващ падежа, просрочената част
от вноската, представляваща главница, се олихлява с договорния лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта
(„наказателна надбавка за забава“).
Във връзка със служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, съдът намира, че съществува обоснована вероятност
цитираните по-горе разпоредби от договора, приложенията и общите условия към него
да са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 и т. 19
ЗЗП.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
120 лв. – разходи при изискуем кредит и в частта за сумата 38,37 лв. – обезщетение за
забава („лихвена надбавка за забава“) за периода 01.07.2023 г. – 02.04.2024 г.,
претендирана на основание чл. 16.1 от общите условия.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 285,96 лв. до
пълния заявен размер от 288,85 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата
148,50 лв. до пълния предявен размер от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. *** г., уточнено с молба вх. № *** г., с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК в полза на
*** срещу Н. С. Д., в частта за сумата 120 лв. – разходи при изискуем кредит,
дължима на основание сключения между страните договор за кредит за текущо
2
потребление от 04.01.2022 г., задълженията по който са обявени за предсрочно
изискуеми на 03.04.2024 г., в частта за сумата 38,37 лв. – обезщетение за забава
(„лихвена надбавка за забава“) за периода 01.07.2023 г. – 02.04.2024 г., претендирана
на основание чл. 16.1 от общите условия, както и в частта относно искането за
присъждане на разноски за държавна такса над 285,96 лв. до пълния заявен размер от
288,85 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над сумата 148,50 лв. до пълния
предявен размер от 150 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3